Проблемът със „средната класа“

06/27/13 07:22
(http://eneya.wordpress.com/)

Проблемът със „средната класа“

Има хора, които се гордеят, че са средна класа, т.нар. буржоазия. В контекста на преживелите прехода, имат причини и контекст да искат да могат да заемат тази позиция и да се опишат по този начин. В конктеста на всичко останало, което тази концепция поддържа обаче, имам проблем с тази идея.

Покрай протестите „Дневник“ (и не само те) заговориха за пробуждането на българската средна класа Какво обаче означава „средна класа“? Класата е свързана със социо-икономическата реалност на дадено общество, дадена група хора, които имат еднакво/подобно икономическо и социално положение или ниво на образование. В едно общество, за да има средна класа, трябва да има висша и долна класа. Думата идва от латински и идеята тръгва за разделяне на хората на база приходите им и съответно колко важни са те в обществото, в което живеят и какво влияние имат. Примери за общества със социални класи… не малко. Два добри примери, с които повечето имаме що годе някаква представа са Великобритания, Америка. Зловещите примери са древна Япония и съвременна Индия.

Говоря глобално, а не само локално, защото допреди 20 години трудно можеше да става дума сериозно за такова нещо. Освен това описвам нещата отгоре, отгоре, защото едно по-сериозно задълбаване и анализиране на класицизма и начините, по които има разлика между теория и практика биха превърнали този текст във ферман.

Добре, разделяне на хората на база положение в обществото, достъп до образование и какви пари изкарват, само по себе си не е проблем, нали? Е… да, ама не. Проблемът с класите е разделянето на хората на три категории – тези, които са на върха, имат най-много и имат най-голямо политическо влияние, тези под тях, които искат да са като тези имащите най-много и онези на дъното, които имат най-малко, най-слабо са представени и защитени в политиката и имат най-малко влияние. Структурата в този си вид защитава и подпомага най-вече хората, които така или иначе вече всичко им е наред и ощетява тези, които така или иначе са беззащитни.

Тези отгоре, които имат най-много пари, имат най-много възможности, да отгледат най-добре децата си, да имат най-доброто възможно образование, да имат най-голямата възможност от работа, най-хубавите работни места, които са най-добре платени. Или това или изобщо не им се налага да работят, защото парите им работят за тях. Логично, хората, които са в тази позиция искат да останат в нея и със зъби и нокти се борят да не изгубят контрола и възможностите, които имат. След като имат най-много възможности, тези хора често влияят/контролират и дадената държава по един или друг начин. Дали ще са политици (може би не в България точно) или индустриалци, контролиращи бизнеси и като цяло, различните отрасли. Там не се мотаят случайни хора, по-скоро е частен клуб и много голямо значение има кои са били родителите, кого познават те и с кого са дружки. Интересно припокриване, но при социализма това е бил сходен елемент.

Тези по средата са… ами средната работа. Семейството е що годе добре, образованието горе долу бива или с повечко зор се стремят към по-добри училища, но е по-тежко, защото е скъпо. Възможностите за работа пак ги има, но борбата в йерархичната стълбица е далеч по-безмилостна, а възможните работни места не чак толкова престижни. Опцията да не работиш не съществува.

Разбира се, тези най-долу, са най-много. Те са най-често родени в бедни или много бедни семейства. Възможности за реално образование почти няма или трябва да е с огромни старания и лишения. Това е евтината работна ръка, която върши гадната, неприятната и трудната работа. С течение на времето, годините и много зор, може да се издрапа по-нагоре, но тези хора рядко имат възможностите, които останалите имат.

Има някои идеи, които си циркулират от край време, че количеството пари, което имаш, е някакъв индикатор какъв човек си. Ако си беден, значи си мъзелив или глупав, евентуално и лош човек, най-вероятно не си искал да учиш, мястото ти е там, на дъното и да не се чува много от теб. Ако си богат обаче, това е доказателство, че си умен, талантлив, интелигентен човек, който е искал да се образова и със собствени сили е пробил, заслужава мнението му/й да бъде чуто.

Само че нещата рядко са толкова прости, не може да имаш повече богати хора, отколкото бедни, по дефиниция в едно класово общество трябва да има (много) бедни, за да има богати. За да имат някои хора огромни възможности, други не могат да имат никакви. Да се гордееш, че си от имащите, е като да се подиграваш на нямащите „фнаа, пък вие имате по-малко от мен“, защото колко точно всъщност всеки от нас контролира къде ще се родим и в каква среда и колко влияем как ще бъдем отгледани и възпитани? Да, има хора, които успяват да се преборят, но те са изключенията и системата сама по себе си би колапсирала, ако бяха правилото. Все пак, да, има смесване и преливане и в двете посоки.

В България покрай социализма и издигането в култ на „безкласовото общество“ насила се прави опит да се стигне до другата крайност, „всички са равни“ до степен да се отрича миналото на хората или да се създава негативно отношение към хора, които са имали повече възможности. Логично, насила нищо не става, но до голяма степен влияе на съвременната ни действителност. Ние наистина сме до голяма степен все още безкласово общество. Със сигурност нямаме висша класа или поне не в смисъла, в който има в Англия например. Имаме малък процент много богати, средна работа и бедни. Границата е тънка, но е остра.

Издигането в култ на „средната класа“ е сякаш опит да се легитимизира протеста „е, сега не протестират бедни хора, които трудно си плащат сметките, а онези, които имат някакви възможности, работа и пари, те са по-специални хора, защото имат повече пари“. Тук идва момента да попитам, а какъв е проблемът с бедните хора? Защо протестът срещу това, че получаваш толкова ниска заплата, че едвам успяваш да се грижиш за себе си и за семейството си да е по-малко валиден или проблемите ти по-пренебрежими? Логично погледнато, по-важно би било да се обърне внимание на тези хора, които са много по-беззащитни в обществото, които имат по-малко и нямат възможности? Защо на тях им се обръща гръб и са третирани по този начин? И ако ще си говорим дали това се случва на практика, фактът, че изобщо някой изръси „пробуждането на средната класа“ като нещо положително, поставя границите много брзо, ясно и точно.

Моето мнение е, че упражнението е същото, като с гордостта от расата/етноса/пола, в случаите, когато те са привилегировани. След като на вашата/нашатата група й се получава, значи правят нещо както трябва, значи тази група и хората в нея са по-специални от останалите. Фактът, че това няма отношение към интелектуалните и моралните качества на хората спадащи към дадена група няма значение, въпросът е, че това е начин някакви хора да се почувстват по-добре за себе си.

В България е абсурд да се говори за класи общество, в най-добрия случай имаме някакъв малък процент много богати и оттам нататък са горе долу справящи се и надолу по финансовата стълбица. Класовото общество ни е нужно толкова, колкото риба има нужда от колело. Да, докато си от „правилната“ страна на границите сигурно е супер, но за онези, които нямат възможността да се потупат гордо по гърдите и да кажат „ехее, пък моето семейство е имало парите и възможностите да се уреди в живота, давайки ми по-големи възможности за избор, вижте ме колко съм по-специален от вас“, нещата никак не са забавни.

Така че… „средна класа“, хайде няма нужда.

Filed under: бръмчащи мисли, медийна безотговорност, политическaта отговорност Tagged: проблемът със средна класа, социално инжинерство, средна класа