Небето мълчи. Когато не викате. Със сърцата си

Изт: cheti.me

Или една година в хайку:

Гърдите ти са
Все така съвършени
Дори през януари

Тикай ме напред
Със силата си лека
Влажен февруари

Пиша когато
Нямам пари защото
През март съм богат

Умрях и нищо
Не се случи със мене
Беше през април

Мастиката е
Сладка привечер през май
И през септември

Трепти небето
Отрупано със звезди
Свири ми щурец

Кръглата луна
Мълчаливо ме гледа
През прозореца

Пищи малкото
На совата в клоните
Високо горе

Пет пеперуди
И не една щипалка
Лятото гъмжи

Тичам през нощта
Край мен гората лети
Има комари

Бързо изгрява
Слънчо – немирен и трезв
Зловещ махмурлук

Петре стих плети
По пет стиха преплитай
Слаб поет си ти

Величествени
Крановете мигат там
До брега студен

Лягам си сега
За да сложа кафето
Рано сутринта

Свеж е полъхът
На морето есенно
Преди бурята

Питам се дали
Истински съм се родил
Всеки ноември

Не бях аз който
Избяга от твоята
Зимна приказка

Гледах снега и
Всички снежинки бяха
По местата си

Небето мълчи
Когато не викате
Със сърцата си

Тихомир Димитров 

Прочети цялата новина

Свързани новини: