Клишето "лично щастие"

Моето лично щастие и Свободата са много силно свързани. Като брат и сестра са. И веднага след като написах тия думи, се плеснах по челото: О, майн гот! Та кое щастие не е лично? Ъ, това е интересното? Откъде в главата ми се вмъкна това скудоумно клише „лично щастие“? Ех, ех, ех – защо ли питам? – от моя социализъм – естествено. Аз израснах в социализма и оттам в главата и в бялата ми душа се намърдаха много съмнителни мисли и думи. Аз съм продукт на социализма. Продукт, който се опитва да стане нещо друго. Страх ме е, че всички ние сме това. Нещо като трабанти, които с усилие на волята и повечко боя и автокит се опитват да станат на аудита. И ето защо, като почвам абсолютно чистосърдечно да пиша за това – какво мисля за протестите – започвам с такова глупаво соцклише: Личното ми щастие! Ах, Господи, прости! Трабант съм аз и сънищата ми за превръщането ми в ауди са смехотворни! Лично щастие! Ха-ха-ха ще пукна от смях… и от други работи… Но така де. Моето лично щастие. И...

Прочети цялата новина

Свързани новини: