Един ден в Дрезден

Подценихме Дрезден. Мислехме го за малко немско градче, което почти случайно се е озовало по средата на нашия път между Берлин и Прага и е просто добра идея да отдъхнем там за една вечер, вместо да пристигнем в три през нощта в Прага…

Но Дрезден се оказа голям, красив град (по-голям от Пловдив и Варна), с над половин милион души население и с над 800-годишна история; че дълго време е бил столица на Кралство Саксония и че е родното място на Ерих Кестнер… В Дрезден са живели Наполеон и Владимир Путин, тук е изобретена пастата за зъби (1907 г.), огледално-рефлексната технология (1936 г.), филтрите за кафе, чай и цигари (1934 г.) и градът е на първо място по брой патентовани технологии в Германия, неслучайно наричан немската Силициева долина.

Стоп. Една малка скоба за силиция, която често се налага да обясняваме: нарича се Силициева, а не Силиконова долина. Популярната грешка в България идва от някой журналист-кретен, който е объркал името “силиций” на английски – silicon с това на известния гръден имплант “силикон” – silicone. Силицият е основен елемент, използван при производството на чипове, интегрални схеми, транзистори, слънчеви батерии и други високотехнологични продукти, а долината (била тя в Дрезден или “оригиналът” в Сан Франциско”) се нарича “силициева” поради високата концентрация на хора и компании, занимаващи се с високи технологии.

Всъщност Дрезденската долина е била наричана и “Долината на несведущите”, тъй като по времето на ГДР сигналът от западните телевизии и радиа не достигал до разположения ниско от двете страни на р. Елба град.

Остана да добавим, че Дрезден е важен транспортен възел и може би това е една от причините за серия бомбардировки в средата на февруари 1945 г., довели до около 25 000 цивилни жертви, над 30 000 ранени и много противоречия по-късно. В резултат на бомбардировките, градът е практически унищожен – половината от жилищните сгради са срутени или тежко повредени. Сериозни щети понася и централна ж.п. гара Дрезден, една от най-големите в Германия.

68 години по-късно…

Влакът от Берлин, с който пътуваме пристига на един от 18-те коловоза в напълно обновената гара, обвита с огромен прозрачен покрив от фибро-стъкло с площ 30 000 кв. м.

Слизаме и в залата за посрещачи виждаме макетни влакчета, които можете да контролирате срещу монета от 1 евро:

След като гладът надделява над детските ни мечти, хапваме по сандвич и се отправяме към хотел Kipping, който се помещава в една от оцелелите по време на бомбардировките сгради и е едва на 100-тина метра от гарата. Навън вали, така че се добираме до хотела, теглим си по един душ, наспиваме се хубаво и на следващата сутрин вече сме готови за туристически подвизи из града. Между другото, една от най-обилните и вкусни закуски в живота ни е именно в този хотел!

Главната търговска улица (Prager Straße)

Преминаваме през Централна гара и вече сме на Прагер щрасе – главната търговска улица, пълна с хотели, магазини, пейки и фонтани. Улицата свързва Централна гара Дрезден със Стария пазар. Някога тя е била и началото на пътя към Прага, откъдето идва и името ѝ, но от 1970 г. насам е изцяло пешеходна зона и де факто най-престижната улица в града.

Определено прави впечатление хотелският комплекс от три свързани 12-етажни постройки с общо 1917 легла, а срещу него е втората по дължина жилищна сграда в Германия с 614 апартамента и дължина 250 м.

Преминаваме покрай кръглата сграда на киното, още десетина огромни магазина, пресичаме големия булевард Waisenhausstraße, което дълбоко ни замисля за немския правопис на “ss” и “ß” и в крайна сметка се озоваваме на

Стария пазар (Altmarkt)

Площадът с размери около 130 на 100 метра е бил центърът на града още през XIII в., когато е наричан с цветущото име “Порочният пазар”. През 1550 г. близо до Женската църква (ще я споменем след малко) изграждат нов пазар и така този придобива името “Altmarkt”. От 2008 г. под него има подземен паркинг, така че площадът е изцяло пешеходна зона и от край време е място за важни събития в града – тук има бирфести, великденски панаир и коледен базар (Дрезден е родината на традиционните немски коледни базари); когато е студено, въздухът ухае на бадеми, меденки и греяно вино, а когато е по-топло се провежда известният джаз-фестивал Диксиленд и… дръжте се… турнир по плажен волейбол! Мятаме няколко тона пясък на паветата и готово!

Всъщност, ако се загледате внимателно в паветата, има шанс да откриете малък мемориал за труповете на 6865 души, изгорени след бомбардировките на 13-14.02.1945 г. над града: „Nach den Luftangriffen vom 13. bis 14. Februar 1945 auf Dresden wurden an dieser Stelle die Leichen von 6865 Menschen verbrannt.“

Снимка: T. Hara

Безспорно обаче най-впечатляващата сграда на площада е

Църквата на Св. Кръст (Kreuzkirche)

Основан още през 1168 г., това е най-големият храм в цяла Саксония (3000 места), изгарян до основи и изграждан “от нулата” отново и отново, цели пет пъти.

Скривайки се от сутрешния дъжд, отдъхнахме в храма за около час. Страхотно впечатление прави как масово хората отиват със семействата си в неделя сутрин, поздравяват се, пеят заедно и се молят за щастието на техните съседи, близки и роднини.

90-годишна немска бабка дундурка бебе в количка, докато голямото семейство, в което има още три поколения пеят, заедно с момчетата от прочутия Дрезденски църковен хор, един от най-старите в света. За да усетите атмосферата, предлагаме една световно известна коледна песен:

Женската църква (Frauenkirche)

Пресичаме трамвайната линия на Wilsdruffer Straße и пред нас изниква силуетът на Фрауенкирхе, една от най-впечатляващите протестантски катедрали в Европа и символ на града.

Най-характерната отличителна черта на Женската църква е “Каменната камбана” – куполът с тегло 12 000 тона, издигнат без никаква вътрешна опора, повече от 200 години се извисява величествено и грациозно в небето над стария Дрезден.

По време на бомбардировките през 1945 г. църквата оцелява цели две денонощия, където се скриват над 600 души. Накрая подпорите не издържат на огромната топлина, произведена от близо 700 000 бомби, пуснати над града, нагряват се до яркочервено и експлоадират; външните стени се срутват и сградата (заедно с по-голямата част от Дрезден) изчезват от лика на Земята…

Снимка: Richard Peter

Оцелява само олтарът. Обгорелите камъни лежат в центъра на града години наред, но скоро след войната камъните постепенно започват да се събират от местното население, да се номерират и през 1966 г. останките от църквата се обявяват за мемориал срещу войната. По-късно, през 80-те мемориалът става централно място за протестите в Дрезден. Хора с цветя и свещи идват, за да отворят път на обединението на Германия. През 1985 г. се взима окончателно решение църквата да бъде изградена наново чрез специално оформен Граждански комитет. Целта е била храмът да се издигне точно по запазените оригинални планове на Георг Беер, който завършва окончателно Фрауенкирхе в Дрезден през 1743 г. Средствата, изразходвани за реставрацията на храма възлизат на 131 000 000 EUR. Всички те представляват изцяло частни дарения (над 600 000), като са не само от германци, но идват и от Великобритания (нека не забравяме, че градът е сринат до основи именно от британски бомбардировачи). В крайна сметка на 30 октомври 2005 г., след 40 години, църквата отново е открита на официална церемония с над 100 000 присъстващи, а в реконструкцията на новата Фрауенкирхе са използвани 43% от строителните материали на старата сграда:

В сутерена на храма днес посетителите могат да разгледат една интересна изложба, която разказва цялата история на църквата. Храмът може да се посети безплатно (но се разчита силно на дарения) в работни дни от 10 до 12 ч. и от 13 до 18 ч. Входовете са седем, обозначени с букви от латинската азбука; главният е вход D. През уикендите също е възможно да се влезе, стига да няма сватба, кръщене или друго подобно мероприятие. Посетителският център работи от понеделник до събота от 9:30 до 18 ч. На всеки час (9:45, 10:45, 11:45 и т. н. до 16:45) се прожектира филм за Женската църква, който можете да видите на цена между 2 и 4 EUR. За съжаление, ние се озовахме там рано сутринта в неделя и можехме да ѝ се насладим само отвън.

Албертинум (Das Albertinum)

Албертинумът носи името на саксонския крал Алберт и е следващата дестинация по нашия път към терасата на граф Брюл. Само надникваме вътре – музей на модерното изкуство, който помещава експозиции на скулптури и картини от Романтицизма до наши дни. Може би вече няма смисъл да го казваме, но е разрушен напълно по време на бомбардировките и изграден изцяло наново.

Нямаме време за музея, затова се качваме на

Терасата на граф Брюл (Brühlsche Terrasse)

Терасата на Брюл е едно от най-емблематичните места в Дрезден и представлява уникален архитектурен комплекс. Някога укрепление, днес тя е чудесно място за разходки, снимки и глътка въздух с взор към р. Елба.

Нека пак да го кажем – терасата и сградите са напълно унищожени по време на бомбардировките и след това възстановени напълно от нулата. Наистина е впечатляващо с каква упоритост хората от Дрезден са възстановили града си.

Прави ни впечатление и неделният маратон, който минава под звуците на духова музика… Дрезденчани масово са се включили в него – слаби, дебели, стари, млади…

Не могат да не ни впечатлят и позлатените статуи над Дрезденската академия за изящни изкуства, която е и една от най-старите по рода си в Европа (създадена е през 1764 г.) Понеже постоянно го споменаваме, направо правим съкращението СУПВБИНВСТ = Сградата е унищожена по време на бомбардировките и напълно възстановена след това…

Неслучайно наричат това място “Балконът на Европа”:

Между впрочем, феновете на “Костенурките нинджа” със сигурност ще оценят тази снимка:

Достигаме края на терасата и правим два “тегела” по моста, за да я снимаме в цялостната ѝ прелест. Само няколко седмици след нашето посещение р. Елба преля и предизвика големи наводнения в този район.

Връщаме се до

Площада на замъка (Schloßplatz)

В средата му се извисява католическата църква “Св. Троица” (Katholische Hofkirche), построена между 1738 г. и 1751 г., за баланс с протестантската Фрауенкирхе.

В криптата на църквата е погребан последният саксонски крал, заедно с важни членове на семейството му. СУПВБИНВСТ. Ние обаче продължаваме наляво по

Шествието на Саксонските князе (Der Fürstenzug)

По цялото протежение на Augustusstraße е разположена 102-метрова стена, върху която са изобразени фигурите на Саксонските князе. Първоначално рисунките са направени с боя, но скоро след това са заменени от 23 000 порцеланови плочки, с които се образува огромната мозайка, започваща с Марграве Конрад (XII в.) и завършваща с Крал Джордж (XX в.). Това е може би единствената Дрезденска забележителност, която остава почти незасегната от бомбардировките…

Представете си, ако в България имахме подобен стенопис: шествието щеше да започва с основателя на Дунавска България кан Аспарух, следван от кан Тервел, който пък е следван от кан Кормес, после Севар, Кормисош, Винех, Телец, Сабин, Умор, Токту, Паган, Телериг, Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян I. Продължаваме с княз Борис I Михаил, княз Владимир (Расате), цар Симеон I, цар Петър I, цар Михаил, цар Борис II, Комитопулите, почти два века под византийско робство, после са Асеневците, Шишмановците, Тертеровците, би следвало да имаме един дълъг период под турско робство, след което да видим Александър Батенберг, Валдерам Датски, Фердинанд Сакскобургготски, Борис III, Симеон II и да завършим с целокупния български народ, представен като парламентарна република… общо 50-тина владетели! Би било чудесно, нали?

Земперопер (Semperoper)

Ако продължите по Sophienstraße от площад Schloßplatz, ще се озовете пред Semperoper, най-голямата саксонска опера, построена през 1841 г. СУПВБИНВСТ.

В центъра на площада има статуя на Йоханес Шилинг, а на покрива на операта се извисяват Дионисий и Ариадна на квадрига, теглена от четири пантери… Не тези четири пантери, естествено

Цвингерът (Der Zwinger)

Хайде сега, сериозно – aрхитектурният бароков комплекс Цвингер се намира точно до операта, веднага след чичкото, дето ви приканва да се повозите на трабант-лимузина. Представлява комплекс от четири сгради, с красива и равна градина между тях.

Днес тук се намират различни музеи. Сред тях е Дрезденската картинна галерия “Старите майстори” с произведения на Рафаело (“Сикстинската мадона” е тук), Тициан, Рубенс, Рембранд, Каспар Давид Фридрих, Макс Либерман, Якоб ван Ройсдал и мн. други.

Зелените сводове (Grünes Gewölbe)

Ако трябва да посетите само едно нещо в Дрезден, посетете Зелените сводове. Така направихме ние и не съжаляваме.

Трябва да си направите резервация онлайн с точния ден и час. Билетите не са евтини (14 EUR/човек за възрастни, безплатно за деца), но въпреки това свършват, така че непременно си направете резервацията предварително. Трябва да отидете и поне 30 мин. по-рано: всички чанти, раници, фотоапарати и тем подобни се оставят на гардероб, а в сградата се помещават още 4-5 музея (има и комбиниран билет за хората с интерес и повече време), така че е нужно време за ориентация.

На 1 септември 2006 г., канцлер Ангела Меркел присъства на откриването на реконструираните Зелени сводове (да, СУПВБИНВСТ отново), а през 2011 г. музеят празнува 5-годишнина от създаването си. Съгласно условията на официалния сайт на музея, с тази информация вече можем да ви покажем снимките, без да имаме каквито и да било претенции за авторското им право, собственост на Staatlichen Kunstsammlungen Dresden и съответните им автори и носители (т.е. тези снимки НЕ СА с Creative Commons лиценз!).

Има места, където снимането е разрешено и такива, където е “забранено”, забранено, строго забранено и егаси-забраненото! “Зелените сводове” е от последните – навсякъде е пълно с камери и охрана и има защо: тук са едни от най-ценните съкровища – над 1000 скъпоценности, принадлежали на саксонските крале, разпределени в девет различни стаи, запазени още от 1733 г.

Ще разгледате Кехлибарената стая, Стаята от слонова кост, Сребърната стая, Златната стая, Скъпоценната стая, Медната стая, Стаята на бижутата, Бронзовата стая и Ренесансовата стая, коя от коя с по-красиви и изваяни предмети – картини, направени като мозайка от скъпоценни камъни, декорирани щраусови яйца, дърво от корали и слонова кост… Невероятен музей!

Още (което не видяхме)

Както си признахме от самото начало, подценихме Дрезден. Останаха толкова много неща за разглеждане! В случай, че имате няколко дни, не ги пропускайте:

• Dresdner Molkerei Gebrüder Pfund, Bautzner Straße 79 – най-красивата млекарница в света, работи само делнични дни и е далеч от центъра;
• Transport Museum, Augustusstraße 1 – транспортния музей в Дрезден
• Gläserne Manufaktur, Lennéstraße 1 – прозрачната фабрика на VW, в случай, че сте фенове на автомобилопроизводството; тук е и едно от малкото места, където можете да видите товарен трамвай;
• Kunsthofpassage, между Alaunstraße 69 и Görlitzer Straße 18 – малък проход между две улички, с невероятно декорирани стени, обсипани с олуци, които издават звуци при дъжд;
• Deutsches Hygiene-Museum, Lingnerplatz 1 – уникален музей на хигиената, с много информация и забавни експерименти за децата;
• Militarhistorisches Museum, Olbrichtplatz 2 – военно-исторически музей, с войници, танкове, оръдия, камиони и дори бойни животни;
• Разходка с лодка по р. Елба – просто слезте до кея и си харесайте, гледката е супер;
• Разходка над града с въжена линия – има цели две: Standseilbahn и Schwebebahn.

От нас – толкова. Връщаме се обратно на гарата, качваме се на влакчето и продължаваме към Прага…

Между другото, на връщане установихме, че във влака има страхотен вагон-ресторант с вкусни манджи на 10% по-високи от нормалните цени. А най-хубавото е, че приемат плащания с евро, чешки крони и кредитни карти.  В крайна сметка трябваше да се отървем от кроните, доплатихме с карта и накрая поръчахме допълнително, което платихме в евро… А какво още се случи по пътя ни към Прага, ще разберете, когато ни остане време да пишем за чешката столица. До скоро

Сподели тази публикация:

Google+

Прочети цялата новина

Свързани новини: