Управляват ни на принципа “разделяй, за да владееш”

От интервю на бившия външен министър Ивайло Калфин в червената ТВ7 тази сутрин стана ясно, че с неясно говорене той се опитва да замаже следите за нещо, за което в официозната медия не го питат: защо и какво караше партията му цяла година да отрича и шикалкави за всичко, което би могло да уличи Хизбуллах в съпричастност към атентата в Сарафово на 18 юли 2012 г.

Да припомня: огромно пропагандно усилие с мобилизиране на всевъзможни ( и невъзможни за слушане дори) експерти, политици, журналисти и просто любители на конспиративни теории с атнисемитска насоченост, беше мобилизирано да се внуши, че за България щяло да бъде опасно, ако посочи или поне помогне да бъде посочена Хизбуллах като извършител на терористичния акт на наша територия.

Единствената „миша крачка” напред от тази позиция, която си позволи днес Калфин, беше да промълви, че все пак щяло да е още по-зле, ако имаме улики, но не ги споделяме ( т.е. укриваме ги- нещо, към което практически масово зовяха десетки коментиращи глави през изминалата една година).

Още преди да бъде измита кръвта на убитите, сред които и български гражданин, попитах: а защо да НЕ бъде посочена Хизбуллах? Нима фактът, че това направиха от Израел, САЩ и Великобритания е достатъчно основание да изключим по условие шиитската организация от заподозрените? Ами ако се окаже вярно?

Отвсякъде ми отговаряха, че сме щели да се изявим като слуги на Америка и Израел по този начин и освен това сме щели да се изложим на ужасен риск- с други думи признаваха косвено, че Хизбуллах е способна на терористично деяние, поради което трябвало да си траем.

Ето, „оказа се” вярно и не според една отделна страна, а по мнение на ЕС. Редно беше някой тук да си посипе главата с пепел, но очевидно под ушанките подобни намерение не виреят. Защото истината е, че Хизбуллах, превърнала се междувременно в решаващ военен фактор за противодействие на сирийския режим срещу бунтовниците в страната, е част от голямата геостратегическа разделителна линия в света.

От едната страна е вечно съмняващият се, но все пак вече обединен по темата Запад- със своята демократична „мекушавост”, както би казал др. Ленин,  той трудно си уеднаквява позициите около една кауза.

В противниковия лагер, за да не кажа окоп, води Русия с конкретния си интерес да подкрепя своя последен бастион в Близкия изток и да лавира в полза на сирийския логистичен покровител на Хизбуллах. Това води и до съюзяване на Кремъл с режима на аятоласите, на иранския финансово-идеологически подстрекател на Хизбуллах.

 

На полето на конфронтацията от същата страна, предимно с дипломатически средства, се нарежда като ариегард Китай поради собствените му проблеми със сепаратистките настроения в държавата и в името на порасналото китайско самочувствие на световен балансьор срещу все още твърде силния Запад.

По тази разделителна линия преминава световното противопоставяне днес в преродената студена война. И България на БСП, ДПС, Атака, ВМРО и др. подобни русофилски групировки с партийни табели направиха възможното да помага на руската позиция според силиците си.А те са достатъчни за една каца с европейски мед, когато говорим за необходимост от консенсус.

Флагманът на правителствената пропаганда ( и миналата и тази година, независимо от правителствата) в телевизионния ефир ТВ7 показа промосковски хъс от куриозно естество- докато София късаше дипломатическите отношения с Дамаск и гонеше посланика на Сирия, екип на ТВ7 попадна миналия юни в любящите обятия на сирийския режим и ужасно се гордееше с това постижение. Директорът Бареков се задъхваше от самохвалство, че това бил единствения чуждестранен телевизионен екип, който предава от „мястото на събитията” ( т.е. от местата, на които го водят любезните домакини от сирийския режим), без да разбира какво си признава: че това е платена любов.

„Частна инициатива на една частна телевизия”?, Да, бе, да! Можем да повярваме в това само, ако не знаехме с какво настървение тази телевизия обслужваше властта.

Никога, никой не възропта официално срещу тази гавра с уж прозападната позиция на страната ни. Това е една от причините да не приемам твърденията, че Бойко Борисов се бил противопоставил на руското влияние в България.

Не може да се очаква откровеност по темата от Калфин, автор на култовата ( в смисъл- напълно в духа на времето на „култа към личността”, т.е на Сталин) за любовта към Русия като условие за българския патриотизъм. Той е доказал многократно своята лоялност към руския интерес- мълча например като външен министър послушно и за грузинската драма от август 2008-ма година, докато европейски политици се надпреварваха да заклеймяват несъразмерния побойнически отговор на огромната Русия срещу миниатюрното кавказко предизвикателство.

Единствената позиция, която България на Калфин, Станишев и Първанов си позволиха срещу опита на Русия да настъпи на кавказкия мазол в Южна Осетия с танкови вериги , беше сервирана сервилно ( за да не се обиди Кремъл), в няколко реда, оповестени като присъединяване на София към критиката на Брюксел срещу Москва от 26 август 2008-ма.

Въпреки липсата на елементарно съчувствие- за солидарност , да не говорим, с малката, православна, черноморска държавица ( която огромната, православна Русия се опита неуспешно да смачка), днешните вчерашни управници не се притесняват да обявят „черноморския регион” за свой приоритет във външната политика. В контекста на позорната традиция да се угажда на Москва това звучи най-малкото „двусмислено”.

Сега неуспелият да консумира втори мандат Калфин, изместен вътрешнопартийно за поста от Вигенин, намеква за различия в позициите с днешния титуляр в МВнР. През цялото интервю Калфин говореше в условно наклонение, с(т)имулирайки незнание по въпросите, за които държи публиката да си остане заблудена.

Който му вярва, ще остане с впечатление, че той наистина е неосведомен за новите доказателства за ролята на Хизбуллах, предоставени от САЩ, за които промълви Вигенин.

Освен това Калфин „допусна” възможно отмъщение от страна на Хизбуллах срещу България, докато в интервю за БНР Вигенин заяви вчера, че „не мисли” това за възможно, пък и сме били сега по-подготвени за подобна ситуация.

Изобщо, за пореден път ни показват, че сме подложени на византийската имперска политика : „разделяй, за да владееш” като шизофренична държава, допусната явно не случайно от Кремъл до луксозната западна къща. Защото ни държат на каишката в една вътрешна къщурка, от която задействат своя пес всеки пък, когато на господарите от Изток им се струва, че тук трябва да се лае по „врага пред портата”.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: