георги кадиев без да беше физически бит, беше със силно зачервено ляво око, което се получава при стрес и безсъние. поздравявам го за отчаянието, което лъхаше от всяка негова дума. поздравявам го и за доблестта да се изправи срещу партията си. без да съм поддържник на бсп, за мен той е лицето, което може да поведе смислените леви със себе си. 

госпожа цачева говори много разумно, но нямаше друг избор освен да замълчи при споменаването за горчивия урок от бившата симбиоза пеевски-герб, която коства на герб изборите. 

след предаването поговорих за минута с нея и с г-н кадиев споделяйки, че за мен и двамата са нормални хора, които независимо, че са от различни партии, би трябвало да намерят общ език в името на българия. и двамата се съгласиха, че и те се чувстват така, но защо не може да се получи...

да, защо не може да се получи нормалните българи с различни убеждения да не стават жертва на ненормалните българи без други убеждения освен финансовите? казах им, че ми е жал за тях, защото никой не иска да бъде символично свален на земята и ритан заради постъпките си. напълно явно е, че те се чувстват така, и с основание. по-лошото е, че сме във фаза в която журналист съвсем не символично е свален на земята и ритан, и това е изключчително лош знак, знак, който не бива да бъде пренебрегван. 

нямам отговор на въпроса какво трябва да се случи. единственото, което знам е, че протестът е абсолютно спонтанно създаден от група млади хора, които нямат представители във властта. те не харесват никой от преди, нито от сега. какво може да им се предложи, нямам идея. оставката на правителството и нови избори са някакво решение, макар и опасно. опасно, защото властта в момента е в ръцете на хора, които са преяли с нея и едва ли ще я сдадат така, както бойко борисов се оттегли. самото назначение на пеевски е знак, че тук разум не съществува, а това е знак за опасност.

поведението на герб до този момент е разумно, нека да остане такова. народът е свръхчувствителен към изцепки от какъвто и да е характер. хората трябва да видят, че стремежът към власт не е на всяка цена, а е в името на тяхното добро. в този момент само разумът и умереността могат да задържат вниманието ни, както и оставката на делян пеевски и сергей станишев. и без г-жа цачева да го казва, всички виждаме, че в момента държавата се управлява от трийсетина депутата от дпс готови на всякакви саморазправи. 

аз ще продължа да ходя на протестите докато пеевски не бъде махнат, но това няма да е достатъчно. с безусловната си подкрепа към пеевски, станишев се превърна в политически труп. бсп ако иска да оцелее, трябва да се обърне към кадиев. 

а герб не бива да се поддава на провокации, нито да ги създава - колкото и да е трудно в момента - за да не загуби кредита, който в крайна сметка продължава да има с разумното си поведение от февруари насам.

не съм политолог, обикновена писателка съм, но бих искала да видя разум, умереност, воля за добро и липса на егоизъм в политическата класа. който успее да внуши тези неща на измъчения ни народ, той ще успее да го поведе. за кратките моменти на спокойствие в държавата ни, българия е дръпвала много бързо напред, значи потенциалът е тук, имаме го, можем го. разделението и омразата трябва да спрат, самозабравилите се да се махнат и всичко ще стане чудесно:)

в книгата "тайната" се казва, че няма "ако", "може би", "трябва". необходима е непоколебима вяра, че това ще се случи. просто ще се случи.