Власт в консерва в собствен SOS

Сред малкото наши особености, с които учудваме чужденците, е обратният начин да кажем „да” или „не”, когато кимаме. Така е и в политиката у нас: левите са консерваторите с повече от столетна традиция, борещи се да консервират обществото с консервантите на носталгията по времето на масовото домашно производство на консерви с цел оцеляване в условията на антипазарна икономика.

Много пъти съм писал за феномена на запад да наричат нашите левичари „консерватори”, но протестите дават повод да добавя още нещо. Завист! Това е, което истински изпитват нашите консерватори. Направо ги яде отвътре като гледат ведрината на протестиращите.

Остроумието на демонстрантите предизвиква серия от тъпи забележки сред консерваторите у нас, сред които е обвинението в „екстремизъм” поради обстрела на парламента с няколко домата и едно яйце, което така ги уплаши, че се затвориха в яйцеубежището си, а парламентарният им шеф Миков изригна с цяла декларация срещу тази „ескалация”.

Истината е, че с творческата си, младежка и най-вече неочаквана от всички българска гражданска енергия от няколко седмици Нашата България преподава урок по пряка демокрация на световно ниво. Имаше подобни примери с т.н. оранжева революция в Украйна например, но твърдя, че ставащото у нас е без прецедент като процес с елементи на изненада спрямо дългогодишното основателно униние заради изпадналото в кома гражданско общество, съзнателно тровено с нещо като монархо-социализъм.

Консерваторите у нас са изпаднали в безсилен морален ступор от тази изненадваща война на мирния протест, който се превърна в надпревара на хумора, сатирата и забавата за сметка на окопалите се в яйцеубежището побойници, жадуващи да им дадат повод за разправа, но принудени на ядат бой на чужда планета: на терена на моралното превъзходство на присмиващия се народ.

Консерваторите опитаха от всичко, за да мкалат в газовите камери тази атмосфера. Нарекоха протестиращите „сити”, на което им отговориха с гладни стачки. Насъскаха провокатори с много мускули и малко мозък, но протестиращите лесно доказаха, че мозъкът все пак е основното човешко предимство в природата- надушиха, изолираха и обезвредиха с безразличие момчурляците.

Любимият им метод да омаловажават „бройката” на „враговете”, за да извадят зъбите на протеста, беше съкрушен от гледката на огромните протестните шествия. Разминаването между думите им и фактите рядко е било онагледявано толкова явно, особено при съпоставянето на „бройката” демонстранти, подкрепящи консервативната левица.

И в буквалния смисъл опитаха свинщината с акцент върху зъбите на протестиращите. Един олигархичен свинар се озъби на хората в Пловдив, че нямали зъби, когато си отваряли устата срещу партията му. Изпроси си такива подигравки, че му се наложи да се извинява чрез подслонения от него в сградата на бившия ЦУМ адски независим вестник „Преса”.

Дори и крайно лявото острие на тези консерватори Волен Сидеров не им помогна с истериите си. Протестиращите контраатакуваха Атака с особено голяма доза майтапи и смалиха напомпаното значение на кресливия вожд до главно джудже за посмешище на площада.

Връх в опитите да прекършат енергията на протеста към днешна дата е едно смайващо „научно откритие”. Лично лидерът на БСП Станишев допусна най-после, че май-наистина имало олигархичен кръг около Корпоративна търговска банка (КТБ) и нейния Делян Пеевски- същите, които цъфнаха при неговото управление и вързаха с прякото участие на руски капитали по времето на ГЕРБ.

Навсякъде по света, където демокрацията има дълга памет, консерваторите са предимно заможни, пазещи традицията на старата демократична слава граждани. Най-общо казано срещу тях се обявяват либерали, левичари и както щете още ги наречете, но много често те са млади и свързани с артистичното разбиране за пълна свобода хора. В медиите, в писателските среди, сред сценаристи, режисьори и актьори- да не говорим за музикантите, бунтарите срещу статуквото се припознават в демократичния свят като противници на консервативното.

У нас е обратното, като при кимането с „да” или „не”.Защото статуквото е окупирано от една самовъзпроизвеждаща се многобройна каста, създадена благодарение на съветската окупация. Само по себе си това вече е абсурд, защото кастата по дефиниция означава малка и затворена общност сред мнозинството, но в лакомията за привилегии, власт и богатства червената аристокрация отдавна е набъбнала до отделна класа дори.

При откровената форма на комунистическа диктатура тази каста се наричаше „номенклатура”, а днес е мутирала в мутригархия- отгоре са ЦК на олигархията, а отдолу мутрите изпълняват ролята на първичните партийни организации, излъчващи новата версия на някогашните „отрядници”, наричани напоследък по руски образец у нас „бригади” ( за рекет и „силови” действия срещу непокорния народ).

Консервативните левичари са се барикадирали зад дебелите стени на строените с принудителния труд на политически „неблагонадежни” граждани сгради в центъра на София, замислени при сталинизма като крепости на властта- включително с идеята да удържат на въоръжено въстание. Вгледайте се в прозорците и прозорчетата, наподобяващи бойници за стрелба и в чугунените им решетки на приземните етажи и ще „прозрете” замисъла срещу евентуално бликнала народна ярост.

Подобно е излъчването в София само на съветското посолство с огромните му бетонни крепостни стени, издигнати като паметник на фалша тъкмо в периода на най-голяма официална екзалтация по линия на т.н. вечна дружба със СССР, демонстрирана на билбордове с впилите устни един в друг другари Живков и Брежнев.

Нито дебелите зидове, нито дебелокожието на консерваторите обаче ги спасява днес от всепроникващата ирония, сарказъм и обезоръжаващи усмивки на протестиращите, които те с презрение наричат „десни”, т.е. консерватори.

Дълбоко в себе си родните консерватори биха искали уличните артисти- професионални и просто импровизатори, да са на тяхна страна. Обаче няма как. Падат си „малко консерва”- по израза на Бай Ганьо. В консервата е претъпкано, задушно и няма място за шеги. Напъхали са се сами там като шпроти в собствен SOS. Мазно им е, но определено не им е забавно докато хиляди българи се  забавляват с тяхното преяждане с власт.

От друга страна Радой Ралин казваше, че „откакто свят светува, все мазният отгоре плува”. Може би затова сега синът му Стефан гладува протестно и е на път да поиска политическо убежище ( както ми сподели тази сутрин) в някоя държава, в която отговарят искрено с „да”, когато народът покаже, че не ги иска.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: