Господин Сакскобурготски направи обръщение, индиректно визирайки протестите и политическата обстановка у нас. Аз установих че не съм съгласен с повечето от тезите в изказването му, които заговият стил, са нетипично директно изказани.

Моите in-line коментари по отношение на обръщението на Сакскобурготски:

Господин Сакскобурготски направи обръщение, индиректно визирайки протестите и политическата обстановка у нас. Аз установих че не съм съгласен с повечето от тезите в изказването му, които заговият стил, са нетипично директно изказани.

Моите in-line коментари по отношение на обръщението на Сакскобурготски:

ДД: Колкото и да ни се иска, горното не е вярно. Ако не си като Петното и си чел Ботев, Л. Каравелов, Вазов и З. Стоянов, ще знаеш, че борбата е била призвание на единици, а множеството се е крило или е проявявало нихилизъм. Всъщност ако е имало обединение, нямало е да имаме нужда от Левски и неговите комитети, нали?

Има ли в момента разединение, реално ли е то или е плод на желанието на определени кръгове да се възползват от несъвършенствата на демокрацията за постигане на задкулисни намерения и безотговорно да ни делят на протестиращи и анти протестиращи, на симпатични, умни, десни, бедни, богати, българи, цигани, турци, евреи и т.н.

Безвъзвратно отминаха времената, когато беше забранено да се критикуват управляващите, а за протести и дума не можеше да става. В демократичните общества гражданите могат свободно да изразяват своите желания включително и протестирайки.

Питам се, обаче, колко значими и реални са тези прояви на фона на хората, които са гласували на изборите, още повече на фона на цялото население на страната, и в колко от градовете на България се провеждат те.

В момента едва ли има демократична държава, в която управляващите да не са обект на критики и гражданите да са доволни от всичко, но в международните медии е необичайна практика ежедневно новините да започват с броене на поредния ден от началото на протестите и контра протестите.

ДД: Това не само, че не е вярно, но е дори огромна лъжа. Достатъчно бе да погледнем Occupy Wallstreet в САЩ, или протестите в Гърция. За всяка медия е радост да има да пише за някаква злободневна тема всеки ден, особено политическа. Това че в някой държави няма такива злободневни свързани с протести, не прави твърдението истина.

Също така мисля, че не е редно, колкото и да изглежда невинно, да се водят деца на подобни събития. Надали е и възпитателно те да стават свидетели и участници в противопоставянето на наши и ваши, часове да бъдат подложени на въздействието на силните шумове, както и да възприемат използваните епитети, още повече, че има изрични европейски директиви, отнасящи се за закрилата на децата.

ДД: Това е избор на родителите. Дали през протестите, или през семейната среда, децата ще бъдат свидетел на тези епитети. Това не може да бъде основание, да не ходят с родителите си. Даже е по-добре да бъдат обучавани да са активни граждани, отколкото кръчмарки юнаци (реферирам Хъшовете на Вазов, с риторична цел, имайки се в предвид началото на излиянието).

Следейки международните медии, рядко срещам опити, както напоследък се случва тук, вместо да информират обществото безпристрастно, да се превръщат във фактори, определящи политическите процеси, и да очертават разделителна линия с противоречивата си и дори тенденциозна статистика.

Гледайки новините често чувам упреци как полицията не си вършила работата. Показват се блокирани от демонстрантите улици и кръстовища и множество хора, които не могат да се придвижат до домовете или работата си. В същото време органите на реда са остро критикувани, заради това, че изпълняват задълженията си, опазвайки гражданския мир, и осигурявайки ред и спокойствие.

Когато правителството работи и парламентът приема закони, в ход влиза тезата за някаква “тройна коалиция” като нарицателно и то самоцелно, забравяйки, че в чужбина, това може да предизвика отрицателни и вредни за нас интерпретации. 

ДД: Тройната коалиция е факт, достатъчно е просто да се види синхронното гласуване на три партии. Ако истината създава лошо впечатление за нас в чужбина, кое е по-редно – да лъжем ли? И дали лъженето ще създаде по-добро впечатление?

Не е тайна, че в някои влиятелни европейски държави с работеща икономика и висок жизнен стандарт се стига до демократични споразумения по важни теми в името на постигането на национални цели. Тази практика се възприема като нещо нормално.

ДД: Това може би е призив – оставете правителството на власт, ама си изберете нещо друго, да бъде национална консенсусна цел. Въпреки че не съм против това да има дългосрочни консенсусни цели, призива да не се изисква от правителството морално поведение, и морала да бъде заменен с искания, е призив за търгуване на морал. Това е неморално, господин Сакскобурготски. Дори в библията пише, че търговците трябва да бъдат изгонени от храма. Няма нищо лошо в подобен призив, но само ако той е напълно отделен от дискусията за моралното поведение на правителството и не е в светлината на “дайте му шанс”.

Все по-често забелязвам, и то със загриженост, в социалните мрежи и в медиите да се демонстрира липса на респект към институциите. Опасявам се, че с подобно отношение и взаимно изключващи се призиви не само се излагаме пред света, но плашим и инвеститорите и туристите.

ДД: Респект = уважение. А вие знаете (британска поговорка), че уважението не се дава, то се печели. Културното отношение към всеки е проява на култура, и е много добре да го има. Но това не те задължава да уважаваш. Ако институциите не са уважавани, то е може би защото не са го заслужили, нали? Или вие смятате, че е по-добре уважението да им се дава даром, каквито и издънки да правят?

Ако в публичното пространство виждаме повече примери за намиране на допирни точки и диалог, а не за конфронтация и сензация, сигурно животът ни ще е по-спокоен и по-пълноценен. Мрачното настроение не е верният ни съюзник.

ДД: С това съм принципно съгласен. Но то иска едновременни усилия от всички страни. А не само едни да призовават другите, но да си правят каквото те смятат за добре, нали?

Историята ни е пълна с примери за далеч по тежки времена, в които не сме могли да разчитаме на външна помощ и подкрепа. Предприемчивият и силен български дух е действал съзидателно и не се е поддавал на провокации. Нека, въпреки различията си, и сега да се стараем да намерим това, което може да ни обедини , за да живеем по-добре, за да бъдем по-успели и щастливи. 

ДД: Всъщност точно българският дух може би кара доста хора в продължение на 70 дни да изискват от правителството да покаже морален акт, без да имат пряка изгода от това. Вие подкрепяте ли (имате ли в предвид) този дух или имате в предвид духа на Ганю Балкански?