Роклите никога не са ми стояли толкова добре, а киселото е любимият ми вкус.

Някои вече се досетиха, но и аз не си мълчах особено. И как да си мълча!? Мога ли да скрия щастието си, трепетите от всекидневните промени, които се случват с тялото ми, вълнението от неизвестното, но желано бъдеще? Не мога. И никой не би могъл. Особено когато усмивката личи от километри. Научавам се да чувам пулса си, и пулса на човечето вътре в мен. Обзема ме невиждано за моя нрав спокойствие, говоря по-бавно (или поне се опитвам), защото се задъхвам, мечтая още повече от преди и много обичам кисело.

Съществува премного информация, чрез която може да се подготвим за промените по време на една бременност, но нищо от предварителното осведомяване не е в състояние да ни подготви достатъчно за това, което предстои. Смея да твърдя, че при мен първите три месеца минаха сравнително добре, без повръщане и твърде много гадене, но затова пък със засилена умора и неистов сън. Вальо се беше поуплашил от вечната ми сънливост и симптоми като на болен човек и беше малко трудно да го убедя, че въпреки подпухналото ми лице вследствие на задържане на течности и отпуснатото ми тяло като на многократно използван парцал се чувствам щастлива. Спокойно, всичко е наред! Защото през това време съвсем естествената реакция на организмът е активно да работи за друг. За нашето момче.

Съвсем естествено, а да си призная и очаквано, сладкият ми зъб ми изневери за тези първи месеци. Вместо сладкия вкус, небцето ми пируваше на кисели и солени храни, забравяйки за съществуването на всичко останало. Слава Богу това не продължи дълго и отново всичко си дойде на мястото, като се завърнах към предишния начин на хранене, но с една малка разлика. Киселият вкус остана като любим, като че ли през онези месеци съм го открила за първи път и все още не мога да му се насладя. Периода на киселите краставички и туршиите отдавна отмина, а и не мисля, че сега отново бих била така привързана към тях. Обаче продължавам от време на време да търся киселия вкус. Особено сега през по-топлите дни предпочитам да утоля жаждата и да разквася устата си със сладко-кисела напитка вместо само с вода. Намирам си добър начин за това и той е с лимонада.

Обикновено приготвям напитка, която е смесица от подсладен чай и лимонада. Избирам чай от мента или мащерка към който добавям мед, прясно изцеден лимонов сок и при нужда разреждам с натурална или газирана вода. Бих предложила тази напитка и със зелен или черен чай, но точно сега не бих искала да ги използвам, затова залагам на безопасни билки или изключително ароматните плодови чайове.

Наскоро открих прекрасен микс от мента, манго и рози в магазин „Бахарат“ и ето че този чай ще бъде една от основните съставки в моята чаено-лимонадена напитка. Настоящата рецепта е идея за приготвяне на разхладителна безалкохолна напитка и търпи промени относно избора на чай, количеството мед и лимонов сок, според индивидуалните предпочитания. Ето моята версия, с която обичам да се разхлаждам напоследък.

Чаена лимонада

Когато искам чаената лимонада веднага правя силна запарка от чая в по-малко количество вода. След като добавя останалите съставки охлаждам и едновременно разреждам напитката с много лед.

Ако не бързам, приготвям чаената запарка предварително в посочената в рецептата пропорция, подслаждам я с меда и я охлаждам в хладилник докато дойде ред да я използвам, но за не повече от два дни. Когато искам да си направя напитката смесвам охладения чай с останалите продукти.

Посочените количества са за 4-6 порции.

Продукти:

• 400 мл вряла вода
• 2 супени лъжици чай от манго и мента
• 4 супени лъжици мед
• 4 лимона
• 300 мл натурална или газирана вода
• пресни ментови листа
• лед

Чаят се поставя в подходящ съд и се залива с врялата вода. Съдът се захлупва с капак се и се оставя на страна за 5 минути докато се запари чая. Прецежда се и докато е още топъл (но не горещ) се подслажда с меда. Оставя се да се охлади.

Охладената запарка се изсипва в кана. Към нея се добавят изстискания сок от лимоните, пресни ментови листа и лед. Разрежда се с натурална или газирана вода. Сервира се веднага или се охлажда допълнително в хладилник.

Роклите никога не са ми стояли толкова добре, а киселото е любимият ми вкус. е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина

Свързани новини: