Говори Пловдив: ТРИ КРАСИВИ КИТАЙКИ

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Забелязвам, граждани, че любимият ни премиер Пламен Орешарски при посещението си в Китай изостави политиката на стиснати зъби и каменна физиономия, която държи пред телевизионните камери. Някои смятат, че това е заради принципната позиция на братската Китайска комунистическа партия по отношение на протестите. Знае се, че тя не позволява никакви такива, а ако някакви все пак възникнат, моментално вика танковете и урежда издъно въпроса.

Та нашите протестиращи очевидно са се уплашили да пътуват чак до Пекин, за да думкат тъпана на площад Тянанмън. Или са нямали пари за билети, но не вярвам, това означава да наречем другарката Мая Манолова лъжец. Нали тя отдавна уверява прогресивната общественост, че протестиращите направо забогатяха от протестите. И наистина, всеки ден по 50 кинта в джобчето – `що да нямат пари?

Друга версия обаче за усмивките, които Орешарски без причина раздаваше в Китай, се роди онзи ден в Пловдив. Според нея другарят Ван Цзянлин, назначен от китайската компартия на отговорните постове „най-голям китайски милиардер” и – кой знае защо – „приятел на Орешарски”, още първата нощ му е пратил в хотела три красиви китайки подарък. Та затова усмивката не слезе от лицето на премиера ни чак докато се върна в България, горкият, и тук пак го срещна скверният тъпан в ритъма „ос-тав-ка”.

- Нали още писателят Хемингуей описа, че така правят китайските милионери, пращат ти три красиви китайки в хотела, пък ти ако можеш, забавлявай ги едновременно, ако ли не – една по една – припомнят книжни плъхове в Пловдив, където Хемингуей отдавна изтънко се чете и изучава.

Честно казано, граждани, предпочитам да се окаже вярна тази, втората версия като причина за чаровните усмивки на Орешарски. То е ясно, че друга полза от пътуването му до Китай няма и няма да има, ами поне красивото преживяване да му остане за цял живот на човека. С това искам да призова и да бъдем благородни – не трябва по навик да му завиждаме, а да сме доволни, че поне един българин все пак е намазал нещо красиво и качествено от китайското икономическо чудо.

Цялото китайско приключение на Орешарски обаче, граждани, ме наведе на една не особено приятна за нас, останалите българи, мисъл – мисълта, че България евентуално ще се оправи, но чак когато Китай стане демократична държава.

Ама не бързайте да се отчайвате, де, това може да е просто плод на свойственото ми черногледство, а не обективен извод, направен след трезв анализ на ситуацията. Макар че ако някой очаква от някого да живее в България и при все това да си стои трезвен заради някакъв си анализ…..

Не мога да разбера обаче има ли разминаване между надеждата за нашето предстоящо оправяне, която премиерът Орешарски очевидно възлага на Китай и безочливата вяра, която патронът му Станишев демонстрира по същия повод спрямо Русия. Защото нали помните как шефът на ПЕС, известен с това, че и той пред камерите стиска устни като кокошо дупе, миналата седмица с усмивка накара цяло едно русофилско сборище да се хили като въртоглаво чрез подхвърляне на простото внушение – оттук нататък не ни интересуват никакви български национални интереси, само руските. А основният руски интерес е България и българите да бъдат оправени напълно.

В полза на истината, не само българските русофили, но и българските русофоби се хилиха много на това внушение, но да не се отклоняваме.

Та, чудя се, де, как да разбирам сигналите на управляващите – Китай ли трябва да стане демократична държава, за да се оправим най-сетне ние, или Русия? Очевидно двете страни заедно не могат, защото тогава няма да има кой твърдо да подкрепя каузата на всички диктаторски и мракобеснически режими по света в горкото ООН и то, току-виж, попаднало изцяло в ръцете на мръсните американски империалисти, които и без това плащат почти изцяло скъпите му масрафи, включително всички руски и китайски „не”-та в Съвета за сигурност.

Като споменах диктаторски режими и ООН обаче, ще изтъкна и некои съображения за днешната ситуация около Сирия. Основното е, че каузата на целия свободен и демократичен свят да изведе докрай войната срещу тероризма, която продължава вече 12 години и която постигна толкова много досега, е под заплаха да се срути заради нерешителните действия на един кекав в международните дела американски президент на име Барак Обама. Покрай кризата в Сирия той свърши няколко неща, които в никакъв случай не биваше да върши.

Първо, пристъпи работещото правило да не се преговаря с терористи. Защото не трябва да си президент на САЩ, не трябва дори да можеш да четеш, достатъчно е само да гледаш телевизия или да слушаш радио, за да знаеш, че режимът на Асад поддържа, вдъхновява, обучава и използва терористи за постигане на своите – и на покровителите си от Иран и Русия – цели. Следователно, дори да се загърби цялата потресаваща информация за онова, което причини на собствените си граждани и да се отчете само този показател, режимът в Сирия е терористичен и с него не трябва да се преговаря, а само да се удря по главата, докато тя омекне.

Ако това не ви е достатъчно като аргумент за терористичния му характер, вземете предвид отправената от Дамаск откровена заплаха, че при американски удари срещу Сирия, Сирия ще удари пък Израел. Къде го чукаш, къде се пука? Защо не отговорят на американците като са толкова ербаб, а се заканват да ударят свободна и демократична страна, член на ООН, която няма пряко отношение към конфликта и е виновна само за това, че се намира в региона и е мразена до дъно от сирийския режим. А какво ще каже по руско внушение ООН после, когато Израел отговори на евентуалната с нищо непредизвикана сирийска атака, направо не ми се мисли, сигурно ще заклейми Тел Авив като мръсен агресор, нали?

Или вземете предупреждението на самия руски президент Владимир Путин, който влезе в ролята на прост говорител на режима на Асад като каза, че американският удар срещу Сирия ще бъде последван от засилване на тероризма по света. Това, разбира се, изобщо не е вярно, защото и с просто око се вижда, че с всеки удар срещу терористи някъде по света, атаките на терористите по света намаляват. И ако този път не намалеят, няма да значи, че Путин е пророк, а че просто центърът на световния тероризъм е в Москва, не някъде в мюсюлманския свят. Но има и друг въпрос в случая – защо демократът Путин плаши хората по света, вместо да скръцне със зъби на послушната си сирийска подлога Башар Асад и да го предупреди – да не си посмял да тръгнеш към ескалация на тероризма. Или нещо такова да му каже, при това публично, за да повярваме, че го прави искрено.

Втората голяма грешка на Обама е, че с решението си да се откаже от ударите срещу Сирия той по безобразен начин предаде стратегическата инициатива по темата в ръцете на руснаците и едновременно с това загуби пропагандна война с тях. Не вярвам и на него някой да му е подарил три красиви китайки, за да стори това, но наблюдаваният ефект е много подобен – той си се хили доволно. Обаче за отбелязване е, че руснаците, в чиито интерес режимът на Асад изобщо се крепи на власт, в момента се хилят още по-доволно, защото в очите на света най-после излязоха миротворци и спасители от нов конфликт. Нещо повече, те излязоха по-загрижени от американците за единството и съдбата на ООН, въпреки че многократно са доказвали обратното.

И тук дори няма никакво значение, че всъщност руснаците лансираха като собствен един план за контрол над химическите оръжия на Асад, който самите американците предложиха още преди няколко месеца и с който сирийският диктатор, съответно – самите руснаци, тогава отказаха да се съобразят. Кой го е грижа за това чии е планът.

- Така или иначе, сега важното е, че Путин излезе победител, а Обама се показа като льохман – викат в Пловдив, докато броят молитви с броениците.

Към техните молитви бих добавил само – Бог да прости президента Рейгън, но сигурно вече се е обърнал няколко пъти в гроба, като вижда как наследникът му в Белия дом се поддава на козните и помага да се възроди онази Империята на злото, която той самият срути с толкова усилия и жертви.

Колкото до българската връзка с конфликта в Сирия, тук нещата са доста по-прости, затова и доста по-просто сме манипулирани от страна на управляващите нашенски национал-социалисти. Излишно е да влизам в подробности, граждани, само ще ви призова винаги да мислим, преди да помислим нещо – дори то да е свързано само с неочакваната поява на някакви си три красиви китайки в собственото ви легло.

Прочети цялата новина

Свързани новини: