Кой поръчва Бирата

Би трябвало падналите пред нас гащи трета употреба да се прескачат гнусливо, но когато са излъскани от подмазваческо въртене на стола на телевизионния водещ до степен да са станали огледало на хамелеонщината в българската журналистика, се налага да им се обръща внимание. Това е причината да ви причиня текста по-долу.

В предаването „Господари на ефира” по Нова телевизия снощи припомниха някои от най-ярките превъплъщения на наистина емблематичния за прехода ( от служене на един господар към слугуване на противоположния му) на печално известния с таланта си в това отношение Николай Бареков. Обаче сатирата с показването на двете взаимно изключващи се лица в лицето на този (наистина) водещ по бързината и дълбочината на своето често прераждане „журналист” беше ограничена само до сюжетната линия Бареков-Борисов.

Като доказателство, че и към други обекти на омразата и обожанието си Бареков е способен на подобен подвиг, днес той ни сервира нов дует с Волен Сидеров. В отношенията си с него той премина по обратния път на този, който извървя с Бойко Борисов: най-напред го плюеше, сега го бърше лускозно.
Ако ви липсват 7 години от „невъзпитаното” поведение на Бареков спрямо Сидеров, върнете се през 2006-та, когато Сидеров съдеше Бареков за цитати в статия на Бареков във в. „Новинар”, свързани с атакиста, като „стрелецът от магистрала Тракия” и „откровен лъжец, манипулатор и популист”.
Ето какво пишеше тогава в. „Атака” по адрес на водещия от Би Ти Ви Бареков, който се кълнеше, че никога няма да покани за интервю „лудия Волен”:
„За трети път отложиха делото за клевета на Волен Сидеров срещу Бареков
„ Повод за делото на патриота срещу бТВ водещия е публикуван от него текст на страниците на вестник “Новинар” от 19 октомври 2006 г., в който се съдържат клевети и обиди по адрес на лидера на АТАКА. Между другото в текста си Бареков, познат в тв-гилдията като Ники Дудука, казва, че “пътят на Хитлер започва по същия начин с демократичната подкрепа на немския избирател”. Сидеров определи твърдението като позорна клевета и опит за изграждането на негативен имидж на партията на националистите”.

Дребна подробност от същия пейзаж е, че адвокат по делото на Сидеров срещу Бареков беше Емил Василев, днешна дясна ръка в РЗС на Яне Янев, срещу когото дуетът Бареков и Сидеров тази сутрин дълго и звучно пя с какви ли не квалификации в студиото на ТВ 7.

Всичко това обаче отдавна не е новина и е време да обърна внимание на „бомбата” ( по израза на Бареков), която хвърли в поредното нагласено интервю някогашният тъжител срещу своя днешен журналистически побратим. Имало информация, че Мишо Бирата е убит с инжектирана отрова по нареждане на Цветан Цветанов, сви вежди многозначително Сидеров, а Бареков ахна от изненада!

Разбира се двамцата и за миг не споменаха, че президентът Първанов е помолил Борисов за протекцията над Михаил Миков, както твърдеше самият Борисов. ТВ 7 днес е ярко червена, а Сидеров е кворумният акушер на доминирания от червените кабинет „Орешарски” и Първанов, въпреки вътрешнопартийните борби за власт в БСП, явно не е в списъка на онези, срещу които са насъскани побратимите.

Съмнения, че бизнесменът Михаил Миков не е умрял в разцвета на силите си от естествена смърт на 30-ти март 2011 г. в хотела на сем. Златеви в Правец, имаха мнозина ( за да не кажа всички), но малцина се осмеляваха да ги споделят на глас. Младият Миков прекалено удобно за дискредитираните величия в държавата  беше получил инфаркт броени седмици, след като попадна в центъра на нечуван дори и за нашата губерния скандал с аудиозапис, на който се чува как премиерът Борисов нарежда на шефа на митниците Ваньо Танов да не закача пивоварния бизнес на Бирата.

Прекалено неудобно обаче беше обстоятелството, че смъртта на баскетболният деец ( какъвто Миков беше също), се състоя във владението на покровителя на баскетбола Валентин Златев ( не искам да разпространявам слухове, но от Виена се дочува, че в момента Златев е в тежко състояние с инсулт).

Писал съм по въпроса за очевидните подозрения във връзка със скоропостижната смърт на Бирата в книгата си „Течна дружба” преди две години- по времето, когато Сидеров беше парламентарна, а Бареков- телевизионна патерица на Бойко Борисов. С тяхна помощ той не просто се крепеше, но и раздаваше патетично патерично правосъдие по главите на малцината си критици извън парламента ( в който е безопасно да се правиш на критик).

Едва днес обаче Бареков реши да ни осведоми за неговите собствени съмнения, че смъртта на Бирата е притеснила Златев и е  била причина за разрива между Борисов и Златев през лятото на същата година, когато за изумление на всички правителството се осмели да отправя неприлични като за руска губерния искания към Лукойл да си оправи едни измервателни уреди, отнемайки временно лиценза на част от бизнеса на руския монополист в България.

Абсолютно съм сигурен, че Златев не е споделил с Бареков това свое притеснение току-що ( дори е да не е вярно, че е на легло с тежко заболяване- надявам се никой да не му е инжектирал друго, освен животоспасяващи медикаменти, ако наистина се нуждае от тях).

Явно и това „прозрение” Бареков е таил в угода на предишния си началник Борисов, а сега не просто го „споделя”, но и бърза да се изкара пръв борец срещу него със задна дата, опитвайки се да пребори в това отношение също толкова гъвкавия Сидеров- двамата се надпреварваха от телевизионния екран да измият срама от миналото си раболепие пред Борисов с настървено самоизтъкване кой кога е сезирал или ще сезира прокуратурата по казуса (без споменавана не Първанов, разбира се).

Апропо, понеже долитат упреци за вина спрямо критикуващите Борисов в миналото, че били солидарно виновни за възцаряването на Сидеров и компания на върха на общественото внимание днес, да попитам: дали същата „логична” формула е валидна и по отношение на критикувалите също така Бареков и Сидеров във времето, когато бяха патерици на Борисов?

Ако не е ясно, да поставя въпроса по друг начин: това че днес Бареков и Сидеров са толкова яростни критици на своя бивш кумир Бойко, прави ли онези, които се осмеляваха да се изправят срещу всемогъщия властник Борисов, подкрепян от тях тогава, техен съюзник в днешно време?

Този „логика” е като ластика на скъсаните гащи, за които споменах в началото. За онова под гащите изобщо няма да споменавам- Борисов беше този, според когото „да мачкаш Цветанов е като да мачкаш таралеж с голо дупе”. Както се вижда, е бил прав доста време, но днес важи забележката, че мераклиите да го мачкат свалиха гащите едва сега, когато бодлите на таралежа бяха оскубани.

Това май се отнася вече и до самия Борисов, ако се материализират индикациите, че е на път да си откъсне дясната ръка Цветанов на принципа „ по-добре късно, отколкото да ти откъснат и двете ръце”.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: