Блогосфера (29.08.2013)

За Роджър Уотърс, майор Томпсън или двама англичани в Литаково

Става дума за двама англичани в Литаково. А англичани в Литаково едва ли се срещат всеки ден. И тук е необикновеното на тази история.

Единият идва в селото през 1944 г. Не идва сам, водят го. Съдят го в селото и го разстрелват за противодържавна дейност, след което го погребват набързо в общ гроб заедно с още десет души. Англичанинът се казва Франк Томпсън.

69 години по-късно друг един англичанин идва в Литаково. Този идва сам, за да се поклони на гроба на същия Франк Томпсън, който в момента лежи под каменна плоча в братска могила край селото. Докато поднася цветя на гроба, англичанинът иска да е сам. Наоколо жужат цял куп журналисти, охранители, ивент мениджъри, селски кметове, местни фенове... Моментът обаче е личен и няма място за камери. Името на този англичанин е Роджър Уотърс. Музикант, легендарен басист на Pink Floyd и автор на един от най-популярните спектакли в света - "Стената".

Общото между двамата англичани е Втората световна война. Тя изпраща единия в братската могила на Литаково и отнема бащата на другия, докато невръстният син е само на пет месеца. Франк Томпсън би могъл да е на годините на бащата на Уотърс. Какво точно е правил в България, какви са обстоятелствата около смъртта му, как се интерпретира неговата роля през годините у нас - това едва ли вълнува много легендарния музикант. Франк Томпсън е сънародник, изпълнявал своя дълг към родината си и загинал в една война, която едва не пречупва жилавия народ от Острова. Един от хилядите "томита", оставили костите си от пясъците на Египет до полярния кръг на Норвегия.

Плочата над общия гроб, където е погребан Франк Томпсън

Доста се разшумя около тази нетипична постъпка за един рок музикант. Може би защото сме свикнали да мерим с нашия си аршин и очакваме да видим Роджър Уотърс как нагъва лакомо боб чорба или души мускалче розово масло, обяснявайки колко хубава е България. А всъщност ставаме свидетели на един морален жест и ако някоя българска "звезда" някога отиде и направи същото в Македония, Гърция, Сърбия или Турция по бившите бойни полета, където българският войник е оставил своите кости, това вече би било новина.

А иначе братската могила в Литаково е място с особена атмосфера, където обичам да се отбивам. Там е паметникът на партизанката Сашка, за която казват, че била принудена сама да изкопае гроба си. В средата на мемориалния комплекс пък се издига обелиск, върху който е изпусан стих от Вапцаров. Наоколо са гробовете на убити партизани и ятаци и всичко е потънало в тишина, белязано е с патината на времето и предразполага към размисъл. От днес вече и с особен статут за местните - мястото, което посети Роджър Уотърс. Двама томита в чужда земя - една среща 69 години по-късно. Каква символика само!

Прочети цялата новина

Рекорд: Манастир посрещна Голяма Богородица с 12-часова служба

С 12-часово богослужение без прекъсване беше отбелязан тази година празникът „Успение на Пресвета Богородица” в Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. Манастирът следва т. нар. старостилен календар, който е в сила и в светогорските манастири на полуостров Атон. По тази причина на вчерашния 28 август там беше Голяма Богородица. На този ден празнуват селските си събори и много от населените места в Пернишко. В обителта обаче се събират ревностни православни. Повеето от тях са духовни чеда на игумена схиархимандрит Евгений още от времето преди той да дойде в Църногорския манастир.

Традиция е да се събират на големите празници, заедно с целите си семейства. Тази година за причастие бяха представени и три бебета.

Иначе всички след Богородичния пост, след изповед пред духовния си старец, се причистяват накрая на празничната св. Литургия. Богослуженията, започнали с вечерня, продължили с всенощно бдение и прераснали в литургия, се водеха от йеромонах Никанор от манастирското братство и от енорийският свещенияк от Брезник от. Константин Стойчев, в съслужие в други духовници. Църковни певци от София и от Сандански заеха двете страни на клира и ангелогласните им песнопения направиха службата небесна. За Боговдъхновената прослава на Божията Майка в нейния най-голям празник допринесе и строгото спазване на последованията в службата, установени от стотици години в атонските манастири.

Богатата богослужба завърши с братска трапеза в ранни зори и след кратка почивка празникът в обителта продължи през целия ден. За хубавото настроение на гостите помагат и вдъхновените изпълнения на автентичен фолклор от формацията „Леб и вино” от Сандански. Семейството на Елена и Яне Каменарови, които са гръбнакът на бутиковия ансамбъл са и църковни певци и почти не пропускат служба в обителта.

На тръгване гостите не пропускат да си налеят целебна вода от манастирското аязмо, за силата на която се говори и по света.

Прочети цялата новина

Колко ли му плаща ядрената мафия, щом ходи с по 100 000 лв. и ги губи?

Става дума за депутата от ДПС Рамадан Аталай, за когото преди броени дни стана известно, че е загубил 102 000 лева на бензиностанция до севлиевското село Ряховците. За тази пикантерия научаваме от не едно и две електронни издания, к...

Прочети цялата новина

Демир баба теке

Нямам навика да пускам пътеписи в тоя блог, но ще го направя по изключение като бонус към последния пост. Т.е. смислен е за тези, които са си изпълнили домашното и са прочели легендите за Демир баба. :)

Каквото казах - направих. Отидох там. Някъде из книгата, която препоръчах като четиво за уикенда, беше споменато, струва ми се, твърдението, че местността е един от най-силните енергийни центрове на земята. Възможно е да е така, щом храмовете и светилищата на няколко епохи, култури и религии са строени на едно и също място, върху останките на предишните. Сега е храм на всички религии, въпреки че формално е алевийска гробница. На големия събор за Илинден се събират и празнуват заедно хора от всякакви вероизповедания.

Битуват много поверия за това място. Пътеката надолу не можеш да я сбъркаш, защото всяко дърво край нея изглежда така:

Това бил тангриански обичай: по свещени места се връзват за здраве по клоните на дърветата части от дрехата. Ако нямаш сериозни оплаквания – от където и да е, ако имаш конкретни – от тая част от облеклото, която покрива болното място – примерно, боли те крак – връзваш си чорапа и т.н.

И вече сме пред двора на храма:

Директно след входа има лековит извор, който съм пропуснала да снимам.

От тази липа вътре бездетните жени си късат мъх, за да заченат.

А това е енергийният камък:

За Еньовден, каза ни пазачът, се стичали екстрасенси, магове и подобни от цяла България, за да се зареждат.

"Зареждането" става, като полегнеш ей така:

Или, ако не можеш да се изкатериш, поне си опираш ръцете.

Вдясно от входа на двора има подобен камък, който пък е тракийски жертвен олтар.

Това е камъкът, на който "се избождат очите на вещицата". Върви се срещу него със затворени очи и насочени напред два пръста, с които трябва да уцелиш дупките. Пропуснах тази атракция. :)

През дупките на този камък се прекарва кърпичка или синджирче за здраве:

По каменния зид на двора има издълбани символи от различни епохи.

Храмът – гробница на алевийския светец:

След входа има надпис с думите му:

Посланието, предполагам, е: "Бъдете скромни!" :)

А това е имитация на големите метални обувките на Демир баба. Не са толкова огромни, колкото ги описват:

През тая дупчица в зида

се тръгва по "пътеката на изпитанието". Изпитанието е за праведност, ако успееш да се провреш през тесните процепи между скалите. :) Покрай нея в камъните имало отпечатъци от стъпките на Демир баба. Не я катерихме, защото беше валял порой през нощта и беше много разкаляно.

Това беше лудогорският репортаж. Съжалявам, че разполагах с ограничено време и не можах пълноценно да се насладя на изживяването. Може би някой друг път отново. И без това не можахме да видим тракийските гробници в съседство. Бидейки обслужвани от екскурзоводи, вече бяха затворени. :)

Прочети цялата новина