оставка. мааму стара!

/Поглед.инфо/ "Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е била използвана за мерзки действия и за съсипване на политици". Това заяви преди минути зам. главният прокурор Борислав Сарафов по Би Ти Ви.

/Поглед.инфо/ Историкът проф. Драгомир Драганов е съгласен с вицепрезидента Маргарита Попова, че ГЕРБ трябва да се върнат в парламента. Това обясни той в предаването „Лице в лице" на bTV, където заедно с д-р Петър Берон коментираха последните събития в страната.

/Поглед.инфо/ В мотивите си Искра Фидосова посочва, че предприема тези действия, за да изчисти всички внушения около името и работата си

изгледай това видео и няма как да не се съгласиш с г-н Станишев: 0:02 Предсрочните избори са демократичен начин за изход от цялостна криза 0:13 Събудете се! 0:19 И няма нищо страшно в предсрочни избори! 0:21 Много по-страшно щеше да бъде ако имаше продължаване на насилието! 0:28 Единственото ни лично и донякъде на партията спасение ...

Защо нямаш оправдание Здрасти. Ти си ми приятел и те уважавам. Работили сме заедно. Съученици сме. Или пък пием бира. Или ходим заедно на спорт, все тая. Ние сме приблизително на една и съща възраст и имаме приблизително една и съща история. И ти ме уважаваш, знам. И ти се опитваш ...

/Поглед.инфо/ Изпълнителният директор на ТВ7 Николай Бареков обяви, че има намерение да стане политик. Според него, противниците му се страхували от този бъдещ ход.

Млада, красива жена се приготвя за посещение при зъболекар. Мъжът й пита: - Като ще ходиш на зъболекар, защо си сменяш и бельото? - Откъде да го знам какъв е тоя доктор. Ами ако е някой нахалник... Усмихни се, България! Американски зъболекар уволни асистентката си, защото била прекалено сексапилна. Прилепналите по тялото й рокли подчертавали пищните й форми, възбуждали го и му пречели да работи. За всички пациенти е важно зъболекарите да са почтени. Но не бива да забравяме, че и те са нормални хора: Зъболекар към пациента: - Когато започна да пиля зъба ви, моля ви, крещете с пълна сила. - Но защо? - Защото до началото на прякото предаване на мача остава половин час, а навън чакат още пет човека!

/Поглед.инфо/ Злокобен слух пълзи из криминалните среди. Международният гангстер Сретан Йосич, който излежава присъда в Белград, е обявил сензационната награда от 1 млн. евро за главата на отколешния си враг Бойко Борисов.

/Поглед.инфо/ Ново разследване за смъртта на митрополит Кирил ще започне районната прокуратура във Варна. Това обяви след службата по повод 9-ия ден от кончината на владиката членът на Епархийския съвет Юлиян Гендов.

В Дубровник е публикация в блога Walking on the edge... на Иван Ралчев. Някои права запазени.

/Поглед.инфо/ Американският агрохимически гигант "Монсанто" заяви, че ще се откаже от исканията си за разрешения да отглежда генномодифицирани култури в ЕС, които очакват одобрение от години.

Площадът пред Народното събрание диша учестено с пулса на недоволните. Те не са десетки хиляди, колкото ще бъдат довечера, но са впечатляващо много. Видимо развълнувана жена, държаща портрет на Левски, разказва пред телевизионната камера как обикаляла, за да го намери. Накрая открила малка книжарница. На въпроса дали случайно нямат снимка или рисунка на Апостола, продавачът – млад мъж, мълчаливо влязъл в някаква стаичка и донесъл отлепена от стената фотография. А когато жената попитала колко струва, младежът отсякъл: „Васил Левски не се продава!”

Бирата е доказателство, че Бог ни обича и иска да бъдем щастливи. Ако се доверим на това твърдение на Бенджамин Франклин, то излиза, че бургазлии са най-щастливите хора у нас, тъй като пият кехлибарената течност по цели 26 пъти в месеца. Тук възниква въпросът с какво пропиляват останалите 4-5 дена в месеца, но това е една друга тема за маса. Още по-радостна е и новината, че изнасяме наша продукция за бирени гиганти като Холандия и Белгия. За някои това може да звучи почти като да изнасяме пясък за Сахара и лед за Сибир, но фактът си е факт. И там има жадни българи, които търсят неповторимото родно пиво. Неслучайно сред българите у нас и вероятно в чужбина е толкова популярен изразът „Да се видим на по бира” или „Да излезем на по бира”. Пивото е неотменна част от разпускането в приятна компания след напрегнат работен ден. Тя може да охлади тялото и да разпали страстите. Тя може да отвързва езици и в достатъчно количество да завързва крака. Но преди всичко тя ни сближава около...

Приключват с театъра. Портних става кмет на морската столица. Изпреварва „конкурента” си с две мигли и косъм и половина. На никой друг, освен на самия Портних, не му е до празнуване на победата. Няма шампанско, биене в гърдите и пъчене на рамене. На Бойко и Сергей не им пука. И те си знаят, че след месец-два пак ще има избори. На варненци им пука, но нямат за кого да гласуват. Засега им е по-лесно да свалят кметове. На това поне се научиха. Сега им предстои да се научат да си избират управник. Ако се научат и да го контролират, няма да им се наложи да го бутат предсрочно.

Във връзка със статута и днешното състояние на черквата-костница в гр. Батак културно-историческо дружество „Будител“ в града е изпратило на 1-ви юли т.г. Отворено писмо до Българския патриарх Неофит.

Петър Мутафчиев е роден на 10 април 1961 г. в град Първомай. Завършил е Химико-технологичния и металургичен университет, специалност "Добив на черни метали". От 1988 г. започва работа в системата на БДЖ в Завода за спирачни съоръжения, като през 1993 г. е назначен за негов директор. Член е на Висшия съвет на БСП. От 1997 г. е народен представител в 38-ото, 39-ото, 40-ото, 41-вото, 42-рото Народно събрание. На 16 август 2005 г. става министър на транспорта. В момента е депутат и член на транспортната комисия в НС. - Г-н Мутафчиев, тези дни България отново бе почернена от нелепи пътни катастрофи, какво куца в транспортната система в цялост, та се случват те? И още, новият транспортен министър предложи да се направят досиета на таксиметровите шофьори и те да минават на по-сериозни и чести психотестове, ще обсъждате ли това в комисията ви в НС днес? - За съжаление наистина транспортната система има своите рискове, което в подобни трагични случаи води до жертви. Става дума за...

Замърсяването на политическата среда в България е огромно и вече абсолютно нетърпимо и това се вижда много ясно, по-ясно от когато и да било. В конкретния случай аз съм оптимист и мисля, че протестът, дори и да не може да свали правителството – а той ще го свали – вече е успешен. Дори и ако политическата класа не може да бъде тотално сменена, вече има достатъчно ясна критическа маса, която има изисквания и която не просто говори абстрактно за демокрация, както досега, а поддържа основния принцип на демокрацията с действия. А този принцип е обществен натиск върху политиците, непрекъснат обществен натиск без значение кое правителство е на власт. Оттук нататък няма връщане назад, дори и протестите да затихнат временно. Мисля, че точно това е хубавото, което може да произтече от тези протести - не да гледаме непременно как ще се променят лицата в политическата система, макар това да е важно, а доколко гражданите дейно могат да участват в тази политическа система. Не само като пускат бюлетини веднъж на четири години, а и като непрекъснато оказват натиск и карат политиците да се страхуват.

Датчиците за ъгловите скорости на ракетата 'Протон-М' са били неправилно установени , което е станало причина за аварията, това е съобщил на брифинг зам директора на Роскосмс и председател на аварийната комисия Александър Лопатин.

Руските специалисти работят по сздаването на орбитална база за обслужване и тестване на космически кораби. Това е съобщил на пресконфенреция ръководителя на полетите на руския сегмент на МКС Владимир Соловьов

В мае 2008 года после почти четырехлетнего поиска президент Чикагского симфонического оркестра (далее - ЧСО) Дебора Раттер объявила, что с 2010 года новым музыкальным руководителем коллектива станет Риккардо Мути. Контракт с выдающимся итальянским дирижером был подписан в Зальцбурге. Раттер со смехом рассказывала, как она не могла дождаться окончания обеда. Пока не принесли счет, маэстро отказывался даже смотреть на контракт. Не зря он называет себя итальянцем “на тысячу процентов”! Ужин в Италии – дело серьезное, серьезнее любого контракта будет! (Кстати, Мути предпочитает итальянскую кухню любой другой, а в числе любимых ресторанов называет “Сан Пьетро” в Нью-Йорке и “Spiaggia” в Чикаго. То же и с машинами. Самые любимые – итальянские спортивные. Ну а про футбольный клуб и говорить не приходится – конечно, итальянский: “Наполи”.)

Всеки започва новата си работа с най-добри намерения и очаквания, но често нещата не се развиват така, както ни се иска. Ако човек не успее да израсне в йерархията и работи едно и също нещо с години, неизбежно идва време, в което започва да тъпче на едно място, да се отегчава от задълженията и да губи всякаква мотивация. Никой не заслужава да се примирява със скучната си работа само и само да може да си плаща сметките. Това може да направи и най-позитивният човек кисел и постоянно неудовлетворен и да го превърне в ужасен песимист който не очаква нищо добро от бъдещето поне що се отнася до професионалния план. Ако това е на път да се случи и с вас, по-добре е да вземете мерки да се измъкнете от смазващо баналното си всекидневие, докато е време. Колкото и рисково и нестандартно да изглежда в несигурните времена, в които живеем. Ако сте ценен кадър във фирмата и да няма никакъв изглед шефът да поиска да си тръгнете в близко бъдеще, можете самите вие да го накарате да го...

Забелязал съм през последните няколко години един неизменен модел на поведение у младите майки с детски колички, който най-добре се вижда в малките провинциални градове. А в малките градове, знаете, всичко е концентрирано в центъра. В центъра на малкия град се намират и кафенетата, и институциите, и магазините, и детските площадки, и всички по-важни и интересни за гледане и пребиваване места в един град, лишен от молове. В центъра на малкия град излизат всички, за да ги видят, а и те да видят хората. Изобщо провинциалният мегдан и до днес пази онова идилично обаяние и рустикален магнетизъм, така дълбоко вкоренени във фолклорното съзнание на българина, за когото еманацията на колективния живот поколения наред е намирала своя израз в хорото на мегдана. На мегдана момите и момците играят хоро, защото при хорото най-добре си личат и пъргавината, и качествата на младежката снага, и евентуалните недъзи. Само тук, пред очите на всички, можеш да получиш единствената позволена интимност...

Не усеща ли българинът след Освобождението, че някъде по пътя е изгубил и Бог, и Слово? Не защото е юрнал към градовете, та са тревясали пътеките към манастира, а защото е забравил Словото... Така е загърбил Вярата, Любовта го е изоставила – останала му е само голата Надежда, но нали си е свенлив – не смее да я погледне. И се озлобява. И оцветява със сквернословие земя и небо, звяр и природа, но все поглежда назад. Все се надява да съзре заветното Слово, а взирайки се - успява да види само черното расо и русите коси на дякона Игнатий. Всред жаравата от простотия, злоба, недоверие и черно ибрикчийство! Защо точно Левски? Това е наша национална тайна.

Моряци корабокрушенци плуват с лодка из океана вече много дни, гладни, жадни… По едно време до тях доплува бутилка. Отварят я, а в нея - дух. Казва им: - Задето ме спасихте, ще ви изпълня едно желание. - Искам морето да стане от бира! - викнал веднага единият. - Добре, правя го бирено - казал духът и изчезнал. Гледат моряците - вярно, бира навсякъде. Вторият моряк обаче вика възмутено: - Какво направи бе, идиот? Сега трябва да пикаем в лодката! Усмихни се, България! Шефове на US компании заложиха на бирата като сигурно средство за сплотяване на колектива (виж стр. 17). Те са осигурили на служителите си безплатни автомати с пенливата течност, която задължително присъства по време на обсъждането на работни задачи. Починът е похвален, но несъмнено изисква малка доза самоконтрол: След края на работния ден в автобуса влиза мъж и пъшка: - Направете място на човека с аквариума... След като му отстъпват, го питат с любопитство: - Но къде е аквариумът? Мъжът се потупва по корема...

Групата на БСП в Столичния общински съвет (СОС) се опита да окаже натиск над кмета на София Йорданка Фандъкова да ограничи протестите до определени, предварително обявени маршрути. Тя категорично се противопостави. „Така, както не забранявам протестите срещу мен включително, въпреки нарушението при неговата организация, така няма да забраня и другите протести”, категорична бе Фандъкова по повод атаките и опитите за натиск срещу нея.

Протестите в България породиха важни обществени дискусии по теми като свободата на медиите, върховенството на закона и необходимостта от съдебна реформа, а това е част от демокрацията. Това каза в Бургас посланикът на САЩ в България Марси Рийс. Тя е на посещение в морския град и даде кратък брифинг след срещата си днес при кмета Димитър Николов.

Продължавме обиколка на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да стигнем до Ерзинджан, а за последно минахме през известния сред мотористите Каменен път и стигнахме Кайсери. Днес ще обиколим Кападокия Приятно четене:

Турция на мотор

част четвърта

През Кападокия

    На следващата сутрин с неудоволствие установихме, че Поли отново едвам се крепи на краката си, затова и разните планове за "кръшкане" до водопадите в Yahiali (е, те това да ме убиеш не знам как се чете), препоръчани ни от дюнерджията в Дивриги (оня с па, па, па, калашниците и пара йок), направо ги загърбихме и решихме да цепим направо към къмпинга в Кападокия. Дотам имахме към 100 км път, така че се надявах за нула време да сме там... Днес се очертаваше мързелив  ден за мен и ден за лечение за Поли Подминахме Юргюп. Подминахме и

двата емблематични за Кападокия камъка

  и след леко объркване и лутане (традиционно), традиционно се намърдахме в

къмпинг Кая до Ортахисар

Горещо препоръчвам въпросното местенце за къмпингуващите по тези земи! Това е най-читавия къмпинг, в който аз лично някога съм бил! Цената за мотор, двама души и палатка беше точно 25 лв на вечер. Разплатихме се с мустакатия чичка дето си е все същия от поне 5 години и разпънахме палатката на едно закътано местенце

 

Кападокия...

Кападокия е цяла отделна вселена... Не знам как точно ще ви я представя в няколко снимки, но ще опитам. Тъй като си имахме болен в "групата", логично си набелязахме някакви съвсем близки цели за изследване... Сетих се, че от другата страна на къмпинга имаше някаква скална църква дето преди години Гошо беше пробвал да я открие та се беше набил в някакъв склад за лимони...

  Като всяка туристическа забележителност в Турция и

скалната църква беше с платен вход

На входа ни посрещна най-ухиления чичка на света, на който с удоволствие платихме по 4 лири вход, а той ни снабди с по едно фенерче, обясни ни надве – натри* за какво иде реч и ни проводи навътре

  Попромушихме се оттук-оттам

  Разгледахме системите за затваряне

  После любезният домакин ни почерпи чай ей тук

Я, ето го и него

Човекът ни обясни чистосърдечно, че е толкова надъхан по отношение на работата си, защото "знаеш ли колко е зле да лежиш две години вкъщи без работа"... След посещението на скалната църква, решихме да се помотаме из района на къмпинга. Пеш при това! След 5 дни на колела някак пó ни влечеше да махаме крачоли насам-натам пък и да оставим Брус Лий да си поотдъхне от нас тъкмо! В далечината е

кулата Учхисар

(ако не ме лъже паметта – най-високата "постройка" на Кападокия)

  "Лунната" повърхност в околовръст

  Спуснахме се по пътчето под къмпинга към долината на розите... Тук спокойно можеха да се снимат филми за извънземните Нямахме никаква идея кое какво би могло да е било, но зяпахме, снимахме и правехме догадки! Температурата разбира се гонеше 40 градуса и в околовръст нямаше жива душа освен нас

 

 

Вулканът Ерджиес (висок почти 4000 метра)

в далечината - най-високата точка в района на Кападокия, използван за целогодишен ски-курорт** доколкото съм запознат... Величествен е...

  Прибрахме се в къмпинга поради голямата жега най-вече и там се оказа, че в съседство има едно момче с мотор - местен от Анкара-мотаеше се сам насам натам из Кападокия както се оказа. Много готин тип (за съжаление името му отдавна е изфирясало от изкуфялата ми глава) с с Хюсунг Акуила (в Турция рядко се срещат каращи големи мотори, та правят впечатление). Естествено веднага захванахме да се зверим в картата, щото ние нали си бяхме неориентирани, та човекът реши да ни "светне" де що си заслужава гледането в околовръст

Естествено, какво е Кападокия без балони...

Мен, честно казано, ме домързя да ставам толкова рано сутринта да ги гледам, но явно Поли не е била на моето мнение, защото е щракнала някоя снимка

  Времето беше перфектно (разбирай отново се очертаваше четиридесетградусова жега), а за днес бяхме спретнали богата волна програма. Днес щяхме да сме с мотора и да обикаляме околовръст! Естествено започнахме с

град Юргюп

и пиене на кафе (ебаси скъпото кафе, ама това е друга тема- просто, където е туристическо цените са в космоса...естествено) След Зелве хванахме пътя за Аванос, като идеята ни беше да минем през това градче да позяпаме и да цепим към подземния град в Деринкою. Пътьом спряхме край някакви други

странни скални образувания

    В околността всичко изглеждаше много странно и някак абстрактно.Край пътя, по който карахме продължаваха да изникват странни "скулптури" По съвет на един местен, пък и заради напредващото време, пропуснахме разходката в Аванос и през Невшехир хванахме пътя за подземния град. И преди бях минавал през

Невшехир,

но не бях обръщал такова внимание, че той всъщност е един съвсем модерен и добре изглеждащ град, насред всичките лунни пейзажи в околовръст

  Е, имаше си и автентичен "ретро" квартал, разбира се

Деринкьой

изглеждаше... хммм... твърде арабски, бих казал, и по нищо никъде не личеше къде точно е прословутият подземен град. Добре, че един полицай с моторетка (Без каска, естествено! По тези земи имам чувството, че карането без каска е превърнато в национален спорт!) ни спря специално, за да ни упъти и благодарение на него акостирахме на правилното място

Подземните градове

(36 в района на Кападокия) за мен са уникални съоръжения! Преди бях влизал в Мазъкьой, а сега ми се удаваше случай да вляза в може би най-спряганият в туристическите справочници подземен град - именно този в Деринкьой. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Безсмислено е да пиша нещо за място, за което в интернет има безкрайно много иннформация, затова ще се огранича само със слагането на няколко наши снимки! И само да вметна – ако ходите натам - възползвайте се от любезно предлаганите услуги за гид от момчетата от охраната! Уникално шоу е с тях да се вреш по етажите под земята!

        След разглеждането на подземния град и последвалите социални контакти с неколцината местни, които бяха на мегдана, лека полека се заприбирахме. Спряхме на ето тази странна бензиностанция

 

където момчето явно не ни разбра закъде пътуваме, щото посоката, в която ни отпрати се оказа един доста екзотичен и леко обиколен междуселски път, който ни прекара през ето едни такива селца

  след това през някакви безлюдни почти пустинни райони

в крайна сметка пак ни отведе до Юргюп.

Прибрахме се благополучно в базовия лагер.

На свечеряване се помотахме отново пешеходно в района на къмпинга. Пошляхме се, поснимахме, позяпахме, погонихме се с една лисица, поотбивахме опитите на разни шофери да ни вземат на стоп. Въобще – разпускането беше активно

Време беше да се прибираме... Утре, щем не щем,

трябваше да хванем курс към България.

Не бях наясно точно кой ден от седмицата е и подозирах, че имаме още някой друг ден отпуска, но.... абе, беше си време вече! Нямахме ясна концепция нито за маршрута, нито за темпото на прибиране. Бяхме на 1360 км от вкъщи - нито много, нито малко. Дилемата беше дали да минаваме покрай Соленото езеро, или да го пропуснем. Държахме ли на него, щеше да се наложи да караме по царския път през Аксарай, Анкара и оттам по магистралата през Истанбул. Ама нещо не ми се караше по царския път, пък и не ми се вреше в Истанбул, па макар и транзит. Ако изберяхме алтернативен маршрут, той със сигурност щеше да е и по-дълъг и по-бавен, т.е. трябваше да направим още една нощувка някъде в Турция, но пък какво от това. Време имахме, пари  – също... Ясно... Нищо не беше ясно! Явно щяхме да го мъдрим в последния момент, в движение! Утре щяхме да станем рано, за да не проспим балоните (както аз в днешната сутрин), да стегнем багажа и да отпрашваме по широкия път към цивилизацията. Очаквайте продължението   * Правилното изписване на думата е благодарение на сайта Как се пише – бел.Ст. ** Освен, когато не изригва ;) – бел.Ст. Автор: Златомир Попов Снимки: авторът   Други разкази свързани с Кападокия – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ :)

/Поглед.инфо/ Трябва цялостна промяна на законодателството, с цялостна стратегия, защото от предложенията виждам, че отново се мисли за промяна на парче.

/Поглед.инфо/ Министър-председателят Пламен Орешарски ще внесе в парламента своето предложение за шеф на Държавната агенция по национална сигурност.

/Поглед.инфо/ Избирането ми за член на СЕМ не е прибързано. Това заяви пред TV7 социалистът Иво Атанасов.

Днешното сутрешното "пиене на кафе" пред парламента прерасна в окупация на Народното събрание и софийските улици. Призивът на протестиращите, които искат оставка на кабинета "Орешарски", е блокадата да продължи през целия ден и да се слее с протеста в 18.30 часа пред Министерски съвет.

/Поглед.инфо/ На 18 юли се навършват 176 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.

/Поглед.инфо/ Формата на протеста не е толкова важна. Няма значение дали е пърформанс или нещо друго, но все пак има значение броят на протестиращите, а също това как и колко хора го подкрепят. Протестиращите не са малко, но само за центъра на София. В останалите градове на страната протестират по няколко десетки души.

/Поглед.инфо/ Парламентът ще бъде блокиран с жива верига днес. Очаква се това да е най-мащабният протест "На кафе" досега., заплашват протестиращите.

/Поглед.инфо/ Еднополовите бракове във Великобритания са легализирани, след като кралица Елизабет ІІ даде своето одобрение, пише вестник „Вашингтон пост".

/Поглед.инфо/ Етичната комисия на ВСС ще поиска наказания за Камен Ситнилски и още двама магистрати на високи постове, замесени в скандала с изнесените в медиите записи на разговори от СРС-та, от които се създава впечатление за манипулации на избора на членове на ВСС.

в момента въпросът е към вас, НАРОДНИ представители. ние, останалите, в последния месец и половина ежедневно отстояваме правото на достойнство на целия ни народ без да ни се плаща за това. от вашата част на народа очакваме да напуснете за да дадете възможност за достойнство и на себе си, и да си припомните, че достойнството не се измерва с пари.

Продукти за 4 порции:
500г боб без люспи
1 глава зрял лук
½ ч.л. сол
½ ч.л. червен пипер
4 сухара
1к.ч. олио

Приготвяне:
Бобът се вари на кротък огън в подсолена вода. Количеството на водата е един пръст под нивото на фасула. Щом омекнат бобените зърна /около час/, тенджерата се оттегля. Фасулът се пасира. Добавя се нарязан на ситно лук и се рендосва морков и чушка. Поръсва се червен пипер. Сухарите се счукват на ситно в хаванче. Вземат се 4 гювечета. Мажат се отвътре с олио. Поръсва се сухарено брашно. Разпределя се бобеното пюре. Гювечетата се похлупва. Бобеният пай се пече, един час на умерена фурна.

Бившият шеф на медийната комисия в контролираното от БСП 40-то Народно събрание и вечен неуспял кандидат за по-високи постове в партийните боричкания най-накрая се добра до подобно място, от което да важничи с менторския си тон в ново качество.
В националния телевизионен ефир тази сутрин прозвуча призива му политиците да не се бъркат ( отсега нататък, било, каквото било) в работата на медиите.

Колко мило, колко сладко…Обаче самият той обичаше да се бърка.

Както обикновено, ще дам пример в лично качество.

На 3О-ти март 2011 г. В едно телевизионно публицистично предаване, което после пък беше затрито от началника Бареков заради личната намеса на неговия дядо Николай Пловдивски, осмян заради скъпия му часовник, на скромната ми личност беше заложен капан. Бях поканен да говоря за събитията в Либия, но се оказа, че целта била да бъда подложен на присмех по съвсем друга тема.

Както се оказа, идеята е била „подадена” на екипа на сайта на предаването от Иво Атанасов, страстен следовник на неговия Гоце като партиен и държавен ръководител, обаче силно възмутен от възможността Иво Инджев да говори в защита на свободата на словото именно защото има досие.

Така и стана: заръката беше изпълнена, а предаването-опорочено.

Ще каже някой , „голяма работа”! Така е, самата случка не е кой знае колко „голяма” Обаче никак не е случайно, че на фона на цялата шумна криза с протестите, началниците на Атанасов успяха без проблем да пробутат в единствения значим български орган с регулаторни функции в медиите не просто свой човек, а направо медийното острие на петата колона.

Този човек с лекота лъже от телевизионния екран по наистина големи теми. Припомням статията „В помощ на безпомощните пред мощта на лъжата за освободителната окупация”, публикувана в ivo.bg на 30 декември 2012 г.

АВТОР: ГЕОРГИ ЧУНЧУКОВ
Дебатът продължава: Червената армия окупаторка ли е?
В диспута „за” или „против” паметника на Съветската армия в София, проведен на 9 септември тази година в пилотното предаване „Удавете водещия” на една от националните телевизии, който е идентичен на диспута „Червената армия освободителка ли е или окупаторка?”, Иво Атанасов, говорител на движение „Русофили”, заяви: „Фактът, че в България няма убити от Червената армия българи, показва, че тя не е окупаторка.”
Ето обаче какво пише самият Георги Димитров – кумирът на българските комунисти, в писмо молба до Сталин и Молотов две седмици след 9-ти септември 1944 г.: „… някои военнослужащи (червеноармейци – б. м. – Г. Ч.) в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже(к.м.-Г.Ч.). В с. Див Дядово, Шуменски район е убит заедно с други и стар член на Комунистическата партия.” (ЦДА, ф. 146б, оп. 2, а. е. 1765, л. 165 – 10). Явно писмото молба не е трогнало кремълските властелини, защото убийствата на българи от червеноармейци продължават. Доказателства за тях привежда историкът изследовател проф. д-р Диню Шарланов в книгата си „История на комунизма в България”, том I, стр. 245: „… към септември 1946 г. от съветски войници и офицери (…) са били убити 123 деца, жени и мъже, българи и българки. Списъкът не е пълен и вероятно се отнася само за 1946 г. … Убитите жени са на възраст от 18 до 23 години …” (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а. е. 423, л. 8, 37; а. е. 424, л. 5 – 17; а. е. 312, л. 4; а. е. 325, л. 4; а. е. 315, л. 2; а. е. 424, л. 7 – 11)
Сега ще се спра на едно събитие от българската история, което също опровергава казаното от Иво Атанасов. За него почти не е писано и говорено. И сега малко се пише и говори. А трябва! За да не се забравя трагичната съдба на таврийските българи, дръзнали да напуснат родните си места в Таврия (област в Южна Украйна, Приазовието) и да се заселят в своята прародина България. Това се случва в годините 1942 – 1944. Тези таврийски българи са наследници на българите, преселвали се в пределите на Руската империя след всяка руско-турска война. Георги Раковски в книгата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” предупреждава преселващите се българи да не напускат родните си земи, защото нищо добро не ги очаква в Русия. Таврийските българи през 1942 г., по време на германската окупация на западните територии на Съветския съюз, в които е и Таврия, пишат прочувствено писмо-обръщение до цар Борис III с молба да ги приеме в царството си. Писмото е връчено от младия и даровит писател Мишо Хаджийски, предводител на българите от Таврия, а и от цяла Украйна. Цар Борис III откликва на молбата . Първите таврийски българи пристигат в България в края на 1943 г. Заселени са и оземлени в Добруджа и Лудогорието. Този процес на изселване и заселване продължава до средата на 1944 г. Успелите да се доберат до прародината си България са над 2000 души. Точният им брой е неустановен и неустановим. Посрещнати са от местното население като братя и сестри. Радостта им е неописуема. За съжаление тя е краткотрайна – за по-малко от година. След окупацията на България от Червената армия по заповед на Сталин започва връщането им обратно в СССР. Изпълнението на операцията е възложено на органите на Червената армия. Активно им помага новата комунистическа власт. Укриващите се таврийци са издирвани, преследвани като дивеч, залавяни, включвани в списъци и депортирани. Част от тях са убивани още в България. За съдбата на връщаните обратно има различни версии. Две от тях са най-правдоподобни – изпратени в лагерите на ГУЛАГ или натоварени на шлепове и издавени в Черно море. Която и от версиите да е вярна, случилото се е чудовищно. Обвинението срещу таврийците е, че са родоотстъпници и изменници на СССР. Излиза така, че „фашистката” българска държава се проявява като любяща майка, а комунистическата – като мащеха убийца.
Но нека сега да оставим да говорят живите свидетели на събитието, архивите, книгите, вестниците. Тази година в Добрич бе издадена книгата „Българи в Таврия и таврийци в България” – малка по обем, но уникална по съдържание. 85-годишният автор Атанас Марков е човек родолюбец с будна гражданска съвест. Самият той заявява, че не е писател и най-малко изследовател историк, но че все някой трябва да отрази и опише събитието за поколенията от гледната точка на съвременник и свидетел. За него най-точно отговарят думите: „Поэтом можеш ты не быть, но гражданином быть обязан.” Авторът се спира подробно на изселването и заселването на таврийските българи в България, като онагледява фактите с архивни документи от Държавен архив – Добрич. Става ясно, че за условията по онова военно време българската държава си е свършила много добре работата по посрещането и настаняването им. Акцент в книгата представлява подбуждането и организирането на депортацията на таврийските българи обратно в СССР. Още в предговора авторът слага пръст в раната: „Тук, на родна земя, ги настига дългата ръка на бащицата Сталин, „Бащицата на народите”, чрез щиковете на звездочелите Альошковци …(к.м.-Г.Ч.). Това, което съм събрал и написал е една малка част от голямото и срамно за властващите тогава български комунисти събитие, което е предизвикано от чужда окупационна армия, започнала вече да се нарича двойна освободителка, най-усърдно подпомагана от новата тоталитарно-комунистическа ОФ власт. България е окупирана страна, след едностранното, безпричинно и без никакъв повод обявена й война от СССР на 5 септември 1944 г.”
След това въведение в темата Атанас Марков продължава: „След първия сигнал за връщането на таврийските българи обратно в СССР, даден с телефонограма от 22.XI.1944 г. и други указания, започва събирането на изселниците в сборни пунктове по околийските центрове, предимно в казармите, където са настанени щабовете на Червената армия.
С активното съдействие на новата ОФ власт (разбирай БКП) след преврата на 9.IX.1944 г., Червената армия на маршал Толбухин като окупационна войска се разпорежда тотално в царство България. Вестта за насилственото завръщане на таврийските българи обратно в пределите на СССР достига до всички. Започва, доколкото това е било възможно в ония условия, съпротива – нежелание да бъдат депортирани. Укриват се в добри хора, местят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен. Всички усилия остават напразни. Окупаторите, изпратени от бащицата другаря Й. В. Сталин и неговите български лакеи и послушници си знаят интернационалните задължения – вън чуждите граждани, (съветски крепостници без лични документи) съветски родоотстъпници, изменници на родината.”
След това Атанас Марков се позовава на съвременници (част от тях комунисти), преки свидетели на трагичните събития.
Йордан Боев, роден през 1932 г. и израсъл в село Добрево (Добричко), където са заселени и оземлени първите изселници от Таврия: „Да, помня ги. Тогава 1943-1945 г. бях малко момче, 10-12-годишен. Имах две по-големи сестри момичета, другаруваха (момуваха) с момичета таврийчета, техни връстнички. Общи празници, общи хора, общи седянки и други. Та нали и те бяха българи(к.м.-Г.Ч.), носещи същите обичаи като нас.
…Пролетта на 1945 г. 2-3 камиона с червеноармейци една късна нощ обсаждат селото и за кратко време, може би за час-два, арестуват и насилствено събират всички таврийски българи и ги отвеждат в училището на с. Овчарово. Оттам са били изведени, но какво по-нататък е станало с тия хора не зная.” Йордан Боев продължава: „Аз съм преселник от Северна Добруджа. Много по-късно след тези събития имах възможност да посетя Северна Добруджа, да се срещна с хора от моето родно село Чамурла, да разговаряме нашироко. Възрастни румънци си спомняха тогава за тия събития: „Йордане, когато дойдоха тук болшевиките докараха много българи тук, направиха открит лагер. После с шлепове ги върнаха в СССР – Одеса.” Направило им впечатление на тия румънци, че шлеповете се товарят вечер с хора, тръгват за Одеса и сутринта пак са на кея, празни, дошли за нова пратка. „Издавили са ги, Йордане, в морето. Така всички си мислехеме.” Аз не вярвам. Дано не е било така.”
Панчо Маринов Куртев, роден през 1930 г., от с. Добрево: „…През пролетта на 1945 г. дойдоха два камиона червеноармейци, блокираха селото, арестуваха мъжете и ги отведоха в гр. Варна. После се разнесе слух, че са ги разстреляли още тук, на българска земя. След 4-5 дни пак дойдоха камиони с червеноармейци, арестуваха останалите – жени, деца и старци и ги отведоха в неизвестна нам посока.”
Слави Тодоров, роден през 1925 г., от с. Росица, Добричко, си спомня разговор на баща си с таврийски българи: „Бай Тодоре, ако тук в България пристигне Червената армия на Сталин, за нас, таврийците, няма да има живот. Ще ни разстрелят още първия ден. Остава да се наловим за ръце и сами да се издавим в Черно море!”
Не е възможно във вестникарска публикация да бъдат представени свидетелствата на всички очевидци. Но две не могат да бъдат подминати, защото чрез тях съпреживяваме трагиката на разкъсването на създадените връзки между таврийските българи и местното население. Ето ги.
Марин Атанасов, роден през 1920 г., от Добрич: „През пролетта на 1945 г. започна тяхното обратно изселване. А младостта си е младост. В средите на таврийските българки имаше красиви и умни момичета, момичета, които горещо желаеха да останат в България, тук да се задомят, тук челяд да създадат и отгледат. Та нали България бе тяхна мечта(к.м.-Г.Ч.). Имах приятелка сред таврийските момичета. Люба са зовеше. Умно и красиво момиче. Не й разрешиха съветските власти да остане в България. Трябваше да се разделим, но как? До вагоните никого не допускаха. А те, вагоните, претъпкани с хора и багаж. Олелия до възбог. От голямо разстояние с едва забележими знаци с махане на ръце бе нашата раздяла. А партидите от живи хора все идваха, конвоирани като престъпници и наблъсквани в конските вагони. Каква е била по-нататъшната съдба на тия хора, не зная. Зная само това, че бяха таксувани като изменници на Родината, родоотстъпници, и най-вероятно ги е последвала жестока съдба.”
Илия Иванов Гюров, роден през 1926 г., разказва спомен като ученик в мъжката гимназия в Добрич: „Имало е учител, таврийски българин, който преподавал предмета химия. Арестуван бил в самата класна стая… и отведен за депортиране от органите на Червената армия. Този учител се е казвал Милчев. … Целият клас, са отишли да изпратят учителя си в неизвестното.”
И накрая ще приведа и спомена на самия автор Атанас Марков, роден през 1927 г.: ”Ежедневно по два пъти преминавахме през прелеза на ЖП линията при гара Юг… ЖП гара Юг е блокирана (обсадена) от червеноармейци редица дни подред. Товарят се товарни (конски) вагони с жива стока – ХОРА – довеждани на партиди, строго охранявани от специалните войски на Червената армия. Достъпът на граждани или други лица е строго забранен. А там край вагоните е ад, викове, плачове, писъци на жени, деца, старци. Търсят се близки, роднини, съселяни, да пътуват заедно, заедно да делят по-нататъшната си съдба. Работи се усърдно, комплектува се влакова композиция и тръгва! Накъде? На север, но северът е голям, там е втората родина, но там е и необятният ГУЛАГ…”(к.м.-Г.Ч.).
Авторът Атанас Марков в книгата си използва като източници на информация и вестници. Той се позовава на вестник „Про-Анти”, брой 35, 2005 г., като пише: „Български „Катин”, тук във воденската гора, между селата Воден и Острово, Разградско, отстоящи на 5-6 километра едно от друго по време на бомбардировките над Плоещ е паднал самолет. Изровена е била огромна яма. През 1945 г. по време на насилственото депортиране на таврийските българи тук са били докарани 40 човека, конвоирани от органите на Ч. К., разстреляни и заровени в ямата от същата военна милиция на Червената армия(к.м.-Г.Ч.). Децата и жените са ги отправили за СССР.” (Интересен факт е, че през 1978 г., за да не пречи на ловната резиденция „Воден” и на обслужващото я летище, село Воден е премахнато. Днес не съществува на географската карта. На събор в началото на септември тази година бивши жители на селото и техни наследници са решили да направят подписка за връщане на имотите им и възстановяване на селото ).
Колкото и парадоксално да е и вестник „Дума” отразява тези събития. Атанас Марков отбелязва: „На 10.VIII.2002 г. вестник „Дума”, брой 183 (орган на обновената БКП, вече БСП, с автор Александър Миланов) излиза с обширен материал на две страници за съдбата на таврийските българи, дошли у нас през 1942-1945 г. и насилственото им депортиране от окупационната Червена армия – пролетта на 1945 г. Историческите истини са такива. Те не могат вечно в тъма да останат. Все някой ден виждат бял свят.”
Да, така е! Потулваните исторически истини рано или късно излизат на светло! И колкото по-рано, толкова по-добре. На светло излязоха вече чрез архивни документи пораженията, нанесени на България от присъстващата в нея Червена армия и във финансово-стопански план: 82 млрд. лева за издръжката й за три години и четири месеца, загуба на суровини, селскостопанска продукция и др.
Червената армия има и други агресивни действия срещу суверенна България, макар и преди да я е окупирала и да не е била във война с нея – бомбардировките на населени места в Североизточна България веднага след 22.VI.1941 г. и набезите на черноморския подводен флот по българското крайбрежие, причинили поражения на търговския ни и транспортен флот, причинили и човешки жертви. Но това е друга тема.
Очевидно е от гореизложеното, че Червената армия пряко е избивала невинни българи и косвено – чрез ръцете на българските комунисти , получили властта си от нея на тепсия.
Нека Иво Атанасов коригира информацията си, че в България няма убити от Червената армия българи. Червената армия пък трябва да получи заслужения си статут на армия окупаторка. А за паметниците на армия окупаторка, естествено, няма място в страна, която уважава себе си и сред народ, който има достойнство. Става дума за около 150 монумента на територията на страната ни по данни на председателя на движение „Русофили” Николай Малинов. За съжаление липсват знаци на преклонение пред жертвите на червеноармейците – българи, в това число и таврийски българи. Оказва се, че на окупаторите се отдава прослава, а избитите от тях българи получават забрава. Не е само срамно, и позорно е!
Забележка: Книгата „Българи в Таврия и таврийци в България” се намира в библиотека „Дора Габе”. Заслужава да бъде прочетена!

Share on Facebook

“Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш.” Тези думи се приписват на писателя Николай Хайтов. Може и да ги е казвал, но за настоящото управление на България, находчиво наричано "Гнойната коалиция", са изключително валидни.

Как не се намери някой противник на това управление да обясни даже на депутатите от ГЕРБ, че всичко, което отчете за първия месец от управлението на правителството министър-председателят Орешарски засега са само добри намерения, а не мерки.

Цената на тока още не е с 5% надолу и не се знае как това ще стане, защото зависи от независимия регулаторен орган ДКЕВР, който явно в решението си като го вземе ще се подчини на правителството.

Семейства с деца, които ще бъдат в първи клас на есен още не са подпомогнати и те не са всички родители на първокласници.

Намерението да се даде енергийна помощ на още 60 000 социално слаби не помага на всички нуждаещи се.

Това с калфите и чираците също не се знае кога и как ще стане, а и са нужни пари и мотивация на кандидатите да ходят на работа неграмотни младежи, които са си по-добре като безработни. Безработицата за знаещи, можещи и добре образовани младежи ще се реши, както и досега през Терминал 2.

Замразяването на възрастта за пенсия, връщането на Швейцарското правило и увеличението на пенсиите още не са на дневен ред.

„Отвореният парламент” всъщност е под обсада.

Дума и да не става за промените на изборния кодекс, които могат да се направят за седмица при добро желание от страна на управляващите.

Така че правителството за сега има само намерения, а не прилага мерки. Прилага само силно спорни назначения за овладяване на властови позиции.

Единствено възможното реално действие е "ОСТАВКА".

думите на Васил Левски още са живи днес, когато честваме 176 години от рождението му. нека се вслушаме в тях: Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република" И все тъй ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните лъжи? И наистина, който постоянствува докрай - [за] ...

Изборът от подходящи социални медии като канали за бизнес става все по-труден с увеличаването на броя на мрежите. С развитието си Tumblr привлича все повече брандове – особено такива от модните и медийните индустриии – и става част от техните онлайн маркетингови стратегии. Най-просто казано …

Не крия, че съм голям привърженик на 500px – чудесно място да разглеждаш красиви фотографии. Докато им разглеждах Instagram профила, попаднах на това: Идеята е наистина добра. 15 секунди са достатъчни, за да запалиш нечие любопитство за предстоящи нововъведения в сайта си например.

С приятел работим по три списания, посветени на фотографията. Той добавя нови страници обичайно късно вечер, аз пък рано сутрин. И броят на страниците расте. Имаме и първите си абонати, без да сме рекламирали списанията. Flipboard определено е страхотен начин да се посветиш на това, …