Сърдитко Бойко, празна му торбата

Отказал съм се от фейсбук ( и това е повод да се извиня на всички, които се опитват да се свържат с мен и да предложа да опитат, ако желаят, в коментарната част на блога). Съпругата ми обаче ме развесели с един цитат от фейсбук, който е сред най-добрите възможни обяснения защо мнозина, без разлика в политическите пристрастия, не желаят Бойко Борисов отново да ги (ни) управлява.

Светлана Стоянова:

„Борисов беше гост в БНТ. Установих колко не ми е липсвал. Бях забравила колко глупости в секунда може да произнесе един човек. Установих колко много трудни за произнасяне думи има в българския език. И през цялото време ми изплуваше едно стихче:

Бойко бре, чети!
Бойко не чете.
Бойко, работи!
Бойко пак не ще.

Бойка го мързи,
гледа да лежи,
ходи, та се май,
търси да играй.

Време се мина,
Бойко порасна,
иска да яде,
няма откъде.

За да се случи третото, зависи от нас”.

Като списувател на ivo.bg съм минал през разни вълни на омразата, с които са ме заливали. Някои от тях са постоянна величина, но най-бурните напоследък идват именно от страна на влюбените в „Бойко”. Като нямат други „аргументи”, се крият за авторитети на антикомунизма, които са на различно мнение от мен, за да ме обявят за враг по линия на несподелената любов към „Бойко” . И за помагач на враговете на „Бойко”.

Нямам представа какви са политическите убеждения на Светлана Стоянова, която цитирам, но тя е обобщила достъпно основната причина да НЕ обичаме „Бойко” без да има политически причини за това ( слагам го в кавички като цитат, защото не обичам да фамилиарнича с политическите „величия”).

Ако в политиката съществува целесъобразност, която да диктува разни компромиси в името на политическата цел ( например в името на властта под някаква коалиционна форма), то за свободния, (включително от ангажиментите, поети пред избирателите човек) тези правила не важат. Свободният човек има привилегията да не харесва определен политик без това да означава автоматично, че така подпомага опонента му.

За съжаление „Бойко”, когото толкова много ласкаеха дори и в лагера на официалните му противници, че се бил развил много през годините като политик, демонстрира абсолютна неспособност към промяна. Показа се пред националната аудитория със същото чувство на непогрешимост, отричайки дори лесно доказуемия факт за медийния комфорт, на който нарцистично се наслаждаваше почти четири години като премиер.

Това е толкова абсурдно, колкото да се съгласиш с лъжата на Сидеров, че мрази езика на омразата или да приемеш за вярно, че Първанов, Станишев и Калфин обичат България повече от СССР и Русия.

По-добре „Бойко” да си беше мълчал, както правилно прави откакто избяга от отговорността за управлението без никакъв нож да му е опрял до кокала ( за който се бори на политическия тепих).

Вместо това „Бойко” демонстрира ярост именно срещу десните, с които уж много иска да си общува. Сякаш не той беше инициаторът за смазване на дясното в съюз с Атака цели две години и половина в предишния парламент, който беше обезличил до гербаджийска машина за гласуване – ту с Атака, тук пък с друго „нещо” ( като РЗС).

Поради което се сещам за друго детско стихче – за сърдитко Петко, на когото „ту му лятото горещо, ту пък друго нещо”…

Ако е вярно, че новото ръководство на пострадалата от допира с „Бойко” СДС до степен на клинична смърт, е намерило сили да смени курса и отдалечи своя Титаник от айсберга „Бойко”, това е една малка стъпка за СДС, но голяма добра новина за синьото човечество в България.

Задкулисието се бои най-много от това: гражданската енергия да си намери политическо представителство и в името на това нейният „Бойко” вече беше задeйстван, но и разпознат като мотика, която прогледналите няма да настъпят втори път.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: