Един по-добър Етгар Керет в "Момичето на хладилника"

Помня усещането, което остави в мен "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог". Остри и директни разкази, свистящи куршуми, които винаги уцелват, където трябва. В "Момичето на хладилника" стрелбата отново е изключителна, трудно можеш да останеш неуязвен от авторовата канонада. Този Керет е по-добър. Или вече го разбирам повече. Някои от разказите ми допаднаха толкова много, че ги препоръчах на приятели, които кандидатстваха в НАТФИЗ. Един от задължителните материали е проза. Съгласиха се, представиха се с Етгар Керет и ги приеха. Класика. 

Абсолютният ми любимец - "Прасенце-касичка", наречено Марголис. Един от най-прекрасно написаните разкази, които съм чел. Малко бижу е тази история за детенце, което се привързва към Марголис и с мъка спасява живота му от прагматичния си татко. Три странички, които с кеф препрочетох. 

"Мехурчета" пък е кратка шантавелщина, заредена с куп вътрешни гласове в не до там здравия мозък на женен мъж. Харесах начина, по който е разказана "Картината", "Сто процента" е депресарски, но много въздействащ разказ, "Замръзванка" рови в главата на не особено задоволен сексуално индивид, придобил странна дарба, "Добри намерения" звучи кинематографски и наистина тече като на филмова лента - изчистена и любопитна история... И още, и още.

Етгар Керет отново не се бои да покаже, че много хора са нещастни. И могат да имат всевъзможни причини за това. И че това не е срамно. Нито осъдително. И че те също заслужават да бъдат изслушани. И че всяка чудата човешка история може да бъде интересна, ако се отнесем с обич, толерантност и внимание към нея. И той го прави. Хуманно, оригинално и забавно.

Благодарение на Жанет-45 не само открих понятието "кратък разказ", но с всяка следваща книга все повече обиквам този жанр. Прочел съм 4 книжки от поредицата, още толкова ме чакат. Май започвам да се пристрастявам. Че и още един Керет ме очаква. Чудесно.

Прочетете и интервюто с Етгар Керет, което даде специално за сайта преди почти три години. 

Също така не пропускайте размислите на Павлина Радославова върху първите две книги на автора, издадени на български.

Прочети цялата новина

Свързани новини: