/Поглед.инфо/ Отидох днес на протеста пред МС. Не, не да протестирам. Моят протест е друг. Отидох заради любимия си човек, който обаче протестира и то протестира вече трети ден.

/Поглед.инфо/ Протестът срещу кабинета на Пламен Орешарски в София вече достигна централите на БСП и на ДПС, които са на 200 метра една от друга, предаде репортер на ПИК.

/Поглед.инфо/ Митингът на огромното софийско множество вече е пред централата на „Атака”. То все още се точи по „Дондуков”. Малко по-рано протестиращите обсадиха централите на БСП и ДПС. Там те бяха над 10 000.

/Поглед.инфо/ "Готви се окървавяване на мирния ни протест. За нас е ясно, че ще бъдат вкарани в действие всички възможни средства и ще бъдат организирани хора от футболни агитки с цел България да бъде изправена пред гражданска война".

/Поглед.инфо/ 20 000 продължават да искат оставката на кабинета

/Поглед.инфо/ Писмо на младата последователка на левицата Мария Нинова

/Поглед.инфо/ Напрежението ще ескалира, правителството трябва да подаде оставка. Това каза социологът Цветозар Томов в интервю за Би Ти Ви.

/Поглед.инфо/ Сергей Станишев съвсем го закъса, сега може да се прости и с поста си в ПЕС, коментират във форумите.

/Поглед.инфо/ Ръководството на БСП район "Витоша" в столицата настоява за незабавна оставка на председателя на партията Сергей Станишев. Според тях е недопустимо желанието на някои ръководни органи в БСП, заедно с Пламен Орешарски да издигнат за председател на ДАНС кандидатурата на олигарха Делян Пеевски. Ето и пълният текст на писмото:

/Поглед.инфо/ Три дни огромна вълна от недоволни хора залива столицата. Хората са много повече от протестите преди падането на правителството на Бойко Борисов. Мястото между министерски съвет, президентството, народното събрание се оплатнява все повече със всеки изминал ден с още и още недоволни. Протестната вълна след избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС днес вече е и протест срещу правителството.

/Поглед.инфо/ Положението е много сериозно, защото почти цялата държавна машина и до момента остава под ръководството на ГЕРБ. С тези думи започна своето участие днес в предаването "Нека говорят" по бТВ лидерът на БСП Сергей Станишев.

/Поглед.инфо/ Не съм подслушвал никого. Сигналът на Сергей Станишев срещу мен е написан от човек с богато въображение. Това каза зам. председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов в предаването „Всяка неделя” по Нова тв.

/Поглед.инфо/ Изборът на Делян Пеевски за председател на ДАНС предизвика остро обществено недоволство, включително и призиви за оставка на оглавяваното от мен програмно правителство.

/Поглед.инфо/ Ако Делян Пеевски се завърне в парламента, ще има нова вълна на недоволство. Това каза бившият депутат от БСП Румен Петков в предаването „Всяка неделя” по Нова тв.

/Поглед.инфо/ Ако ГЕРБ не се реформира, тя ще завърши като НДСВ. Това каза в предаването „Всяка неделя” по Нова тв заместник-областният управител на Пловдив Георги Игнатов, който преди дни напусна партията на Бойко Борисов с „кърваво писмо”.

/Поглед.инфо/ Премиерът Пламен Орешарски покани на среща в 14.00 часа в понеделник представители на протестиращите и на неправителствените организации, подписали петицията срещу назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

Трета вечер на протести в страната. Към недоволството от избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС днес се прибави още един протест - антиправителствен.Той започна в 18 часа със събирането на хора пред сградата на Народното събрание в София. Демонстрантите са недоволни от правителството на Пламен Орешарски, като някои от тях са облечени с бели тениски с надписи – „Нов изборен кодекс”. В часа на началото на площад "Независимост" имаше към 6-7 хиляди души. В 19 ч. вече бяха над 15 000, по данни на МВР.

Всяка година в края на учебните ни занятия, когато е отминал 24 май, когато си надписал свидетелствата с оценките и си ги раздал на децата, когато си се прибрал вкъщи със сто (не преувеличавам) букета и в тази хладнокръвна Англия съседите те гледат като полезно изкопаемо, защото не могат да си обяснят как така всяка година ти си все като цветарски магазин – подобни мисли ми завъртат главата и ми иде да пиша дълго и оптимистично. Напук на всичко друго, което те дърпа надолу. Иде ми да пея, иде ми да го разкажа.

Европейският товарен космически кораб ATV-5 "Жорж Леметр", стартът на който е планиран за 2014, може да бъде използван за проверка на средства за сближаване с неконтролирани обекти , такива като космически боклук или астероид, това се казва в материали на ЕКА.

От ЕКА са съобщили за успешно скачване на ATV-4 Albert Einstein с МКС . 20 тонния товарен кораб се е скачил към руския модул 'Звезда' в 17:07 наше време на 15 юни 2013.

2012 г., когато протестирахме срещу управлението на ГЕРБ във връзка с посегателствата срещу околната среда, ние бяхме погнусени от това, че го правим с ясното разбиране, че ще дойде БСП на власт. Сега, протестирайки срещу демонстрираната наглост в управлението на БСП и ДПС, на която станахме свидетели, избирайки г-н Пеевски за шеф на ДАНС, ние го правим отново с погнуса от ясното разбиране, че можем да върнем отново ГЕРБ на власт. Затова за мен фундаменталният въпрос е не дали да свалим и кога да свалим от власт БСП и ДПС, ако тази хипотеза е възможна изобщо. За мен правилният въпрос е какво трябва да бъде направено, преди да бъдат предизвикани избори – предсрочни избори.

Трудно можем да си представим живота без едно от сетивата си, а и рядко си задаваме въпроса какъв е той за незрящите например. Това е и идеята, която стои в основата на проекта „Проглеждане в тъмното”, който цели да провокира зрящите да се поставят на мястото на хората с увредено зрение. Всички участници в това изпитание за сетивата имат възможност да извършат съвсем прости задачи от бита, но уловката е, че трябва да са със завързани очи. Така подреждането на масата за вечеря и нарязването на зеленчуци за салата се превръщат в съвсем нелека мисия, тъй като участниците могат да разчитат единствено на допира и слуха си. Любопитното е, че в една такава ситуация именно незрящите хора се явяват навигатори на зрящите. Обръщането на ролите обаче е от особена важност, за да си дадем сметка за това доколко сме толерантни към хората с увреждания и до каква степен ги приемаме като пълноценни членове на обществото. Вероятно тази неспособност да се поставим на мястото на другия и – образно...

Сайт Аvaaz.org, который доступен на 16 языках, опубликовал петицию в защиту бывшего сотрудника ЦРУ Эдварда Сноудена. Она призывает президента США "гарантировать справедливое и человечное обращение с Эдвардом Сноуденом, разоблачившего правительственную программу США PRISM, а также беспристрастное рассмотрение его дела".

Пенсионер влиза в приемната на доктора. - Какво ви безпокои? - интересува се докторът. - Ами тука, нещо, сърцето не ми е наред. - В какво се изразява проблемът? - Задъхвам се, губя сили. На първата още съм без проблеми, на втората с усилие, а на третата никак не мога да се кача! - Е-е-е-е, че на вашите 70 години! Грях е да се жалвате, уважаеми. Аз съм само на 30, а едва за една ми стига. Завиждам ви. - Докторе, за какво говорите? - мрънка старецът. - За жени, естествено. - А-а-а-а, аз за стълбището бе... Усмихни се, България! Независимо дали в такива случаи си мислите за стълбището или за жените, в основата на проблема си остават годинките. Руският милиардер Дмитрий Ицков обаче ще се погрижи и за това. Той събрал титанични умове, новатори, футуролози, които до 2020 година трябва да създадат Аватари, а до 2045 година хората да са с холограмни тела, където да е имплантиран интелект. Демек опитва се да ни гарантира безсмъртието. Само дето милиони хора мечтаят да са...

Тези дни една сензация обикаля медиите. Перничанинът Марио Любенов, известен като Заека, ще лежи в затвора 25 години заради гнусното убийство на ученичката Мирослава Николова. Това постанови съдът на първа инстанция. Момичето изчезна мистериозно след като е било на тренировка на 7 ноември 2011 година. Бяха необходими два месеца, за да се открие трупът. Разкриването на убийството на Мирослава бе съпътствано с шумни скандали. Един от тях бе самоубил ли се е или е самоубит главният заподозрян за убийството на Мирослава Стойчо Стоев – Чочо. Самоубийството на основния заподозрян стана при странни обстоятелства – под полицейска охрана задържаният мъж отиде в жилището си, където е трябвало да се направи обиск. Според основната версия на полицаите, охраняващи Чочо, той се е присегнал в килера, взел е пистолета си и си теглил куршума. Противниците на тази версия твърдят, че Чочо е бил убит тъй като натривките, взети от ръцете му не установяват следи от барут. Кой как е работил по...

Често казвахме, че предното поколение се е провалило в строежа на държавност и това, което ни оставиха е разруха и дългове.
А сега опасността и нашето поколение да се провали и да остави след себе си мафия, необразована цигания и бедност е съвсем реална.
От моменти като този зависи какво ще оставим!
Със стоене пред телевизора и пасивно гласуване веднъж на четири години не става!
Днес ходим по митинги с дъщеря в детска количка. Не искам и тя да ходи така, защото ние нищо не сме постигнали. Или ние ще ги смачкаме и ще продължим да ги мачкаме, или те ще ни смачкат и ще ни изгонят накрая.
Няма средно положение. Днес всеки избира точно това!

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Замесените в аферата "Офшорлийкс" българи се множат. Оказа се, че сънародниците ни с бизнес в зони тип "данъчен рай" са много повече от обявените вече в медиите 30-ина души. Това показа проверка на "Труд", след като вчера базираният във Вашингтон Международен консорциум за разследваща журналистика публикува в интернет всички данни за хора и фирми със сметки в данъчни убежища, с които разполага.

Едва ли някой е очаквал, че още преди да е изтекъл месец от парламентарните избори, правителството и мнозинството в парламента публично ще извършат самоубийствен жест.

Д-р Милен Врабевски е роден във Варна през 1968 г. Завършил е МУ-Варна. Той е лекар, бизнесмен и учредител на Фондация Българска Памет, създадена през 2007 г., с цел осъществяване на съвременната идея за национална идентичност в духа и ценностите на Обединена Европа. Фондацията работи за реинтеграция на диаспората, популяризиране на културно-историческото наследство, както и за борба с демографската криза. През 2011 г. беше избран от Българския дарителски форум за личност на годината. От 2012 г. е член на Глобалната инициатива на Бил Клинтън (Clinton Global Initiative). Наскоро той стана и един от българските лауреати на наградата за „Европейски гражданин” на Европарламента за 2013 г. - Д-р Врабевски, Вие станахте един от българските лауерати на наградата за „Европейски гражданин” на Европарламента за 2013 г. За какво бяхте номиниран? - Номинацията на Европейския парламент е за инициативата „Силна национална идентичност-силна европейска идентичност”, това е последното ни...

Милен Радев

Кой ще ми обясни как се случи така, че на днешната неделна и празнична служба (300 години от освещаването на нашата берлинска Софийска църква – Sophienkirche – на името на пруската кралица Луиза София) се изнесе като Евангелско четиво точно следният откъс от Лука 19:1-48…?

И защо ми се струва, че трябва да споделя този пасаж днес с читателите…

След това Исус влезе в Ерихон, и минаваше през града.

И, ето, един човек на име Закхей, който беше началник на митничарите и беше богат, искаше да види кой е Исус, но не можеше поради навалицата, защото беше нисък на ръст.

И се завтече напред и се покачи на една черница, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път.

Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.

И той побърза да слезе и Го прие с радост.

И като видяха това, всички роптаеха и казваха: Отби се при грешен човек.

А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно.

И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното.

В ранния следобед в коридорите на Народното събрание станало ясно, че петима от противниците на Пеевски в БСП сериозно умуват върху учредяването на нова червена фракция с названието "Алтернатива 2013". Според някои хора зад нея седи точно Румен Петков и Георги Първанов, които открито още в първите дни се обявили за открити врагове на кликата около Сергей Станишев.

За трети пореден път хората в София и други градове се готвят да изразят недоволството си от кабинета на Пламен Орешарски с улични демонстрации в неделя привечер. Демонстрациите започнаха в петък след решението на парламента председател на Държавната агенция “Национална сигурност (ДАНС) да стане депутатът от ГЕБ Делян Пеевски, чието име през годините неведнъж е забърквано в корупционни скандали и чиято майка притежава множество медии, свързани с Корпоративна търговска банка, където са повечето държавни пари и която има общ бизнес с руската държавна Външно-търговска банка.

Близо 10 хил. демонстранти се стекоха край парк в Анкара, а други – поне три до четири хиляди души – се събраха недалеч оттам, до американското посолство. Изтласкването на протестиращите от парка „Гези“ на площад „Таксим“ намери широк отзвук и предизвика възмущение на територията на цяла Турция и преди всичко в столицата Анкара и в Измир.

ясно е, че повечето традиционни медии са свързани с неясни структури, които им диктуват какво да пишат. и защото на всяко действие има противодействие - в социалните мрежи и блоговете излиза истината. всеки има избор къде да чете и на какво да вярва. протестите не са организирани от никоя партия. и ...

Пламен Асенов

12. 06. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=38

Странно нещо е човекът. Готов е да разглоби удивителния свят около себе си, за да научи как е устроен, а после, въоръжен с това знание, да роди удивителни идеи, да изобрети удивителни инструменти и машини, да извади истински чудеса от самия себе си, само за да научи още повече. Така че все пак да попитам – чували ли сте как звучи една книга? Всъщност въпросът е подвеждащ, книгата няма само един звук, има много. Но някога цялата работа е започнала така:

Звук от писане с паче перо

Това е звук от паче перо, което пише по хартия. В ранни времена книгите се пишат и размножават трудно, изцяло на ръка, в Европа това става най-вече в манастирските скриптории. Но дори когато през 13 век с писането се заемат градските занаятчии, знанието продължава да живее на самотни острови сред човешкото море и не всеки може да стигне до него – и заради масовата неграмотност, и заради изключително високата цена на книгите. Но идват новите времена и ето какво се случва.

Симфония за пишеща машина

Това е „Симфония за пишеща машина” на Лирой Андерсън, изпълнена от оркестъра „Гласове за мир”, със солист перкусионистът Алфредо Анайя. Междувременно са изобретени калеми, перодръжки, писалки, химикали, след пишещата машина дойде компютърната клавиатура. Но и това е само началото, защото книгата, след като е написана по някакъв начин, трябва да се размножи. И тогава чуваме съвсем други звуци:

Линотип

Това е линотипна машина. В предния и край седи човек и пише на клавиатура, а отзад това чудовище стопява слитъци метална сплав и излива изписаните букви в редове. Те малко трудно се четат, защото са в негатив, но когато върху тях се постави лист хартия и се натисне с преса, текстът се появява като по вълшебство. И така, излетите редове се подреждат в специална форма, пристягат се и страницата е готова за печат. Тя се свързва с още една или още три готови страници, за да се чуе вече тази песен:

Стара печатна машина

Разбира се, в модерните времена линотипът почти го няма, а звукът на печатаната книга е по-скоро този от офсетната машина:

Офсет

Така или иначе, всички знаем, че великият човек Йоханес Гутенберг в средата на ХV век измисли книгопечатането. Всички го знаем, но не е вярно – книгопечатането е измислено отдавна от китайците и корейците. Той по-скоро създаде модерният, индустриалният печатарски процес, като сглоби в една преса цял комплекс от машини и технологии. Ако сега ни гледа от небето, Гутенберг сигурно е доволен от скоростта и качеството на печат, постигнати от нас, ненаситните за знание негови наследници, в опита да усъвършенстваме откритието му. И в същото време се усмихва скромно, защото заложените от него базисни принципи са на практика запазени дори след пет века развитие. Оказва се – все пак достатъчно сме умни, че да не разваляме нещо, което само по себе си е близко до съвършенството.

Германска ренесансова музика

За живота на Йоханес Гутенберг има толкова малко сигурни факти, та цяло чудо е, че името му е останало, за да бъде почитано от света. Но слава Богу, че все пак нещо знаем – не би било редно едно от най-важните изобретения в човешката история да остане анонимно или да бъде приписвано на някой си фалшив родител? Така или иначе, Йоханес се ражда около 1398 година в Майнц, Германия. Произходът му е от аристократичния род Генсфлайш цур Ладен. Името Гутенберг семейството приема по-късно, по името на разкошната къща, в който живее. В края на ХІV, началото на ХV век, мястото, наречено Германия, е на кръстопътя между Средновековието и Ренесанса, а времето в Германия е изпълнено с обществена и политическа динамика. Което на нормален език ще рече – с войни, бунтове, кланета, чума, вещици, рицари, дяволи и смърт. И едновременно с това – бременно е с не толкова забележимо на повърхността, но силно вътрешно движение на обществената и индивидуалната мисъл. Това движение  ражда изцяло нова епоха с Библията като литературен бестселър, издаден от Йоханес Гутенберг, с приказната четка на художника Албрехт Дюрер, с Реформацията на Мартин Лутер и последвалата научна революция, процеси, които в значима степен и до днес определят посоката на развитие на човешкия род. А в същото време – край приказните немски замъци, пълни с красиви заспали девойки, още продължават да бродят прелестните минизингери, средновековните певци на любовта.

Песен на Волфрам фон Ешенбах

В детството, пък и изобщо в живота на Гутенберг, родният му Майнц е център на поредица бунтове, при които семейството му ту се изселва в имението отвъд Рейн, ту се връща отново в града. Смята се, че Йоханес учи в добро манастирско училище, а после в Ерфуртския университет. Той е на около 35, когато отива да живее в Страсбург. Там извършва няколко бели, от които си проличава, че Съдбата изобщо нехае за него и той трябва да живее, въпреки нейното безразличие, ако не и напук на нейната съпротива. С други думи – проличава си какъв голям карък е великият Йоханес Гутенберг. Първо – някоя си девойка на име Енелин го осъжда за нарушено обещание за брак. После, заедно с приятеля си, богатият търговец Андреас Дритцен, решават да напечелят много пари, като полират метални огледала и ги продават на поклонници в Аахен. Тези специални огледала на мен ми звучат като малко мошеничество, защото са призвани да улавят слабата, но свещена светлина, излъчвана от религиозните реликви. Обаче избухва чума, голямото изложение на реликви се отлага, приятелят с парите умира, а роднините му започват да тормозят Гутенберг да върне вложените суми или печалбите от тях. Той може да им даде само купчина полирани огледала, но те не искат и да чуят, затова им обещава да ги компенсира с някаква си „тайна”. Е, не им я дава. Но как изобщо в тази напрегната атмосфера Гутенберг успява да прави експерименти и да измисли тайната – именно печатната преса, не е ясно. Но то с гениите май си е винаги така – най-плодотворни са, когато имат най-много грижи.

Минезингерска песен

Така или иначе, през 1448 година Гутенберг се връща в Майнц, взима назаем 150 гулдена и прави първата в света печатна преса. За целта модифицира обикновена преса за грозде, но измисля, усъвършенства и добавя към нея редица технологии – изливането на букви, състава на самите мастила за отпечатване. Знае се, че две години по-късно машината вече  работи, защото е отпечатано едно стихотворение. Гутенберг взима назаем още 800 гулдена, за да подготви и отпечата своята знаменита 42-редова Библия. Започва и да печели, като печата хиляди индулгенции по поръчка на католическата църква. Историческа ирония е, че на същата машина по-късно се върти и един от първите призиви на Мартин Лутер за реформация на църквата, който пък е насочен точно срещу църковната търговия с индулгенции. Но, какво да се прави, печатните преси са като парите – не миришат. Макар всъщност и едните, и другите да вонят доста специфично, ако наистина се набъркаш сред тях и ги помиришеш. Отпечатана, библията на Гутенберг става истински бестселър в тогавашна Европа и прави света да изглежда по-дълбок и по-истински. Четиристотин и петдесет години по-късно Марк Твен написа: “Това, което светът е днес, добро и лошо, го дължи на Гутенберг. Всичко може да бъде проследено до този източник, но ние сме длъжни да му отдадем почит, защото лошото, което неговото колосално изобретение донесе, е засенчено хиляди пъти от доброто, с което човечеството е облагодетелствано. “

Разбира се, мнението за величието на Гутенберг си е човешко мнение, не и мнение на съдбата. Не са излезли още и двеста копия от прочутата Библия, когато Гутенберг е обвинен от съдружника си, че използва получените пари „за други цели”, не и за нейното отпечатване. Съдът му отнема пресата и я дава на съдружника му, който я превръща в наистина печелившо предприятие. За Йоханес Гутенберг пък следват още и още бедност и житейски нещастия, които сякаш свършват едва три години, преди да свърши животът му. През 1465-та поредният нов владетел на Майнц дава на Гутенберг титлата хофман, съответната пенсия, плюс два тона зърно и два тона вино годишно, освободени от данъци. Въпреки тази истинска река от благини обаче, Гутенберг умира през 1468-ма, на около 70 години, и е погребан във францисканската църква в Майнц. По-късно тя е разрушена и тялото му изчезва. Но, макар по този начин да затръшна последната страница от живота на Йоханес Гутенберг, Съдбата и досега не успява да затвори първата страница от книгата на този велик живот, книгата, която той сам – и пръв сред човеците – отпечата.

Печатна машина Хайделберг

“БСП и ДПС инициират отмяна на решението за Пеевски”
Това е заглавието на сайта Bnews.bg, с което незапознатите с истината биват въвеждани в заблуждението, че някой друг е монтирал Пеевски като детонатор на гражданския ( и съюзническия ) гняв, а управляващите сега ще се противопоставят на тази несправедливост като „инициатори“.
Така работи пропагандната машина на Пеевски, част която е и въпросният сайт. Поверен на Николай Бареков , който изведнъж „забрави“ ролята си на самонарекъл се „народен трибун“ по време на сегашните протести срещу нговата (отново!) власт, този пропаганден инструмент явно се готви да повтори салтоморталето на същия Бареков, преродил се от най-големия ласкател на ГЕРБ в негов пръв душманин от „граждански позиции“.

Ето още няколко примера за внезапно проточилите се дни за размисъл в умълчалите се медии на Пеевски.

“Изданията от медийната групировка на Пеевски продължават да информират лаконично за протестите срещу неговото назначение и да твърдят, че са организирани от бившите управляващи.

“ГЕРБ продължи да генерира напрежение в държавата и вчера. За втора поредна вечер представители на партията се включиха в протест пред МС, който по-късно се премести пред парламента и завърши с блокада на Орлов мост. Агитки на партията даваха тон на протестиращите. Те бяха добре организирани от Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които панически се опитват да дестабилизират обстановката в страната. Десетки вандали изпотрошиха бус на TV7, който отразяваше протеста пред президентството. Автомобилът беше замерян с метални кутии от бира, а гумите му бяха спаднати. Протести организирани от ГЕРБ имаше и в няколко други града в страната, като най-многоброен беше този във Варна”, четем в “Монитор”.

Водещото заглавие на “Телеграф” е: “Клошар продава бомби в центъра на София”, а голямата снимка на първата страница е от военен парад в Лондон в чест на рождения ден на британската кралица. Съобщава се само, че премиерът Орешарски ще предложи нов шеф на ДАНС заради отказа на Пеевски, за когото властта не била самоцел.

За “Монитор” пък е много по-важно, че всеки трети българин спестява пари в буркан, бутилка или касичка. Според изданието хората предпочитат този вариант, защото им е по-лесно да заделят настрани монети от 1 лев, вместо да трупат на влог по-големи суми. “Оказва се, че държим близо 1,5 млрд. монети и броят им непрекъснато се увеличава. Те обаче се равняват на 189 млн. лв., което е едва 2,14% от общата стойност на всички пари в обръщение. Само за сравнение – всички банкноти, стотинки и възпоменателни монети възлизат на 8,8 млрд. лв., сочат данни на БНБ за първото тримесечие на 2013 г.”, обяснява изданието.

Ефектът от отварянето на Дунав мост II се оказа светкавичен, е водещата новина за “Стандарт”. “Българи и румънци хукнаха да разгледат какво има на отсрещния бряг. Нашенци харесаха комшийските кебапчета, напазаруваха още стъклария и кафе. Освен това оцениха чистите басейни на Калафат. Очаква се наплив от плажуващи българи в задаващите се жеги. Румънците пък дойдоха за сухи сладки, козунаци и още 2-3 вида лакомства, каквито нямат. ”.( Кафене. нет)
Не по-малко „интересна“ е информацията в органа на социалистите „Дума“, който прогнозира почти безсмъртие на решението за Пеевски в деня, когато многохилядните пртести буквално заплашиха с политически „разстрел“ самата БСП и я принудиха да се спасява с отстъпление:

“Няма никакъв шанс да бъде преразгледано решението за избора на Пеевски за шеф на ДАНС, коментира депутатът от БСП Атанас Мерджанов след следобедното заседание на ПГБК. Той посочи, че на него са обсъждали различни въпроси и общите приоритети на БСП и как групата да работи в бъдеще, както и че не са искали нови аргументи за избора на Пеевски. Мерджанов е категоричен, че те са били казани днес в пленарната зала”. ( в. „Дума“, 15 юни 2013 г.)

Същият Мерджанов, за когото вече се говори като вероятният „Пеевски 2“, готвен да замести мълниеносно освободения пост на коалиционния му колега начело на ДАНС, дефилира днес в Би Ти Ви като самото смирение и отрицание на вчерашната си убеденост за невъзможността да бъде прегласувано решението от 14 юни, взривило демократично мислещата част от България ( и отношенията със евроатлантическите съюзници).

Дали заради това, че по закон не може да уволнена цели две години като бременна ( в момента), но водещата на Би Ти Ви Лора Крумова безмилостно се разправи с хрисимия Мерджанов, като буквално го нахока не просто за казуса с Пеевски, но и за очевидното нежелание на БСП да каже истината как се е стигнало до него. Защото истината явно е прекалено срамна за публично споделяне.

Не случайно акцентирам върху медийната страна на медала ( връчен вероломно и вече отнет от една скандална личност, качена от кукловодите твърде неразумно на пиедестала на общественото внимание).

Нека ми бъде позволено като автор нещо като самодоволство, каквото обикновено не си позволявам. Защото от всички сбъднати прогнози, с които бих могъл да се похваля, най-се радвам на тази за ползата от показването но Пеевски ( може и без звук „по телевизора“) за изтрезняването на масовата публика в България.

Като върховен милиционер на държавата Пеевски обаче е „лесна плячка“- не съм си и помислял, че ще оцелее в тази роля. Толкова беше абсурдна, че се доближава по своята неосъществимост до проекта АЕЦ „Белене“. Съвсем друго е обаче да бъде детрониран от медийния му императорски пост.

В Турция медийното слугуване на властта разгневи гражданите, които спряха да ползват „услугите“ на онези медии, които се опитаха да удавят в мълчание протестите. Бизнесът реагира моментално и започна да изтегля рекламите си от наведените медии.

Това обаче се случва в Турция, която се стреми към Европа.Тя все пак е назависима държава и е народила доста свободни граждани.

Тук е друго. Живеем в постколониалния балкански Ориент, където гражданите за европейско развитие станаха магистрала за нахлуването на неоколониалния задкулисен контрол над България както никога през последния четвърт век на мнима раздяла с нашите колонизатори И те се възползваха в пълна степен, монтирайки петата си колона начело на България- като управляващ паметник с вдигнат над главата ни медиен монопол.

Докато не демонтираме това влияние ще има да пеем жални робски песни и „случаят Пеевски“ ще мутира под какви ли не форми, за които ще ни обясняват медийно колко са прогресивни и европейски.

Детронирането Му преминава през демонтирането на съветската символика, която ни прави роби на лъжата в собствената ни страна. Защото не е вярно, че у нас на лъжата краката били къси: къса е паметта ни, което позволява лъжата да доминира над България и да приемаме, че това е неизбежно заради страха ни от реакцията на Русия и нейните инструменти за влияние над българското общество.
Протестът срещу тази лъжа, бойкотиран от същите тези медии, ще се състои днес от 14 ч. срещу Софийския университет, на чието предполагаемо свободолюбие се заканва денонощно от 59 години насам самият Сталин, маскиран като „освободител“ на България.

Share on Facebook

“Арт” е постановка за трима приятели, които преминават през един тест на дългогодишната си връзка. А пиеса за приятелството може да се изиграе истински само от истински приятели – затова и представлението с Юлиан Вергов, Захари Бахаров и Владо Карамазов ми допадна толкова.

“Арт” е пиеса на френската авторка Ясмина Реза, но не звучи много френско, а доста международно. Постановката разглежда онези знакови моменти в приятелството, когато поставяш под съмнение това, което те свързва с дългогодишни приятели. Понякога връзката просто прекъсва там. Друг път намирате сили да си простите и да се върнете отново на обща територия, но вече обогатени, с “ново” приятелство. Какво се случва на края в “Арт” не е толкова важно, важен е пътят до там и промените в приятелството.

Триото Вергов-Бахаров-Карамазов всъщност играе до голяма степен себе си – трима приятели, които се познават от 15 години. Една картина става причината да излязат наяве много крити тайни и страхове – сякаш изцяло бялото (ако вярвате на Серж, то е “бяло на бели диагонални ивици”, разбира се) платно приканва върху него да се излее всичко скрито и невидимо във връзките между тримата герои.

Трябва да призная, че отдавна не съм виждала някой от тримата актьори да се представя толкова добре на сцена. Постановката е заредена именно с това приятелско чувствство, което разглежда, явен е ентусиазмът зад начинанието.

Сценографията е изчистена, типично мъжка със силния контраст и геометричните линии – Никола Тороманов се е постарал да използва колкото може нюанси на бялото. На нея се разливат десетки емоционални състояния – гняв, страх, радост, тъга, примирение – до едно предадени естествено и без фалш. Не съм гледала предишните адаптации на пиесата, направени от големите Леон Даниел и Пламен Марков, но мисля, че тази реализация на “Арт” не отстъпва по нищо на идеалната театрална версия.

В края на “Арт” аплодисментите бяха много. Мога да кажа – напълно заслужено. Екипът тръгва на турне из страната, гледайте да не ги изпуснете във вашия град.

___
снимки: Сатиричен театър

Постът Театрално ревю: Арт е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

“Арт” е постановка за трима приятели, които преминават през един тест на дългогодишната си връзка. А пиеса за приятелството може да се изиграе истински само от истински приятели – затова и представлението с Юлиан Вергов, Захари Бахаров и Владо Карамазов ми допадна толкова.

“Арт” е пиеса на френската авторка Ясмина Реза, но не звучи много френско, а доста международно. Постановката разглежда онези знакови моменти в приятелството, когато поставяш под съмнение това, което те свързва с дългогодишни приятели. Понякога връзката просто прекъсва там. Друг път намирате сили да си простите и да се върнете отново на обща територия, но вече обогатени, с “ново” приятелство. Какво се случва на края в “Арт” не е толкова важно, важен е пътят до там и промените в приятелството.

Триото Вергов-Бахаров-Карамазов всъщност играе до голяма степен себе си – трима приятели, които се познават от 15 години. Една картина става причината да излязат наяве много крити тайни и страхове – сякаш изцяло бялото (ако вярвате на Серж, то е “бяло на бели диагонални ивици”, разбира се) платно приканва върху него да се излее всичко скрито и невидимо във връзките между тримата герои.

Трябва да призная, че отдавна не съм виждала някой от тримата актьори да се представя толкова добре на сцена. Постановката е заредена именно с това приятелско чувствство, което разглежда, явен е ентусиазмът зад начинанието.

Сценографията е изчистена, типично мъжка със силния контраст и геометричните линии – Никола Тороманов се е постарал да използва колкото може нюанси на бялото. На нея се разливат десетки емоционални състояния – гняв, страх, радост, тъга, примирение – до едно предадени естествено и без фалш. Не съм гледала предишните адаптации на пиесата, направени от големите Леон Даниел и Пламен Марков, но мисля, че тази реализация на “Арт” не отстъпва по нищо на идеалната театрална версия.

В края на “Арт” аплодисментите бяха много. Мога да кажа – напълно заслужено. Екипът тръгва на турне из страната, гледайте да не ги изпуснете във вашия град.

___
снимки: Сатиричен театър

Постът Театрално ревю: Арт е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Откритието е направено от руски учени, които се осмелили да стъпят на територия на ДНК, която западните изследователи не успели да изучат. Западните изследователи ограничили изследванията си върху 10% от човешката ДНК, тоест върху тази част, която е отговорна за строителството на белтъците. Те смятали останалите 90% за генетически „боклук”. Руските учени начело с биофизика и молекулярен биолог Пьотър Гаряев решили, че толкова голяма част от ДНК не може да не съдържа ценна информация. Те обединили усилията си с лингвисти и генетици за провеждането на необичайно изследване, призвано да провери въздействието на колебанията и думите върху човешката ДНК. Изследователите открили, че данните се съхраняват в нашата ДНК точно по същия начин, както се съхраняват в паметта на компютъра. Освен това се оказало, че нашият генетичен код използва граматичните правила и синтаксиса по начин, който е много близък до човешкия език.

/Поглед.инфо/ На всички стана ясно, че Орешарски е вече заложник. И оттук насетне нищо не може да се върне назад. Това обяви в предаването на Сашо Диков по Нова ТВ Осман Октай, бивш дългогодишен депутат от ДПС. Според него всичко около Пеевски е направлявано от Сараите на Доган.

/Поглед.инфо/ Първо аз смятам, че проблемите на всяко едно общество са толкова по-големи, колкото по-невежо е то. Второ смятам, че през възпитанието и образованието се изгражда едно възприятие, което помага на хората да живеят заедно, т.е. в общество.

/Поглед.инфо/ Хиляди реват срещу Бареков и Пеевски. Искат окупация на медиите им. Орлов мост блокиран

/Поглед.инфо/ Към 23:40 часа протестът в София стихва. На няколко места в центъра има малки групички мирно протестиращи младежи.