Шестиция

Сатирите навици да се контрират гражданските протести срещу метастазите на посткомунизма с ударна доза правещи се на ударени други граждани не само не умират, но и активно се реанимират отново.

Най-лесно е да се опише на персонално ниво що за независим контрапротест потече в интернет с петицията „София без блокади”. Как да повярвам в чистите помисли на възмутените организатори, познавайки например соченият за инициатор на петицията журналист като човекът, който ми се обади по телефона с предложение да гласувам като член на журито на „Черноризец храбър” за колегата му от „Стандарт” Исак Гозес да получи награда за публицистика, за което щели да ми се отблагодарят ( явно други не са отказали предложението, защото далаверата се увенча с успех).

Предпочитам обаче да припомня, че далаверата с противопоставянето на „спонтанния” граждански гняв срещу гражданите, застрашаващи статуквото на посткомунизма с възмущението си от него, е стандартна процедура в арсенала на реваншистите.

Първите контрамитинги срещу опасността от прекалено много свобода за гражданите бяха задействани през декември 1989-та в подкрепа на новото ръководство на БКП, дарило България с успешен вътрешнопартиен преврат.

Последва акцията на прототипа на „Атака” ОКЗНИ ( Общонародното движение за защита на националните интереси), чийто говорител беше Георги Първанов.

Доведоха през януари от Кърджали с автобуси тълпи с възмутени граждани да протестират, че на българските турци им позволяват отново да се казват така, както са ги кръстили родителите им. Моя милост, разпознат като „туркофил и предател” ( понеже още по Живково време си позволявах да защитавам това човешко право), се натъкнах на опитите на националистическия вожд Добромир Задгорски за физическа саморазправа пред Народното събрание.

Когато София беше развълнувана от уникалния факт България да се окаже единствения съветски сателит в Европа, легитимирал на многопартийни избори комунизма през 1990-та година, срещу гражданския протест на жълтите павета бяха мобилизирани свежи селски сили ( в Румъния, апропо, за целта докараха при подобна ситуация миньори да бият гражданите в Букурещ). До пряк сблъсък не стигна, но дълго време от село Цалапица край Пловдив едни разярени другари и другарки заплашваха да настъпят и да освободят столицата с комбайни.

Комбайните не дойдоха, но в началото на декември 2012-та на жълтите павета наистина се появиха трактори на протестиращи земеделци срещу правителството на ГЕРБ. Проправителствената пропаганда презрително ги нарече „зърнари”, а Николай Бареков, неофициалният телевизионен говорител на премиера Бойко Борисов, ги заплаши, че лично щял да им пали тракторите и да им реже гумите. Досущ като сегашните борци срещу барикадите в София, Бареков се възмущаваше ( като новоизпечен софиянец- „качество”, което с гордостта на комплексиран селянин подчерта изрично), че „зърнарите” му пречели на свободния достъп до работното му място.

Най- близо по аналогия до сегашната акция с петицията на възмутените граждани от гражданските протести срещу властта в София бяха „група варненски журналисти” , които през ноември 2009 г. подписаха протестна декларация срещу протестиращите граждани, борещи се против застрояването на Морската градина в града от всесилната групировка ТИМ. Кореспондентите на БНР, БТА, „24 часа” и др. подобни „професионалисти” ( както сами се величаеха в декларацията), заклеймяваха протестиращите срещу феодализма във Варна, че им пречат със своите брифинги и пресконференции да си вършат работата- дори и есемеси им пращали прекалено много. Най-смехотворното в платената акция в защита на могъщия покровител беше, че „храбреците” се биеха в гърдите като смелчаци, които не страхували да заявят тази своя позиция срещу шепата еколози.

Общото между всички цитирани примери, без да претендирам за изчерпателност, е лъжата за спонтанния граждански гняв, избухнал от нищото срещу други граждани.

Както и друг път съм отбелязвал, в плановата икономика се провалиха с гръм и трясък до такава степен, че постигнаха невъзможното: победиха себе си при всички несметни природни богатства, които имаха зад гърба си по съветска линия. Но в планирането на интриги и подлости, жонглирайки с инструментите на демокрацията за недемократични цели, нямат равни!

Така стои въпросът с шестицията като пасивно мероприятие в идеологическата борба с враговете на комунизма за целите на неговата самоотбрана от гражданите на принципа: с вашите демократични камъни, по вашите глави!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: