Гьолсурати

Протестите през февруари тази година-поне в София- бяха яхнати от рубладжии, на които бяха осигурени мегафони, микробус и лична охрана от охранени момчета.

Когато попитах пряко в предаване на Нова телевизия кой стои зад този номер с издигането на началници на протеста, посочени за консумация от медиите като „лидери”, най-напред бях сполетян от агресивна истерия, включително със заплаха да бъда съден за „клевета”.

Не им премълчах и последва мълчание, което продължава и до днес . То така и не беше разкопано от плитко газещите ни медии, които лесно кълват на такава стръв.

Окуражени от успеха на задкулисието да запази конспирацията в тайна, този път кукловодите опитват същото салто мортале на нивото на новата ситуация: доста по-интелигентно, но все така потайно. За целта задкулисието подмами доста читави хора да се подпишат под един дялан като камък текст „Харта 2013”.

Това е първи опит той да бъде закачен на шията на непослушната гражданска енергия, изненадала кукловодите през юни.

Общото в двата случая- през февруари и юни, е тайната. Омертата. Мълчанието.

Може ли някой да ми изтъкне поне един нормален аргумент в защита на конспирацията около авторството на „Харта 2013” – освен, че нямало значение кой е авторът, щом текстът е добър?

Има ли автор на света, ако говорим за свободния свят, който да не иска внезапният изблик на масовата медийна любов към текста му – направо като кампания за разясняване на тезисите на др. Тодор Живков при комунизма-да носи подписа му?

Освен ако не смята родителството си за срамотно заради греховното съвкупление с поръчителите.

За съжаление атаката с този тест се случи като похват по същия начин, както блицкригът с гласуването Пеевски да стане шеф на ДАНС- колкото внезапно, толкова и безадресно като инициатива.

Явно някой се срамува от името си, за да не се подпише като инициатор. Точно както Станишев, Орешарски и Местан, инициаторите на „Харта 2013” стиснаха зъби. Бранят своята анонимност по подобие на подбудителите на казуса „Пеевски”, акуширането за който се оказа най-отбраняваната тайна на сегашната политическа криза.

По този повод е време да бъде поставен един въпрос извън традиционните искания периодично да бъдат бити виновните политици: гражданският натиск трябва да изчопли на светло онези, които коват политическите проекти и никога не поемат друго, освен хонорарите за тяхното имплантиране под кожата на наивния български избирател.

В името на прозрачността, която е основно условие за проветряването на България, трябва да настояваме да бъдат прочетени досиетата на умниците , които коват с финансовия чук продукти, като ГЕРБ, например.

Подсказвам: чули ли сте някога в онези стотици, ако не и хиляди интервюта, някой да попита Борисов кой измисли самата абревиатура ГЕРБ? И защо никой не се похвали с триумфалното на изборите през 2009-та авторство по отношение на тази хитра уловка за шарани ( в гьола край Белене)?

Защото са гьолсурати.

Авторът на хрумката с ГЕРБ не е почитателят на Винету, като какъвто ни се похвали Бойко Борисов. Това е сигурно. Нито непременно е червенокож. По-скоро е дебелокож.

Да повярваш, че Борисов сам си е измислил ГЕРБ, е все едно да хванеш вяра на покойния борец Илия Павлов с физкултурното образование, че сам си бил измисли схемата на корпорацията Мултигруп, както твърдеше.

Или да се вържеш на др. Валентин Моллов, че е създал през 1990-та Първа частна банка и че е натрупал първоначалния си капитал като единствен на света се е изхитрил да реже и продава за скрап подводници, станали вкупом непотребни край Малта след края на студената война- една опашата история, на която всеки днешен крадец на релси може да завиди, но не и да конкурира по размах.

Или като да вземеш за истина приказките на Петьо Блъсков за успеха му на „честен частник” в медийния бизнес в зората на същото първоначално награбване на капитала, когато си беше адски близък с продавача на басните за продажбата на ръждясалото злато в Средиземно море..

Продажните интелектуалци имат нещо нещо общо през всички сезони на разпродажбата, за която ги наемат. Крият се. Крият се лично, но и взаимно.

Защото са всичко друго, но не и глупави. Отлично съзнават какво правят и колко биха пострадали от „народната любов”, ако тя можеше да ги разпознае като съучастници в изнасилването на техните очаквания за справедливост.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: