Morituri или не-моритури…?

Нина Господинова

Нина Господинова трябва да е позната вече на читателите на блог Де зората, а също и на приятелите, френдовете и следовниците ни във Фейсбук. Още по-познати трябва да са тя и многобройната й дребна челяд на всекидневните участници на протестите в София.

Благодаря й за този току що завършен, дишащ още искрено вълнение и голяма грижа текст. Заглавието и курсивът са на “Де зората”.

М.Р.

---

България се намира в сложна до невъзможност ситуация.

Ситуация на непреодолим антагонизъм между отделните съставни части на обществото. Двубоят е на съвършените антитези, които не могат да съжителстват мирно така, както не могат да съжителстват огънят и водата. Гладиаторска битка*, от която ще зависи не само личната, но и свободата, разбирана като безусловен суверенитет на отечеството ни.

От едната страна на арената са застанали подобно на Великата китайска стена сплотени като един всички комунисти, сметкаджии, продажници, безхаберници и обикновени идиоти, а от другата страна се е разположила нашата “разпасана команда” от протестиращи, в огромната си част хора, които не се понасят взаимно, които се отричат едни други, такива – пламенни, бързащи да постигнат оставка и други – решили да направят от протестите начин на живот.

Така се стигна до положение, при което съ-мишлениците не си съ-трудничим понеже не се виждаме едни други (това ясно личи в текста на templar, който съвсем откровено пита къде са привържениците на ГЕРБ на протестите). Тук важният въпрос е този не за видимостта изобщо, а за видимостта в един етичен план, при който губим цялата картина на протеста, понеже нашето политическо око различава само строго себеподобните.

Да, България се намира в сложна до невъзможност ситуация.

От една страна тя е кристално ясна – безупречно отчетливо се различават моралните от неморалните съждения, цели и постъпки. От друга страна всички са парализирани, застинали в някаква скована поза, която олицетворява определена политическа страст, на която са подвластни – глухи и слепи за истината и реалността, за всяко рационално решение.

Кои са невиждащите се групи и несводими ли са те една към друга. Отговорът на този въпрос е решаващ за успеха на начинанието.

Протестът се състои от ядро, маса и изключения.

Ядрото е формирано главно от креативните привърженици на извънпарламентарната опозиция и нейните умерени, интелигентни симпатизанти, масата са вдъхновените поддръжници на ГЕРБ и подкрепящите тази партия прагматици, а изключенията – представителите на различни социалистически организации, отвратени до подобна самоотвержена, автоимунна реакция към собствената си партийна принадлежност.

У всички тях (нас) се долавят характерните признаци на “изоставеното дете”, подхвърлено на собственото си произволение. Това доскоро беше много симпатично, но ето че септември ни поставя пред сериозната дилема: ще се обединим ли ментално и емоционално в името на постигане на действителната цел, която ни събира на жълтите павета или ще останем незрящи за останалите проявления на десен политически разум.

Да се огледаме за миг.

Крилото, подкрепящо извънпарламентарната опозиция е шумно и ярко. То ръководи протеста, генерира “креативни” идеи и по всичко личи, без това да се артикулира по никакъв начин, че е набрало опасна инерция в творчески план, и че по силата на тази инерция може реално да пропусне момента за обединение с останалите протестиращи. Това е групата на интелектуалците, понякога по-суетни от допустимото, които не могат да приемат насериозно, че и други, обикновени хора изпитват подобна на тяхната нетърпимост към правителството на тройната коалиция.

Непрекъснато задават въпроса, къде са привържениците на ГЕРБ на протеста, като добре знаят, че същите са плътно около тях. Конкурират се с тях, дистанцират се при всеки повод, игнорират ги. И това не за друго, а от удобство и тщеславие да останат при другарите си от едно интелектуално “тесто”. Да не допуснат никакъв примес на прагматизъм в идейно чистите им позиции на убедени антикомунисти без да могат да дадат приемливо обяснение за присъствието на дълбоко дискредитирани партийни водачи като Пръмова (Кунева) в закваската за тяхното тесто. Така, те се оказват антикомунисти, решени отнапред да прокарват двоен стандарт, прагматични в компромиса с процентите на Пръмова (Кунева) и неспособни да направят компромис с единствената политическа сила, която може да сбъдне мечтата им за изместване на комунистите от властта.

Тук резонно възниква въпросът: А дали е така и дали е мечта?

На тези въпроси трябва да отговорят не точно те, а ръководството на извънпраламентарната опозиция, но не така както тук, а честно и откровено. Необходим е един ясен отговор на въпроса: биха ли предприели съвместни действия с парламентарната опозиция в подкрепа на протестите.

Честният отговор е важен. Увъртанията са вредни и пораждат съмнения. Представителното ядро на тази опозиция трябва да заяви ясно и отчетливо, не какво ги дистанцира от ГЕРБ, а ще се съюзят ли с тази партия за осъществяване на конкретни политически действия, а именно за сваляне на управляващите. В противен случай ще остане подозрението, че се стремят не към власт, а към скромно парламентарно представителство. Че им е достатъчно да си останат елитарната, малка партия на софийските интелектуалци, и че им трябват хора, точно толкова, колкото да ги изпратят в Парламента. Не повече, за да не се вулгаризира образа им в обществото.

Крилото на ГЕРБ е по-радикално, но тъй като се състои от неартистични хора без особен усет към режисурата и ПР-а, не бие на очи. Те обаче се чувстват най-изоставени. Техните лидери не се виждат на протеста. И не отправят призиви към него. Преглъщат без особено съкрушение издиганите анти-ГЕРБ плакати и имат по-ясна представа за необходимостта от съвместни действия с останалите дясно ориентирани граждани. Понякога отблъскват в стремежа си да омаловажат грешките и да преувеличат постиженията на доскорошните управляващи.

За сега, привържениците на извънпарламентарната опозиция по протестите им отказват обединение и дори взаимодействие.

При това с пренебрежение.

Позициите на интелектуалците, подкрепящи ГЕРБ великодушно се приемат за ексцентрични и толкова. Пък и колко на брой са интелектуалците, подкрепящи ГЕРБ или по-точно колко от тях са готови да го признаят в средата си? Нищо, че като тях мислят и постъпват много хора и те са почтени и умни. Нищо, че в редиците на тези прагматици се открояват фигури на всепризнати анти-комунисти, остатъци от отдавна прокуден от България интелектуален елит, политически затворници, изстрадали с цената на потресаващи житейски драми стремежа си към свободата. Свобода, която вече 23 години проиграваме, напук на техните жертви и страдания. Истински борци за демокрация, които в безумието си на недорасли по дух игнорираме и съдим.

На тези хора, парламентарната опозиция трябва ясно и отчетливо да каже – иска ли властта и за какво ще я употреби, когато се завърне в управлението. И крайно време е да призове милионните (1 081 605 избиратели според последния протокол на ЦИК) привърженици на ГЕРБ в София и в страната и да ги поведе към жълтите павета.

Да, България се намира в сложна до невъзможност ситуация, а 4-ти септември е близо и ни изобличава.

---

* Гладиаторска битка – в смисъл битка между несвободни, своеобразни пленници на комунизма.

Прочети цялата новина

Свързани новини: