НАИСТИНА НЕПОНОСИМО

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Засилва се натискът за оставка на кабинета и нови избори в България. Уличните  протести се подкрепят от синдикатите и от организации на работодатели. Президентът Плевнелиев призова управляващите да чуят гласа на хората, а в безпрецедентно писмо посланиците на Франция и Германия намекнаха, че това е и обща европейска позиция. Ситуацията обсъждаме с Пламен Асенов.

- Пламен, много неща се случиха през последната седмица, но едно остава неизменно – правителството още управлява. Ще се промени ли това скоро?

- Правителството не управлява чак толкова много, Фили, повече дава вид, че го прави. В Парламента непризнатата, но реална нова тройна коалиция, с напускането на ГЕРБ бе оставена сама да се съгласява със себе си. Тя също уж взима решения, но те изглеждат като сенки на решения. Страната просто чака да се случи неизбежното – Орешарски да подаде оставка и да се върви към нови избори. Кога ще стане това обаче е въпрос не на политическа логика, времето на политическата логика отмина, а на политически морал и лична отговорност. Но, както обикновено, когато на власт е ляво  правителство, то чака да бъде прогонено с камъни, вместо само да си тръгне навреме.

- И колко дълго може да продължи тази агония?

- Зависи от много фактори, Фили, повечето от които – неизвестни. Най-важен в случая е отговорът на въпроса защо управляващите се държат така, каква е целта им, та така упорито не се съобразят с реалностите. Някои казват, че искат да откраднат колкото може повече, но това е твърде елементарно. Не само защото в сегашната ситуация няма много за крадене, пък и трудно се краде, но и защото със сигурност утре ще дойде  скоро и този път за крадците вече ще има санкции. Освен това те няма да имат и време да замажат следите си. Очевидно целта е друга, но каква? Най-лошите страхове, споделяни все още под сурдинка, са, че левицата съзнателно, в полза на руските интереси, работи за излизането на България от Европейския съюз, а оттам – вероятно и от НАТО.

- Пламен, доколко това съмнение има връзка с писмото на френския и германския посланик, които доста недвусмислено казаха на управляващите, че трябва да си ходят?

- Преди да коментираме това писмо, Фили, нека опиша контекста. От последния ни разговор насам се случиха ред неща. Първо, уличният протест стана по-масов, като запази мирния си характер. Сега по улиците на София излизат вече не 10 хиляди, както предишните седмици, а 30-40-50 хиляди души. Това е абсолютно правилен ход, като се има предвид, че другият вариант беше протестът да се изостри и да стигне до сблъсъци с полицията. Второ, двата основни синдиката – КТ Подкрепа и КНСБ, макар с различни уговорки, казаха, че също искат оставка на правителството и нови избори. Трето, това заявиха и някои организации на частни работодатели, които наемат общо десетки, ако не и стотици хиляди работници. Четвърто, президентът Плевнелиев направи изявление, в което изтъкна няколко важни неща. „Големият въпрос е в тумора, заразил българската демокрация – каза Плевнелиев и добави – Хората протестират и казват: „мафия“, „монополи“, „да върнем обратно държавата на гражданите“. Най-важната национална цел е да се освободим, да се оперира този тумор, да оздравее българската демокрация.” Изглежда, Фили, президентът има същите опасения, които споделих преди малко, защото специално подчертава в изказването си: „Първото, на което дължат отговор политическите сили, които влязоха в парламента, е каква е ценностната ориентация за България, която ще следват – ще бъдем ли част от обединена Европа или считаме, че европейските инвеститори са колонизатори. Оттук започват отговорите, защото това показва цивилизационният ни избор.” И по-нататък Росен Плевнелиев добави още, че изборите не са заплаха за България, както внушават управляващите, а демократичен инструмент за нейното развитие; че в държава, управлявана от задкулисни сили, трябва да се поставят ясни червени линии, спрямо които да се разбира кой кой е, за какво се бори и по какъв начин; че протестиращите граждани са прави не само в искането си за оставка и нови избори, но и в настояването си за прозрачност на управлението, за ясна, съобразена с морала ценностна система в политиката, за спазване на законността и опазване на гражданските права. Ето, в такава среда, Фили, се появи откритото писмо на двамата европейски посланици. То на практика потвърди казаното от президента, дебело намекна на левицата, че трябва да си ходи и даде да се разбере, че такава е и единната европейска визия спрямо ситуацията в България.

- Това писмо обаче беше посрещнато до голяма степен на нож, редица коментатори дори го обявиха за недопустима намеса във вътрешните работи на страната…..

- Така е, Фили, но тази реакция бе очаквана – известно е, че последното убежище на тоталитарно мислещите хора почти винаги е в национализма. По-изненадваща обаче беше пряката реакция на управляващите. Не знам дали някой би могъл да си представи предварително това, което се случи, Фили. След като посланиците на двете най-значими европейски държави излизат със съвместно писмо, ясно е, че то не е тяхна лична акция, а е съгласувано най-малко с националните правителства, ако не и пряко координирано с европейските власти в Брюксел. При това говорим за Франция, управлявана от ляво правителство, и Германия, управлявана от дясно, тоест, очевидно става дума за обща европейска политическа позиция спрямо управляващите в България и изобщо спрямо събитията тук. А какво казаха управляващите ли? Ами те изпратиха хора по медиите, включително самия външен министър Кристиан Вигенин, които да твърдят, да обосновават с всички средства и буквално да пробутват на изумената публика следното твърдение: писмото на двамата посланици не се отнася за нас, а за предишното управление на Бойко Борисов. Ни повече, ни по-малко, Фили.

- Шегуваш се!

- Не се шегувам, де да можех да измисля такава хубава шега. „Критичните оценки не могат да се отнесат към правителство, което е в управлението само от месец и половина – каза Вигенин, при това след нарочна среща, проведена с двамата посланици, на която вероятно допълнително и още по-ясно му е било обяснено съдържанието на писмото. Всъщност, ако трябва да обобщим с едно изречение ставащото – това е, което хората не могат да понасят в левицата и нейния маниер на управление,  тази безкрайна наглост, способността да кажеш на черното бяло и да се държиш така, сякаш щом ти си го казал, то е вече истина и хората са длъжни да ти вярват. Не знам доколко слушателите ни в далечна Австралия реално могат да го усетят, Фили, но това наистина е непоносимо.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: