На Етъра с любов!

С „Етъра” имаме особена, съдбовна връзка, наистина – имаме една и съща рождена дата! Ако може човек и идея, мечта да бъдат някакъв вид близнаци, то ние сме точно това:)

Да, любовта към този уникален музей вдъхнаха родителите ми, но оттогава аз я подех, тя израстна и сега я предавам на своите деца. Майка ми и баща ми бяха едни от спомоществувателите на новостроящата се църква „Свето Богоявление” преди години, после аз писах за музея магистърската си теза и дори се оженихме с мъжа ми там/!:)/, а сега 10-годишната ми дъщеря печели конкурс за есе „Моят първи спомен от Етъра”. И това не е краят на цикъла, о, не...;)

През годините сме идвали десетки пъти, имаме какви ли не снимки от какви ли не етапи – без бебе, с бебе на сватба, с дете, после с дете и бебе и така, много са:) Но никога не бяхме идвали специално за този разкошен празник на природата, слънцето и водата – Еньовден! От колко време си мечтая да го направя, ах, от колко време... Ето че тази година го планирахме и, за мое огромно щастие, най-накрая осъществихме! Беше точно както очаквах и си представях – слънце, зеленина, народна музика и танци, пъстри носии, щастливи и спокойни хора, сергии с мед, прополис, билкови мехлеми и всякакви натурални, природни благини...

През целия ден усмихнати млади момичета с бели ризи правеха еньови китки от маточина, жълт кантарион, лайка, роза и всякакви други билки, които подаваха с поздрав на хората. Танцьори, музиканти и състави от всички възрасти и райони се представяха на дървената сцена посред зелената морава. Производители предлагаха, обясняваха и продаваха на хората своите чисти, билкови продукти. В центъра на събитията, разбира се, бяха невероятните еньовденски венци от 77 и половина росни билки, брани в зори – един от друг по-големи и по-красиви!

Та така. Ние се вписахме във всичко с пълна сила. Минавахме през венците за здраве, купихме си свещи, талисмани и мехлеми, ядохме на корем лакомствата от шекерджийницата (за които Криси бе спечелила ваучер за есето си), видяхме и се поздравявахме с познатите си майстори-занаятчии, пихме кафе на пясък, запалихме свещички в църквата, слушахме приказка за Невен и Къпина, получавахме подаръци, гощавахме се в механата, радвахме се на изпълнителите на сцената, накрая дори в кръшното хоро по моравата се включихме...

И всичко това осветявано от жаркото планинско слънце, приютявано от величествените горски хълмове и освежавано от буйните води на река Сивек – аромати, звуци, традиции и радост в едно! 

Прекрасен празник на прекрасно място! Благодарим за наградата, благодарим за приятелството, благодарим на всички работещи, поддържащи и развиващи това национално богатство – архитектурно-етнографския комплекс „Етър” в Габрово!

Светът е такъв, какъвто го виждаме. Места като „Етъра” помагат да виждаме България в една изключително приятна светлина – страна на работливи, предприемчиви, изобретателни и съхраняващи българските традиции хора.

Обичам тази страна, а вие?

Прочети цялата новина

Свързани новини: