Русе – място за размишление

Днес в град Видин се открива новият мост на Дунава, ние обаче ще отидем до града на първия Дунав мост – Русе. Водач ще ни бъде Девора.

Приятно четене:

Русе

Толкова отдавна не си бяхме показвали носа извън София, че вече не можех да издържам на редовната разходка от апартамента до парка или центъра и обратно. Исках да видя нещо ново, исках да пътувам и на няколко пъти бях на косъм сама да се метна на някакво превозно средство и да избягам за ден-два. Една кратка разходка до Пловдив не успя да повдигне приключенския ми дух, но когато се разбра, че ще отскочим до Русе за няколко дни, вече имах повод да стегна повече багаж от този, който се побира в дамската ми чанта, а именно - цяла раничка. :)  

 

Потеглихме към Русе с автобус,

което само по себе си беше тъжно и затормозяващо начало за нашето пътешествие, но предполагам, че не сме единствените, на които им се налага да пътуват повече от 4 часа в некомфортни автобуси, слушайки всякакви разговори и накрая, опиянени от миризмата на сменен наакан памперс точно преди Русе, да слязат на автогарата и да се зарекат, че им е за последно.

 

Автогарата е залепена до жп гарата,

която пък е хем едно от най-красивите неща, които видях в Русе, хем и едно от най-занемарените. Трудно ми е да си го обясня, тъй като, ако вярваме на надписа от ковано желязо, не е никак стара, а изглежда толкова запусната, сякаш е на над 100 години. Едно или две крила, не знам точно как се водят, са поддържани, и когато влезете за своя влак, можете да разгледате - големи полилеи, високи стени, красиви детайли, приятни стълбища, а на самите перони има красиви поставки за факли. Романтично е и в сравнение със софийската жп гара, от която те побиват тръпки и те настигат обриви, тази е място, на което би било изключително приятно да почакаш влака си, или дори просто да поседиш и да проведеш интересен разговор с някого.

Тази част на гарата очевидно е оставена да се руши на свобода... :/

На няколко пъти ни се налагаше да питаме русенци за едно и друго нещо и общото ни впечатление е, че това са много приятни, сговорчиви и отворени хора, които са готови да ти помогнат с каквото могат, а ако се застоиш достатъчно дълго около тях, със сигурност ще намерят повод и да се пошегуват. Така се случи и в

музея на транспорта,

в който попаднахме случайно, макар че го издирвахме с причина: да се повозим на дрезина и да разгледаме вагоните от близкото и не чак толкова минало, които са превозвали Фердинанд и Борис III. Музеят има три различни опции за разглеждане: вътре, външна експозиция и тур в специалните вагони. Докато разглеждате последните, ще си помислите, че в днешно време хората могат да имат собствени самолети, но дори това не може да се сравни с лукса да си имаш собствен влак! Добре, де - само вагон, но пак си е УАУ! Разгледайте ги непременно, докато сте в града, защото са пълни с възхитителни идеи и любопитни елементи в интериора. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Тъжно е, че са запазени само стените и нищо от автентичните предмети, които са били използвани по време на пътуванията в тях, но пък на мен, като на любител кулинар, ми бяха много интересни кухненските помещения и ми се прииска да си приготвя нещо в тях. Няма да излъжа, ако ви споделя, че изглеждаха по-удобни за готвене от нашата кухничка на терасата, а пък какви неща са се приготвяли там, ми е бедна фантазията. Всъщност не съвсем бедна, защото имаше отпечатано едно примерно меню, което звучеше направо петзвездно.

    За самия град не мога да ви разкажа чак толкова много, защото разходките ми в него бяха брутално прекъсвани още към 5 часа, когато,

гладни и жадни за кръв комари-стръвници

изпълзяваха като от нищото и забиваха бодящите си хоботи в мен. Поради тази причина се спасявах по възможно най-светкавичния начин или в някое заведение, или направо в хотела. Не знам как е през лятото и не знам дали сега общината, или който е отговорен, не беше напръскала, защото беше прекалено рано, но това си беше истинско мъчение и един малък ад, което помрачи цялостното ми изживяване. Друг минус е, че почти не намерихме местенце, в което да си хапнем наистина вкусно, въпреки че бяхме събрали няколко препоръки. Един ден седнахме в La Strada, където така и не разбрах от какво точно бяха "направени" пролетните ми картофки, но подозирам, че е от онази смес, която в зависимост от това как я оцветиш, може да бъде картоф или шницел с еднакъв успех. Точно до това заведение пък има сладкарница Пикадили, където хапнахме няколко десерта и стигнахме до извода, че са направени отново с помощта на полуфабрикати. Спасението дойде на "Понтона", където Жоро яде риба, която не би искал да срещне на живо (по негови думи, след като се загледа внимателно в една от костите ѝ), а аз - много вкусна салата. Имаше разнообразие от неща за поръчване, персоналът беше много дружелюбен и ведър, така че ви го препоръчвам.

    За сградите мога да кажа, че сред тях има и някои изключително пищни и красиви, но като цяло

само няколко бяха местата, които отговаряха на романтичната ми представа

за този град. В общи линии, поне централните улици, са магазин до магазин и трябва да вдигнете погледа си нагоре, за да разберете в какви красиви сгради всъщност са се сгушили тези витрини. Докато се разхождахме по закътаните улички пък нямаше как да не забележим, че всеки русенец със собствена къща има и свое виждане за дизайн и държи то да бъде възприето от окото на минувача, дори с риск то да бъде "избодено". Една до друга съжителстват съвсем несъвместими архитектурни постройки, но общото между всички тях е силната любов и привързаност към кованото желязо и красивите огради. Любопитно е да се разглежда и може да ви се наложи дори да позабавите ход, за да успеете да обходите с поглед всичко пред вас, а ако обичате да правите снимки, придвижването ви ще става още по-костенурско.

    В Русе явно има много места, на които можете да седнете и да поразмишлявате за живота - изобилства от малки градинки, а градският парк е приятно място за спортуване и трамбоване в приятелска компания. Ако искате обаче да внесете мистика към разходката си, трябва да посетите парка зад пантеона, където се намират гробниците (вече празни) на много видни българи от Русе. Разхождайки се по тези места, попадахме на разни растения и дървета, които не бяхме срещали до този момент, така че екскурзията ни до Русе ни обогати и в тази насока.

    Накрая мога да загатна, че в Русе не може да избягате от добронамерения кич, затова единственото, което можете да направите, е да му се отдадете поне за няколко дни. Орнаменти, претрупаност с детайли, лъскавко, бляскавко - това ще ви съпътства не само в хотелите, но и в много от заведенията, понякога брокатените въздишки на града се усещат дори във въздуха на улицата, но тази еклектика и обърканото разнообразие в никакъв случай не бива да ви дразни. Все пак сте в малката Виена и това трябва да ви бъде доказано по всички параграфи. Приятно пътуване! п.п. Всички снимки са направени от Жоро, тъй като за разходките поверих фотоапарата в неговите ръце. ;)  Автор: Дебора Джамбова Снимки: Георги Грънчаров  

Прочети цялата новина

Свързани новини: