Месечната ми сметка за ток

Изт: malaysianwireless.com

Темата беше актуална през зимата. И ще бъде актуална отново след няколко месеца, когато слънцето спре да ни топли безплатно, а на негово място започнат да ни отопляват олигархията, монополистите и държавата, с нейните 20 процента отгоре върху всяка далавера…

Не е най-актуалната тема точно сега, но точно тя пък изкара хората по улиците за пръв път тази година и смятам за особено уместно да я напиша точно сега.

Знаете, че рокадата в шаха се предприема, когато си притиснат до стената и вече нямаш особено голям избор накъде точно да мърдаш. Рокадите във властта не промениха нищо от статуквото, което изкара хората на улицата. Месечната сметка за ток беше само капката, която преля чашата. Знаете много добре това. Знаете и поуката на Конфуций, който твърди, че не съществуват много различни проблеми. Има само различни проявления на един и същ проблем.

За мен този проблем се нарича: абсолютната невъзможност, като гражданин, да легитимирам интересите си във властта – да я накарам да работи за мен и действително да ме представлява, освен само на хартия, въпреки че от джоба си плащам за всичките й разходи и единствено моят вот я легитимира.

Да, но очевидно във властта има друг, по-платежоспособен работодател от мен, с когото тя се съюзява вече повече от 20 години срещу мен, срещу правото ми на достоен труд и адекватно заплащане, срещу икономическия ми интерес, срещу предприемчивостта ми като гражданин, срещу свободата на словото и срещу личната ми свобода. Още по-тъпото е, че този съюз е изцяло за моя сметка и е два пъти в мой ущърб – нещо, което, надявам се, вече стана ясно на всички.

Намирам пряката демокрация за единствен възможен изход от тази ситуация и аргумента, който държа в ръцете си е месечната ми сметка за ток – едно от многото документални доказателства за това, че там някъде има съюз, който работи срещу мен, от мое име и за моя сметка. Срещу този съюз аз не съм способен да предприема абсолютно нищо, когато съм сам. Още повече, той пише и законите, които съм длъжен да спазвам…

Поглеждали ли сте си месечната сметка за ток? Запитвали ли сте се някога за какво, всъщност, плащате? Тук не стои въпросът дали е много или малко, а за какво? Къде отиват вашите пари? Какво спонсорирате?

Някои намират този въпрос за сложен. За мен той е изключително прост, тъй като мога да чета на български, а в сметката за ток всичко си пише. Цитирам:

Дневна тарифа: 43.99 лв
Нощна тарифа: 4.87 лв

Изхарчил съм ток за приблизително 49 лева.

Но дължа на доставчика 120!

Как става това?

Ето как:

Достъп високо напрежение: 4.17 лв
Достъп ниско напрежение: 5.27 лв
Пренос високо напрежение: 6.09 лв
Пренос ниско напрежение: 22.82 лв
Такса зелена енергия: 7.42 лв
Когенерация (каквото и да значи това): 2.57 лв
Невъзстановяеми разходи: 2.26 лв

И върху всичко това държавата ти добавя още едни 20% ДДС. Данък добавена стойност е косвен данък – като такъв, поне според теорията, целта му е, заедно с акцизите и останалите косвени данъци, да ограничава потреблението. Тоест, наказан си, че готвиш храна за бъдещите данъкоплатци – твоите деца, че взимаш душ с топла вода през зимата и, че переш. Наказан си и, че плащаш 100% надценка на монополиста-доставчик. Върху тази надценка ти също дължиш добавена стойност.

Яко, а?

Ето как се озоваваш в ситуацията, в която харчиш ток за 50 лв, а плащаш 120, ако не искаш да се върнеш в Средновековието.

Сега, относно преноса и таксите за достъп. Плащам от джоба си такси за достъп до мрежа и за пренос по мрежа, която, ако не ме лъже паметта, не е изградена от марсианците, а от държавата, т.е би трябвало да е публична собственост, в това число и частично моя, като представител на народа, който, всъщност, формира тази държава, законен собственик е на всичко, което тя притежава и формално се води за неин суверен, т.е за източник на властта й. Ако не сме аз и ти, значи сигурно са марсианците, бездомните кучета или хлебарките, щото има и други форми на живот по тази територия, признавам…

Въпросната собственост в един момент, обаче, е била променена. Отдадена е под наем или е продадена, не ме интересува. Интересува ме само фактът, че не съм получил компенсация за отделянето ми от собствеността, например в месечната си сметка за ток. Получавам само задължението да плащам допълнително за достъп и пренос от/до/по нещо, което преди това е било мое. Това е все едно да имаш кола, утре аз да я купя, но да платя на някой друг, а от теб да изисквам да се грижиш за поддръжката, за ремонта и за пълненето на резервоара…во век и веков! Сигурно и дъщеря ти няма такива такива привилегии, човече! А непознати хора ги получават, при това директно от джоба ти, всеки месец, без изключение. И без да питат. Как се определя размерът на въпросната такса е съвсем друг въпрос. Предполагам, че като им потрябват някакви пари, просто ти ги пишат на сметката. Какво ще направиш? Ще отидеш при друг монополист ли? Хехе. Или ще минеш на свещи?

Относно таксата “зелена енергия” също имам конкретен въпрос: Защо екологията трябва да бъде изцяло за моя, лична, индивидуална и персонална сметка? Когато подписваха еко-договореностите, моите “представители” във властта консултираха ли се с мен, техния работодател – човекът, който ще плаща? Не. Консултираха се с другия си работодател, който очевидно е по-платежоспособен от мен, въпреки че и моите осем лева няма да ги върнат. Какво пък, пари са си! Осем милиона по осем лева…

И какво значи “Когенерация”?

Ами “невъзстановяеми разходи”?

Сметките за ток са само един от многото начини, по които гражданите биват систематично ограбвани. Да – ограбвани. Не се страхувам да използвам тази дума. Не е прекалено силна. Когато отнемат от теб принудително, когато го правят против волята ти и, когато нямаш друг избор, освен да платиш, това си е чист рекет, грабеж или каквото искате там го наречете. Да, законовите текстове го оправдават. Но престъплението си остава престъпление. Холокостът е извършван систематично и е съобразен изцяло с действащите по това време закони на третия райх. Не е бил форма на произвол. Форма на произвол е това, което се случва всеки ден в тази европейска държава и, което ме превръща в най-бедния европейски гражданин, независимо от моите опит, воля, труд, амбиция, талант, образование, желание и стремеж към по-добър начин на живот. Независимо от моите усилия.

Това е, което изкарва хората по улиците. Не са само сметките за ток. Те са просто един от многото симптоми на един и същ проблем – пълното отделяне на суверена (властта) от действителната власт, която управлява.

Това нещо трябва да се промени. То в момента се променя. Не само тук – по целия свят. Проблемът с липсата на демократичност у демокрацията съвсем не е само български. “Демокрация” идва от латинските наименования “демос” и “кратос” – власт и народ. Обединението им в една дума предполага управление на народа, а не на цар, император, монарх или друг вид олигарх.

Днес Хората все по-често се събират по площадите. Постепенно ще започнат и да се разговарят, а накрая ще започнат и да хвърлят черно-бели камъчета в една кутия така, както са го правили древните атиняни, които са познавали единствената форма на истинска демокрация в цялата човешка история. Гражданите сами ще започнат да взимат решенията, които са важни за тях, защото със сигурност опитът вече ще ги е убедил, при това многократно, включително и със сметките им за ток, че друг няма интереса, нито амбицията, нито дори желанието да се занимава с това вместо тях. Колкото и да са готови да му платят в замяна…

Тихомир Димитров

Тематични публикации:

Пряка демокрация?

Пряката демокрация според Уикипедия

Разсъжденията на уважавания от мен писател Николай Теллалов за пряката демокрация

Електронно народно събрание (ТЕД видео)

Пряка демокрация в България (видео)

Исландците си написаха конституцията онлайн

В Швейцария пряката демокрация остава на почит

Бъдещето принадлежи на пряката демокрация

Примери за Пряка Демокрация в историята и днес (видео)

Пряката демокрация – същност, видове, сравнителен преглед и уредба (наука.бг)

Прочети цялата новина

Свързани новини: