ДВЕ ПОСОКИ КЪМ ЕДНА ТОЧКА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Продължават масовите протести с искане за оставка на социалистическото правителство в България. Известният поет и общественик Едвин Сугарев обяви безсрочна гладна стачка със същото искане, а има и други индикации, че предстои ситуацията да се изостри чувствително. Темата на деня обсъждаме с Пламен Асенов.

- Пламен, продължава ли ескалацията на напрежението и докъде смяташ, че ще се стигне по този път?

- Този път е двупосочен, Фили, но се вижда, че и двете посоки свършват в една точка. Тя е там, където правителството или си отива сега, докато протестите са мирни, или, като всяко друго ляво българско управление през последните 59 години, си тръгва по-късно, прогонено с камъни. И в двете посоки скорошният край на кабинета Орешарски е гарантиран. Съмнявам се дали управляващите могат да погледнат откъм забавната страна на нещата, но те вече нямат шанс да получат дори тази своеобразна утеха – ако бяха подали оставка преди три дни, щяха да счупят българския политически рекорд за най-бързо провалил се кабинет, поставен от второто правителство на Андрей Луканов. Днес вече е късно за това, но все още могат да бъдат втори в тази антикласация.

- С други думи, Пламен, смяташ, че моментът за диалог, за прояви на разум и компромиси от двете страни, е напълно отминал?

- Да, Фили, границата е пресечена. Тя бе пресечена още в първите дни, но сякаш управляващите пропуснаха да забележат това или се направиха на разсеяни. Сега обаче, като обяви гладна стачка с искане за оставката на премиера Пламен Орешарски, поетът Едвин Сугарев ясно обозначи тънката червена линия, за да я виждат всички. В сряда той каза, че няма да отстъпи при никакви обстоятелства и, преди да ме попиташ, Фили, ще кажа две неща. Първото е, че, доколкото познавам Едвин – да, вярвам напълно в неговата упоритост и вътрешна готовност да стигне до край. Второ – силно се надявам, че няма да му се наложи да стигне до край и управляващите ще си тръгнат преди това.

- Пламен, не е ли твърде крайно това решение от страна на Сугарев – все пак в страната се развива един общ политически процес, в който вероятно неговото присъствие и неговите думи биха били многократно по-ценни, отколкото еднократната му смърт?

- Тук вече всякакви гласове се чуват по повод гладната стачка, Фили, включително мнозина споделят и тази логика, която е напълно резонна и валидна. Както и другата, която е масово разпространена – че представителите на управляващата тройна коалиция са прекалено недостойни фигури и не заслужават саможертвата на личност като Едвин. Засега аз поне не искам да задълбавам в темата. Достатъчно е да кажа, че такъв си е самият Едвин, това негово решение го характеризира доста добре като човек, творец и обществена фигура. Така че може би в момента е най-добре да се спрем точно върху обществения ефект, който тази гладна стачка ще има или върху темата как тя се вписва в по-общия процес, който тече.

- Добре, вече стана дума, че гладната стачка по свой начин поставя ясна граница и показва на цялото общество, че връщане назад няма. Какво още?

- Тя маркира също моментът на своеобразна ескалация на обществения протест, Фили, който продължава вече 15-ти ден, но не може да продължи безкрайно. В първите дни се правеха опити сред протестиращите да се вкарат провокатори, да има конфликти с различна интензивност и мащаб, като по този начин да се разколебаят участниците или се стигне до легитимно прилагане на полицейска сила за овладяването на протеста. Този план обаче не сработи, хората започнаха сами да изолират провокаторите и да настояват полицията да си свърши работата, като ги респектира, затова тактиката се промени. Напоследък управляващите, вероятно подведени от съвършено мирния характер на протеста и, макар да знаят, че така не става, се държат, сякаш казват – вие си протестирайте спокойно, пък ние през това време ще си управляваме. Е, в политиката така наистина не става. Затова в сряда нещата се промениха още веднъж, след като улицата започна да обсажда Парламента и Едвин обяви гладната стачка. Този трети етап, Фили, според мен може да се нарече точно „началото на края” за съвместното управление на БСП, ДПС и партия Атака.

- Колко дълъг може да бъде обаче този край?

- Управляващите нямат полезен ход и очаквам още тези дни да решат – или да им кажат  собствените им социолози и политолози – че единственият шанс да запазят възможност за поне прилично представяне на следващите извънредни избори, е да си тръгнат, без да усложняват нещата. В противен случай не само ще бъдат свалени, но и поне в две партии – БСП и Атака, вътрешните проблеми ще излязат на преден план и могат да ги доведат дори до разцепление, ако не и до пълен разпад. Според мен решението за оставка на правителството трябва да се случи в близките дни, максимум до седмица, иначе ситуацията ще се влоши изключително.

- Добре, Пламен, но, къде на шега, къде наистина – как да вярвам на прогнозата ти, когато преди известно време ти прогнозира друго – че кабинетът Орешарски може да изкара пълен мандат.

- Ако върнем записа, Фили, със сигурност съм казал това с уговорка – възможно е кабинетът да изкара пълен мандат, ако не върши много големи глупости. Е, свършиха ги. Наистина, аз смятах, че лявото управление, поне докато се окопае здраво във властта, ще стъпва тихо като мишка и ако се провали, то ще е, първо – по-късно, второ – в други сфери, например икономика или финанси. Оказа се, че те направиха огромните глупости още в самото начало и то на ниво персонални решения и първи законодателни промени. Как иначе да оценим избора на задкулисния финансов и медиен бос Делян Пеевски за шеф на ДАНС, назначението и светкавичното уволнение на няколко неподходящи зам.-министри, избора на Волен Сидеров за шеф на етичната комисия в Парламента. Как да оценим наистина бързо взетите мерки за връщане на агентите на ДС в дипломацията, за смесването на контраразузнавателни и полицейски функции в агенцията за сигурност. За такива неща няма разумно обяснение. Лошото е, че в някои случаи дори ирационалните обяснения се оказват безсилни. За сметка на това се надявам да видим съвсем логичен и напълно рационален край на цялата тази оперета със съвместното управление на БСП, ДПС и Атака.

И също се надявам тя да си остане оперета докрай, а да не се превърне в драматична опера.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: