под натиска на прогресивното човечество заето да държи каучуковия си гръбнак прав, герб отрича все повече всякакви връзки със себе си. 

есента дойде, протестът свърши, политици и водещи се хапят в ефир с тънкия, дразнещ лай на малки кученца. 

лятото на нашето недоволство приключи като постановка на некадърен режисьор с провалено второ действие.

в крайна сметка целта наистина оправдава средствата. по-често отколкото не. няма да изрека надеждата на провалилите се, не защото името й е легион, а слабост. 

в отчаян опит да заприличам на мутра, това тук работи, си купих убийствен анцуг от магазина на адидас. обясних на една приятелка, че е произведен в китай, но не е менте. изобщо не е менте. и айфонът ми не е менте, защото ментето вече е оригинал. само един вече позабравен бяс не е менте, но да не мислим за вчера. аз лично утре тръгвам към порто елеа, в безнадеждната гърция, страшно близо, и достатъчно далече за да нямам грам носталгия към това, което не се случи.