#ДАНСwithme – С деца на протест

06/20/13 23:16
(http://eneya.wordpress.com/)

#ДАНСwithme – С деца на протест

Била съм на по-малко от 6, когато ме заведоха на първия протест семейството ми. Някъде из нас още ги има онези лепенки с лъвчето. Това и онзи спомен за скачане като пощурели. Не знаех какво точно става, но виждах, че семейството ми беше развълнувано и за тях беше важно. А щом за тях е важно, значи и за мен е важно. И затова съм го запомнила. За мен идеята да изляза на протест, ако не съм съгласна с държавното управление винаги е била напълно нормална концепция. Дали заради избора, дали защото съм на мнение, че ако не си съгласен с нещо, игнорирането му няма да го накара да изчезне, а че трябва да бъде изкарано наяве… не съм напълно сигурна.

Знам със сигурност, че онези протести… някога, са повлияли на начинът ми по който гледам на живота, по един или друг начин.

Дали защото са ми показали, че родителите ми имат силно развито чувство за гражданска позиция. Дали защото са сметнали, че нещо е достатъчно важно, за да го видя и да го запомня, дали защото може би не е имало на кой да ме оставят да ме гледа. :)

Смятам, че децата имат място на протестите, които текат в момента, защото отново засяга не само родителите им, но и тях самите.

От една страна, среда, в която децата не виждат социална и публична реакция, не осъзнават, че е възможно да има гражданско неподчинение, гражданска реакция, но не просто индивидуална, а глобална, няма да знаят, че имат правото да кажат мнението си и да излязат навън да го защитят, когато порастнат. Вярно е, че всяко поколение трябва само да извоюва свободата си… но като гледам моето, може би е хубаво да има ярък пример пред себе си и в спомените си.

От друга страна… идва въпросът къде е границата? Какво значи „дете“. Има ли на протеста едно петгодишно? А едно петнадесет годишно? И кой ги взима тези решения? А реалността ще се съобрази ли, че някой там е малолетен и няма да го закача, докато не порастне, а ще го пази и ще го защитава и няма да извършва нерености? Дали?

Това, което най-силно ме вълнува е… а защо да не са там? Наистина ли изразяванеот на гражданска позиция е нещо страшно и опасно, което трябва да се прави от хора, които се подготвят за опасности? Толкова ли е опасно да имаш мнение и да искаш да го изкажеш и защитиш, че само пълнолетни могат да го вземат?

А вашите спомени и мнения за протести и с деца на протести и дори като деца на протести какви са?

Filed under: бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: #ДАНСwithme, протест ден 7, с деца на протест