Пророчество за дясното

Ще родят ли протестите ново дясно? Ще се обедини ли най-сетне българската десница? Ще заеме ли достойното си място? Тези въпроси идват като древна молитва за дъжд, всеки път когато десните партии се издънят, разминат се с властта и започнат да се люспят от мъка. И тези въпроси ще останат без отговор, докато не получим отговор на няколко други въпроса.

1. Коя е българската десница? Грешно е да се приема, че това са партиите, които определят себе си като десни. Българската десница е голямата съвкупност от десните хора, които десните партии се ангажират да представят във властта. Както е църквата – църквата са всички кръстени во Христа миряни, а клирът води службата. За да има възраждане на десницата, всички десни хора трябва да припознаят един единствен политически субект и да му повярват, бил той лидер или партия, а най-добре и двете. Наистина, българските десни хора се промениха с годините. По време на прехода десни бяха всички антикомунисти, хора със съсипани от тоталитарния режим съдби или пък хора, които ясно виждат безбожното зло в социалистическата идеология. Сега антикомунизмът вече не е актуален. Сега, ако трябва да дефинираме десния човек, ще кажем, че това е човек, който иска сам да се грижи за себе си и семейството си, като разчита на своите способности, трудолюбие и упоритост, човек, който иска честно и законно да се съревновава с другите хора в създаването на материални и духовни изделия, човек, за когото най-голямата ценност е свободата на духа и съвестта, а най-висшият морален дълг е святото зачитане на свободата на другия. Ето това е българската десница и ако има някаква криза в нея, то е само тази, че не е адекватно представена във властта.

2. Какъв да бъде новият десен проект? След като десницата не е представена добре, логично е да се попитаме как да се поправи това. Мисля, че начините са само два: да се постигне широко дясно обединение чрез включване на повече десни партии и организации (моделът ОДС от 90-те) или да се роди нов монолитен десен политически субект чрез включване на личности, при което гражданите, които досега не са се занимавали с политика, да бъдат поне два пъти повече от професионалните политици (моделът ДБГ от 2012). Проблемът на широкото обединение е този, че неговият първи ден ще е очарователно красив, а вторият му ден ще бъде уродливо грозен. През първия ден всички ще се хванат за ръце като братчета и сестричета, а през втория ден ще започнат пазарлъците и ще се окаже, че сладките позиции са по-малко, отколкото са дори само лидерите на присъдружните партии. Механичното обединение на десните партии в най-добрия случай ще доведе до сумиране на твърдите им ядра, но битката за негласуващите от омерзение или от мързел десни отново ще остане неспечелена. Другият начин, да се създаде нов монолитен субект, както се оказа, е още по-труден. Това значи или всички досегашни доброволно да прекратят съществуването си и да се влеят в новата организация, или пък да се появи отнякъде такова лидерство, което да издигне нова кауза, която да помете и обезсмисли старите. За съжаление, нашето общество вече е доста уморено, за да посрещне нов месия, макар че знае ли човек?…

3. Какво е бъдещето на дясното? Уж оптимистично, защото всички смятат, че целокупната десница се оказа извън парламента и не ѝ остава нищо друго, освен да намери бърз и хитроумен начин да попадне в него. Ситуацията обаче се усложнява от факта, че са налице една голяма псевдолява партия (БСП) и една голяма псевдодясна партия (ГЕРБ). Това не само идеологически обърква хората, но ги кара в много случаи да гласуват за едната, защото искат другата да яде бой от някого. Ситуацията се усложнява и от кризата в доверието и уважението към личностите. Ако някой стар и доказан лидер пожелае да оглави нещо ново, всички ще кажат: „А-а, знаем го ние тоя!”. Ако пък се появи ново лице, всички ще кажат: „Абе, кой е тоя, бе! Кой го знае него!”. Така че бъдещето на дясното минава през идеологията и лидерството. В неделя Радан Кънев стана шеф на ДСБ, което, както елегантно се изрази Сашо Йорданов в далечната 1992, е хубав ден за българската демокрация. Вероятно до седмици ще стегнат редиците и други партии извън парламента. Ще започнат консултации и най-вероятно ще се излезе първо с обща оценъчна декларация, а после няколко партии ще съумеят да конструират политически субект, готов да се яви ако не на предсрочни парламентарни, то със сигурност на редовни избори за европейски парламент догодина. Когато се представи добре на тях, тази конструкция ще бъде разпозната като зародиша на ново и автентично дясно представителство и ще започне да се развива като такова. А ако междувременно БСП успее да се превърне в истинска лява партия, това ще е добре за всички. Дори и за онези, които като мен мислят, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд“

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: