(О)ставка

Управляващите скриха цели два-три дни своя провокатор Сидеров, разочаровани не толкова от успеха му да ядоса Брюксел и да предизвика дискусия за националсоциолистическия характер на управлението в София , колкото от упоритото нежелание на протестиращите да се хванат на въдицата и да заиграят по гайдата на екстмеризма, за да дадат повод за разправа или омаскаряване на мирните протести.

Природата на другарите и другарките със столетно самочувствие на БОЛШИНСТВО от българския народ обаче не търпи подобен вакуум. Ето защо, изнервени от прекаленото миролюбие на демонстранните, които ги лишават от „казус бели”, т.е. от повод за война, властите взимат мерки. И теглилки.

Подсказаната от Станишев линия е да се омаловажава броят на протестиращите с акцент върху факта, че те са по-малко от непротестиращите.Така прави в Турция Ердоган, защо да не го имитира тук и съюзникът на Доган?

За този „спасителен” пропаганден пояс като най-чест говорител на смълчаните си колеги по непукизъм в Народното събрание се хвана отново Мая Манолова- същата, която всички видяха да онемява само веднъж. Тя изпадна в това крайно нетипично за нея състояние, когато още в първите мигове на работата на това Народно събрание депутатът Делян Пеевски рипна с неподозиран за неговото туловище енергичен скок на трибуната и с жест на презрение към Манолова, от която се очакваше да го усмира в качеството на водещ заседанието, си взе сам думата, за да покрещи още малко в нарушение на правилника.

Манолова обаче беше днес във форма- все пак насреща имаше само някакви си репортери, а не началника Пеевски. Пред техните микрофони и камери тя копира жеста на пренебрежение на Пеевски, но го адресира до колективното присъствие на демонстранти от другата страна на сградата на парламента. Били само няколко стотин, докато тя работела за онзи, които са гласували за нея.

Ето с това бройкаджийство БСП си проси днес амбицията на митингуващите да стават все повече.

Това е спекулативно жонглиране с „мълчаливото мнозинство” като щит срещу обреченото да бъде в малцинство гражданско общество. Гражданите от митингите винаги, навсякъде по света са по-малко от онези пред телевизорите, но като правило изразяват настроенията на критично важна за демокрацията нагласа в същото общество.

Ако Манолова и компания, като истински наследници на болшевиките, търсят болшинство, зад което да се скрият, трябва да знаят, че завирайки си главата под тази маса подобно на Сидеров , не печелят масови симпатии, а само им щръква онази част от мисленето, която ги прави перманентни щрауси.

Щом ще сравняват, би трябвало да се опират на лактите на сравними величини- например на съпоставянето на „бройката” от двете страни на обществената барикада. В нейния червен сектор митингът на подкрепящите ги пред НДК ( „Людмила Живкова”, като беше наречен през 1981-ва) е не десет, а десетки пъти по-рехав от морето граждани, което всеки ден залива столицата с искане за оставка на кабинета.

Бройкаджиите обаче като правило не боравят с инструментите на логиката, а се отбраняват както могат, за да оправдаят пред началството присъствието си на постовете, на които са ги поставили. Ето защо ще чуват все по-силно призива за оставка, който тълкуват като покана да останат на инат толкова, колкото им позволят от ставката.

P.S: „Ставка” е една от руските думи, възприети дори в английския без превод ( подобно на думата „погром” ), защото е известна във военната терминология като кратко определение за щаба на Сталин като главнокомандващ по време на Втората световна война.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: