The Best of Bulgaria Team, backed by Tectrice Consult Inc, Nevada, USA, is organizing the first-of-its-kind Art Contest, to coincide with the launch of the prestigious and educational iPad App “The Best of Bulgaria”. The competition is open to all Bulgarian Children (children with at least one Bulgarian parent) between the ages of 5 and 16, and is FREE to enter. Entries will be judged in three age groups (5-8, 9-12 and 13-16), and two sections (Bulgarian children living in Bulgaria, and Bulgarian children living abroad). The six prizewinning entries will receive ...

Лъчезар Тошев ми изпрати интервю, което той е водил онзи ден с Едвин Сугарев за вестник “Лечител”. Ще бъде отпечатано в утрешния брой на вестника, но Лъчезар ме помоли за предварително разпространение. Което и правя с готовност. – М.Р.

Гладната стачка е изключително радикална форма на протест. Ти предприемаш гладна стачка 20 години след предишната ти срещу Кабинета на Любен Беров и Президента Желю Желев.

Да, така е. Гладната стачка е радикален, но не и необичаен протест. Използвал я е например Махатма Ганди през 1947 г. в Индия, за да спре етническите кръвопролития. Използвали са я и в България – да си спомним за поета Петър Манолов например, който през 1989 г. гладува 30 дни, след като ДС конфискува писателския му архив. Тя се предприема, когато всички други средства са изчерпани – и когато ситуацията е толкова напрегната, че е необходимо тя да отзвучи като вик, за да напомни на хората за какво става дума. И сега, и преди двадесет години аз възприемам гладната стачка като символен жест за това, че определени граници на търпимостта и морала са прекрачени – и че положението вече е толкова омерзително, че не може и не бива да бъде търпяно.

Какви са мотивите ти днес и виждаш ли паралели със ситуацията през 1993 г.?

Най-основният мотив: преходът достигна до пълното си отрицание. Днес в парламента и във властта са само бившите комунисти и техните клонинги – всички останали са лишени на практика от представителство. Това е нещо като стария член първи: върнали сме се пак там, където бяхме преди 10-и ноември 1989 г. – и подобен регрес е нетърпим.

Вторият основен мотив: бяха прекрачени всички граници на морала с конструирането на днешното етно-национал-социалистическо полу-мнозинство и марионетното правителство, излъчено от него. С назначението на Пеевски стана ясно, че Пламен Орешарски е просто изпълнител, лишен от всякакви реални възможности да взема решения – и вместо него управлява мафията и червената олигархия.

Третият мотив: такова правителство е опасно за България. Струпването на силови ресурси в ДАНС с очевидното намерение тази структура да бъде превърната в политическа полиция за разправа с опонентите и инакомислещите, реабилитацията на сътрудниците от ДС и намеренията да се отвори отново дебатът за АЕЦ “Белене” го доказват.

И последният, но най-важният – България се пробуди. Протестите от началото на деветдесетте се преродиха в днешните протести. Хората придобиха съзнание и самочувствие на граждани и разбраха, че са реалният суверен в тази страна – и ми се струва, че няма да забравят този опит. Ситуацията през 1993-та беше сходна – потъвахме в Беровото безвремие, което подхрани групировките и мафията, нарои кухи банки и кредитни милионери – и подготви голямото банково ограбване на България.

След подлия комплот срещу правителството на СДС, организиран от ДПС – с помощта на Желю Желев и неговия любим генерал Бригадир Аспарухов, цареше безвремие и униние. Една от целите на тази гладна стачка беше да пробуди гражданската активност, да предизвика съпротива срещу тази глобална подмяна, благодарение на която днес сме на опашката на Европа. За съжаление успях само донякъде.

Престъпленията на комунистическия режим в България бяха осъдени, но виновните не бяха наказани. В това число за икономическите престъпления на комунизма. Това ли е според теб причината днес отново правителството да е червено?

Отговорът е във въпроса. На това дередже сме, именно защото виновните за националната катастрофа, до която ни докараха комунистите, не бяха наказани. За това, че тези, дето бяха организирали кражбата на голяма част от външния дълг през тъй наречените “неявни” фирми на ДС, не отидоха в затвора. Същите пари се върнаха в България и през масовата и касова приватизация превърнаха БСП в каста на червени олигарси. Пак с тези пари се създадоха икономическите групировки, които стояха на входа и на изхода на държавните предприятия, пак с тях се въртеше контрабандата по време на ембаргова Югославия. Наследилите материалните активи на социалистическа България се превърнаха в банкери, които повторно ограбиха българския народ.

И прочие, и тъй нататък – тази история е дълга и широка, но в нейната основа неизменно стои една невидима мрежа от обвързани персони и структури – мрежата на бившата Държавна сигурност. Тъй че проблемът е не само в това, че тези хора не бяха наказани, но и в това, че никой не положи сериозни усилия да разгради техните структури – и че дори когато СДС имаше цялата политическа власт в ръцете си, не беше гласуван закон за лустрация.

Когато правителството подаде оставка, възниква един съществен въпрос – накъде по-нататък?

Към нови парламентарни избори, естествено. Сега ни плашат с прогнозите, че те нямало да променят сегашното статукво. Напротив, ще го променят – и то много. “Атака” няма да влезе в парламента, а БСП ще понесе най-тежкото поражение в своята история – и ще изгуби статуса си на сила, която сякаш по право е призвана да управлява. Освен това някои от партиите, които останаха извън парламента, този път ще прекрачат изборната бариера.

Но проблемът не е в това. Проблемът е, че целият политически елит е безнадеждно изхабен. И това може да бъде решено не чрез омръзналото на всички “обединение” на дясното, а чрез неговото прераждане в нова форма, с нов език и нова ценностна система – за да имат тези, които протестират днес, свое реално представителство в управлението на страната.

Как ти виждаш бъдещето политическо организиране на българското общество?

Има вакуум вдясно – и той трябва да бъде запълнен с нова политическа сила. За мен бъдещето на десницата е само едно – тя трябва да се прероди от енергията и участието на тези хора, които протестират днес. Това е възможно не чрез поемане на химерични обещания от разните отломки на старата десница или новопоявили се кандидати за славата, изпълзели от блатото на политическия център – не, това може да стане само чрез създаване на нова политическа структура.

Това не е толкова трудно, колкото на пръв поглед изглежда – стига да има политическа воля и малко организационни усилия. Протестиращите биха могли да съберат учредителен комитет, да избистрят своята платформа и организационна структура, само в рамките на един протест могат да се съберат необходимите подписи, за да се регистрира структурата и да участва в изборите. Могат да се нарекат например национално движение “Орлов мост” – това не е лошо наименование.

Кризата на представителната демокрация в България в момента е очевидна. Смяташ ли, че организирането на един форум за бъдещето би могъл да възстанови разпадащата се общност на нашия народ и да роди общ проект за по-нататъшното ни развитие т.е. да се създаде нов обществен договор?

Да, стига да бъде наистина форум, а не нещо като кръгла маса от типа на тази, която беше в началото на прехода. В момента идеите за това какво може и трябва да се прави са най-дефицитни – и един такъв форум може да даде сериозен пример в това отношение – като, разбира се, позитивният ефект ще зависи от сериозността и автентичността на хората, които участват.

Чрез такъв форум може да се постави и началото на дискусия по една драматична липса, която остро се усеща днес – за национална доктрина на България, за нейните геополитически и икономически приоритети.

Бележка на главната редакторка на вестник Лечител:

Странно е, че това е първото ти интервю във в. „Лечител“, Едвин, защото те познавам от 24 години – от оня мразовит 18 ноември 1989-а, от митинга пред храм-паметника „Св. Александър Невски“, на който ти беше на трибуната (виждаше се отдалече с неповторимата си барета!), а аз бях в многохилядното множество. Тогава плачехме от радост, защото мечтата ни за свобода се сбъдваше пред очите ни.

После имаше още много сълзи – малко на радост и повече – на отчаяние, когато безбройни талази от ченгета бяха хвърлени срещу синята ни надежда. Толкова много бяха тези вълни от агенти, че понякога губехме ориентир кой кой е.

И винаги ти ни помагаше. Най-силният аргумент за мен и моите приятели беше: „Едвин каза това…“ Значи е така! Като неписана норма. Защото писаните закони могат да ги пренаписват всички нови управляващи. Но неписаните са неотменни. Като това кое е добро и кое – зло, кое е почтено и кое – безчестно. Ти беше заслужил моралното право да определяш тези норми.

И в тези последни 15 дни, откакто започна гладната си стачка, ти доказваш, че това право се дава само на безкрайно честните, безразсъдно смелите, готови да защитават справедливата кауза с цената на живота си.

Затова всеки ден се моля на Бог да ти даде сили и здраве, за да издържиш, Едвин! И да се сбъдне по-бързо мечтата на всички тези почтени и интелигентни хора, които вече близо месец изпълват площадите и улиците на България!

Светла ЛЕФТЕРОВА

Кой от тези тримата е психически здрав? Колаж

The post Време е тези тримата да минават в запаса: Станишко, Цацата и Болен Лидеров appeared first on ExtremeCentrePoint.

С възхищение пред безмилостната и блестяща диагноза и с благодарност за предоставянето й се публикува следната миниатюра – М.Р.

Любомир Канов

Уродливи са жестовете им, гласовете, речникът им е скудоумен, тембърът им непоносим: режещият ухото кокоши глас на сестра Галева, мученето на Миков с подлите му лъжи и скритата закана в милиционерският му речник, подобният на пор Станишев с бляскащите очилца тип Берия и лъжливата му увереност когато обхване с две ръце пулта, попипне микрофоните и загъгне с глас, сякаш извиращ от някакво цукало.

Поведението на Псидера, което даже не е на пор, а на животното наричано на български скункс, смърдящо с такава страшна сила, че дори в затворена кола смрадта му се усеща на няколко мили от изцъркването на вонящата му секреция.

Кожните гънки по остриганата бандитска глава на Делян Пеевски, уродливият наратив на Доган, което може да мине за “висока” лексика само като пример за резоньорство в учебник по психопатология, физическото усещане за очилата пепелянка излъчващо се от Местан, студеното презрение струящо от лоените очи на Митьо Гестапото с което лъже от телевизора, тайно наслаждавайки се на това как успешно е избегнал възмездие за престъпленията си срещу човеците като шеф в Шесто на ДС и дори е станал милионер, а може би и до масон да е додрапал.

Или дървеното говорене на Гоце Седефчов и на неговият не по-малко дървен съпартиец от ДС Бригадир Аспарухов. Дори имената им излъчват грозота, звучат някак си като Ръжгева…

Трябва ни светлина, имаме нужда от красотата на балерината изящно посочила с шпагата си, (не с шпáгата) към грозотата на скрилите се:

Вдигайте си чуковете, сърповете, скудоумието си, петолъчките си и вървете при идолите си начело с Маркс в преизподнята!

/Поглед.инфо/ „За периода, когато премиер е бил Сергей Станишев, „Авиоотряд 28" е извършил 1512 полета, а по времето на управлението на Бойко Борисов - полетите са 1789". Това заяви Венцислав Лаков, председател на Временната анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства при ползването на правителствения „Авиоотряд 28" и въздухоплавателни средства на Министерството на отбраната.

Делян Пеевски е част от кръга на Корпоративна търговска банка (КТБ), но имах уверения, че ще свърши добра работа за държавата. - Това каза на пресконференция днес лидерът на БСП Сергей Станишев, сред поредица въпроси за икономически кръгове. Преди това Станишев обвини президента Росен Плевнелиев, че с изявлението си от петък за продължаващите над 20 дни многолюдни антиправителствени протести обслужвал интересите на ГЕРБ и новото дясно, както и "по-скоро медийно икономически – за кръгове, които са достатъчно известни в българското общество и с които г-н Плевнелиев има стара обвързаност, в това число и в процеса на неговото номиниране за министър в кабинета на г-н Борисов".

Видеозапис от дискусия, проведена на 8 юли т.г. в Червената къща в София, на тема "Промени в изборните правила - утопии и реалности". Предварителна информация за тази дискусия вече бе публикувана в Еврочикаго.

Виолета Радева **

На днешния, четиринадесети ден от гладната стачка на Едвин Сугарев, ще припомня за събития, отдалечени на две десетилетия, за неговата гладна стачка срещу т.н. Боянски ливади, срещу предателството на Ж.Желев, срещу лъжата.

Наскоро след това в знак на подкрепа гладна стачка обяви и един поет, в чиято памет пиша тези редове – Биньо Иванов!

Когато Б.Иванов спря своя протест, с известната наша фотожурналистка Светлана Бахчеванова, която живее от години в Ню Йорк, но днес е в Родината и фотокамерата й отразява многохилядните всекидневни протести, посетихме Биньо Иванов в Кюстендил. Интервюто, което направих тогава, излезе в две части – във в. “Демокрация” на 30 юли 1993 г. и в “Литературен вестник” на 18 август 1993 г.

На въпрос вижда ли някакъв резултат от протеста, Б.Иванов отговори:

“Резултатът е прекрасен. Не е необходимо, когато искаш от един човек да си признае, че е откраднал, той да донесе пред теб откраднатото. Начинът, по който тоя човек те убеждава, и до последно отрича напълно, то е повече от достатъчно красноречиво…Голямо е объркването у Жельо. До такава степен, че просто не знаеше какво приказва. Паникьосан. Същите дни той и Беров се надпреварваха кой по-голяма глупост да изпердаши по телевизията. Не очаквах, че неговите толкова бързо ще му разкрият картите. Имам предвид Драгомир Драганов, Лилов и Луканов.”

Запитан за интимния му подтик да започне своя протест, той обясни:

“От една страна, разбира се, да не е Едвин сам, но това далеч не е единствената причина…Причината е в поражението на първенци от СДС, част от тях мои приятели от 30 години…Всяка стъпка на човека, буквално всяка стъпка е свързана с политиката. Как може ти да се преструваш, да кажеш, че си над тези неща. “Над” можеш да бъдеш само когато вече те няма. Нима ще ми кажат, че Атанас Далчев, който не е писал за политиката директно, не е участвал в обществения живот? Познавах го и знам как го вълнуваше.”

“Смущава ли Ви помията, която се изля върху Вас?”

“Разбира се. Но няма да ми повлияе да направя едно или друго. Когато човек се захваща с такова нещо, той се захваща сериозно, но гнусотата ти въздейства, кара те да стигнеш докрай, защото виждаш един бездънен цинизъм!”

Гладната стачка на Биньо Иванов продължи 47 дни…

* Заглавието е на блог Де зората

** Виолета Радева е литератор и публицист, дългогодишна журналистка във в-к Демокрация. Тя любезно позволи текстът й да препечатан тук по актуален повод.

/Поглед.инфо/ Конституционният съд (КС) призна изборите за законни и отхвърли искането на ГЕРБ за касирането им.

/Поглед.инфо/ Когато е бил забелязан в морето тази сутрин, варненският митрополит Кирил все още е бил жив. Това става ясно от съобщение на прокуратурата.

ЕСПЧ отхвърли жалбата на забранена за расистки прояви организация в Унгария

/Поглед.инфо/ Волен Сидеров кани Сретен Йосич в Комисията по корупция да разкаже за познанството си с Бойко Борисов.

http://www.svobodata.com/page.php?pid=11877&rid=154

Росен Малинов е роден през 1955 г. в София. Завършил е Философския факултет на Софийския университет. Работил е в различни обществени и политически организации. Основната му политическа дейност обаче е започнала след промените през 1989 г. Росен Малинов е общински съветник от БСП в четири поредни мандата. Шегува се, че през цялото това време продължава да си живее и да „облагородява” иначе непретенциозния столичен район „Люлин”. Семеен е, има двама синове и един внук. Беше избран за депутат в 42-рото НС. От 20 юни със заповед на премиера Пламен Орешарски той е областен управител на София-град. - Г-н Малинов, след четири мандата като общински съветник сега заставате от другата страна на бариерата – областният управител следи за законосъобразността на решенията на съветниците. Дългият стаж в СОС не ви ли прави пристрастен? - Винаги съм бил от една страна на бариерата – тази на човека, родил се и отрасъл в София. Смятам, че опитът, който натрупах в общината, безспорно ще ми...

Италия постанови присъда за кокаиновия бос Евелин Банев-Брендо от двадесет години затвор. Толкова ще търка наровете Брендо, който е един от организаторите на най-големия международен канал за трафик на дрога. Италианският съд явно не си поплюва. Брендо бе арестуван през май миналата година в спецоперация „Кокаиновите крале” и вече получи подобаваща присъда. Тогава заедно с Банев на топло бяха прибрани още тридесет души, на които нашият кокаинов крал е дирижирал как да прекарват стоката. Брендо има присъда и у нас, но тя е за пране на пари. През февруари Софийският градски съд го осъди на седем години и половина затвор за това престъпление. Може само да се питаме защо прокуратурата повдигна на кокаиновия крал това обвинение, а не го подгони за това, че е организирал международен канал за дрога. Сигурно в случая нашите разследващи ще кажат, че не са могли да съберат годни доказателства. Разполагали са само с доказателства, че Брендо е перач. Когато Италия поиска международният...

Лято е, макар и не от най-знойните. Тези дни поне в столицата улиците, площадите, градинките и парковете гъмжат от хора. Човек има чувството, че София не спи. Навсякъде е пълно с шарен народ, предимно младежи, наливащи се с бири. Май няма особен смисъл да се ходи на море. Поне не и у нас. Пък и там гъмжи от пияни чужденци, падащи всекидневно от терасите си, и навсякъде дъни чалга. Огромните бетонни комплекси и пренаселеността убиват неумолимо усещането за свобода, което "големият син гьол" по презумпция следва да внушава у редовия плажуващ. А той е чакал лелеяната почивка цяла година. Накрая вземе, че пипне и стомашен вирус и не мръдне от квартирата си през половината отпуска. Но все ще се намери някой индивид на плажа, който да му повдигне самочувствието или настроението. Я няма да се е епилирал като хората, я ще е изгорял грозно на потник, я жена му ще му е донесла топла бира. Малко като в онзи разказ на Буковски, в който на типичния му, впиянчен и гледащ цинично на живота...

Берлин бе началната и крайната точка на нашата екскурзия. А както ще се убедите сами по-надолу, посещението в Берлин трябва да се планира добре и някои от основните туристически обекти да се резервират предварително. Освен екскурзията ни Берлин-Дрезден-Прага, стана така, че Петър пътува до Берлин още два пъти през изминалите няколко месеца. Ето защо решихме да комбинираме събраните от посещенията впечатления и да направим бърз пътеводител за немската столица. Затова не се учудвайте, ако на снимките по-долу денят и нощта рязко се сменят :) За пълнота дори добавихме някои места, които не успяхме да посетим, но пък със сигурност ще го направим при следващото ни посещение… А такова, вярвайте ни, ще има!

Бърза география и история на Берлин

• столица на Кралство Прусия (1701–1918 г.),
• Германската империя (1871–1918 г.),
• Ваймарската република (1919–1933 г.) и
• Третия Райх (1933–1945 г.),
• а днес е вторият по населеност град в Европейския съюз (след Лондон) и една от най-зелените столици в Европа: водните площи, горите, парковете и градините са около 1/3 Курщрасе, Берлинот територията му.

При четири самолетни компании (две от тях – low cost), които летят директно от София, най-вероятно ще пристигнете в Берлин със самолет. Има две летища – Tegel и Schönefeld. И двете са гадни (нищо общо с Франкфуртнапример), така че единственото, което трябва да знаете е как най-бързо да се махнете от тях.

За това и за транспорта ви в Берлин препоръчваме да посетите сайта http://www.bvg.de/, откъдето лесно ще намерите цени на билети, връзки, карти и тем подобни. Само ще споменем, че за малка група до пет души може да си вземете еднодневна групова карта (важи от валидирането до 03:00 ч. след полунощ) и да си решите изцяло проблемите с транспорта за 16 EUR. Има и специална карта за туристи - Berlin WelcomeCard, която е в шест различни варианта и позволява до 5 дни неограничено пътуване в Берлин и Потсдам, както и допълнителни отстъпки в туристически обекти, ресторанти и други места.

Цените са различни, но добър пример е 18,50 EUR/човек за 48 часа. Бързаме да споменем, че VisitBerlin.de съдържа над 10 000 страници информация за Берлин, на 12 езика, така че е добре да го попрегледате преди пътуването си. Още нещо важно за транспорта – картите и билетите се валидират еднократнопреди качването на превозното средство. Валидатори има на всички спирки, перони и станции. Ако не сте сигурни, питайте, почти всички в Берлин говорят и английски, тъй като немската столица е и най-мултинационалният германски град, с над 470 000 постоянно пребиваващи чужденци от 180 различни нации.

Централна ЖП гара Берлин

Нека започнем от тук. Първо, защото има добри връзки от летището до гарата; второ, за да ви улесним в случай, че идвате с наземен транспорт и трето, защото новата ж.п. гара на Берлин е открита скоро (2006 г.) и към момента е най-големият ж.п. възел в Европа! Самата гара е на няколко подземни и надземни нива, на всяко от което има коловози, което си е доста странно.

Празните места в огромната метална конструкция са запълнени от търговски обекти, превръщайки гарата в немалък мол. За да придобиете бегла представа за какво става въпрос, събрахме две снимки в едно:

Не само гарата, но и цялата транспортна мрежа на Берлин е уникална – общата дължина на автобусните линии, трамваите и метрото е над 2500 километра. Отново пример, за да добиете представа: ако съберем линиите на градския транспорт в една, тя ще покрива разстоянието от Берлин до София и от там до Варна! Затова в този пътеводител за всеки обект ще пишем и как може да го достигнете (S-Bahn, U-Bahn, Tram, Bus). Един не особено кратък пример с централна гара Берлин: Berlin Hbf (U55, S5, S7, S75, RE1, RE2, RE3, RE4, RE5, RE7, RB10, RE14, RE21, RE22, Bus: 120, 123, 142, 147, 245, N20, N40, M41, M85, TXL).

Едно бързо разяснение и за автобусите – имате TXL, който ходи до летище Tegel. Тези, които започват с буква N са нощни, с буква X – експресни, а с буква M правят връзка с метро.

И тъй, разглеждаме гарата, качваме се на най-горното ѝ ниво и се мятаме на S-Bahn до…

Александерплац

Alexanderplatz някога е бил пазар за добитък и се е намирал извън пределите на града. През 1805 г. руският император Александър I пристига в Берлин и така площадът добива днешното си име. По време на разделянето от Берлинската стена, Александерплац е центърът на Източен Берлин, а в наши дни е един от най-големите транспортни възли в немската столица Alexanderplatz (U2, U5, U8, S3, S5, S7, S75, RE 1, RE 2, RE 7, RB 14, Tram: M2, M4, M5, M6, Bus: TXL, M48, 100, 200, 248, N2, N5, N8, N42, N65).

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Милиони туристи се снимат и пазаруват тук всеки ден. Има няколко места, в които можете да пазарувате:

• GALERIA Kaufhof – мол, който е практически туристическа забележителност. На общо 35 000 кв. м площ ще видите огромно разнообразие от всичко. Разбира се, по-скъпо е, отколкото в останалите магазини, но пък на тепсия ви се поднася огромно разнообразие от стоки. Lego например е по-евтино, отколкото в България!
• C & A - ако искате сравнително евтини дрехи, не си губете времето в Galeria, а направо влизайте в магазина на нейния ъгъл. Има доста хубави неща на нормални цени; Ако пуснете Биляна само на етажа за дамска конфекция, може да прекара половин ден.
• Saturn – магазин за техника от типа на Технополис и Техномаркет… на четири огромни етажа! Ако пуснете Петър само на щанда за фотографска техника, може да прекара половин ден.
• Alexa – леко встрани от площада, по S-Bahn линията. Този шопинг-център дава началото на цял търговски квартал, където няма да ви стигне и седмица. И ако това не ви е стигнало, ще ви кажем, че най-големият мол в Европа също е в Берлин… малко по-надолу :)

На Александерплац е и една от основните забележителности в Берлин –

Световният часовник (Weltzeituhr),

който показва времето в 148 различни града по света.

Цилиндърът с диаметър 2,70 m има въртяща се част с означенията на часовете, които се местят спрямо имената на световните столици според часа. Просто, хитро и чудесно място за срещи.

Не се заблуждавайте обаче – Александерплац не е нито най-лъскавото, нито най-чистото, нито най-красивото място на света. Както във всеки голям град, под железните мостове, в подлезите и около търговските центрове е пълно с пияни, просяци и разни други странни субекти. И изведнъж виждате…

Johnny Jukebox Berlin, един от най-добрите улични музиканти,

с прекрасен, ангелски вокал, контрастиращ на бездомниците и просяците около него… Послушайте го и почувствайте уникалната атмосфера на Александерплац:

След като огладнеете,

препоръчваме горещо Brauhaus Mitte,

която се намира от другата страна на S-Bahn станцията:

Готвят вкусно, цените не са много високи (спрямо немския стандарт, разбира се) и имате възможност да опитате четири различни вида локално приготвена бира. Ако се чудите каква точно, поръчайте си “проба” (ще ви донесат 4 х 100 мл – по чашка от всеки вид). Имат и добро разнообразие от вурстчета (ако още не сте, непременно прочетете и краткия ни вурст-пътеводител).

Наближи ли залез слънце обаче има само едно място, където задължително трябва да отидете:

Телевизионната кула (Fernsehturm)

Телевизионната кула в Берлин е най-високата сграда (368 m) в Германия и е една от най-високите конструкции в Европа.

С 1 200 000 посетители годишно кулата е и една от най-посещаваните атракции. Близо хиляда стъпала водят до 32-метровото кълбо, разкриващо 360-градусова прекрасна панорама. За щастие, няма нужда да ги изкачвате, тъй като два супер бързи асансьора ще ви вдигнат до горе за по-малко от минута.

Чакането на опашките обаче отнема часове, така че силно, ама много силно препоръчваме да си направите резервация. Входът е 12 EUR/човек, но самата резервация е безплатна и се прави през официалния сайт http://www.tv-turm.de.

Още по-силно препоръчваме да се качите в ресторанта. Цените за такова място са си направо евтини, стига да не се хвърляте на специалитетите: можете да си поръчате плодов фреш за 4-5 EUR, а удоволствието от преживяването е несравнимо.

За да се качите на кулата, минавате през проверка тип “летищна”. Има гардероб за якета, багажи, бутилки с вода и тем подобни. Не е проблем да вземете фотоапарат горе, но осветлението и отраженията са ужасни за снимки, така че задължително си вземете поляризиращ филтър. Иначе гледката от панорамния етаж е нещо-такова:

Ако сте с половинката си обаче, направо е задължително да си направите резервация за ресторанта. Първо, защото минавате VIP през всички опашки и си спестявате досадното чакане. Второ, защото сте на 207 m, а не на мижавите 203 m височина :) И трето, защото обстановката е коренно различна и това е едно от най-романтичните места: целият град е под вас, а масичките са поставени върху механичен “геврек”, който бавно се върти, за да можете да се насладите максимално и 360-градусово на гледката. “Вервайте ни”, качване без посещение в ресторанта е само една десета от цялостното удоволствие.

Ако пък нямате половинка, не се притеснявайте: Берлин е европейската столица с най-голям процент необвързани хора, търсещи партньор и една от столиците с най-много милионери на глава от населението… така че шансовете именно тук да срещнете любовта на живота си (която, между другото е и милионер) са доста добри.

Толкова празен (като на снимката) ресторанта можете да хванете едва след 22 часа. Кулата работи до полунощ, така че отиването там в 22:00-22:30 ч. е последният ви шанс, в случай, че не сте си направили резервация предварително. Има възможност и за ранна закуска там, но никога не сме я пробвали.

След като слезете от кулата, има няколко забележителности в градинката под нея (част от Alexanderplatz), на които да обърнете внимание:

• St. Marienkirche – църква, датираща поне от 1292 г.
• Rotes Rathaus – червената сграда на Берлинското кметство, с висока 74 m часовникова кула;
• Neptunbrunnen – фонтанът на Нептун с диаметър 18 m, заобиколен от четири жени, символизиращи четирите пруски реки: Елба, Рейн, Висла и Одер.

Леко встрани е и Берлинският морски център (AquaDom). Не го бъркайте с Аквариума, за който ще говорим по-надолу – това е SeaLife, малко по-ориентиран към малки деца и ученици… особено любители на морски звезди.

Наблизо е и Музеят на ГДР, където ще си спомните за времето на Трабант, противогазите в мазето, черно-белите телевизори, телефоните с шайба, грамофонните плочи и еднаквите холни секции…

Продължавайки само още 200 метра ще достигнете до

Островът на музеите (Museumsinsel)

Според официалната статистика Берлин има повече музеи, отколкото дъждовни дни. В сърцето на германската столица има цял остров от музеи, който е влязъл и в списъка на ЮНЕСКО и ще заблести с пълна сила през 2015 г., когато се похарчат всичките 1 500 000 000 евро, инвестирани в него.

За ориентир можете да използвате

Berliner Dom – най-голямата катедрала в града

и централно място на най-големите християнски* събития в Германия. А сега – музеите, които можете да видите на Музейния остров:

• Altes Museum – старият музей, завършен от Карл Фридрих още през 1830 г.;
• Neues Museum – новият музей, завършен около 30 години по-късно, напълно унищожен през Втората световна война и реконструиран, експозиции на египетско изкуство;
• Alte Nationalgalerie – националната галерия, съхраняваща творения на изкуството от XIX в.;
• Bode Museum – наричан още Музея на Кайзер Фридрих, с експозиции на скулптури, антично и визайнтийско изкуство;
• Pergamon Museum – най-отдалеченият комплекс на острова, конструиран през 1930 г., където са прочутият олтар от Пергамон и портата Ищар на Вавилон.

Повече информация за музеите – тук. Lustgarten (Bus: TXL, 100, 200, N2).

Разходка с лодка

Ако искате да разгледате Берлин с корабче (10-25 EUR/човек според маршрута и компанията), можете да си направите разходка по Шпрее с някоя от следните компании:

• BWSG Berlin, Dock “Alte Börse” Burgstraße Berlin-Mitte, близо до Музейния остров, имат разходки за час (11 EUR), както и за 2:30 часа (22 EUR) всеки ден от април до октомври. Hackescher Markt (S5, S7, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, Tram: M4, M5, Bus: N5, N65).
• Reederei Riedel тръгват от Friedrichstraße (U6, S1, S2, S5, S7, S25, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Tram: M1, 12, Bus: 147, N6), както и от няколко други места. Снимката горе е направено от мястото на тръгване на Фридрихщрасе (доста добра шопинг-зона, между другото). Предлагат най-различни турове с продължителност от 1 до 3 часа, включително и такива с хапване на борда.
• Stern und Kreisschiffahrt GmbH Berlin тръгват както от Friedrichstraße, така и близо до Музейния остров –Nikolaiviertel (Bus: M48, 248, N42) и Jannowitzbrücke (S5, S7, S75, U8, RE1, RE2, RE7, RB14, Bus: 248, N8, N40, N65).
• Има и други, за тях вижте тук.

И така, след като сте се разходили, предлагаме да продължим от там, където спряхме. Затова продължаваме пеш на запад от Музейния остров…

Очаквайте продължението

* Катедралата е протестантски храм – бел.Ст.

Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="3338"] – на картата:

[geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="3338" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"]

[geo_mashup_category_name map_cat="3338"]

Типично по американски, нашенка се оказа в главната роля на филм, който САЩ създадоха. За съжаление обаче филмовата лента не се разигра както в тривиалните сценарии. Историята на българката Гергана Червенкова започнала на 30 ноември 2012 година, когато точно в 7 часа сутринта служители на ГДБОП обискират дома й и арестуват младата майка на две деца, едното почти на 7, а другото току-що навършило 5 години. Едва в ареста Гергана разбира, че е обвинена в наркотрафик и се изисква екстрадицията й в САЩ. Впоследствие жената се запознава и с обвинителния акт от американска страна, в който до последно Гери смята, че има някакво огромно недоразумение и е плод на някаква грешка. „Аз не мога да съм човекът, обвиняем в този обвинителен акт. Тази грешка до ден днешен не е коригирана и заради това се стартираха всичките процедури по екстрадицията ми за САЩ”, обясни нашенката. От 30 ноември досега животът на Гергана и семейството й се е превърнал буквално в кошмар. Младата жена не може да си...

Президентът Росен Плевнелиев заяви, че не трябва да се прибързва със свикване на Велико Народно събрание, като според него това не трябва да става преди да бъде постигнат консенсус какво да се промени в Конституцията. Държавният глава посочи, че за това са необходими поне две години, в които да бъдат подготвени ясните корекции в основния закон. В противен случай държавата може да бъде вкарана в сериозен хаос.

Отново газ и водни оръдия на площад "Таксим"

Две трети от сирийския град Хомс са разрушени или негодни за обитаване

ЕС и САЩ осъдиха насилието и настояха за сдържаност в Египет

Десетки хиляди на 25-ия протест срещу кабинета "Орешарски"

Представител на ОССЕ настоя българските власти да пазят медиите от нападения на политици

Това ѝ трябва на България

Тялото на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил е открито на плажа край местността Траката, потвърдиха от варненската полиция, където бе подаден сигнал за трупа във вторник сутринта. Тялото е разпознато и в момента се извършва аутопсия във варненската болница “Света Ана”. По първоначални данни архиереят се е удавил. Не се изключва обаче и вероятността смъртта да е насилствена. Дали това е така, трябва да каже аутопсията, но близки на Кирил твърдят, че 59-годишният духовник е бил много добър плувец. Екипи от полиция и следователи извършват оглед на мястото, където е намерено тялото ...

За 49% от българите медиите са корумпирани

Властта прекрачва закона, за да не прекрачат гражданите загражденията

Бежанците в село Пъстрогор протестират срещу физическото насилие

Заслугата е на Цветан Цветанов и политическата воля на ГЕРБ. Соченият за кокаинов крал Евелин Банев-Брендо получи 20 години затвор в Италия, съобщи Би Ти Ви. Да си спомняте подобни присъди по време на 20 годишния преход преди ГЕРБ? Не. Тогава наркотрафикантите играеха карти на яхти с българския финансов министър, а мин. на вътрешните работи, [...]

The post Наследството на на ГЕРБ: Брендо осъден на 20 години затвор … в Италия appeared first on ExtremeCentrePoint.

Днес ще предложа на вниманието ви пълният текст на приветствено слово, на Генералния директор на Международната агенция по атомна енергетика (МААЕ) Юкия Амано, произнесено миналия понеделник (01/07/2013), при откриването на международна ...

/Поглед.инфо/ Малко преди да бъде избран за председател на ДСБ Радан Кънев написа нещо във Фейсбук профила си, което ако не бях прочел с очите си щях да мисля, че е долнопробна интрига.

/Поглед.инфо/ Как умирает Болгария: путеводитель в царство западной демократии

Глухотата на управляващите не се изразява само в затлачените от олигархична кал уши за исканията на протестиращите повече от три седмици ( почти) денонощно хиляди български граждани. Сто години глухота за воплите на Човека, над когото поставят Държавата (си) , очевидно фатално са изкривили връзката между реалностите и онова, което достига до главния им мозък.

А главният им мозък, който им изпрати главния енергиен инспектор на България Алексей Милер да бъде награждаван с „доктор хонорис кауза” насред гражданските бунтове, реагира днес на ниско политическо равнище с нисък интезитет на аргументацията срещу дипломатическия шамар от двете главни държави в ЕС Германия и Франция, чиито посланици Матиас Хьопфнер и Филип Отие подкрепиха гражданските протести, подкрепящия ги президент Плевнелиев и надеждите на България, че все пак не е сама в опита си да се измъкне от задушаващата хватка на Газпром и всичко онова, което тя символизира.

Нямаше как лично председателят на ПЕС Сергей Станишев да се изрепчи на управляващите във Франция социалисти и за целта малодушно са изпратили на западния фронт нещо ново: малко известния и още по-малко информиран червен депутат Румен Йончев да отговаря на френско-германската изтрезвителна акция срещу националсоциалистическото управление в България.

Една скоба: едва ли в Берлин и Париж са изненадани от готовността на българските социалисти да се съюзяват с крайно леви националисти ( наричани крайно десни от европейските социалисти) с руска закваска. В името на властта БСП преглътна собствените си оценки за Сидеров като фашист, но преди това беше постъпила по същия начин и по отношение на историческите си „възражения” срещу монархизма, прегръщайки се със Симеон Сакскобургготски. Така че тази партия е доказала, че няма нищо против да бъде и „монархо-фашистка”, щом така утолява властовия си нагон.
След двудневно мълчание на БСП днес Румен Йончев беше изпратен в телевизията с най-голяма аудитория, за да изрече една от най-големите възможни глупости: нарече демарша на Берлин и Париж „съвсем нов жанр в дипломация, на който не сме свикнали и трябва да се чете по-внимателно”.
Вярно е, който не е чел преди, трябва да чете внимателно, но предварително, за се явява подготвен за изпълнението подобни поръчки.

Бих могъл да припомня поне един пример на съвместни акции на чужди посланици от държави, на които се умилкваме не защото те ни молят да ставаме част от техните богати клубове, а защото на нас много ни се иска да ни приемат.
Точно преди 20 години, когато моя милост беше атакуван с противозаконно издаден указ за уволнението ми като генерален директор на БТА в нарушение на конституцията, издаден на 3 юни 1993 г. от премиера Любен Беров, общ дипломатически демарш бе предприет срещу тази стъпка от посланиците на САЩ и Великобритания Хю Кенет Хил и Ричард Томас. Двамата отидоха при президента Желю Желев да го помолят да спре нарушаването на конституцията, според която премиерът няма право да уволнява директора на БТА. А отидоха при него защото за всички беше ясно, че бившият му съветник Беров изпълнява поръчката на прекроеното с пълзящия преврат от есента на 1992-ра година мнозинство на БСП и ДПС, на който остро се противопоставих и бях вбесил лично Желев ( включително с писмо, изпратено по официален път до него).

Така че, макар и с обратен знак- срещу недемократичен ход на българския президент, посланици на съюзнически държави са предприемали и преди „безпрецедентни” ходове. Ама кой да го каже на депутата, пратен да замазва положението без да си е научил сам урока!

Но ако на един „новобранец” донякъде може да бъде простено незнанието, то агресията в думите му срещу Германия и Франция, във връзка с приноса им в европейски бюджет, вече е друго нещо: тя е показателна за генетичната връзка между БСП и Атака като две лица на една и съща антиевропейска рубла.
„Искам да акцентирам на 40% инвестиции в общия бюджет от страна на Франция и Германия. Поведението напомня на поведението на акционери в българския демократичен проект, които искат възвращаемост. Да не забравяме, че най-големия инвеститор е българските граждани, всеки един от нас е данъкоплатец. Всеки от нае е инвестирал много повече от Германия и Франция.“, каза Йончев.

Че какво лошо има да искат възвращаемост, настоявайки за повече демокрация в една страна, подписала договора за членство в ЕС, основан преди всичко на следвоенното партньорство на Германия и Франция с бащинството на европейски колоси като Аденауер и Шуман?
Лошото е, когато шефът ти е шеф на ПЕС и лаеш срещу ръката, която го храни, но той няма доблестта да изръмжи лично след шута и скимуца с преправен глас.
Освен това изразителят на соцпозицията, който се опитва да внуши, че става дума едва ли не за лична инициатива на двама посланици, буквално им казва да си гледат работата. Уж ги хвали, че били уловили обществените настроения в България, но изразява съмнение „дали е тяхна работа”.

Явно Станишев, който много добре знае каква е работата, вече е загърбил илюзиите си да векува по европейските социалистически върхове, щом е изпратил своя неубедителен парламентьор не за преговори, а да сипе обиди спрямо благодетелите си. Което е знак, че се задава окопна война на принципа: „Другари, да спасим за себе си каквото можем в тази война на изтощение ( срещу българския народ”!), явно от Европа подкрепа няма да дойде!”.

Подкрепата, разбира се, дойде от обичайното за БСП и нейните сателити място под формата на ново затягане на сглобките между руската и българската икономика. И понеже България не е износител на горива, както Русия и съответно няма пари за някакви паритетни глезотии в партерните сделки, действа като в онзи виц: пари няма, действа…За целта гастролиращият шеф на Газпром обеща вчера България да не получи и стотинка от транзитните такси от газопровода „Южен поток” за цели 15 години.

Обещае ли Кремъл, държи на думата си, това го виждаме от сбъднатото обещание да ни освободи от българската независимост.

Обещанието беше посрещнато от възхитените български другари с аплодисменти, които вероятно ще прераснат в това наведено състояние в копаене на крайморски пясък с голи ръце на един от най-красивите оцелели от бетонната инвазия български черноморски плажове, какъвто е заливът Паша дере на юг Варна. Тъкмо там се предвижда да щръкнат тръбите на Путин, когото в. „24 часа” , позовавайки се на загадъчни свои източници, кани за първа копка на 15 август в разгара на туристическия сезон.
Що за припряност? Да не би в Москва вече да са определили датата на новите избори през септември и да спринтират да наложат политиката на свършените факти, защото не желаят още няколко години лакоми братушки да ги размотават с искания за комисионни , както за АЕЦ „Белене”?

Щедростта към хранениците им в България е голяма като една шеста от земята на планетата, но с тази пуста американска шистова революция, която им диша във врата, явно трябва да загреят вратовете на местните лакомници да побързат малко.
Вече не знам за който пореден път раята тук се вълнува от надеждата да бъде озарена от светлината на височайшето посещение на Путин- почти като от мита за наближаващия дядо Иван пред 19-те век. А той взе напоследък да идва рядко и дори ни наказа през април 2009-та с отсъствието си на енергийния форум, организиран от Първанов именно за него като рекламна трибуна за проектите му. Дано снизходи този път. За да видят всички символичната картинка на императора да закопава с кирката остатъците от турското робство в Паша дере.
В усилието ми да припомня за пореден път абсурда на опитите да се поставя знак за равенство между западното „ акционерно участие в българския демократичен проект” и неговото миниране от Русия , този път в аванс ме е отменила Радост- коментатор в ivo.bg. Тя е формулирала кратко, като за свикналите да четат краткия курс на Историята на КПСС, основното:

„1. Не САЩ и EU са превзели 95 % от енергийния ни пазар, а Русия.

2. Не САЩ и EU имат морски терминал за внос на нефт, който е руска територия на българска земя.

3.Не американски, а руски свещеник си позволява да гони български енориаши от храм на българска територия

4. Не за САЩ, а за Русия се казва от активисти на БСП- Ако не обичаш Русия, не обичаш България на русИфилския им форум в Копринка.

И последно, но не по важност

5. Не американски, а руски- даже съветски паметник, се извисява над столицата ни ,за да ни напомня на кого трябва да целуваме ботушите, за да не ни наритат тези ботуши.
И сега хайде пак: кой ни е окупирал? САЩ и EU или Русия?”

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ От няколкото разговора, които проведохме с Бойко Борисов, разбрахме, че нещата в партията ще останат такива, каквито са в момента. Нашето искане беше той да се раздели с Цветан Цветанов и Искра Фидосова, тъй като според нас те не са носители на идеите, с които беше създаден ГЕРБ.

На вратата на звездите е майсторът на поемането на всевъзможни топки – Станишев. Плеймейкър – комбинативният Доган. Централен нападател – поврътливият до безумие Борисов. На дясното крило е Цеко Минев, известен с разните си спускания и великолепен слалом. Лявото крило е поверено на острия Сидеров, който буквално подлудява защитниците на противника с набезите си. В центъра на отбраната е стабилният Божков – Черепа. До него са хладнокръвният Местан и хитрият Георги Гергов. Тримата помагат на голохващача да опази вратата си суха. Без точно фиксирана позиция, натоварен с офанзивни и дефанзивни функции, с № 6 апартамента на фланелката е Цветан Цветанов. Около него са виртуозите в тупането на топката Цацаров и Велчев.

/Поглед.инфо/ Поведението на лидера на Синьо единство Христо Панчугов е като госпожица, която я щипят, а тя крещи, че искат да й отнемат девстеността.

/Поглед.инфо/ Цветан Цветанов официално влезе в регистъра на бандитите. Бившият вътрешен министър вчера е бил в столичната полиция, където му е направена полицейска регистрация заради повдигнатото му обвинение, съобщи в. "Преса".

/Поглед.инфо/ "Ако Константин Тренчев вчера е решил, че иска Велико Народно събрание, няма да коментирам ние дали сме съгласни с него или не. Въпросът е в това дали трябва да има предсрочни избори. И кога трябва да бъдат не. Великото Народно събрание не е въпрос на деня", каза току-що в ефира на БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Много, много зелени хора са “разочаровани” от това, че ПП “Зелените” влязоха в т.нар Реформаторски блог, заедно с партии като ДСБ, която напира за шистов гъз и ДБГ, която пък е за развитие на ядрената бомба за мирни цели.

Да
Разбирам ги – хора, който цял живот са се борили за екологични каузи, пропити с мисленето на човек от НПО не биха могли да реагират по друг начин.

И аз
Аз също реагирах така преди години, когато човек, който много уважавах, направи (според мен) грешно решение с гласуване на един проекто-закон, но трябва да се отдалечим малко от каузата и да погледнем голяма картинка.

Ама
Няма как да се бориш за банана, ако още си в клетката, затворен като маймуна.

Компримис?
Политиката и в частност зелената политика (в България) минава през нещо наречено по-висша цел – това, заради което хора с огромни различия седнаха на една маса (и то не да пият ракия) и решиха – ние искаме смяна на модела.

Файт
За да можеш да се бориш за идеята си – било за екологична или друга кауза, то ти трябва да имаш СВОБОДАТА да го правиш.

Корупция
Докато тук управлява олигархията, корупцията и хората с парите, ще постигаш частични победи и то победи, който някой ти позволява да постигнеш.

Как
Сега е времето да се обединиш с други, които мислят така и да постигнеш първата победа, после ще дойде времето да отстояващ своята кауза и да спориш и обеждаваш хората, с които си стоял рамо до рамо преди, че шистовия газ е… или ядрената енергетика е….

Страх
Ако си мислите, обаче, че “Зелените” ще изменят на принципите си и ще легнат на някоя партия, само и само за да влязат в ПралаМЕНТА жестоко се лъжете, милички.

Политиката е мръсна игра, трябва да се оцапаш. Затова подкрепете хората, които искат промяната, а после, ако изменят на някой зелен принцип, хващайте дървото и бой.

Това е граждански контрол!

No related posts.

/Поглед.инфо/ Българинът Евелин Банев, по-известен с псевдонима Брендо и сочен за кокаинов крал, вчера бе осъден в името на италианския народ на 20 г. затвор.

/Поглед.инфо/ За втори път хиляди протестиращи блокираха "Цариградско шосе" в София в понеделник.

Продукти:
2 пакета бисквити Закуска
1 пакет Роден край какао
3 броя кофички кисело мляко от 3.6%
1ч.ч. пудра захар
3- 4 кайсии
3 ванилии
кокос за поръсване
50г шоколад
50мл Амарето

Приготвяне:
Киселото мляко се слага в голямо парче марля. Оставя се за няколко часа да се изцеди. Кайсиите се измиват и режат на ладии. Изцеденото кисело мляко се слага в купа. Добавя се пудрата захар и ванилиите. Разбива се с миксер на крем. Взема се тавичка за сладкиши.  Редят се бисквити Закуска. Накапват се с Амарето. Отвътрешната страна на околния ръб се редят какаови кръгчета Роден край. Върху тях се разпределя слой млечен крем. Сладват пак бисквити. Отгоре се редят ладии кайсии. Разпределя се останалия слой млечен крем. Тортата се оставя да стегне за около час в хладилна камера. След това се поръсва със стърготини кокос и шоколад. Оставя се в хладилник. На следващият ден е по- вкусна за консумация, защото бисквитите поемат влагата от млякото и съчетанието на аромати от ликьор, кокос и ванилия.

/Поглед.инфо/ Шоколадът и газираните напитки, съдържащи захар, скоро може да се използват за откриване на рак.

/Поглед.инфо/ Максималният осигурителен доход от 2200 лв. да бъде премахнат от догодина и по този начин да бъдат принудени българите с високи доходи да плащат повече осигуровки. Това е един от вариантите, които се обмислят в правителството с цел осигуряване на повече приходи за Националния осигурителен институт, пише "24 часа".

/Поглед.инфо/ Синът на известен китайски генерал е обвинен в участие в групово изнасилване. 17-годишният Ли Тиани и четирима други мъже са изправени пред съда за атаката, която се е случила в хотел в Пекин през февруари.

/Поглед.инфо/ Лична равносметка на бивша секс робиня на ликвидирания либийски лидер Муамар Кадафи, публикувана тези дни в „Ню Йорк пост“, хвърли светлина върху странния и ужасяващ начин на живот на бившия диктатор на Либия. Сорая е била само на 15 години, когато през април 2004 г. тя била лично избрана от Кадафи, за да се присъедини към неговия харем със секс робини.

Познавам Марена и Ваяна още от много малки, когато ходеха на балет при Яна (тогава не бяхме крокоташко...

/Поглед.инфо/ Месец след като не ходят на работа по нареждане на лидера си Бойко Борисов, избраници започнаха да се оплакват от финансови затруднения, твърди "Стандарт".

/Поглед.инфо/ БСП няма да подкрепи искането на "Атака" за импийчмънт на президента, въпреки неумерените и неуместни изказвания на Плевнелиев напоследък.

/Поглед.инфо/ Депутатите от ГЕРБ обмислят да внесат вот на недоверие срещу правителството на Пламен Орешарски до началото на парламентарната ваканция. Това ще бъде една от възможностите парламентарната група на ГЕРБ да се върне в парламента.

/Поглед.инфо/ Стойчо Младенов ще бъде новият-стар треньор на ЦСКА, съобщи бившият президент на клуба Александър Томов.

/Поглед.инфо/ Поредица от мистични съвпадения в катастрофата на самолет "Боинг 777" на корейската авиокомпания "Ашиана еърлайнс" в Сан Франциско откри южнокорейският вестник "Чунан илбо".

/Поглед.инфо/ Певицата Цветелина Грахич, пееща в „Шоуто на Слави“, тотално се е занемарила, алармират в един хор жълти издания.

/Поглед.инфо/ Син на бивш заместник-министър на образованието в правителството на ГЕРБ е задържан в следствения арест в Благоевград със заповед за екстрадиране в Полша.

/Поглед.инфо/ Македонският в. "Дневник" се рови из гръцките корени на българския президент Росен Плевнелиев, припомняйки, че неговите предци по време на Втората световна война са се изселили от село Плевна.

Малко преди да бъде избран за председател на ДСБ Радан Кънев написа нещо във Фейсбук профила си, което ако не бях прочел с очите си щях да мисля, че е долнопробна интрига. „Днес, в подлеза на метрото, срещнах един стар приятел. Стар като времето, в което пиенето свършваше малко след парите и май само по този повод, а сега -заслужено много известен и обичан човек, в ограничените среди, за които четенето продължава да е истинска ценност. Беше тръгнал с наистина неприятна задача, за която не му завиждам, и ми каза само „Гъз, ти си наш‘то знаме".Отдавна не съм се чувствал толкова поласкан и окуражен. И го казвам напълно сериозно, както впрочем и той.“

/Поглед.инфо/ Известни червени поддръжници, сред които и журналистката Кристина Патрашкова, изразиха съмнение около евентуалната продажба на ЦСКА на „Червени шампиони" за 10 млн. лева.

/Поглед.инфо/ Бойко Борисов не се тревожи, че представители на ГЕРБ напускат партията. „Сега имам много по-сериозни ангажименти, много повече съм тревожен от това, което се случва в държавата”, казва той в интервю за БНР.

/Поглед.инфо/ Разцеплението в ГЕРБ продължава. Новият удар по партията на Бойко Борисов беше нанесен в Благоевград.

Не, това не е прогноза за развитието на събитията в България. Това е неприкритата цел на тези, които не искат промяна. Последователната атака срещу единствената стабилна институция в страната, медийните залпове срещу всеки по-свободен глас, отклоняването на вниманието към излишни теми, както и интригантстването по повод дори на най-малките опити за формиране на политическа алтернатива, разкриват плановете на олигархията: колкото по-зле, толкова по-добре; колкото по-объркано, толкова по-безопасно за нея самата. Разбира се, че подобен план спасява статуквото само краткосрочно. Той обаче е достатъчен, за да вкара страната в период на политическо безплодие, който да отнеме част от демонстрираната всекидневно енергия и воля за промяна.

Туморът

„Избори – да! За президент“ – това е заглавието на редакционен коментар във в. „Дума“, издание на Българската социалистическа партия. Поводът е известен: президентът Росен Плевнелиев каза, че мафията е туморът на българската демокрация и че в ситуации като днешната „единственият демократичен изход са изборите“. Броени минути по-късно БСП, ДПС, „Атака“ и медиите на Пеевски започнаха координирана стрелба срещу президента. Бил нарушил Конституцията, започват процедура по импийчмънт. И разбира се – искал да вземе властта заедно с олигарсите. Олигарсите викат: Дръжте олигарсите! Буквално. Споменатият вече вестник публикува и коментара „Хайде да си мерим олигарсите“. Цинично…

Атаката срещу президента няма да постигне обявената цел – да се стигне до импийчмънт. За повдигане на обвинение пред Конституционния съд трябва да гласуват две трети от депутатите, а БСП, ДПС и „Атака“ нямат толкова. Макар и да си е оставил вратичка да разглежда отделно всеки конкретен случай, съдът все пак вече се е произнасял по подобен казус: през декември 1995 г. конституционните съдии решиха, че „Държавният глава не е деполитизиран държавен орган. Той може да издава актове със съществени политически последици, да прави изявления и обръщения с важно политическо значение“.

Въпреки това истинската цел на атаката срещу президента вече е постигната – да се оцапа целия пейзаж, да не остане и капчица доверие към нито един политик и дори събудените хора да повярват отново, че „всички са маскари“. На площада няколко хиляди граждани аплодираха президента. В пъти повече българи обаче са потребители на медиите на Пеевски, според които всичко е сценарий и свободната воля няма значение.

Много, много грозно

Пропагандната машина на олигархията се обедини около конспиративните теории – Джордж Сорос плащал на протестиращите и на дръзналите да предложат решение; олигарси (не от нашите, разбира се) изпращали насила свои служители на площада; западни посолства вербували журналисти. В същото време медиите на Пеевски открито призоваха за уволнението на конкретни колеги от националните телевизии, защото се появили на протестите. А превзетият от тях сайт на Съюза на българските журналисти разпространяваше доносите им.

Никога досега пропагандата на статуквото не е била толкова грозна. Всички са продажни, набиват в главите на хората въпросните медии, а в останалото време хвалят действията на правителството „Орешарски”, което ритуално раздава стотинки на най-бедните. БСП, ДПС и „Атака“ вече не говорят от името на избирателите си, а от името на Групировката. Лидерът на ГЕРБ пък обяви, че опитите за създаване на политическо представителство на протестиращите били под режисурата на Цветан Василев и Иван Костов. Който е бил на площада, знае, че това твърдение е абсурдно. Който не е бил обаче, не знае.

И за да е още по-объркано всичко, на сцената отново се появи „спасението“ мажоритарни избори. В парламента се организират публични обсъждания, някои медии го превръщат в основна тема, а организирани групички в рамките на протеста се опитват да наложат промяната в избирателната система като универсален мехлем за всякакви болежки.

В тази какофония всяко смислено усилие много лесно се размива. Всяка светлинка в тунела бързо се зацапва. Всеки разумен глас е поставен под съмнение – този ли, бе, нали знам сестра му… В това време „правилните” хора превземат на абордаж енергетиката, здравната каса, медиите. Тази тактика дава на олигархията още време. Време, в което да краде. Сигурно е, че и хаосът няма да спаси тези хора дългосрочно. Но пък кой е казал, че да крадеш е дългосрочна цел.

DW

  Искам да имам бащина къща. Скромна и бедна нека е тя, но там да бъде мама щастлива, моята майка—безкрайно добра! Искам да имам свидна Родина, слънчева, люлчина моя земя, да ме посреща от тежка чужбина, моята, моята свидна земя. Няма я къщата, няма го двора с дъхави бухнали, чудни цветя, няма я мама да [...]

The post Забравената поезия: БАЩИНА КЪЩА appeared first on ExtremeCentrePoint.

В следващите 3 статии ще говорим за каналите на комуникация – онлайн и офлайн (медия микс). Ще споменем техните силни страни и недостатъци.

Медията, която предава съобщението на вашата желана аудитория, е каналът на комуникация.

Защо комуникационните канали са значими за бизнеса?

Информацията е жизнената сила в една организация. Използвайки каналите целенасочено и комбинирайки ги разумно, ние можем да разпространим всичко, което ни прави уникални; да изтъкнем предимства; повече хора да научат за нас…

Медия миксът представлява комбиниране на различни медии в рекламната кампания. В миналото доминиращи канали бяха печатните медии и телевизията. Сега виждаме, че те все повече започват да делят славата си с онлайн каналите. Факт е, че почти всички печатни издания направиха свои онлайн версии.

През 50-те и 60-те години на миналия век купуването на медийно пространство не е било така сложно, както днес. Тогава рекламодателите са достигали по няколко пъти до всеки един от своите клиенти в локалния им пазар. Това се е случвало чрез масовите медии. Днес нещата са много различни. Броят на устройствата, които ни зареждат с информация, е замайващо голям, а с тях расте и броят на каналите.

Всеки един човек в социалните мрежи може да се разглежда като отделен канал, който предава информация за вашия бизнес. А какво ще кажете за всички блогъри, специализирани сайтове …. и т.н.? Цялата интерактивност и социалната ангажираност на потребителите променят значението на думата „канал за комуникация“.

Постоянната свързаност в интернет променя начина, по който рекламодателят взаимодейства с аудиторията. Пример за това е една от големите телевизионни медии в България, която реши да насочи своята аудитория към страницата си във Facebook, където зрителите могат да избират кой филм ще се излъчи в ефир. Е, това ако не е промяна!

В част две ще прегледаме онлайн каналите и какво можем да спечелим и загубим с тях.

Темите не задаваме само ние, очакваме ги и от вас. Ако има нещо, свързано с комуникациите, което искате да прочетете, или имате конкретен казус, питайте и споделяйте! Заедно ще търсим отговорите.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Как да ви запомнят вашите клиенти? (част 2)
Как да ви запомнят вашите клиенти (част 1)
Пазете се: Голяма космата дръзка цел! (ВИДЕО)
Как да изградите комуникационната си стратегия (част 5)
Как да изградите комуникационната си стратегия (част 4)
Как да изградите комуникационната си стратегия (част 3)
Как да изградите комуникационната си стратегия (част 2)
Как да изградите комуникационната си стратегия (част 1)
Комуникационна стратегия!? Нe, благодаря!
7 стъпки за ефективна комуникационна стратегия
Как да включите видео в маркетинговата си стратегия?

Случвало ми се е неведнъж да прочитам по два пъти едно и също лично съобщение в Twitter, само защото съм го видял първо на мобилния си телефон, а след съм получил известието и в TweetDeck. Е, този недостатък вече е отстранен. Twitter вече ще ни ориентират по-точно кое сме прочели, и кое – не.

Подобна стъпка направиха и Google в Google+, като известията от десктоп и мобилното приложение за Android са синхронизирани. Още не са пуснали ъпдейта и за iOS.

Насочете се към ъпдейтите

Задавате ли си често въпроса как се справят вашите конкуренти във Facebook? Сега с новия модул “Page to watch” Facebook ни подтиква да следим конкуренцията си.

Новината бе отразена и от MarketingLand, като изглежда, че функцията на този елемент ще бъде да добавя страници е специален раздел, където данните ще са видими от всеки. В този модул изрично се посочва, че проследява напредъка на всички страници, които наблюдавате, и ще получавате информация колко нови харесвания те получават и как да сте с крак с вашите конкуренти. Съществува и бутон, който позволява на потребителите да добавят дадена страница към секцията “Page to Watch”.

Какво мислите за тази новост във Facebook? Мислите ли, че тя ще бъде полезна за вас и вашия бизнес и до колко е важно според вас да „следим” конкурентите си в социалните мрежи?

снимка:  Blue Mark Digital

Колко бързо минава времето. През 2007 година Apple създадоха образа на смартфона, с който сме свикнали днес. През 2008 година пък, заедно с iOS 2, се появи App Store, който създаде нова индустрия и промени няколко.

Всъщност 10 юли е рожденият ден на App Store. И по този случай Apple раздават подаръци. Подбрали са пет игри и пет приложения за iOS, които са налични за сваляне. Apple плащат сметката, а заглавията си струват. Едното от тях, Day One, ме грабна с простата си идея – всеки ден да записваш по нещо в своя живот – снимка, текст, събитие…

Разгледайте и останалите и сваляйте на воля.

Честит рожден ден, App Store!