Говори Пловдив: ПЛОВДИВ НЕ ГОВОРИ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Тази седмица Пловдив не говори – Пловдив чете.

Или поне така казват организаторите на само по себе си похвалното едноименно събитие. То се състои в следно: насред централния градски площад са разпънати шатри, в тях издатели от цялата страна  представят книги, хората минават случайно, гледат – някои с безразличие, други с интерес, разговарят с книжарите нарочно, а понякога, току-виж, с радост си купуват и по някое томче. Още повече, по-голяма част от издателствата продават продукцията си с 20 процента отстъпка.

Това е добре дошло за читателите. Освен обаче да ги стимулират в момента за купуване и редовно разгръщане на хубаво – или поне прилично – четиво, по този начин издателите искат да ги приобщят към отколешната си борба срещу рекетьорската българска държава, която нагло прибира в джоба си 20 на сто ДДС върху всяка издадена книга.

Естествено, прибира паричките, без да помръдне и пръстче в полза на въпросната българска книга като цяло.

Например да подпомогне по някакъв начин нейния превод и представяне навън, по световни и европейски панаири на книгата – което е нещо елементарно и задължително като практика, но твърде скъпо за слабосилните български издателства, да не говорим за отделен автор.

Досега някак ни едно културно министерство се не сети, че ако от сто подпомогнати български автори само един продаде книга навън и стане тя нещо като бестселър, при определени условия в страната може да се върнат – и да се връщат с години – повече пари, отколкото дотациите, които целокупният български или целокупният европейски народ дава за изхранването на някакви дотирани селскостопански михлюзи, които произвеждат розови теменужки, магарешки бодил или каквато там друга идиотщина им хрумне да произвеждат.

Ще изтъкна само един факт, за да замлъкнат всички критици на идеята. България няма нито един нобелов лауреат досега. Унгария, която е абсолютно съизмерима като територия, население, в някаква степен и като историческа съдба, но води съвършено различна политика спрямо образованието, науката и културата си, има десет. Не десет номинирани. Десет лауреати! Включително един от тях по литература.

Така че работата не опира до особености на езика. Или на заговор на големите срещу малките нации – както някои се опитват да ни представят.

Така де, отнесох се малко, но това, което искам да кажа, е че през тази седмица Пловдив наистина няма и думичка да каже по какъвто и да било текущ въпрос.

Освен фестивалът „Пловдив чете”, втората причина за това е опасението да не би ако започнат да говорят, градът и неговите трудови хора да сбъркат нещо и да бъдат нахокани лично от другаря Сергей Станишев. Или скастрени от другаря Михаил Миков. Другарката Мая Монолова също не бива да се забравя. А и другарите от ДПС Лютви Местан, Делян Пеевски и Камен Костадинов например ще се разсърдят, ако не ги споменем подобаващо в тази компания на съдници и праведници от последна инстанция.

Съвсем отделен случай е този с другаря Волен Сидеров. Той  по принцип е най-моралният човек в тази държава и има най-много права да прави каквото си иска със собствения си морал, дори да ни хока, че не возприимаме неговия морал като наш собствен. Колкото до политически независимия другар-журналист  Николай Бареков, за него пък вече изобщо няма да споменавам. Тоя последният постоянно хока всички наоколо, които не му плащат и така постоянно припомня на народа за себе си, дотам, че ако и ние започнем да му пригласяме, ще стане твърде досадно – може да навредим на имиджа на човека и да спрат да му плащат. Току-виж! Или пък може да излезе, че целият български народ саде в него се е вторачил и уроци по безплатен морал консумира ли, консумира.

Пък той случаят съвсем не е такъв, де, обратен е даже.

Та страхуват се хорицата в Пловдив да не попаднат, както досега мнозина други индивиди и партии,  под строгите тези морални удари на споменатите вече другари от комунистическата БСП и присъдружните им левичарски партии ДПС и Атака, които хокат ли хокат на поразия. Видяха малко власт в ръцете си и станаха най-моралните съдници за всичко – най-вече за това кой има и кой няма моралното право да обсъжда дадени въпроси, свързани с държавата и нейното управление. През последните две седмици в Парламента и извън него те вече толкова пъти, стъпили на някаква трибуна, размахват правосъден среден пръст и забраняват на тоя и на оня да говорят, защото нямали моралното право, че ако за всяка тяхна забрана получавах по пет лева, досега всички борчове щях да си върна.

Е, само си мечтая, разбира се. Отдавна е ясно, че така никой няма шанс да забогатее, защото е всеизвестно, че този тип хора – или тия типове, да ги наречем по ясно – предпочитат да получават, а не да дават по пет лева всеки път, щом споменат думата „морал”. `Щото тя е трудна дума и ако прекаляват с нея като политици, избирателите ще могат лесно да ги обвинят в двуличие. В триличие. Дори в четириличие ще могат, ако тези се окажат двойно морални на квадрат. Или адски тъпи ако се окажат, което е по-вероятната опция.

Третата причина, поради която Пловдив днес няма да говори, е, че не знае какво смислено да каже. Легендата гласи, че в една кръчма срещу миланския театър „Ла Скала” и досега, вече десетилетия наред, се пази бутилка шампанско, предназначена за подарък на онзи, който смислено и разбираемо успее да разкаже сюжета на операта „Трубадур”. Та така и с текущата българска действителност – само че за нейното смислено разказване и каса шампанско ще е малка награда.

Нормалните хора тук знаят, че нещата, които стават в държавата, изобщо не са за приказка. Дори на маса. Дават си сметка, че ако ги разкажеш, дори максимално последователно и смислено от наша гледна точка на някой нормално мислещ чужденец, той, докато дава вид, че усърдно си води бележки, ще запише в тефтерчето си само твоето име, тире, думата „луд” и ще я подчертае дебело.

Няма как смислено да си обясним например смесването на ДАНС, службата за контраразузнаване и ГДБОП, службата с максимални полицейски функции и капацитет. Цялата тази нова служба изобщо не е подчинена на никого. Не се контролира от никого. Да, формално се води, че е на подчинение на министър-председателят. Но горкият премиер.

И то не само защото се казва Орешарски, макар че и заради това – но който и да е премиер. Ясно е, че той би могъл да има само формален контрол над подобна служба – колкото тя уж е длъжна да му докладва нещо си, пък той уж може да сменя или да не сменя някакви нейни шефове при много, ама много големи издънки.

Какъв ти контрол върху тях, братче, какви пет лева!

 Правилно онзи ден по телевизора някой си умен човек каза, че със смесването на ДАНС и ГДБОП вече не премиерът контролира специалните служби, а специалните служби управляват страната чрез премиера.

Толкоз по въпроса!

 И пак казвам, при това положение няма значение как точно се казва този премиер, макар че Орешарски все пак е един от най-лошите варианти заради другите си зависимости. Ще видим резултата от това да лъсне в най-скоро време.

И к`во да говори Пловдив в такива времена? Искате да си изкара боя отнякъде ли? Искате нарочно да не стане културна столица на Европа през 2019 година, каквато и без това няма да стане, но без да иска? Искате да прегракне от викане и пак никой да не го чуе ли?

Ами писна му на въпросния Пловдив и ей затова днес не говори.

Прочети цялата новина

Свързани новини: