Автоцензурата като автомивка

В лоши отношения съм с доста български медии и все по-лошо става. Сам си го причинявам- на пръв поглед. Но ми се струва, че темата представлява интерес като щрих към българската медийната картинка.

Ето защо реших да споделя какъв цензор съм , но не в общоприетия смисъл, а в „мазохистичния”, тъй като откритостта е главното ми „оръжие”. Употребявал съм това оръжие в своя вреда, оповестявайки най-неприятни истини от собствената биография. И не ми пука, че с публичното обсъждане на други факти от моето битие мога да предизвикам подигравки и упреци за „нескромност”.

В ivo.bg, който регистрира вчера своята ( моята) статия под номер 3000 и премина границата от 14 милиона посещения за малко повече от 5 години съществуване, спрените коментари спрямо онези над 70 000 хиляди публикувани, са около 4 на сто- т.е. статистически пренебрежимо дребна величина. Така че не става дума за класическата цензура, каквато и без това няма как да се вмени на един личен блог.

Вчера отказах участие в престижното публицистично предаване на БНТ „Референдум”, което без съмнение е домакин на най-добрия дискусионен формат в българския национален ефир. Алтернативата беше да седя срещу Светослав Терзиев, някогашния комсомолски секретар на БТА и кореспондент в Париж, чийто мандат прекратих през 1990-та заедно със съществуването на цялата кореспондентска мрежа на ДС и РУМНО в чужбина, прикривана с марката БТА. Това никога не ми бе „простено” от офицерската компания и Терзиев е от най-активните отмъстители, разпространители на системни клевети по мой адрес от последния четвърт век.

Сега същият, преподавател по журналистика (!) в Софийския университет, когото изобличих с негова емблематична лобистка реклама в полза на руския ядрен натиск върху България – видно от явно поръчкова статия във в. „Сега”, е сред подписалите „Харта 2013”. И вероятно понеже минава и за голям специалист по европейските въпроси се оказа поканен да дискутира в „Референдум” въпросната неизвестно от кого написана, но подписана от него ( след съответна покана, разбира се) харта. От БНТ обаче поискаха от мен да не влизам в пререкания с него…Да им е честит, няма да преча.

По подобни причини отказах миналата седмица да седна в едно студио ( за пореден път) като опонент на Велислава Дърева. Тя е класи над Терзиев като автор ( друг е въпросът що за злобни текстове бълва и в момента- подобни на яростната й защита на страниците на в. „24 часа” на президента Първанов от критици, като моя милост), но не е…журналист в основното си амплоа. Защото е дългогодишен член на ВС на БСП и е всъщност между политиците с важен глас в партията, която е най-дълго управлявала през прехода. Да си спори с останалите политици!

Именно понеже не съм политик мога да си позволя лукса да отказвам медийни изяви. Така постъпих и по отношение на ТВ Европа в периода, когато се беше превърнала в рупор на разцеплението на Синята коалиция, обслужвайки намесата на ГЕРБ в този процес. Съответно отпаднах и от този екран.

Като се добави забраната да се появявам в ТВ 7 и Би Ти Ви (където откровено заявиха това на инициативния комитет срещу АЕЦ „Белене”, в който бях поканен през януари по време на референдума), може да се каже, че територията ми за изяви в националния телевизионен ефир продължава да се стеснява. Включително поради това, че не съм всеяден и подобна придирчивост се „наказва”.

Е, какво от това, ще каже някой. Ами нищо. Просто положението е такова тук: който не слушка и се придържа към някаква хигиена на публичното дефилиране, подбирайки си компанията, да си пише в личния блог.

Това и правя. Но искам все пак истината да се знае.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: