/Поглед.инфо/ Бойко Борисов започва пълна чистка в ГЕРБ и ще разчита на нови фигури, които да му помагат при взимането на решенията. На мястото на Искра Фидосова и Цветан Цветанов той ще сложи четирима души, твърди "168 часа".

Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му е*а п*тката майна. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост? Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват“. С този нецензурен упрек се обърна към медиите бившият министър на културата Вежди Рашидов в кулоарите на парламента и бе записан от информационна агенция PIK. Обидите са по адрес на депутата от ДПС Делян Пеевски, който е и най-големият медиен ...

/Поглед.инфо/ Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя л...р, на Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт, казва бившият културен министър

Не минава седмица, не минава дори и ден, без да бъдем информирани за поредната човешка трагедия. Било по телевизията или в някой новинарски сайт, ние прочитаме призиви, които провокират нашето човеколюбие и неизменно завършват с посочена банкова сметка или телефонен номер, където да изпратим SMS, за да подпомогнем лечението на някой страдалец, който няма как да събере нужните средства за скъпоструваща операция в чужбина.

/Поглед.инфо/ Бащата на бившия служител на ЦРУ Едуард Сноудън, който получи временно убежище в Русия, благодари на Русия и президента Владимир Путин за това, че са помогнали на сина му.

/Поглед.инфо/ Делът на руските инвестиции в българската икономика възлиза на 225 млн. евро, или 15% от общия инвестиционен поток по резултатите от 2012 година.

/Поглед.инфо/ Отворено писмо до министър-председателя на РБългария Пламен Орешарски

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт "125 години БДЖ - а сега накъде?!" организира неофициално честване на 125-та годишнина на Български Държавни Железници на 3-ти август 2013 г., събота, от 10:00 ч. на Централна ж.п. гара София. През 1888 г. министърът на транспорта в правителството на Стефан Стамболов подписва указ, с който е създадена нова държавна компания - Български железници, като първата линия, обслужвана от влаковете й, е Вакарел – Белово. Малко по-късно, на 1 август първите локомотиви на БДЖ преминава по новооткритата международна линия Цариброд - София - Белово.

Правилото "Работиш, печелиш, получаваш" е световноизвестно. "Много работиш, много печелиш, повече получаваш" - също. Обаче ние нали сме освен света у нас тези правила не важат. Особено пък за миньорите, чийто труд и условия за работа мнозина сравняват с каторжни. А ако някой не вярва - да слезе под земята да види как се копае за по 500-600 лева заплата. Мината обаче е за мъжкари, там всеки помага на всеки и могат да разчитат един на друг, което много трудно може да се каже за заетите в други обществени сектори. Това са ми разказвали преди време пенсионирани инженери - миньори, раздирани от силикозна кашлица. Сетих се за тях вчера по повод на смъртта на 49-годишния работник от злополучната мина "Ораново". Мъжът в зряла възраст си отиде, покосен от инфаркт, само дни след като земята погълна двама негови колеги при авария, а други двама все още се издирват. Близките на тези жертви едва ли ще почувстват утеха от разкритието, че досегашната администрация си била затваряла очите за...

Доц. Алиосман Имамов е роден през 1953 г. в с. Абланица. Той е доцент, доктор на науките, преподавател е в УНСС по статистика и иконометрия. Депутат от ДПС и зам.-председател на движението, отговарящ ресорно за икономиката и социалната политика. Бил е народен представител в 39-ото, 40-ото и 41-ото Народно събрание. В този мандат е председател на комисията по икономическа политика и туризъм. - Г-н Имамов, защо имаше толкова много спорове по вече гласуваната актуализация на бюджета и какви са вашите прогнози занапред? - Разбира се, доволен съм, че в края на краищата всичко приключи благополучно. Това, което беше предложено от Министерския съвет като текстове в този документ, бе прието. Естествено е да има дебати по отделните предложения. Всъщност точно тези дебати доказват, че в тях се влага повече политически смисъл, отколкото експертност. - Моля ви да обясните на популярен език за хората извън парламента – защо тази актуализация се налага сега? - Вижте, аз зная, че...

В памет на току що починалия доайен на българската болка по и от Македония проф. Михаил Огнянов публикувам тук още един негов текст.

Избрах точно този текст не, разбира се, защото бе написан по повод моята статия “Буре с барут или романтичен блян”, а защото в него покойният проф. Огнянов много концентрирано и наситено излага същината на своето виждане за отношението на България към задосоговска Македония и нейните жители. А също за сложностите с представянето на тези отношения на европейската сцена.

М.Р.

---

С разбиране и съчувствие

Михаил Огнянов, в-к Про и Анти брой 11 (20 – 26 март 2009 г.)

Тук публикуваната статия на Милен Радев “Буре с барут…” за авторитетното австрийско списание WESPENNEST, предизвика различни реакции в Македония и Германия. В Македония тя е посрещната с негативни емоции, в Германия с логическо неразбиране на българските стремежи.

Това поставя пред нас въпроса, как да представяме нашето отношение към Република Македония пред македонците и пред европейците. Към жителите на македонската република трябва да се отнесем със съчувствие и разбиране. Изтърпените трагедии през ХХ век причиниха дълбоки травми в народната психика. Македонизмът в сегашния му вид представлява силна психологическа реакция на преживяното в миналото и на тегобите в съвременността. Почти всеки гражданин на Република Македония си има своята лична драма.

В същия брой на списанието, в което е публикувана статията на Милен Радев, има и стихове от големия македонски поет Богомил Гюзел. Той е син на интелектуалеца и великомъченика на Македония Димитър Гюзелов убит от сърбокомунистите заради неговата българщина. В детството си той е преживял убийството на баща си, в ранната младост съдбата на син на “народен неприятел” Той си знае как е намерил сили да преодолее тези психотравми и е успял да стане най-големия поет на сегашна Македония.

Може би не така трагични, но също изпълнени с драматични перипетии, са съдбите на всички жители на тази малка и крехка република. Такава е психологическата основа, която подхранва фантазиите за миналото величие на Македония.

Може да си представим тяхната реакция, когато им се поднесат далеч по-скромните доказани исторически факти. За облъчените от македонизъм сдържаният и концентриран текст на Милен Радев е непоносим.

Историческите факти трябва да им се поднасят като лекарство подсладени и на малки дози. И като лайтмотив трябва непрекъснато да се повтаря, че ние поддържаме независимостта и целостта на македонската република, признаваме тяхното право на национално самосъзнание и език. И доказахме това с факта, че признахме първи независимостта на републиката и официалния им език. Да ги успокоим, че ние не пренасяме миналото в съвремието. Надеждата ни е и те да направят същото.

Историческата наука си има свои правила и учените историци трябва строго да ги спазват. Широката европейска общественост се интересува не толкова от самите исторически факти, колкото от злоупотребата с тях за влияние днес.

Тя се страхува от това, че позоваването на историята може да послужи като детонатор на това „буре с барут“, какъвто смятат, че е Балканският полуостров. Затова при изнасяне на факти от балканската история трябва да се предпазваме от алюзии за съвремието и в никакъв случай да не използваме исторически аргументи за прекрояване на границите.

По време на Титова Югославия македонските историци се ползваха с международен комфорт. Положението на необвързана страна осигуряваше подкрепата и на двата противопоставящи се блока. И затова югославският македонизъм намери подкрепа сред по-широката европейска общественост. Още повече името на Александър Македонски бе известно на всеки ученик и е далеч по-известно от името на България. Това представлява определена трудност за по-широкото разпространение на българската гледна точка.

Това го знаят сегашните македонски ръководители и се опитват да го използват за своята кауза, макар и да знаят, че връзката между сегашните македонци и Александровите е твърде косвена и научно неубедителна. Дали ще сполучат с тази своя хитрост? От друга страна, с това те предизвикват Гърция, която отдавна е наложила монопол върху Александровото историческо наследство. Така се сблъскват историческата романтика с политическата реалност.

Германия е в морален дълг пред България. Това трябва да го разберат германците. През двете световни войни нашите съседи бяха съюзници на победителите Англия и Франция. Затова техният глас се чува по-добре в Европа. България беше съюзник на победена Германия.

България е малка страна и след пораженията не можа да възстанови предишния си устрем. Германия е велика страна и след пораженията почти успя да възстанови предишното си положение. Не знам каква е причината да забрави България. Може би това е недоизживеният комплекс за виновност за Дахау и Освиенцим. А на англичаните тежи ли им споменът за Дрезден?

Без да забравя своите и чуждите грехове, Германия е морално задължена да разбира по-добре България.

---

/Поглед.инфо/ Ще сложим край на порочните практики в този рудник, категорично заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в рудник "Ораново". След инцидента тази сутрин, при който работник почина след инфаркт по време на работа там, той замина спешно за рудника в Симитли.

/Поглед.инфо/ С дебатите по актуализацията на бюджета бяха разсеяни редица митове, каза в пленарната зала финансовият министър Петър Чобанов след приемането на актуализацията на бюджета на второ четене.

http://pik.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%85%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BB-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%80-%D0%B4%D0%B0-%D0%BC%D1%83-%D0%B5%D0%B0-%D0%BF%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-news90815.html

вежди е нецензурен и първичен, но е прав. 
ако в изданията на пеевски "журналистите" искат наистина да са журналисти, би трябвало да напуснат работата си. 
страхлив, продажен народ, турчин да ви го каже.

Срещат се двама приятели след тежка пиянска вечер и единият казва: - Снощи пак препи жестоко! - Защо мислиш така? - пита другият. - Ами, като те видях за последно, ти беше застанал пред пощенската кутия, пусна 2 лева вътре, погледна си часовника и каза: ”Ейй, пак съм отслабнал с 3 килограма!”. Усмихни се, България! Британските учени отново ни "изненадаха" с невероятни факти, доказани с доброволци. Този път обаче няма да се хванем на въдицата им. Според учените британците имали махмурлук едва шест дни в годината. Това си е направо манипулиране на данните, ако попитате барманите в заведенията в Слънчев бряг, защото по време на почивката им на британците им се събират минимум 14 дни с махмурлук на плажа. Така двама разпускащи под чадърите в курорта англичани пушели по цигара. В адската жега единият казал: - Абе ще взема да откажа пушенето... Вчера толкова зле ми стана, направо не мога да ти опиша. - А ще зарежеш ли и пиенето? - Не, не ми беше чак толкова лошо.

Amnesty International: Разследването на предполагаемата прекалена употреба на сила по време на протестите в София трябва да бъде незабавно и изчерпателно

Напоследък все повече българи изпитват недоверие към своя личен лекар. В ерата на интернет отвсякъде ни заливат купища различна информация и все повече хора започват сами да си поставят диагнози по прочетеното в някой форум или пък решават да прибягнат към алтернативни форми на лечение, вместо да се доверят на традиционната медицина. За това говорят и фактите. Близо 114 000 българи биха шута на личния си лекар, гръмна в началото на седмицата водещ всекидневник. Все повече хора били недоволни от своето джипи и искали лекар, който да ги лекува с билки и хомеопатия. Някои майки пък разкарали своя доктор, тъй като не желаят да ваксинират децата си, а той отказва да вписва в картона на хлапето им фалшиви имунизации. Определено няма нищо лошо в алтернативните лечебни методи. В много случаи те донасят така желаното облекчение на пациента там, където съвременната медицина се е оказала безсилна. Не са малко случаите на чудодейни изцеления, постигнати с даровете на природата, с...

На 31 май спецполицаи от Противодействие на организираната престъпност (новата дирекция към ДАНС, която е наследник на ГДБОП) нахлуват в дома на Ваньо Минков и без обяснения започват обиск. По същото време подобен обиск става и в дома на майка му. Когато тя пита защо е всичко това, отговорът е, че се извършва поръчка на американските служби. По-късно Ваньо е отведен и задържан в ареста. Там той посреща рождения си ден, далеч от близки и роднини, без да е наясно в какво е обвинен. Случаят наподобява много този с Гергана Червенкова, която трябваше да бъде екстрадирана в САЩ по обвинения, които се крепят само на клетвени декларации на разследващи, но не и на доказателства.

Коментар на един от поканилите Сергей Станишев на публичен дебат представител на протестиращите, за отказа на лидера на БСП да се срещне с тях.

Измина вече повече от един месец (от 30/06/2013), откакто председателя на Комисията по енергетика, към 42-то Народно събрание Рамадан Аталай (ДПС), в ефира на БНР, програма Хоризонт, предаването „Неделя 150” пое ангажимент да...

/Поглед.инфо/ Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев e уволнил Бетина Жотева от поста началник на дирекция „Връзки с Обществеността и протокол“. Държавната чиновничка потвърди новината пред ПИК.

Парламентът реши Министерският съвет да може да поема външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, в размер общо до един милиард лева или тяхната равностойност в друга валута. За предложението на вносителя гласуваха 107 народни представители, 87 бяха против, а 7 се въздържаха. Поставено е условие за последваща ратификация при взимане на такова решение от правителството. Депутатите приеха днес на второ четене актуализацията на Закона за държавния бюджет за 2013 г. Те решиха максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2013 г., да е 3 млрд. лв., а не както беше в закона за държавния бюджет за 2013 г. - 2 млрд. лв.

Растеж на данъчните приходи, % на годишна основа – акумулирани данни от началото на годината

Източник: Министерство на финансите

 

Държавният бюджет е практически балансиран за първите 6 месеца на годината (с минимален дефицит от 7.6 млн.лв при 14.2 млрд.лв приходи). Влошаването на бюджетното салдо спрямо същия период на миналата година е близо 70 млн.лв., което е в рамките на заложеното в бюджета.

Приходите в бюджета достигат 14.2 млрд.лв, което е увеличение от 940 млн.лв. спрямо предходната година – в рамките на очакваното. Приходите от акцизи продължават да се подобряват и спадът им през януари-юни е само 1% (спрямо 15% спад през януари).

През юни, обаче, се наблюдава влошаване на растежа на данъчните приходи, основно заради по-бавен растеж на приходите от ДДС. През самия юни това не довежда до проблем заради наличието на растеж на неданъчните приходи. От графиката по-горе, обаче, се вижда ясно, че най-голямо увеличение на данъчните приходи има през април и май (служебното правителство) докато през юни растежът се връща до по-ниските нива от началото на годината. Дали ще го обясним с хаоса покрай промяната в правителството през юни или с това, че събираемостта не е била приоритет заради политически неволи (Пеевски и протестите), но все пак развитието е негативно. Събираемостта на приходите трябва да се увеличи до нивата постигнати през април и май.

 

Блогът за икономика 2013

/Поглед.инфо/ "Демонстрацията на политическите мускули отклоняват въпроса за актуализацията на бюджета. Към актуализация трябва да се пристъпи, когато изпълнението рязко се отклонява от параметрите, при извънредни външни или вътрешни обстоятелства и ново правителство с нови политики."Това заяви в ефира на Би Ти Ви изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев.

Милен Радев

Още една тъжна вест!
Току що Васил Станилов ми съобщава, че в София е починал проф. Михаил Огнянов…

Писал съм го неведнъж на различни места: за мен той беше буквално един от последните живи възрожденци, верен син на Битоля и Охрид, на българска Македония, млад по дух, неимоверен ерудит…
Благословен бях, че съм имал възможност да водя с него незабравими разговори, че съм чел книгите и статиите му…

Светла му памет!

Търсейки текстове, с които да го почета тук в този блог, попаднах на негова силна статия за един от най-западните и най-българските крайща – Костурско. В нея покойният Михаил Огнянов от своя страна отдава почит на малко преди това загиналия при крайно съмнителни обстоятелства при първото си връщане в старата Татковина проф. Благой Шклифов. За мен текстът е особено ценен, защото тъкмо на проф. Михаил Огнянов дължа запознанството си и с Благой Шклифов. Това стана малко преди насилствената му смърт през септември 2003 г…

По приумиците на интернета току що откривам един уникален видеодокумент, който някой е спасил частично и качил в YouTube. Двамата днешни покойници, представят през 2002 г. своите книги в Охрид – българския Ерусалим, както сме свикнали да го мислим и чувстваме.

За съжаление самият Михаил Огнянов се вижда само за миг на подиума до Благой Шклифов, но все пак държа да приведа тук този кратък откъс по няколко причини: в памет на двамата покойници (през септември стават десет години от гибелта на тъй жизнения и динамичен, тъй изпълнен с планове Благой Шклифов – това се вижда и на видеото!), но и в памет на годишнината от Илинденското въстание, което отново припомняме сега. Костурско, откъдето бе проф. Шклифов и за което пише по-надолу проф. Огнянов е един от центровете на въстанието, имената на Васил Чекаларов и Пандо Кляшев, Лазо Поптрайков… са легендарни, техните  съратници и съседи от този край са понесли едни от най-страшните ужаси от развилянлата се османска власт и от страна на фанатичните гърци, водени от триждипроклетия владика Каравангелис…

И така. Първо уникалният видеодокумент:

---

..

И статията на проф. Михаил Огнянов от в-к Детонация, съхранена и взета назаем от прекрасния сайт на Васил Карлуковски:

---

Най-трагичният български край

Проф. Михаил Огнянов, “Детонация”, 10 септември 2004 г.

Този месец се навършва една година от гибелта на проф. Благой Шклифов. Неговата съдба е поредният щрих от трагедията на неговия роден Костурски край. Отдавайки почит на неговата памет, се замисляме и за неговия роден край като част от забравените български трагедии през последните 150 години.

Балканите са първите носители на името Европа. Сега те са болният район на Европа. Първото твърдение може да е източник на гордост, второто – на срам. Между тези две противоположни характеристики има причинно-следствена връзка. Tя е в широко известното твърдение, че Балканите са свърхнатоварени с история. Народите, които сега ги населяват, поемат непоносим исторически товар от истинските си или мнимите си предшественици. Смятайки, че това е особено ценно богатство, те влизат помежду си в остри стълкновения за разпределението му. Шампиони в това отношение са гърците. С по-голямо или по-малко основание те монополизират цялото историческо наследство от древните елини, Александровите македонци, ромеите на Източната римска империя т.н. Както другаде съм писал, този непоносимо тежък исторически товар не може да не деформира националната психика. В това е всъщност “нещастието да си грък”. Всички сегашни балкански народи са се образували в резултат на продължителен исторически процес, който непрекъснато ги моделира. Не може да си харесаме само един определен изолиран исторически период, за да се обявим за монополни негови наследственици.

Сегашните гръцки и български народи, поели определено наследство от своите предшественици и съседи, реално са се оформили през последното хилядолетие. През това хилядолетие са били във взаимна борба. Известно е, че войната сближава народите не по-малко от мирното съжителство. Още в ранната си творба “Казаци” Лев Толстой отбелязва, че сходството в бита и поведението на казаците с това на черкезите е резултат на борбата между тези две племена. Както сегашните гърци, така и българите са заели много от жителите на Източната римска империя. Разбира се, сегашните гърци, наследили техния език, са приели по-голяма част от това културно наследство. Но и ние в определен смисъл сме рожба и на остатъците на Източната римска империя (заедно с другите наследства – прабългарското, славянското, тракийското и на други народи). Както става при всека подялба на наследство, възникват конфликти за територии, население, културни богатства. Най-остри са били конфликтите в “зоните на контакт”. Такъв е Костурският край.

Костурско заедно с останалата част от югозападна Македония и Южна Албания е било ядрото на Самуилова България и там е оказана последната упорита съпротива срещу Българоубиеца. През средата на ХIХ век взима активно участие във възрожденските борби. Не съм си поставил задачата, нито имам компетентността да пиша за възрожденските борби на този край. Неотдавна обаче един мой приятел – проф. Златан Златанов от Варненския медицински институт – ми изпрати спомените на своя прадядо свещеник Златко Каратанасов и ще си позволя да цитирам редове от тях.

“Обзет от скръб по изгубената ми родина и свиден бащин дом, сърцето ми се свива от болка, а душата ми копнее за родно място. В най-южната част на Югозападна Македония, дето слънцето по-жарко грей, там е бащиното ми огнище – с. Бобища, Костурска околия”.

Градът Костур е имал смесено население – турци, българи, гърци, евреи, но митрополитът, макар и грък и патриаршист, до края на XIX век е носил титлата “Екзархоу пасис палеас Воулгариас” (Екзарх на цяла стара България). Селата обаче са били почти изцяло български, с български имена, сега оцелелите са прекръстени. Описана е борбата за български училища в този край за периода 1868–1903. Тя е била започната от Георги Динков Дързилович, извесния даскал Динката от спомените на Димитър Благоев, който го определя като “български националист”. Край на българското просветно дело поставя Балканската война, която ”изкопа гроба на Македония и Тракия”. Главен гонител на българщината в този край е бил Костурският митрополит Германос Каравангелис “по звер и от самите турци”. Наскоро са преиздадени неговите спомени “Македонската борба”, в които може да се види погърчването на този край от гръцка гледна точка. В синхрон с него е действала и “Гръцката въоръжена пропаганда”, изпълняваща директивата “българин да не остане”,начело с гръцкия офицер Павлос Мелас. За гърците той е герой, но в спомена на костурчани – злодей. В българската и гръцка историческа литература е дадена тази противоположна оценка. Образът, който си е самообрисувал в писмата си, е по-близък до българската оценка. Най-известно е нападението на с. Загоричани, където са избити 60 жители, включително жени и деца. Примерите могат да се умножат. Манталитетът на извършителите може да бъде изразен с канибалската премъдрост на андартина Зорба Гъркът от едноименния роман: За да станеш мъж, трябва да си вкусил месо от българин или турчин *. Разбира се, и ВМОРО не им оставала длъжна. Във филма “Мера според мера” има една силна сцена “Сестра жали брата”–гъркоманин, убит за предателство от брат си –българин (във филма действието става малко по-на изток от Костурско – в Енидже-Вардарско, но тези трагедии са се развивали из цяла Южна Македония).

Илинденското въстание се разгоря най-силно в Костурско. Там населението взима най-голямо участие, въстаническите отряди са най-многобройни и организирани, водят се победоносни сражения с аскера. Летописецът на Илинденското въстание Христо Силянов определя сражението на Бигла като “грандиозно”.За разлика от другаде тактиката им не е отбранителна, а нападателна. Въстанието там трая най-дълго – от 20 юли стар стил (2 август) до втората половина на октомври когато прославените отряди се стопяват до малки чети. Прославят се войводите Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Митре Влаха, Иван Попов, Лазар Поптрайков… Миналата година бяха издадени спомените на Васил Чекаларов. И там се повтарят жестокостите на турската власт –  до 20% от къщите са опожарени, Костурско е на второ място по процент на избитите жители след Охридско…

Тези жестокости се повтарят от гръцките власти през 1912-1913. През Балканската война достигат до Костурско четите на ВМОРО. Един от техните войводи е писателят Христо Силянов, който описва този поход в книгата си “От Витоша до Грамос”. Вместо турците, там неприятели се оказват съюзниците – гърци. С измама е обезглавен славният войвода Васил Чекаларов. Поведението на гръцките власти е описано в международната Карнегиегиева анкета.

Както пише в тази анкета, гърци и сърби оставиха в Македония “един обезглавен народ” – лишен от своята интелегенция: учители, свещеници и други образовани люде. Всички трябва да се признаят за гърци и да научат гръцки. Тезата на гръцките власти е била, че до 1903 всички са били гърци, след това екзархията и комитаджиите са ги накарали да се пишат българи и който не иска да си възстанови гръцкото съзнание, ако не напусне и отиде в България, ще бъде убит или изселен по островите. Това продължило до Втората световна война.

След Първата световна война гърците проведоха етническа чистка в Тракия и Македония. Използваха се различни методи – насилствени, полунасилствени и легални, вариращи от убийства и изселване по островите до международни споразумения. Едно от тях беше спогодбата Молов-Кафандарис. По нея в България се заселиха няколко десетки хиляди бежанци. Гърците поначало не приемат съществуването на македонска нация, но нашенците там, даже без да знаят коминтерновското решение, почнаха да се самонаричат македонци: ако кажехме, че сме българи, ни биеха и убиваха, ако кажехме – македонци, оставяха ни на мира. Така и там, по механизъм различен от Югославия, започна да се разпространява македонското самоопределение. Най-суров е бил режимът при диктатурата на Метаксас. За една българска дума – 100 грама рициново масло.

След капитулацията на Гърция през 1941, Костурско беше окупирано от италианска войска, но остана в рамките на гръцката държава. Българската войска и администрация стигнаха до бившата гръцко-югославска граница. В Костурско действаха националистически гръцки отряди – андарти, които тероризираха нашенските села. Там почнаха да се образуват чети за самоотбрана. Тогава ВМРО–Иван Михайлов изпрати свои активисти да помогнат при организирането им. Там загина архитект Борис Огнянов, брат на известния журналист и поет Христо Огнянов. След капитулацията на Италия стана очевидно, че победата клони към антихитлеристката коалиция, комунистическото партизанско движение се засили и членовете от тези единици за самоотбрана почнаха да преминават към комунистическите партизани. Все пак те бяха за предпочитане пред националистическите андарти. Ние тогава живеехме в Битоля, която отстои на около 15 км от гръцката граница и лесно достигаха до нас известия за тези събития в Леринско и Костурско. По-късно, след 9 септември 1944, там се образува партизанска бригада “Гоце Делчев”.

След споразумението във Варкиза между комунистите и кралското гръцко правителство тя бе разформирована, но членовете й по-късно се вляха в партизанската армия на Маркос и участваха в тригодишната гражданска война в Гърция. Нашенците бяха гръбнакът на тази армия, подмамени от полуобещанията, че ще се образува “славяно-гръцка независима република Македония” Така Костурско стана бойно поле между сталинската агресия и антикомунистическата отбрана. Нашенците станаха неволни съюзници на комунистите с надеждата, че те ще ги спасят от гръцките шовинисти. По този начин те станаха прицел не само на гръцките шовинисти, но и на притеклите им на помощ английски и американски сили – предимно авиация. За пореден път селата бяха опожарявани – този път с напалм. Въпреки техническото превъзходство на противника армията на Маркос оказа неочаквано продължителна съпротива. Разбира се, помощ идваше от комунистическия север – България, Югославия, Албания. Накрая фронтът рухна по две непосредствени причини – Маркос беше сменен от Захариадис, който заповяда авантюристичен поход към Атина.

Втората причина беше когато Тито се скара със Сталин и прекъсна подкрепата си за партизаните. Тогава към България, Югославия, Албания придойдоха бежанци. Тези от нашенците, които дойдоха в България, не ги оставиха тук, а ги заселиха чак в Централна Азия – около Ташкент. Комунистическите власти знаеха, че ако останат тук, ще се слеят със своите сънародници – българи и ще бъдат загубени като резерв на Гръцката комунистическа партия. Има случаи, когато братя, заселили се в България през двадесетте години, можеха да видят своите братя и други роднини само на гарата, при минаването им транзит за Азия. Свидетел съм на срещи между братовчеди 25 години след това при Хрушчовото размразяване – от Ташкент, от Унгария, от Войводина… Това комунистическо национално престъпление е почти неизвестно.

В Република Македония и сега всяка година стават срещи на “децата бегалци” (бежанци) от гръцка Македония.

Един от тези “деца бегалци” беше Благой Шклифов.

Той е роден в село Черешница, в полите на Вич планина през 1935. През 1948 г, в края на гражданската война, напуска опожареното с напалм родно село и през Югославия се заселва в Унгария заедно с други бежанци от Костурско, Леринско, Преспанско, Воденско. Завършва висшето си образование в Унгария, която му става втора родина. През 1964 идва в България – неговата истинска първа родина, макар и роден отвъд нейните граници. Изкарва аспирантура в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и през 1969 защитава десертация на тема “Костурският говор”. Езиковият материал го е събирал между своите земляци – бежанци. Последва монография върху долнопреспанския говор, за пастирския език и др. В началото на 90-те години защитава дисертация за доктор на филологическите науки с някои теоретични постановки, основани върху проучванията му върху югозападните български диалекти. Основният извод върху костурските говори е, че те принадлежат към западните български говори, но с някои особености, които ги свързват с източните, затова по-точно е да се каже, че те са междинно звено, макар и географски несвързано с източните, както и с родопските.

Вълнуваше го проблемът с българската глототомия – разделянето на литературния език на български и македонски. Една от предпоставките, които улесниха македонистите да направят това, той виждаше и в абсолютното доминиране в българския литературен език на източните говори. Последните му трудове бяха посветени на въпроса за “Разширяване на диалектната основа на литературния български език”. По примера на унгарците препоръчваше да се приемат като равностойни дублети думи от източните и западните говори. Тези свои възгледи защитаваше безкомпромисно и тук и в Република Македония. В края на септември замина за Сяр (нашенците там “якат”, по гръцки е Серес) да събира езиков материал и не се върна. Загина при неизяснени, много съмнителни обстоятелства. Каквато и да е причината за неговата гибел, ние трябва да му отдадем почит като към жертва в изпълнение на научния и патриотичния дълг.

За политиците присъединяването към Европа включва политически, стопански и военни проблеми, но за балканските народи това е повърхностната, външната страна на процеса. Основният проблем е възприемането на европейската ценностна система в нейната дълбока същност. Манталитетът на всички балкански народи носи едни или други деформации, наследени от трагичното им минало. Гърците, макар и формални членове на Европейския съюз, не са свободни от манталитет, който е несъвместим със съвременния европеизъм. Най-силна черта на този манталитет е шовинизмът, който на Балканите има за конкурент само сърбите. Редица от недостатъците ни са общи с гърците, но не и шовинизмът. Петер Юхас в статията, посветена също на Благой Шклифов (в. “Про&Анти” бр. 33 т.г.), цитира една мисъл на Ат. Далчев:

”Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм.”

Разбира се, сега не може да проповядваме егоизъм в буквален смисъл, но трябва да защитаваме националните интереси по начин, незасяга правилно разбраните интереси на другите. Гореописаните трагедии не са призив към омраза, а усилие за един общобалкански катарзис, така както го е разбирал Аристотел.

* Преди няколко години тогавашният министър на културата на Република Македония проф. Димитър Димитров, родом от Воденско, поиска отмяната в Скопие на представянето на балета “Зорба Гъркът” по музика на Микис Теодоракис поради тази канибалска реплика.

---

/Поглед.инфо/ През 1996 година Жельо Желев е налагал вето върху закон за бюджета. Росен Плевнелиев няма да е първият президент, който се е опитвал да спира работата на правителството. Въпросът е, че вчера четох интервю на Росен Плевнелиев дадено за немското обществено радио. То беше озаглавен "Росен Плевнелиев - президент на гражданите". Това много ме притесни. Това каза пред камерите на TV7 проф. Мирослава Кортенска.

LG Electronics (LG) представя своята нова бранд идентичност, в която централно място заема посланието „It’s All Possible” („Всичко е възможно”). Обновената комуникационната стратегия на компанията отразява както стремежа на LG да предоставя на своите клиенти неповторимо изживяване, така и настъпилите промени в технологиите и потребителското …

ASUS представи MeMO Pad FHD 10 – достъпен 10,1-инчов таблет със забележителен Full HD (1920 x 1200 пиксела) IPS дисплей, който е перфектен за забавление с филми и игри. Моделът е снабден с процесор Intel® Atom™ Z2560 и работи с операционна система Android 4.2. MeMO …

VIVACOM отчита стабилен ръст на абонати, сочат финансовите резултати на компанията за второто тримесечие на 2013 г. Клиентите на мобилните услуги на оператора продължават да нарастват, като за периода са се увеличили с 12%, а тези на мобилни дейта услуги – с близо 50 % …

/Поглед.инфо/ "Ако държавата ни влезе в така наречения Гръцки сценарий, българите няма да протестират. Защото ще имат много по-високи доходи и магистрали. Ние сме много по-бедни от гърците", това каза преди минути в ефира на Би Ти Ви депутатът от ДПС Алиосман Имамов.

/Поглед.инфо/ Продължават протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. И в първия ден на август те започнаха с традиционното сутрешно кафе пред сградата на Народното събрание.

/Поглед.инфо/ Слънчев бряг е дестинация за младежки туризъм. От тази гледна точка няма как да забраним на тези млади хора, които се чувстват достатъчно силни и големи, да злоупотребяват с алкохол. Това каза заместник-министърът на туризма Бранимир Ботев, който е бивш председател на Асоцияцията на производителите и търговците на спиртни напитки, в сутрешния блок на TV7.

/Поглед.инфо/ Пореден човек е загинал в мина "Ораново". Такъв сигнал е подаден преди минути предава кореспондентът на БГНЕС в Благоевград.

/Поглед.инфо/ Трима души вече са отказали да оглавят Агенция "Митници", твърди "Стандарт". Докато досегашният шеф на агенцията Ваньо Танов се бори с тежко заболяване и е подложен на поредица от операции, подчинените му се чудят кой ще е новият им началник.

Чухте ли новината, че Бойко Борисов си е променил радикално позицията за предсрочните избори и вече иска да са следващата година? Не сте чули? Няма и да чуете, ако не се поинтересувате целенасочено. Защото не е новина.

Този път не са виновни медиите, които го обслужваха и му спестяваха неудобните припомняния за лекотата, с която си променя мнението. Те логично и автоматично са преценили, че за никого не е новина Борисов да минава на обратната страна на собственото си мнение от вчера. А понякога и от деня…

В същия ден, когато в кулоарите на парламента Борисов заяви в отговор на журналистически въпрос новото си желание да не се бърза с предсрочните избори, в кулоарите на дипломацията той е декларирал точно обратното. Пресцентърът на ГЕРБ информира, че той е информирал посланици от ЕС и САЩ защо искал веднага предсрочни избори.

На кои кулоарни новини да вярваме?

Отговорът е отдавна известен, щом става дума за Борисов: на никоя от тях. Защото той е потенциален рекордьор за „Гинес” в политическото ветроходство- ходи там, накъдето (го) духа вятърът на подмяната. И се гордее с това- пред посланиците заявил, че се съобразява със сигналите от Брюксел „ за разлика от другите”.

За другите, които слушат повече и от него сигналите от Москва, всичко е ясно.

Ясно ли е обаче какво се опитва да постигне Борисов с едни „други”, когато ги котка със съмнителния комплимент за разбирането на „другите десни партии” колко е важно да се „обединим и да свалим това правителство”?

Когато Борисов говори за обединение в дясно, това е гласът на сирените, напомнящ поканата на Путин ( а и още Елцин беше ни предложил нещо подобно по неговия си мечешки начин) към желаещите да се присъединят към несъществуващия, но витаещ в имперските мечти на Кремъл възстановен СССР под формата на Евразийски съюз. Което, в превод на идиоматичен български език, означава „ела, мечко, изяж ме” по отношение на „поканените”.

Борисов хрисимо чака покана от Реформаторския блок. Тя обаче би била само формален повод за него да погербери „другите”, както изгерби СДС миналата пролет с интригата, довела до отказа от Синята коалиция.

Покана на Реформаторския блок към Борисов звучи като покана на ЕС към Китай за пълноправно членство, защото имат допирни точки по въпроса за пазарната икономика.

Покана на Реформаторския блок към Борисов по-точно би изглеждала като искане на реформатора на комунизма в Чехословакия Александър Дупчек за подкрепа от Брежнев и да очаква, че той няма да му дойде на гости с танковете за целите на реформата.

Разликата между ГЕРБ и „другите” не е просто принципна, но и личностна: ГЕРБ не е нищо друго, освен Бойко Борисов. Него не го канят. Той е този, който кани- дори и с моя милост опита.

В Реформаторския блок има много отделни личности, които имат разминаващи се политически биографии и със сигурност ще бъдат обект на всякакви противоречиви коментари заради минали разногласия. Но в зараждащата се формация няма никой или нищо, подобно на Борисов, което би могло да погълне всичко останало. На подобен „подвиг” в една общо формация е способен само бившият охранител, който се беше охранил и преял с власт до пръсване. И се пръсна, но нито за момент не я употреби за реформаторство, съобразявайки се с всякакви други сигнали, само не и с онези, които му нашепваха „реформи, реформи, реформи”.

Реформите означават загуба на „народна любов”, а това е нещото, от което Борисов не желае да се отказва при никакви обстоятелства. Тя, „народната любов”, храни политическото му туловище както планктона кит. Реформата е най-вредното нещо в ареала, където ловува, защото му гони планктона.

Освен ако не става дума за реформаторско блокиране, блокиране на реформаторите или б(л)окаж на евентуалните реформи, Реформаторският блок не бива да приема Борисов да го покани в ГЕРБ с протегнат крак. Той вече спъна не веднъж сините и синините от паданията би трябвало да послужат за ориентир в това неспортменско мачле, в което селекционерът Борисов иска да е и център нападател на всички отбори едновременно.

Такова е поне наблюдението ми от трибуната на този нереформиран от 5 години блог, в който няма как да си сменя мнението месеци, след като съм посветил на Борисов книгата „Премиер на РъБъ”, само защото, чисто математически, изглежда примамливо да се приложи лозунгът „съединението прави силата” чрез едно обединение спрямо сегашната наистина зловредна власт.

Да, да се съединиш с Борисов може и да го прави силен. Ако това е целта, да се съединяват.

Да си го вземат и в лично качество в ЕНП, от където му са радваха на притурените гласове в европейската парламентарна еквилибристика, за която нямаха значение нито възхищението му от Тодор Живков, нито вероломството му срещу уж сестринските им български партии, пропадащи в електорална нищета от момента на нахлуването на монахро-социализма в България с царска нимба на темето и препасана с черен каратистки пояс по долу.

Ще им се получи като един чудесен, проверен вече за наличие на вреден за Русия шистов газ троянски кон на Путин, когото Борисов също така много си харесва- а за удобство могат да си го нарекат (от неудобство) „мост на дружбата” с Москва.

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ Учителка по химия и биология е извършвала оплождания на яйцеклетки в столичната Първа АГ болница "Св. София" (по-позната като "Тина Киркова"), независимо че право на подобна дейност имат само и единствено молекулярен биолог или ембриолог.

/Поглед.инфо/ Уникална резиденция на висш аристократ излезе наяве край тополовградското село Княжево, в разкопките на професорът от БАН Даниела Агре. Ученият от Института по археология нашумя миналата година с откриването на сребърно съкровище край Синеморец. В Тополовградско Агре тръгнала да копае за тракийска гробница, но разкрила укрепен обект с всички отличителни белези на дворец от късната античност.

/Поглед.инфо/ Мартин Луканов, който днес бе застрелян от баща си - хотелиера Валери Луканов, е бил кандидат за депутат от "Движение България на гражданите" тази година на пето място в листата от Враца. 25-годишният мъж е опитвал да се включи активно в политиката.

На топ мениджърите се плащат многомилионни заплати. Това им позволява взаимно да си изкупуват акциите и да се поглъщат. Конкурента направо се купува. Можеш да го оставиш да произвежда за теб, или да го фалираш и ликвидираш. Банките стават хранилища на огромните печалби на корпорациите. Откриват се нови форми на печалба. Самите корпорации започват да отпускат заеми на работниците си. По този начин работникът „повишава” дохода си, а работодателят му предоставя като заем парите, „спестени” от замразяването на заплатата му. Бизнесът, както вече споменах, е в еуфория. Не само няма да плаща на работниците си, но и ги натоварват с лихви. А те отчаяно търсят заеми. За пример – „Дженерал Мотърс” в момента е повече кредитна институция, отколкото производител. Чрез дъщерното си дружество GMAG печели повече от лихви, отколкото от производство на коли. Тази схема размножи кредитодателите и тези с права на кредитни институции неимоверно. В България например дори кабеларките вече отпускат краткосрочни кредити, без да броим лихварите в ромските махали.

/Поглед.инфо/ Най-вероятно днес ще бъдат открити затрупните миньори в рудник "Ораново", предполагат от мината. Спасителите си проправят път през кал и тиня, след като бе прокопана обходната галерия към лента "А".

/Поглед.инфо/ Един обикновен фуражен завод в град Сливен се превърна в терен на необяснимо сияние.

/Поглед.инфо/ Любовна драма или неуспешна дипломна работа - това са версиите на полицията за трагедията

Така като гледам шарената картинка, започвам отново да се задъхвам. Предвкусвам удоволствието. Предстоят ни много радостни събития. С нетърпение очаквам следващия тефтер. Писна ми от молове и сересета, тефтери искам! Тук му е мястото да отправя едно задължително предупреждение към всички бъдещи участници в тефтерните истерии: - Ахтунг, ахтунг! Осторожно, осторожно! Не ходете в Правец! Не отсядайте в хотела на Вальо Златев. Нездравословно е за такива като вас!

Продукти за 4 порции:
1ч.ч. пшеничен грис
1 ½ ч.ч. заквасена сметана
1ч.л. сол
100г сирене
1 скилидка чесън
няколко стръка пресен копър
сушени маслини

Приготвяне:
В тенджера се наливат две и половина чаени чаши вода. Поръсва се щипка сол. Съдът се поставя на включен котлон. Щом течността загрее се добавя грисът на тънка струйка. Бърка се непрекъснато с дървена лъжица. Щом сгъсти и започнат да се образуват балончета, грисът е готов. Прехвърля се в купа. Към него се добавя сметаната и натрошено сирене. Продуктите се объркват до получаване на хомогенност. Скилидката чесън се счуква на крем заедно със сол. Добавя се към сметановия грис. Поръсва се ситно нарязан копър. Полива се една чаена лъжичка лимонов сок. Разядката се обърква. Оставя се в хладилник. Поднася се в купички, гарнирана със сушени маслини.

На 3 и 4 август 2013 г. в българското село Богатое (старото название Долукьой, Одеска област, Украйна) ще се проведе Лятна среща на бесарабските българи „Есть контакт - 2013“. В срещата ще участват младежи от Арцизски, Болградски, Измаилски, Тарутински и Татарбунарски райони (Одеска област, Украйна) и с. Паркани (Приднестровие, Молдова), където компактно живеят българи. Мероприятието се провежда от Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“ и Български младежи клуб „Актив“. Събирането на млади българи започва още през 2008 г. в с. Новая Ивановка (Одеска област, Украйна).

Тежка популистка битка се разигра вчера по повод срока на лятната ваканция на депутатите, накрая народните представители си гласуваха 32 дни почивка - от 5 до 31 август. На практика обаче те ще имат няколко дни допълнително, тъй като 31 август е събота, а НС работи от сряда, т.е. от 4 септември.

Днес ще отидем до Белгия – до градчето, което има най-пряко участие в Първия кръстоносен поход. По конете! :)

Deus vult!

Господ го желае!  

 

 

Първият кръстоносен поход

(1096–1099) започва на 15 август 1096 след речта на папа Урбан II на 27 ноември 1095 с главна цел отговор на молбата на византийския император Алексий I Комнин, който търси западни доброволци, които да помогнат срещу Селджукските турци, превзели Анадола. Допълнителната задача, която в крайна сметка става първостепенна, е превземането на Йерусалим и Светите земи, както и освобождаването на източното християнство  от ислямско иго. Кой, как, кога и защо и досега не е много ясно - дори запазилите се 5 “протокола” от събора в Клермон си противоречат. Най-вероятно официалните задачи на похода прикриват стремежите за контрол на Пътя на коприната и източните пазари, както и здравословното „пускане на кръв“ на Европа. Всичките тези трети синове и гладни селяци могат да бъдат изпратени по-далеч от метрополията, все ще донесат някаква полза за короната. От друга страна цветът на западното рицарство заминава на похода, като за финансирането на войската често са залагани наследствените имения в полза на църквата. С един удар e отслабена светската власт и подсилена църковната. В един от запазените документи се споменава, че Урбан изрича думите, станали девиз на този (пък и на следващите) кръстоносен поход: „Господ го желае!“ Същевременно се засилват и антисемитските настроения, особено в Германия, като се извършват погроми над евреите и се конфискува имуществото им. На Изток тръгват няколко армии, без някаква особена връзка и координация помежду им. Освен това, още преди официалното начало на похода, над 100 000 селяни и бедни рицари, жени и деца, повлияни от проповедите на Пиер Пустинника (Pierre l'Ermite), „неоторизиран“ свещеник, тръгват към Босфора. [caption id="" align="aligncenter" width="540"] Статуя на Пиер Пустинника в Амиен, Франция[/caption]     По пътя си Западните войски ограбват местното население, главно за да се снабдят с храна, при което срещат яростна съпротива на унгарци и българи. Дори една византийска армия се сражава срещу тях. Йерусалим е превзет през юли 1099, като са избити много от жителите му –  мюсюлмани, евреи и християни. Кръстоносците се отмятат от обещанието да върнат освободените земи на Византия и основават свои държави тук - кралство Йерусалим, графство Триполи, княжество Антиохия и графство Едеса.

За владетел на Йерусалим е избран Жофруа де Буйон (Godefroid de Bouillon)

Един от водачите на кръстоносния поход, граф на Буйон, херцог на Долна Лотарингия, той все пак не е най-високопоставеният предводител, нито неговата армия е най-голяма. Той е това, което днес бихме нарекли „компромисна” фигура. Известен с честността и верността си, той дори отказва си да бъде коронован за крал на новозавладяното „Небесно царство“ (едноименният филм с Орландо Блум е доста похоливудчена версия на историята) и получава титлата Advocatus Sancti Sepulchri („Защитник на Гроба Господен“). За да се включи в похода заедно с братята си (Бодуен (BaldwindeBouillon) става първият „истински“ крал под името Бодуен I Йерусалимски), които нямат земи в Европа, Жофруа залага херцогството си при принц-епископа на Лиеж и де факто след смъртта на графа херцогството престава да съществува.

 

    Епископът не управлява лично Буйон, а чрез назначен кастелан. През 15 век титлата става наследствена при графовете ван ден Марк (или де ла Марк на френски). Това е доста размирна фамилия, участвала във всички конфликти и интриги по това време (препрочетете си „Куентин Дъруърд“ и „Прокълнатите крале“). Наричан някога „Ключът на Ардените“ (обичайният път за пресичане на Ардените при война минава оттук), днес

Буйон

е симпатично малко градче с 5-6 хиляди жители, намиращо се сред меандрите на река Семоа (Semois). [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Буйон и „Вратата на Франция“ от птичи поглед[/caption]     Основните забележителности на „Перлата на долината на Семоа“ са:

Замъкът-крепост

е един от най-древните и най-интересните феодални обекти в Белгия. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Стени, коридори, тунели[/caption]   Построен е на три скални зъбера, надвиснали на река Семоа. Характеризира се с лабиринт от коридори и добре укрепени стени. Първоначалната крепост е построена през 8-и век, разширена от Жофруа и служи за военни цели до 1830 г. Най-значимата реконструкция на крепостта е направена от френския военен инженер и архитект Вобан (Sébastien Le Prestre de Vauban) по нареждане на Луи XIV (Louis, le Roi-Soleil), като се преустройват стените и стрелковите гнезда, изгражда се арсенал с оръдейна площадка на върха и т. н. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Артилерията контролира долината[/caption]     Желателно е да планирате своето посещение през уикендите по време на (белгийските) училищни ваканции от 1-и март до 11-и ноември - тогава ще можете да се насладите на изложбата на хищни птици и демонстрация на лова с тях. Домашните любимци нямат място тук - твърде вероятно е кралският лешояд да приеме вашият чин-хуа-хуа за румсервиз! [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Забранено за домашни любимци[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Ловът със соколи е аристократично забавление[/caption]         В цената на входния билет влизат и изложби, организирани в замъка. В момента можете да разгледате „Scriptura: от перото до PC” - графити, надписи, подписи, обучение - от средните векове до днес. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Експонат от изложбата, посветена на металообработката в региона[/caption]      

Работно време:

всеки ден с изключение на 25-и декември и 1-и януари

Цени:

възрастни 6.50 € (в група 6.00 €) пенсионери 6.00 € (в група 5.20 €) студенти 4.50 € деца 4.50 € (в група 3.80 €) Осигурени са екскурзоводи на френски, холански, английски и немски. Информация: tel. : +32 (0) 61 46 42 02 fax : +32 (0) 61 46 42 12 email: info@bouillon-initiative.be web: http://www.bouillon-initiative.be/  

Археоскопът „Жофруа де Буйон“

 

    Препоръчвам ви да комбинирате разглеждането на замъка и с посещението на Археоскопа. Това е уникален мултимедиен център, където с прожектиране върху водна стена и движещи се рампи (нещо като заставката на „Игра на тронове“) ще ви бъде показана историята на замъка и Буйон. Тук ще научите и местния вариант на историята на „вербуването“ на Жофруа от Пиер Пустинника за участие в Първия кръстоносен поход.  

Archeoscope „Godefroid de Bouillon“

Quai des Saulx, 14 B-6830 Bouillon GPS:  49.794203,5.069822

Работно време:

Обикновено от 10 до 17 ч. Необходима е справка (страницата на френски), тъй като не работи през всички месеци на годината с еднакво работно време.

Цени:

деца 6 - 12:   4.95 € (4.25 € група над 20 човека) учащи/ пенсионери:            5.75 € (4.95 €) възрастни:   6.25 € (5.45 €) Информация: тел.:    32 (0) 61 46 83 03 факс: 32 (0) 61 46 87 58 emai: info@archeoscopebouillon.be web:   http://www.archeoscopebouillon.be/  

Musée Ducal

Музеят, основан след Втората световна война, има богати колекции от ислямско и средновековно изкуство, от времето на Херцогството, оръжия, художествена и етнографска, както и такава, посветена на металообработването.   Musée Ducal Rue du Petit, 1-3 B-6830 Bouillon GPS:  49.794293,5.067903 Цени: Възрастни:   4,00 € (3.50 тарифа с намаление) Деца:             2,50 € (2.20) Пенсионери: 3,50 € (3.50) Учащи:          3,00 € (3.00) Безплатно:   деца до 6 г., местни жители, притежатели на членска карта Екскурзовод: 30 € (група от 25 човека) Работно време: Летни месеци:        10 - 18 ч. Зимни месеци:       10 - 17 ч. 24.12 и 30.12:          10 - 16 ч. 25.12 и 01.01:          почива Информация: тел.:    +32 (0)61 46 41 89 факс: +32 (0)61 46 42 11 email: info@museeducalbouillon.be web:   www.museeducalbouillon.be   За разлика от други държави, Белгия няма големи производители на бира (може би с изключение на Stella Artoa). Затова пък има огромно количество малки. Въпрос на чест е всяко селище, всяко абатство или махала, да си има собствена пивоварна, в която се произвеждат няколко (често десетина) вида местна бира. Ако си падате по бирения туризъм (да, има и такъв!), следващите два обекта са за вас:

La Brasserie de Bouillon

Производство на традиционни бири: La Cuvée de Bouillon (светла), Médiévale (класическа), Bouillonnaise (тъмна), Blanche of Bouillon (бяла), специални бири според сезона и/или месеца. В ресторанта със 120 места, посветен на бирата, можете да опитате специални бирени мезета или ястия, приготвени с бира.  

Brewery of Bouillon

Rue de la Girafe 76 B-6832 Bouillon GPS: 49.825096,5.087246 Цени: посещение: 4.00 € с дегустация: 9.00 € (включва 4 бири) Групови посещения само след заявка Работно време: 01.04 - 14-07: чет-нед, 10.30 и 14.30. 15.07 - 30.08: 7/7, 10.30 и 14.30. 31.08 - 15.12: чет-нед, 10.30 и 14.30. Информация: тел. :   + 32 (0)61 46 89 43. web:   http://www.brasseriedebouillon.be/accueil_bra_fr.shtml email: info@brasseriedebouillon.be  

Le Marché de Nathalie

Мотото на този магазин е „La bière, notre passion... “ - „Бирата, нашата страст...”. Тук ще намерите продукцията на Orval, Chimay, Rochefort, Westmalle, Achel, La Trappe, Rulles, Ambly, Chouffe, Bastogne, Ste Hélène, Lindemans, Friart, Sterkens, Alken Maes, Het Anker, Palm, Van Steenberge, Silly, Huyghe, Bavik, De Troch, Affligem, Dubuisson, Caracole, Lefebvre, Vapeur, Dupont, Bocq, Val Dieu, Bockor, Les 3 Fourquets, des Légendes, Haacht, Vichte, De Haene, Abbaye des Rocs, Caulier, Forestine, Bosteels, Silenrieux, Van Honsebroeck, Moortgat, InBev, ... - над 350 вида бира, някои от които са произведени в ограничени серии (т. н. занаятчийско (artisant) производство) от малки и големи пивоварни. Работното време е общо взето от 9.30 до 12.00 и от 14.30 до 18.00, без сряда, но се променя през месеците. Донякъде съвпада с времето за посещение на пивоварната. Направете справка предварително на интернет страницата на магазина.  

Nathalie market

Grand Rue 22 B-6830 Bouillon GPS: 49.795408,5.069607 web:   http://www.brasseriedebouillon.be/accueil_nathalie_fr.htm.shtml   Още снимки от Буйон. Автор ЕмаЖунич   Автор: Анжело Ангелов Снимки: Ема Жунич Други разкази свързани с Белгия – на картата: За подробности – кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ! :)  

25 июля пресс-служба Музыкального фестиваля в Равинии распространила сообщение о продлении контракта с Чикагским симфоническим оркестром (далее – ЧСО). В течение следующих пяти лет (с 2014 по 2018 годы) фестиваль по-прежнему будет служить местом летней резиденции оркестра. Традиция, заложенная в 1936 году, сохраняется! 3 августа, 7.30 pm. Павильон. Одно из главных событий этого лета в Равинии – концертное исполнение оперы Джузеппе Верди ”Аида”. “Аида” – одно из самых совершенных творений Верди. История создания оперы необычна. В 1868 году к знаменитому композитору обратилось правительство Египта с предложением написать оперу к открытию нового театра в Каире. Поначалу Верди отказался, но два года спустя, уступая настояниям друга, ...

Във време на криза е най-лесно да се тръшнем и да се оправдаваме от несполуките си. Много фирми обаче възприемат кризата като възможност и в момента, в който го повярват, това клише се превръща в реалност. Може би е твърде рано (с оглед резултатите от посочения по-долу …

Помните ли онзи работен ден, който прекарахме в разглеждане на български улиците и булеварди, заснети от Google и хвърлени в Maps? Е, Google днес предлагат нещо още по-яко, което може да се опише с ключовата дума crowdsourcing. Става дума за заснемането на т.нар. фотосфера с …

Наскоро Instagram последва Vine – вече можем да вграждаме снимки и видео, които сме направили, в блога си. Време беше и за самия Facebook. Привилегированите да се възползват от функцията се броят на пръсти, но скоро ще бъде достъпна за всички. Идеята е проста – …