АТАКА – НЕ НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКА И ДЯСНА, А УЛТРАЛЯВА, ПРОРУСКА И АНТИЕВРОПЕЙСКА ПАРТИЯ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ След 20 дни протести в България, управляващите все повече разчитат на крайно лявата, ксенофобска и анти-европейска партия Атака. Ситуацията бе обсъдена от Европарламента и оценена като „недопустима” дори от ПЕС. За европейските реакции на българските събития и българските реакции на европейските реакции разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, доколко лявото управление в България наистина е заложник на ултралявата партия Атака?

- Сто процента, Фили. Кабинетът Орешарски вече щеше да е в небитието, крепи го само кворумът, осигурен от Атака. Така управляващите могат да взимат валидни решения, въпреки че са малцинство. Ако Атака не е в Парламента, коалицията БСП-ДПС ще се срути – призна още преди десетина дни лидерът на БСП Сергей Станишев, а премиерът Орешарски каза, че ще подаде оставка, ако няма парламентарна подкрепа.

- Добре, но какъв точно е проблемът, все пак Атака е законна партия, за нейните депутати са гласували над 250 хиляди българи…..

- За съжаление проблемът не е един, Фили. В основата обаче е всеизвестната слабост на демокрацията, която трудно се защитава от собствените си чудовища. Те знаят как да използват демократичните принципи в своя полза и винаги поставят демокрацията пред дилемата – да умре беззащитна в лапите им или съзнателно да наруши принципите си, за да се защити. Което е друг вид смърт. Най-ярките примери са фашизмът в Италия и нацизмът в Германия, които идват на власт след избори. Не казвам, че Атака заплашва да стигне чак до там, тя няма толкова широка подкрепа, но механизмът на поведението и следва техните рецепти. И това е ясно още от създаването на партията през 2005 г. Какво се случи оттогава? На практика – нищо. Въпреки многото доказателства, че тя е партия пронацистка, партия расистка и ксенофобска, партия, която съзнателно провокира омраза и поддържа високо ниво на напрежение в обществото, реакциите спрямо нея винаги са били вяли, свързани с конкретен повод, но не и с прилагане на законовите възможности за защита от тази разрушителна стихия. Докато бе на власт предишния път, левицата търпеше Атака, най-малкото защото тя беше скачен съд с ДПС, тоест, чрез поведението на едната, можеше да се манипулира поведението на електората на другата партия, а оттам – и на цялото българско общество. После ГЕРБ също търпеше Атака. През първите три години – защото така по-лесно лавираше в търсене на парламентарна подкрепа, а накрая – защото откъсна оттам депутатски гласове и нямаше смисъл да губи време и усилия в битки с отслабената Атака. Но не говорим само за игрите на политиците, Фили, а и за слабостта на гражданското общество. Мнозина българи сякаш прогледнаха и видяха истинската същност на тази партия чак сега, когато тя се оказа единствена опора на лявото управление, срещу което хората протестират вече двадесет дни.

- Пламен, какви са другите важни характеристики на Атака, за да разберем правилно развитията в България, а и дебата, проведен в Европейския Парламент по този повод?

- От дебата стана ясно, Фили, че европейските ни партньори правят две забележителни грешки и упорито ги повтарят вече 8 години. Във всички изказвания на евродепутатите онзи ден партия Атака се оценяваше като националистическа и дясна. Първо, тя не е националистическа партия. Да се крещи срещу този или онзи не е достатъчно, за да си български националист, особено ако през цялото време не казваш и дума срещу руското влияние тук, което е истинската заплаха. Но оттук и втората грешка. Тя се дължи на един сякаш вкоренен в мисленето на нормалните общества предразсъдък, според който национализмът винаги е десен. За толкова години европейските политици нито се потрудиха да видят очевидното, нито чуха малцината български коментатори, които се опитваме да им обясним заблудата. В България национализмът, още от времето на комунистическия режим, е ляв. Конкретно при Атака говорим за ултралява партия – доколкото иска национализация, прогонване на чужденците и други подобни, както и за проруска партия с показен ксенофобски уклон спрямо турци, роми и евреи.  Забележително е, обаче, Фили, как евродепутатите, независимо от тези грешки, съвсем точно си дават сметка за реалната опасност и неслучайно представители и на десните, и на левите в Европарламента, категорично казаха на управляващите в България, че по-нататъшното им сътрудничество с Атака е недопустимо, че то е заплаха както за българското общество, така и за целия Европейски съюз.

- Пламен, толкова остри оценки, при това по типично вътрешни проблеми, май за първи път се чуват от страна на европейските партньори. Имаше ли ответна реакция от управляващите в България и каква беше тя?

- Реакция имаше, Фили, при това незабавна. Разбира се, цялата опозиция, включително хората, които протестират за оставка на правителството, приветстваха тази твърда европейска линия. В нея те не толкова усетиха пряка подкрепа за действията си, колкото видяха потвърждение, че насоката на мисленето им е правилна, получиха сякаш санкция от една всепризнато демократична общност. Управляващите също реагираха. Например лидерът на левицата Сергей Станишев го направи почти веднага.

- Искаш да кажеш, че Станишев излезе, призна си греха и се разграничи от всякакви действия на Атака, както го призова Ханес Свобода, председател на групата на социалистите и демократите в Европарламента?

- Не, Фили. Ако беше така, трябваше да подаде веднага и две оставки – партийната и на правителството. Станишев обаче, в характерен за българските социалисти маниер, се разграничи с половин уста от някои действия на Атака – арогантното поведение на Волен Сидеров по време на КСНС при президента, публичния призив за извършване на беззакония и граждански арести, грубите атаки срещу медиите. Но той по никакъв начин не отказа и занапред да получава подкрепа от Атака в Парламента, като заяви, че партията не е част от управляващата коалиция, а фактът, че осигурява кворума, се дължи на „ангажиментите, които Атака има към своите избиратели”. Един вид – видяхме Станишев в ролята на ни лук ял, ни лук мирисал. А после управляващите сътвориха и поредния си нагъл цирк. Те обявиха, че отменят назначението на Волен Сидеров за председател на комисията за парламентарна етика, срещу което обществото силно реагира. Но всъщност го оставиха начело на същата комисия, чиито основни функции са борба с корупцията и конфликт на интереси – само извадиха от комисията функциите, свързани с етиката. Ако бях на мястото на европейските депутати, Фили, щях да възприема това като последен пирон в ковчега на доверието ми към сегашното българско управление. Очаквам обаче съвсем скоро да разберем колко точно е висок европейският праг на търпимост спрямо плитките политически трикове на българската левица.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: