Дойде време още една програмка, на която разчитам всеки ден да движи сериозни неща, да бъде пусната като свободен софтуер.

tomcast чете mpegts по http, след което го вади на multicast. Може да се използва и за "преписване" на multicast групи като чете каналите от една и ги вади на друга.

Кодът не е особено зле (през 2010 явно не съм бил чак толкова некъдърен) и макар че има нужда да се модернизира и да напиша документация и в момента върши работа.

На който му трябва да дърпа tomcast 1.20.

Пуснат е с лиценз GPLv2 (както и другите ми биващи програмки - tsdecrypt, mptsd и tsdumper2.

Ако някой добър човек разбиращ от красиви и модерни web странички [1] удари едно рамо за страници на тези програмчета съм готов да почерпя поне три бири и да бъда добра компания за изпиването им (компанията може и да се skip-не по желание на черпения).

[1]: Красиви и модерни ще рече нещо, което ползва bootstrap (например), няма js и може да се поддържа лесно на ръка.

“Няма решение за извозване на хора в столицата. Дойдоха хора от различни части на България. Те подкрепят правителството и то не от вчера, а от доста време. Искат да дойдат в столицата и да подкрепят правителството”.
Това заяви Михаил Миков, който присъства на официалната церемония за отбелязване на 110-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание в местността Петрова нива, Община Малко Търново.( Actualno.com)

“Аз съм в ръководството на БСП и не сме вземали решение за организиране на превозването на привържениците пред сградата на парламента. Не виждам причини за драматизиране, тъй като както едните граждани протестират, така и всеки друг български гражданин би трябвало да може да вземе решение да вземе автобуса и да дойде в столицата”, заяви Вигенин.

Министърът на външните работи присъства на официалната церемония за отбелязване на 110-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстаниe в местността „Петрова нива”. /БЛИЦ

И Миков и Вигенин казват истината, за да излъжат.

Абсолютно е сигурно, че НЯМА РЕШЕНИЕ на „Позитано” 20 за операцията с докарването на контрите с автобуси от провинцията, които да осигурят няколко часа мизансцен за мизерните сцени с платената провинциална любов към властта, противопоставена на столичния площаден сарказъм спрямо управляващите.

Никой и за миг не би повярвал, че конспираторите от задкулисието биха оставили писмено самопризнание за подобна срамотия.

Не оставиха документ, с който да бъде осъден техният Тодор Живков, свален пак от тях за целите на оцеляването им чрез мимикрия.

Не допуснаха да се появят досиетата на най-важните им агенти в периода, когато това щеше да има значение за мъждукащата българска демокрация.

Не позволиха да изтече уличаваща като за евентуален прокурорски интерес информация за огромния теч на „дружбата” им по трасето Москва-София-Белград под формата на контрабанда на горива и други суровини в нарушение на югоембаргото, с отчисленията от което си създадоха т.н. силови групировки- т.е. реорганизираха си престъпността в организирана такава.

Техният вожд Първанов, запитан дали случайно не е получил предизборен подарък от спонсор на кандидатпрезидентската му кампания под формата на мезонети ( записани проформа по нотариален акт на негово доверено лице от Перник), също отговори по подобен начин: не отрече конкретно, а само хрисимо препрати любопитстващите да четат официалните му твърдения за имотното му състояние (сякаш би декларирал официално един подкуп).

Всичките им досегашни безобразия винаги са се разминавали безнаказано- включително и при управлението на уж големия им противник Бойко Борисов.

Защо изведнъж трябва да очакваме да изоставят обичайната си тайнственост и да търсим доказателства за гадостите, извършени от тях, в специално изготвени документи за желаещите да ги разследват?

Някой да е виждал подписа на Хитлер под конкретните заповеди за масовите изтребления?

Няма и следа от нищо подобно от страна на неговия съветски двойник Сталин, погубил милиони свои сънародници само с мърдане на мустаците си пред вцепенените от страх изпълнители на волята му, които угоднически изпълнявали устните му указания.

Вигенин и Миков, лъжейки на висок глас, всъщност декламират отново онзи партиен постулат от комунистическата поезия, според който партията е права, дори и да греши.

Нещо повече, Миков и Вигенин надминават класиката в това отношение, постигайки нова висота с формулата: партията е права, когато лъже.

Share on Facebook

Цял ден се лутах в спомените си на какво ми прилича походът на автобусите с контрите, за да покажат платената си партийна си любов към нея в София срещу омразните софиянци.
Вестник „Работническо дело”, който днес се нарича „Дума”, ми помогна да се върна във времето на манифестациите, организирани в центъра на София в подкрепа на правителството на НРБ в защита на позорящия името на България „възродителен процес”, заклеймен тогава дори от СССР.

Спомних си за масовката пред турското посолство от екзалтирани протестиращи на 30 май 1989-та ( ако греша за точната дата, за която няма спомен в интернет, нека бъда поправен). Отидох да видя това зрелище на мракобесието, заставайки от другия тротоар на булеварда, който тогава носеше името на поробителя на България, съветския маршал Толбухин .

Останах си на другия тротоар и до днес.

На кой тротоар се намират българските турци, цигани и мюсюлмани, насилвани масово по онова време от властта, чиито приемници днес лашкат България към нейното тъмно(червено) минало?

Дописката, която ще прочетете по-долу, е от категорията на най-долните примери за идеологическата злъч на тоталитаризма, от който уж искаше да ни отърве спонсорираният от Москва преврат срещу Живков, извършен от онези, които прекръстиха „Работническо дело” на „Дума”.

Фактът, че тъмночервената пропаганда е в състояние да нарече протестиращите българи „скодоумни” и да ги постави под общ знаменател като „платени”, триумфирайки от еднодневното числено превъзходство на платените от властта контри, докарани ( ако не с танкове, както зовеше др. Петър Младенов) с автобуси за целта, не се нуждае от повече коментар. Достатъчна е илюстрацията на оригинала в партийния орган.

Вижте статията в целия й плясък в локвата на комунизма, която уж беше пресъхнала по волята на самата БКП, мимикрирала в БСП!
“Quo vadis?
Юлия Кулинска
17. Август 2013, брой 190
Къде отиваш, г-н протестиращ? Надявам се, че най-после си поел към дома си. С надеждата, че вече ще прекарваш вечерите си там. Ако наистина си умен, красив и интелигентен. Защото след вчерашния невзрачен протест пред парламента би трябвало най-после да си разбрал, че справедливата кауза е по-печеливша от платената. Показа ти го, г-н недоволен, контрапротестът, на който ти не очакваше да дойдат толкова много хора. Млади и стари с открити чела, без агресия и омраза. Това бяха българи, на които им писна от крясъците и скудоумието ти. За разлика от теб те призовават към единство на нацията, искат да имат работа и залък за децата си. За разлика от теб, който плажуваш или ваканцуваш на жълтите павета, болшинството от тези хора са на полето и изкарват хляба на България. Неслучайно те питат г-н президента защо мрази бедните и го призовават да не ни разделя. Ти май забрави, г-н протестиращ, че през последните години мечтите ни като че ли станаха за еднократна употреба. Започнахме да живеем минута за минута, да избутваме живота си до хладилника, до МОЛ-а, до мястото за плащане на сметки, до магазините втора употреба. И да мълчим, втренчени в призраците на бъдещето. А там мечти няма… Сега промяната във властта ни дава шанс да съживим и да оцветим мечтите си. И нашите, и твоите, г-н протестиращ. Трябва само малко търпение, шанс и толерантност. Съгласна съм с много от твоите тези,г-н протестиращ, но изоставиш на улицата жлъчта, обидите и крясъците, ще се почувстваш много по-добре!
Quo vadis? Вкъщи, нали?

Share on Facebook

In addition to the daily protests in the country, Bulgarians all over the world coordinate weekly protests in major cities around the globe through the international initiative ДАНСwithme Global Despite the mounting pressure and plummeting popular support, the calls for new elections and accountability are ignored by the government. As a result, Bulgarians now turn to the government of the United States for support by calling for a diplomatic boycott of the Bulgarian government. The initiative focuses on discrediting the current Bulgarian government by defining it as a pariah that embodies a marriage of convenience between relics from the communist past and the ugly progeny of the former KGB-services that have been morphing into a `business elite’ of oligarchs and organized crime leaders.

Нова инициатива за подкрепа на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски и искане за незабавната му оставка и провеждане на нови избори стартира сред българската диаспора в САЩ. Българите, живеещи в САЩ, са започнали да изпращат индивидуално подписани писма до 4 ключови институции в САЩ – Вицепрезидента Джо Байдън, Държавния департамент (Министерство на външните работи), Комисията по външни отношения на Сената и Камарата на представителите. В писмата се настоява за бойкот и дипломатическа изолация на всички представители на правителството, което е описано като „заговор, въплъщаващ удобната обвързаност на останките от комунистическото минало и грозното потомство на бившите КГБ служби, трансформирани в „бизнес елит“ от олигарси и организирана престъпност“.

Руските космонавти от МКС проведоха успешна извънкорабна дейност по външната повърхност на станцията. Основната задача бе - прокарване на кабели необходими за новият изследователски модул , който ще бъде достасвен в края на 2013г.

Наскоро нашето издание пусна откъс от статия на сръбски историк, Владан Йованович*, разглеждаща начина, по който е било организирано образованието на българските и албанските деца в Кралство Югославия. Благодарение на Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград, Р. Сърбия, който си направи труда да преведе целия текст, тази интересна статия вече е достъпна и на български. Статията разглежда с подробности и конкретни примери опита на тогавашна Югославия да заличи колкото е възможно повече народностната и езиковата идентичност на българи и на албанци във Вардарска Македония и в Косово. Сред цитираните примери от различни документи има и такива с драстичен характер. Като например случаите на побои над български деца в някои училища, починали впоследствие, заради това, че не са отговорили, както се полага, на един или друг въпрос.

За да те обичам, Мила Поздрави ме с усмивка Прости ми, което можеш и което не можеш...

ЦРУ призна, че Зона 51 - свръхсекретният полигон от ерата на Студената война, който десетилетия наред бе предмет на конспиративни теории за извънземни и летящи чинии, съществува. В разсекретени документи на управлението, които бяха публикувани вчера, тази база на ВВС се споменава и се позиционира на картата край пресъхналото езеро Грум. Но в документите не се споменава за катастрофи на НЛО, извънземни с черни очи или инсценирани кацания на Луната. Описват се някои самолети с чудновата форма, но не и летящи чинии. Архивът по национална сигурност към университета "Джордж Вашингтон" се е сдобил с достъп до исторически документи на ЦРУ за пръв път през 2002 г., но в тях всичко относно Зона 51 е било редактирано.

Днешните наследници на някогашните управляващи са наследили от тях патологичната страст за власт. Народът за тях е народ, ако им вика “Ура”, вика ли “Ууу” - той е тълпа, сган, сбирщина от платени лумпени....

Веднъж Настрадин Ходжа излязъл да изнася проповед и се провикнал:

– Правоверни, знаете ли какво ще ви кажа?

– Не знаем – отвърнало множеството.

– Като не знаете, за какво да ви казвам – рекъл той и си отишъл.

Следващия път се обърнал към хората пак със същия въпрос:

– Правоверни, знаете ли какво ще ви кажа?

– Знаем – отвърнало множеството тоя път.

– Е, като знаете, съвсем няма за какво да ви казвам – произнесъл се той и пак си отишъл.

На третия път отново задал същия въпрос:

– Правоверни, знаете ли какво ще ви кажа?

Хората решили, че най-накрая ще го надхитрят и половината започнали да викат: "Знаем", а другата половина: "Не знаем".

– Чудесно! – възкликнал Ходжата. – Тогава тези, които знаят, да кажат на тези, които не знаят.

Евтино и хубаво? Едновременно? Да, и още как! Тишо днес споделя съветите са пътуване  с ниска цена, без да се отказваме от радостите на живота.  Приятно четене:  

Евтино и хубаво пътуване: Мисия възможна

Съвети за икономично и разумно пътуване

Първоначално мислех да озаглавя тази статия “CouchSurfing vs. HostelWorld”, но двете, всъщност, не си противоречат, а чудесно се допълват. Oсвен това, има и трети елемент, който е неизбежен – самолетните билети. Затова реших да обединя опита си в самостоятелно организираните пътувания с ниска цена и, преди настъпването на летния /отпускарски/ туристически сезон, да ви дам няколко полезни препоръки.   Когато пиша статии от рода „Как да…”, аз винаги се ръководя от един прост, но основополагащ принцип – трябва задължително да съм минал през тези неща, да съм се сблъсквал многократно с тях, да съм си “чупил главата”, да съм си взел съответните поуки, да съм ги съпоставил с опита и впечатленията на други хора, да съм си направил съответните изводи, да е минало известно време и, от разстояние на времето, тези изводи / поуки все още да ми изглеждат правилни / коректни/ действащи / полезни.

 

Какво значи „пътуване с ниска цена“?

Ами и тук принципът отново е доста прост. Съответното пътуване, с всички разходи в него, включително: настаняване, самолетни билети, храна, алкохол, пазаруване, придвижване и джобни да не надвишава цената на един месец престой в София, в т.ч. парното, тока, квартирата, такситата, маршрутките, градския транспорт, храната, алкохола, джобните и прочие „пера” от бюджета на малкия човек, принуден да живее в големия град. Накратко, самостоятелно организираното пътуване с ниска цена е онази разходка в чужбина, за която няма да платиш повече от нетната си месечна заплата. А, да, има и още едно изискване – продължителността да е минимум една седмица.   На този принцип бяха организирани пътуванията ми в: Камино де Сантяго (Испания) – месец и нещо; Амстердам (Холандия) – почти десет дни; Берлин (Германия) – почти десет дни. Хърватска беше самостоятелно организирана, но на четири колела. Малта  и Гърция си бяха чиста проба организиран, масов туризъм, а в Египет  (има го и при нас – бел.Ст.) бях на гости при дългогодишни приятели, така че не се брои… Пък и не навсякъде имаш приятели и не навсякъде можеш да отидеш на четири колела, тоест най-добрият вариант (плюс най-евтиният и най-бързият) е да се лети. Такааа. Наближава летният отпускарски сезон, искаш почивката си да я изкараш някъде навън, за разнообразие. Предполага се и, че имаш бюджет за издръжката на един човек в Софето, т.е едни хиляда точки примерно. Но може и по-малко. Поставям няколко предварителни условия. Самостоятелно организираните пътувания с ниска цена ИЗКЛЮЧВАТ следното:

• Ставане от компютъра, за да ги организираш;
• Повече от два часа за организацията;
• Елементи на страх и мизерия при настаняването;
• Компромис с качеството или количеството на храната;
• Компромис с хигиената;
• Въздържание от алкохол, заради икономии;
• Въздържание от нощен живот, заради икономии;
• Въздържание от хранене в ресторант, заради икономии;
• Въздържание от джиткане свободно из дестинацията, заради икономии;
• Въздържание от пазаруване, заради икономии;
• Броене на стотинки от джобните, защото не стигат.

Не, напротив. Идеята на самостоятелно организираните пътувания с ниска цена е такава, че да се почувстваш като бял човек, т.е да си спокоен, да харчиш умерено и паричките да ти стигнат за всичко. Как става това? Ето как:

Самостоятелно организираните пътувания с ниска цена (СПНЦ)

имат няколко елемента, в следната последователност: 1/ полет 2/ настаняване и 3/ на място. Трябва да ги организираш в същата последователност, за да станат нещата. Обезателно първо фиксираш датите на полета, после резервираш настаняването и чак накрая започваш да мислиш за поведението си, като турист, на място.

Полет

LowCost компаниите са само един от вариантите. Не бива да забравяме, че редовните авиокомпании понякога пускат оферти / промоции, които бият по цена ниско тарифните авиолинии, а пътуването с редовен полет си има своите предимства: получаваш безплатен сандвич, вино, бира, кафе или чай. Получаваш запазено място (до прозореца). И повече права, като потребител. А, да, щях да забравя – тоалетната също е безплатна. Защото има нискотарифни авиокомпании, които и за пишкането на 10 000 метра височина ще ти поискат доплащане. Така че, не се фокусирай само върху нискотарифните авиолинии.

„Цаката” на СПНЦ е другаде. Тя се нарича гъвкавост.

Ето един прост пример: Да речем, че искаш на всяка цена да отидеш само и единствено в дестинация Х. Е, да де, ама само полетът ти дотам и обратно е 2/3 от бюджета. Има два варианта: или плащаш за небесния автобус и се лишаваш от всички други, по-приятни неща, когато пристигнеш. Или просто си избираш друга дестинация! Има сигурно десетки интересни места в Европа и стотици по света, където си заслужава да отиде човек. Има и авиокомпании, които са готови да те транспортират до там за цената на едно ходене в кварталната кръчма или по-евтино от бензина до морето. Така че, гъвкавост му е майката! Та нали затова си турист, човече! Нямаш бизнес срещи, не те очакват преговори, не отиваш да подписваш договори, не гониш никакви срокове. Какво значение има дали ще си махнеш главата в точка А или в точка Б? Целта е да излезеш от страната и да видиш малко свят, но най-важното – да не си притеснен с парите. Е, ако на всяка цена държиш да отидеш точно, ама само и единствено в дестинация Х, то тогава пак има варианти: единият от тях е да разкараш жена си. Само се закачам. Не, вариантът е да си наясно кога ще пътуваш и, ако е през лятото на следващата година, примерно, да започнеш да търсиш самолетни билети още в края на това лято. Друг вариант няма. Откъде да купя билети?

• От самия сайт на авиокомпанията
• От интернет посредник или туристическа агенция онлайн
• От туроператор онлайн

Пазаруването на билет директно от авиокомпанията ти спестява едни десет евро надценка, които посредникът може да си калкулира отгоре. Но има и известни несъвършенства: трябва да ръчкаш из сайтовете на десетки авиокомпании, докато си намериш подходящия полет. Така че надценката, ако я има, в повечето случаи си заслужава. Аз лично използвам вече няколко пъти услугите на Usit Colours. Търсачката им е добра и обединява реалните оферти на десетки авиокомпании, като идеята е да получиш „моментна” картина на възможно най-евтините полети до избраната от теб дестинация, в избрания от теб период. Разбира се, ако не си претенциозен, може и просто да прегледаш докъде, аджеба, ще се намери авиокомпания, която да те транспортира за едни 50 лв, примерно. Друго предимство на Usit Colours: може да се плаща с дебитна и кредитна карта. Веднъж платих с дебитна карта по телефона. Не им правя реклама и не са ми платили за тази публикация. Просто съм доволен от обслужването. Затова всеки път, когато реша да ходя някъде търсенето ми започва със сайта на Usit Colours.

Пазаруването на билет от туроператор е друг възможен вариант. Туроператорите предлагат основно all-inclusive ваканции, но има и една харабия, наречена last minute offer. Има и сайтове, посветени изцяло на това. Просто напиши last minute offers в Google. Идеята е, че с last minute offer може да получиш и полет, и настаняване, и три пъти хранене на ден срещу много, ама много ниска цена, а когато пристигнеш на място, вече само от теб зависи дали ще се оставиш да те мъкнат като животно по забележителности или ще си джиткаш айляшката, където прецениш, когато прецениш. Без групата. По-важното е, че ще си имаш легло, често в сносен хотел, където ще те очаква и дежурното хапване по три пъти на ден, плюс безплатен алкохол. Last minute offer не означава задължително тръгване в последната минута, но пак се изисква известна гъвкавост. Примерно, вчера не си знаел изобщо къде ще ходиш, а днес вече знаеш, че след два дни летиш за еди-къде-си.

Настаняване

Такаааа. Вече си резервирал полет и знаеш от кога до кога ще си там. Ако не си намерил last minute offer, настаняването също зависи от теб. Вариантите са няколко: хотел, хостел, частна квартира или на гости. Последният е абсолютно безплатен. Тук влизат в употреба моите любими „инструменти” за настаняване:

• Hostelworld и
• Couchsurfing.

Идеята на каучсърфинга

е да отидеш на гости у много добър приятел в чужбина, където и да е по света, с единствената разлика, че никога не сте се виждали преди, не се познавате и до вчера дори не си знаел, че този човек съществува. Не е толкова лесно, колкото звучи. Изисква се известна предварителна подготовка. Давам я в следната последователност: Първо си регистрираш профил. Безплатно е, все едно правиш регистрация в ABV. После се постарай профила ти да е пълен. Подбери си хубаво снимките, качи повече, за да виждат хората, че си реален, разкажи им къде си ходил, какви езици знаеш, къде искаш да отидеш, какви хобита и интереси имаш, каква музика слушаш, какви умения притежаваш. Сподели повече за себе си. Абе, попълни всички графи. Направи го качествено, бъди искрен и, въобще, опитай да представиш своя милост в реалистична светлина. Все пак, целта е на живо да срещнеш хората, които ще го четат този профил. Ако има сериозни разминавания между профила и личността, която стои зад него, ще има и негативни препоръки от тези, които са го забелязали, а това директно прекратява възможността ти да използваш и занапред този вариант на интересно, разнообразно, качествено и безплатно настаняване по света. Важно уточнение: каучсърфингът не е обмяна на визити, т.е можеш или само да пътуваш, или само да настаняваш гости, ако искаш. А може и двете, като връщането на гостоприемство е по твой избор и в никакъв случай не е задължително. Каучсърфингът не е и безплатен хотел. Целта е да се надушиш с „твоите хора” по света, за да бъде настаняването приятно както за теб, така и за тях. Чети профилите внимателно и прави лични, персонализирани запитвания, базирани на прочетеното. Примерно човекът, който ни подслони в Берлин се занимаваше с електронни книги, беше „на моя акъл” и на моята възраст, имахме доста сходни интереси и теми на разговор, знаехме едни и същи езици. Така стана възможно не само да получа безплатни ключове за апартамент в центъра на Берлин, но и да има с кого да си говоря, кой да ме ориентира, от чие вино да пия и в чия кухня да цапам, докато се опитвам да сготвя специалитет.   [geo_mashup_map zoom='3'] [geo_mashup_location_info]   След като имаш вече качествено попълнен профил, препоръчително (но не и задължително) е да си направиш айдентити и локейшън чек. Това значи да докажеш на общността, че наистина си този, за когото се представяш и, че наистина си от там, откъдето твърдиш, че си. За целта, първо плащаш дарение (малко повече от десет долара), личната ти информация се блокира, за да не можеш да я променяш и по обикновена поща получаваш картичка, съдържаща идентификационен код, който трябва да въведеш в сайта. Веднага след това профилчето ти светва в зелено. Тоест, веднъж през банката са ти проверили самоличността и, още веднъж, през пощата, са ти проверили местонахождението. Така че, вероятността да си крадец, сериен убиец или изнасилвач намалява. Хората имат повече основания да ти вярват. Пък и да си, в сайта вече знаят всичко за теб и първата им работа е да съобщят на полицията, така че си лесно откриваем в случай на нужда… След като се верифицираш е хубаво да потърсиш приятели, които също имат профили там. Разменете си приятелство, напишете си по една добра препоръка един за друг. Това допълнително увеличава доверието и ти позволява по-пълно да се възползваш от  възможностите на този вариант за безплатно настаняване. След като си свършил всичко това, остава да си намериш домакин в мястото, за което летиш. Преглеждай профилите внимателно. Седем пъти чети и един път – пиши. Постарай се запитванията ти да не са копи-пейст, а да са съобразени с информацията в профила на потенциалния домакин. И да са искрени. Не се сърди, ако ти отказват настаняване. Всеки има правото да отказва и никой не ти е длъжен с нищо. Все пак, ти искаш да се натресеш у тях, нали така? Хората може да имат други планове. Всичко е на добра воля и нищо не става на сила. Може да получиш гостоприемство само за част от периода, може да получиш и за целия. Не спирай да опитваш. Когато пристигнеш на място, дръж се като добър гостенин. Не разрушавай къщата на домакина. Пази чисто. Съобразявай се с правилата за пушене, домашни любимци, бебета и прочие. Не притеснявай с нищо. Все пак, ти си на почивка, а те обикновено са на работа по същото време. Не изисквай. Нищо не пречи да измиеш чиниите, примерно, след като сте се наяли, да подариш шише домашна ракия или някакъв дребен сувенир. Недостатъкът на каучсърфинга е, че може да ти вържат тенекия, а може и изобщо да не успееш да си намериш домакин. Затова почни търсенето от рано. Изпращай персонализирани запитвания до конкретни домакини в избраното от теб място, но се огледай и за съседни, по-малки населени места. Често транспортът от/до тях е добре организиран, редовен и евтин. Нищо, че ще дадеш някой лев за билети, нали не плащаш за хотел?! Пък и хората в по-малките населени места получават по-малко запитвания и са по-склонни да посрещат гости, отколкото жителите на големия мегаполис. Друг трик е да допълниш  персоналните запитвания с обяви в групи, свързани с дестинацията, за която летиш. Групите ги посещават много хора и повечето от тях са местни. Пиши кой си, за какво се бориш и кога точно пристигаш. Нищо чудно някой сам да реши да те покани у тях, без дори да си му изпратил запитване.

Hostelworld

е другият вариант за настаняване, но той не е безплатен. Предимството е, че е доста евтин. Примерно, самостоятелна стая за двама, доста широка, чиста, удобна и комфортна, на много подходящо място в Берлин, ни излезе по 15 евро за човек, на вечер. Предимството на Hostelworld е и, че не трябва да се съобразяваш с никакви домакини. Имаш ключове и когато искаш излизай, когато искаш се прибирай. Друго съществено предимство е, че този сайт представлява основен източник на гости за хостелите в цял свят, така че като потребител имаш доста права. Навигацията е добре организирана, бих казал дори интуитивна, за разлика от доста по-тромавия каучсърфинг, а търсачката „плюе” само реални резултати в реално време, при това – съобразени изцяло с предпочитанията ти за място, брой нощувки и цена. Освен това, пътуващите пишат ревюта и поставят оценки по различни показатели на местата, където са отсядали, така че рейтингът и ревютата говорят много. Бих препоръчал да се четат внимателно ревютата. Там си пише всичко. След като избереш най-подходящото за теб място, като цена, локация и време, правиш резервация, за която предварително се плаща само депозит, а не цялата цена на нощувките. Депозитът е в рамките на десетина процента и вече от политиката на хостела зависи дали ще ти го върнат или не, ако не се появиш. Има безплатен чат съпорт, ако нещо се прецака или срещнеш затруднения с резервацията. Чат съпортът е доста добър, освен това е и денонощен. Повечето хостели приемат само кредитни карти, така че не навсякъде е възможно да платиш с дебитна. Това също го пише в описанията, обаче. Номерът и тук е повече да се чете. Доплащането за нощувките става на място, често при самото настаняване. Ако си чел внимателно описанията и ревютата, има малка вероятност да сбъркаш. Ако си бил нетърпелив, обаче, воден само от идеята за икономии, може да попаднеш, примерно, в католически хостел, където гасят лампите в осем вечерта и не те пускат да излизаш никъде след това, няма момичета, пиенето на алкохол е абсолютно забранено, както и разговорите на висок глас. За разлика от вечерната молитва, която е задължителна. И всичко това, примерно, в центъра на Амстердам! Тъй като съм начетено момче, аз си избрах хостел с денонощен достъп, с бирария в партера и с пушалня за джойнт, при смесен режим за настаняване, т.е мъже и жени в една стая, което гарантира интересни преживявания, само по себе си. Повече за приключенията ми там: „Един писател в Амстердам”.

На място

И така, без да ставаш от компютъра, в рамките на два часа вече си резервирал самолетен билет, имаш и къде да отседнеш. Остава само да стегнеш куфарите. Ще резюмирам няколко съвета за по-пълноценно изживяване на място, от гледна точка на парите, защото знаеш, че „теслата е остра, голяма и от нея спасение няма, няма, няма”. Особено ако попадаш в категорията на неориентирания соц. турист, където със сигурност попадаш, щом си прочел всичко до тук :) Ето

няколко препоръки как да се оръсиш по-малко за първоначалната ориентация:

• Никога не взимай такси, което е парирано точно срещу входа на летището. Такова поведение гарантира неприятни изненади с цената, които не са в твоя полза, защото да ограбват туристите обичат не само българските бакшиши, това е любимото занимание на бакшишите от цял свят. Почти всички летища в Европа и повечето по света имат организиран градски транспорт, който да ги обслужва. Отиваш направо на „Информация” и питаш кое-къде-как. Е, да, може да се случи да кацнеш посред нощ и да няма градски транспорт, да не те чака никой и таксито да е единствената ти алтернатива. Почти всички летища в Европа и повечето по света имат офиси на таксиметрови компании или автомат, от който да си повикаш такси. Е, да, ще ти вземат сигурно нещичко за услугата, но поне знаеш, че пътуваш с лицензирана компания и, че възможността да платиш многократно повече от обичайното е сведена до минимум. Същите препоръки важат и за таксита, паркирани по най-, ама най-оборотните и посещавани туристически забележителности. Брадвата ти е, практически, гарантирана, така че по-добре си вдигни телефона и се обади на местното „1280”.
• Ползвай дневни или седмични карти за градски транспорт. Обикновено излизат десетки пъти по-евтино от самостоятелното купуване на билети за всяко пътуване. Ако сте четири или повече човека, поинтересувайте се от възможността за групови отстъпки. Ако сте студенти, носете си студентите книжки или картите за намаления. Същото важи за посещенията на музеи, кина, театри, опери, зоологически градини, аква паркове и т.н.
• Хостелите обикновено раздават безплатни туристически карти. Петте евро за карта или хартиен гид по-добре ги „инвестирай” в местното Кей Еф Си или в МадДоналд’с, ако обичаш да похапваш джънк. Ако отсядаш в частен дом, то домакинът сигурно е местен и сигурно ще те информира за всички трикове в родния му град. Това е още едно от предимствата на каучсърфинга. На много места се предлагат безплатни туристически обиколки из града с велосипед или пеша, попитай в най-близкия младежки хостел.
• Недей да си броиш стотинките. Да се чувстваш мизерник е противопоказно за качествения туризъм. Спестил си толкова много от самолетни билети и от настаняване, сега е времето да му отпуснеш края! Вечеряй в ресторант, иди на клуб и на бар, напазарувай си сувенири, дрешки, подаръци… Просто мини няколко крачки в страни от възможно най-централните, най-посещаваните и най-оборотните туристически улици и се огледай наоколо. Цените там са в пъти по-ниски, а предлаганите стоки или услуги са същите.
• Обменяй пари само в банка. Избягвай чейндж-бюра и никога не купувай нищо, ама нищо, особено пък валута, от непознат човек на улицата.
• Чети повече, преди да заминеш. Ето сега, например, тази статия ти спести няколко стотин евро. Приемам благодарности във вид различен, включително и под формата на: туристически сувенири, алкохол, безплатни услуги и пари в брой. Хехе, само се закачам. Но няма да върна ентусиастите. Защо да го правя?

Приятно пътуване, дорогие читатели! Автор: Тихомир Димитров Снимки: от разни пътеписи в сайта ни Други разкази свързани със Съвети за пътуване – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ :)

Не ме е страх от самостоятелно мислещите протестиращи. Страх ме е да не се превърнем в някой от героите в това късометражно филмче.

Потреперих… и ми се доплака от обида. Или защото осъзнах, че това управление на БСП, ДПС и АТАКА няма да си тръгне, дори и ако стане гражданска война. Дори ако страната потъне в кръв, те пак няма да си тръгнат. А още по-страшното е, че живеем в такава мизерия, че винаги ще се намерят няколко бедни и зле образовани момчета, които да те пребият за 50 лева. А най-страшното знаете ли кое е? Че докато те бият винаги ще има и някой, който да може да ги спре, но вместо това ще се подсмихва!!!

Продуктиза 4 порции:
2бр. рибни филета
500г картофи
2 домата
1ч.л. сол
1к.ч. мазнина
100г кашкавал
1ч.л сух естрагон

Приготвяне:
Рибните филета се оставят да се размразят. Скълцват се на дребно. Картофите се белят, измиват и режат на кръгове. Доматите се белят, измиват и режат на ладии. Продуктите се осоляват. В тава се редят картофи, следва ред риба. Завършва се с картофи. Най- отгоре се редят ладии домати. Поръсва се сух естрагон. Мусаката се полива с олио и една чаена чаша вода. Пече се на умерена фурна, половин час. След това се поръсва с кашкавал. Връща се за още петнадесет минути във фурната, колкото да хване коричка.

Българската търговско-промиthumb_main_thumb_main_WEFTEC-BIG1шлена палата и Търговското представителство към посолството на САЩ в България организират официална бизнес делегация, която ще посети търговското изложение за води WEFTEC '2013 - Чикаго, Илинойс, в периода 5-9 октомври 2013 г. Посолството на САЩ ще организира срещи с изложители, както и посещение на пречиствателна станция за отпадъчни води. На 11 октомври ще се проведат срещи с фирми в областта на водите в гр. Маями.

17 и 18 августа, 6.00 pm. Беннетт Гордон холл. Двадцать четыре каприса Н.Паганини в один вечер – такое услышишь нечасто! Этот сюрприз впервые в Равинии два дня подряд преподносит нам скрипачка Рэйчел Бартон Пайн. Она родилась 11 октября 1974 года в Чикаго. Впервые взяла в руки скрипку в возрасте трех с половиной лет, а в пять уже подписывала свой рисунок в детсадовской газете так: “Рэйчел, скрипка”.

Триминутен видеорепортаж на ТВ "Европа" - най-добрата илюстрация на контрапротеста, която заслужава да се разпространи и да бъде видяна от повече хора