Медиите по дефиниция информират. По дефиниция имат и критична функция.  Особено когато става дума за обществен интерес, особено за публичните институции и за институциите, работещи с публичен ресурс.

Най-простият начин да се ликвидират критичните гласове е чрез  пълна непрозрачност. Контрол върху медиите чрез информационен дефицит.

Критикуваш? Докажи. Не можеш? Отговорност за вреди. Отговорност за нелоялна конкуренция. Отговорност по Закона за кредитните институции. Отговорност за клевета. Отговорност за нарушаване на журналистическите стандарти.

Да вземем един пример. Корпоративна търговска банка. И медиите.

• Премиерът Борисов  преди време обясни, че не се меси нито в медиите, нито в банките.

• Министърът от това правителство Рашидов години по-късно опроверга премиера си: Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари. Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.

• Наскоро и  председателят на БСП Станишев призна, че Пеевски и медиите му са част от кръга КТБ.

Но междувременно – още преди Станишев да сподели с нас за кръга -

• Капитал писа – и беше санкциониран от КЗК по чл. 30 ЗЗК за  “неверни твърдения и изопачени факти”, с което е уронено доброто име на конкурентното дружество и издаваните от него вестници.
• Бивол писа – и четири банки внесоха искане по 152а Закона за кредитните институции за защита поради  уронване на доброто име.
• От медиите става ясно за писмо на КТБ до Дойче Веле, по което тече проверка, но няма официално съобщение нито за повдигнатите въпроси, нито за резултати от проверката.

Безпроблемно за КТБ може да се пише в медиите от кръга на КТБ и кръга на Валерия Велева.

Въпросът е за демократичните стандарти.

.

Триъгълникът банка – власт – медии е неосветено място, но медиите имат задължение да информират за него.

Медиите имат  задължение да пишат по проблеми от значим обществен интерес дори в условия на системно създаван и поддържан информационен дефицит.

В практиката на ЕСПЧ има решения за публикации по теми, представляващи значим обществен интерес, например решението  Торгейрсон срещу Исландия:

Пресата не бива да престъпва граници…, но неин дълг е да разпространява информация и идеи по въпроси от обществен интерес. Пресата има задача да разпространява информация и идеи, а обществото има правото да ги получава. Ако това не е така, пресата няма да бъде в състояние да играе своята жизнено важна роля на обществен страж.

по съществото си публикациите са представлявали позовавания на разкази или мълва, или общественото мнение…  Доколкото от жалбоподателя (автора) се е искало да установи истинността на тези твърдения, той по мнение на съда е бил изправен пред една неразумна, ако не и невъзможна задача.

Неразумна, ако не и невъзможна задача. 

Например две кръгли години КЗК се очаква да се произнесе относно пазара на разпространението на печатни издания. Може ли да се пише за монопол или не?

.

Американският съд отива и по-нататък – в решението New York Times v Sullivan се приема, че дори допуснати фактически грешки  не са основание за отговорност (за клевета), освен ако са направени съзнателно или при особено грубо пренебрегване на истината, защото

При такова изискване [авторът да е в състояние да докаже истинността на всеки факт] потенциалните критици на държавното управление могат да се отклонят от намерението си да дадат гласност на критиките си, въпреки че те са смятани за верни и дори ако те наистина са верни, поради съмнението дали ще могат да ги докажат в съда или поради страха от разходите си за това. [...]

Потенциалните критици да не се отклоняват от намерението да дадат гласност на критиките си.

Стандарт.

Отговорната журналистика се основава на факти, но тя също така търси истината. И да, у нас стандартите за свобода на изразяване  понякога се прилагат по интересен начин, в полза на силните на деня (Цветан Цветанов срещу съдия Мирослава Тодорова).

А според ВС на САЩ Първата поправка на Конституцията на САЩ  за свободата на изразяване е въведена да гарантира свободата срещу проявите на  тирания  на управляващите мнозинства.

Медиите по дефиниция информират. По дефиниция имат и критична функция.  Особено когато става дума за обществен интерес, особено за публичните институции и за институциите, работещи с публичен ресурс.

Най-простият начин да се ликвидират критичните гласове е чрез  пълна непрозрачност. Контрол върху медиите чрез информационен дефицит.

Критикуваш? Докажи. Не можеш? Отговорност за вреди. Отговорност за нелоялна конкуренция. Отговорност по Закона за кредитните институции. Отговорност за клевета. Отговорност за нарушаване на журналистическите стандарти.

Да вземем един пример. Корпоративна търговска банка. И медиите.

• Премиерът Борисов  преди време обясни, че не се меси нито в медиите, нито в банките.

• Министърът от това правителство Рашидов години по-късно опроверга премиера си: Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари. Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.

• Наскоро и  председателят на БСП Станишев призна, че Пеевски и медиите му са част от кръга КТБ.

Но междувременно – още преди Станишев да сподели с нас за кръга -

• Капитал писа – и беше санкциониран от КЗК по чл. 30 ЗЗК за  “неверни твърдения и изопачени факти”, с което е уронено доброто име на конкурентното дружество и издаваните от него вестници.
• Бивол писа – и четири банки внесоха искане по 152а Закона за кредитните институции за защита поради  уронване на доброто име.
• От медиите става ясно за писмо на КТБ до Дойче Веле, по което тече проверка, но няма официално съобщение нито за повдигнатите въпроси, нито за резултати от проверката.

Безпроблемно за КТБ може да се пише в медиите от кръга на КТБ и кръга на Валерия Велева.

Въпросът е за демократичните стандарти.

.

Триъгълникът банка – власт – медии е неосветено място, но медиите имат задължение да информират за него.

Медиите имат  задължение да пишат по проблеми от значим обществен интерес дори в условия на системно създаван и поддържан информационен дефицит.

В практиката на ЕСПЧ има решения за публикации по теми, представляващи значим обществен интерес, например решението  Торгейрсон срещу Исландия:

Пресата не бива да престъпва граници…, но неин дълг е да разпространява информация и идеи по въпроси от обществен интерес. Пресата има задача да разпространява информация и идеи, а обществото има правото да ги получава. Ако това не е така, пресата няма да бъде в състояние да играе своята жизнено важна роля на обществен страж.

по съществото си публикациите са представлявали позовавания на разкази или мълва, или общественото мнение…  Доколкото от жалбоподателя (автора) се е искало да установи истинността на тези твърдения, той по мнение на съда е бил изправен пред една неразумна, ако не и невъзможна задача.

Неразумна, ако не и невъзможна задача. 

Например две кръгли години КЗК се очаква да се произнесе относно пазара на разпространението на печатни издания. Може ли да се пише за монопол или не?

.

Американският съд отива и по-нататък – в решението New York Times v Sullivan се приема, че дори допуснати фактически грешки  не са основание за отговорност (за клевета), освен ако са направени съзнателно или при особено грубо пренебрегване на истината, защото

При такова изискване [авторът да е в състояние да докаже истинността на всеки факт] потенциалните критици на държавното управление могат да се отклонят от намерението си да дадат гласност на критиките си, въпреки че те са смятани за верни и дори ако те наистина са верни, поради съмнението дали ще могат да ги докажат в съда или поради страха от разходите си за това. [...]

Потенциалните критици да не се отклоняват от намерението да дадат гласност на критиките си.

Стандарт.

Отговорната журналистика се основава на факти, но тя също така търси истината. И да, у нас стандартите за свобода на изразяване  понякога се прилагат по интересен начин, в полза на силните на деня (Цветан Цветанов срещу съдия Мирослава Тодорова).

А според ВС на САЩ Първата поправка на Конституцията на САЩ  за свободата на изразяване е въведена да гарантира свободата срещу проявите на  тирания  на управляващите мнозинства.

Ще ви предложа няколко алтернативни източници за наблюдаване на натоварването на мощностите на двата действащи блока (5 и 6) в АЕЦ "Козлодуй", в реално време. Далеч съм от мисълта, че ще стоите, като мен, ежедневно и ежеча...

Милен Радев

От далечната 2006 г. измъквам един текст, който тогава бе публикуван в няколко издания, а през 2009 г. влезе в книгата ми “Хроники на злото и надеждата”. Досега отсъстваше от този блог.

С присъщата ми скромност смятам текста за все още актуален.

Изминалите от тогава години добавиха нови щрихи към темите за полската съдба на кръстопътя на интересите на Запада и Изтока, за възродилата се руска имперска агресивност, за новите средства, които Кремълската престъпна групировка (© Ал. Литвиненко) използва за своите хегемонистки планове…

В крайна сметка – и за нашата българска съдба, разпъната на три между

- цивилизационния избор на просветената, почтена част от обществото

- слугинските, меркантилни интереси на духовно и умствено поробените от Русия сънародници и

- колебливата ангажираност с нашата участ на така наречения “западен” фактор.

Случи се този стар текст да изплува сега както митичния остров Родос из интернетното море, тъкмо за годишнината от болшевишката интервенция в Полша на 17 септември 1939 г. След като Германия бе нападнала своя източен съсед на 1 септември, Съветите удариха сражаващите се с Вермахта поляци в гръб, нарушавайки поне пет двустранни договора с Полша.

Така започна Втората световна война.

Агресията на двата гигантски съседа, поредното разделяне и унищожаване на полската държава помежду им и де факто примиренческата пасивност на западните съюзници оставя травма в полското съзнание, неизлекувана до днес. Травма, която може и трябва да е поука и за други…

Две думи за Радек Сикорски – според мен най-интересната политическа фигура в Източна Европа след сгромолясването на Съветската система. Интересна, надарена с много качества, но и противоречива. Той е политикът заемал най-дълго министерски постове в нова Полша, ползващ се с неизменно висок авторитет на Запад. Служи както в кабинетите на консервативната партия “Право и справедливост” на Ярослав Качински, така и сега (от 2007 г.) в кабинетите на Гражданска платформа.

Без съмнение у Сикорски няма илюзии и пожелателно мислене. Едва ли някой познава по-добре от него заплахата от руския хегемонизъм за всички западни съседи. При все това Сикорски продължава да е член на кабинета на Доналд Туск, който заедно с новия президент Коморовски води след трагедията в Смоленския лес политика на appeasment (апийзмънт, примиренчество, подобно на западната политка спрямо Адолф Хитлер през 1938 г. – б.м.М.Р.) спрямо путинска Русия.

Същевременно Сикорски бе този, който успешно и в противовес на страшния руски натиск сключи през 2008 г. договора със САЩ за разполагане на батарея Пейтриът ракети в Полша заедно с американски войници – за пръв път в историята! Пак той преживя като външен министър през 2010 отказа на Обама от вече сключеното споразумение…

Питам се дали описаното в следващия текст и по-сетнешният опит от 2006 г. насам в общуването с администрацията на Обама и с днешните политици в Брюксел, Берлин, Лондон и Париж не направиха от Радек Сикорски един много по-прагматичен (и циничен) полски патриот…?

Което обаче далеч не означава – и по-прав!

Великият му съименник генерал Сикорски винаги бе опитвал да се споразумее със Съветите. В предвоенна Полша и дори след болшевишката агресия срещу неговата Родина той бе факторът, който най-силно търсеше разбирателството с Москва.

До тогава докато през пролетта на 1943 не излязоха на бял свят недвусмислените доказателства, че 15-те хиляди полски военнослужещи, водещи се за изчезнали в С.С.С.Р., са били разстреляни и зарити като отпадък в общи ями 3 години по-рано по заповед на същите кремълски господари, с които генерал Сикорски търсеше примирение.

Старият Сикорски отказа да мълчи за това чудовищно престъпление. Въпреки натиска на западните съюзници той продължи да търси истината.

На 4 юли 1943 той загина в самолетна катастрофа край Гибралтар, която и до днес остава неизяснена…

А сега да преминем към статията за днешния Сикорски:

08.05.2006

© Милен Радев

Радослав Сикорски, полският министър на отбраната има всички шансове да се превърне в най-единодушно охулената от германските политици и медии фигура.

Преди дни Spiegel Online публикува негово изказване, в което Сикорски припомня във връзка с руско-германския газопровод през Балтийско море секретния пакт Рибентроп-Молотов от 1939 г. за подялбата на Полша. Полският министър критикува остро проекта и изрази огорчение, че и новият канцлер Меркел отказва изменения в договора, сключен под патронажа на предшественика ѝ Шрьодер.

Веднага след първомайския почивен ден в Германия политици от дясно и от ляво в рядко срещано хармонично единодушие откриха канонадата срещу нестандартното мнение на техния полски колега.

Рупрехт Поленц (ХДС), председател на комисията по външните работи на Бундестага, нарече сравнението (каквото, строго погледнато, нямаше, тъй като Радослав Сикорски бе казал само, че случаят с газопровода му припомня Пакта от 1939 г.) „абсурдно и вредно за германо-полските отношения“. Поленц, един от шампионите на политическата коректност в ХДС, призова полския премиер да „вразуми своя министър“.

Друг представител на консервативната партия – Екарт фон Кледен определи думите на Сикорски като „пълна безсмислица“. Външнополитическият експерт на социалдемократите Ханс Улрих Клозе каза, че „г-н Сикорски трябва добре да помисли върху своите думи и да побърза да си ги вземе назад“…

И в реакциите на печатните медии впечатлява единодушното – от ляво през центъра до дясно – възмущение и отхвърляне на „сравнението“ на полския министър на отбраната. Напразно обаче читателят се взира за аргументиран диспут с познатите от месеци и сега само изнесени в полемична форма от Радослав Сикорски полски позиции по въпроса.

Консервативният Die Welt изтъква, че за разлика от 1939 г. днес ставало дума просто за една енергийна сделка, която с нищо не засягала полската стратегическа сигурност. Вестникът припомня, че Германия и Полша са в един общ отбранителен алианс и си сътрудничат икономически в рамките на Евросъюза. Нито дума за това, че Варшава вижда в реализирането на газопровода тъкмо саботиране на икономическото сътрудничество и удар от страна на Германия по съгласуваната общоевропейска енергийна политика.

Абсурдно било да се обвинява правителството в Берлин в действия, типични за миналото столетие, пише по-нататък Die Welt, тъй като германската външна политика била интегрално обвързана с общоевропейската. Вестникът като че ли съзнателно пренебрегва мнението на еврокомисаря по енергетика Андрис Пибалгс, който коментира конфликта с газопровода със следните думи: „Не биваше по никой начин да изпадаме в положението, в което ни вкарва този газопровод. Една държава членка да решава сама по проект, който е неприемлив за други членки и то без всякаква предварителна дискусия с тях.“

Левият Berliner Zeitung подозира, че полският министър просто жали за финансовите загуби, които Полша ще понесе след отпадането на транзитните такси за трансфер на газ през нейна територия. Изказването на Радослав Сикорски, пише вестникът, показва, че полските политици няма да се спрат пред никакви средства, за да осуетят строежа на морския газопровод.

Коментаторът на консервативния Münchener Merkur осведомява читателите, че Полша „е размахала дебелата тояга“ и продължава с констатацията, че „36 години след като Вили Бранд падна на колене пред жертвите във Варшавското гето, Полша продължава да мисли в категориите на миналото“. В защита на германското становище консервативният вестник привежда оригиналния аргумент, че Русия и Германия имали легитимен интерес от строежа на балтийския газопровод, за да засилят позициите си при бъдещи ценови преговори за транзитните такси с Полша и Украина…

На всекидневен език това се казва „да изплюеш камъчето“.

Коментаторът отива още по-далеч и хвалейки решението на Ангела Меркел да не подлага на ревизия договора за газопровода триумфално заявява, че благодарение на този договор Германия била спечелила необходимата ѝ сигурност на енергийните доставки (е, поне не се говори за „жизнено пространство на Изток“ – бел.авт.). За сметка на това „транзитната страна“ Полша губела едно потенциално средство за изнудване на своите два големи съседа. Факт, който според коментатора на авторитетния мюнхенски всекидневник заслужавал поздравления.

Най-късно тук читателят с незавехнали спомени от историята на първата трета на ХХ век би трябвало да се пипне за челото и да се попита, къде е срещал вече подобни тези: Полша, която „може да изнудва своите два съседа“…?

Май не само пактът Молотов-Рибентроп ще му хрумне на човек, но и доста други, свързани с него събития.

Коментарът, който цитирахме, е писан след като на мръзнещите украинци, грузинци и молдовци тази зима вече бяха извивани ръцете от Москва и те бяха притискани до стената.

Cлед като неотдавна Газпром в открит текст заплаши Западна Европа със съкращаване на доставките и пренасочване на газа към далечна Азия…

Озадачен от толкова единомислие, простиращо се от единия до другия край на политическия спектър, невинният германски читател направо недоумява как така Полша си е избрала за министър един такъв невежа и елементарен скандалджия.

Какъв късмет, че тъкмо в днешния си брой списание Der Spiegel посвещава обширна статия на полския министър на отбраната!

Издържана в саркастично-пренебрежителен дух тя се оказва много информативна, както за личността на Радек Сикорски така и за вникване в някои от мотивите на актуалните германски чувства към източния съсед.

Радослав Сикорски е представен като един от най-младите членове на кабинета – консервативен католик и блестящ оратор, човек със светски обноски и отличен английски, но … отявлен антикомунист. Пред двора на къщата си в Бидгошч Сикорски бил забил табела с надпис „Зона свободна от комунисти“! (О, ужас! – б.м.М.Р.)

След като му поставя тази фатална в очите на германския истаблишмънт диагноза, Spiegel разказва за живота на сочения от мнозина за бъдещ външен министър на Полша Сикорски:

Като ученик той е активен деец на „Солидарност“, военното положение през 1981 г. го заварва на езикова олимпиада в Англия. Остава на острова и завършва в Оксфорд философия и политология.

На 23 години е военен кореспондент на Spectator в Афганистан, получава отличието World Press Award за една от своите снимки. Сближава се, пише Spiegel, с антисъветските муджахедини. До днес, клати укоризнено глава списанието, в дома му виси негова снимка на кон с калашников в ръка.

Падането на стената Сикорски посреща като репортьор в Берлин. Тук той се запознава с американската журналистка Ан Апълбаум, която го въвежда в консервативните Вашингтонски салони, съобщава Spiegel и добавя, че двамата споделят общ мироглед, според който Русия била наследила имперските амбиции на Съветския Съюз.

След тази, явно прискърбна за интелигентността на журналистическата двойка, констатация германското списание добавя, че според тях трябвало дори да се отговаря решително и със сила на руските имперски амбиции. Мимоходом се споменава, че Апълбаум, днес съпруга на Сикорски, е автор на наградения през 2004 г. с наградата Pulitzer фундаментален труд за историята на Гулаг. Като коментатор на „Вашингтон пост“, съобщава Spiegel, Ан Апълбаум „беснее от месеци из вестника срещу енергийната политика на Путин“.

В кариерата на Сикорски следват правителствени постове в Полша и работа в неоконсервативния мозъчен тръст American Enterprise Institut. След изборите миналата година става министър на отбраната в новото правителство на Качински.

Нека наваксаме нещо, което Spiegel пропуска да напомни: през миналия ноември Радослав Сикорски публикува 1700 от най-секретните военни документи на Варшавския договор и представи публично карта от 1979 година на планирана операция на Пакта под кодово название „За седем дни до Рейн“. Според Сикорски тези документи доказват реалните планове на Москва за превземане на Западна Европа, включително чрез използване на ядрени удари по Бон, Брюксел и Мюнхен.

Германското списание предпочита укоризнено да приведе данни за екстремизма на полския министър: неотдавна той се бил похвалил, че уволнил всички офицери от военното разузнаване, завършили по комунистическо време курсове в Москва!

Заключението на най-авторитетното германско списание Spiegel е еднозначно: Сикорски е копие на американски неоконсерватор, който иска да пренесе Америка на Джордж Буш в Европа …

Ето как се затваря кръгът – от латентно присъстващите в германски консервативни кръгове антиполски настроения към съседната държава, разположена на една трета бивша германска територия, през тормозещия розово-червените леви политически кръгове в Германия демонстративно заявен антикомунизъм на сегашния полски елит, та чак до обединяващия и едните и другите антиамериканизъм.

Всичко това, съчетано с обещаващата солидни печалби за германския бизнес бълбукаща газова тръба, стърчаща от Балтийско море, дава добра база за единодушно възмущение от неловкото полско напомняне на грозни събития от далечното минало.

Ама че някой можел един ден да попритвори кранчето на тръбата?…

Нищо страшно – значи просто трябва да се държим така, че на този някой да не му се предоставя повод за това, си казва германският бюргер.

И си мисли, че тогава всичко ще е наред…

Американски сенатори поискаха от администрацията на президента Обама да наложи санкции на руски банки, помагали на режима на Башар Асад. Според агенция "Риа Новости" в писмо на сенаторите до американския министър на финансите Джейкъб Лю се казва, че „Според многобройни съобщения, такива руски банки като ВТБ, ВЕБ и Газпромбанк правят бизнес с властите в Дамаск и по този начин нарушават санкциите, наложени от САЩ, Европейския съюз и ООН на властите в Дамаск". Писмото е подписано от сенаторите-демократи Ричард Блументал и Джин Шахин, а също така и републиканците Джон Корнин и Кели Айът.

Последва опровержение от прес-службата на банка ВТБ, цитирано от руската служба на BBC: "Заявлението на четирима американски сенатори е разпространение на абсолютно недостоверна информация. В групата ВТБ няма сметки на ръководството на Сирия. Ние оценяваме думите на сенаторите като провокационен опит да въведат в заблуждение американското общество"

Преди година, на 19 септември 2012, Биволъ публикува разследването си озаглавено МИЛИАРДИТЕ НА АСАД - ДЕПОЗИРАНИ ПРИ РУСКИЯ ПАРТНЬОР НА КТБ. За пръв път беше огласена изтекла кореспонденция между официални лица от Сирийската централна банка и ВТБ, в която се твърди, че Сирийската централна банка има депозит от 2 млрд. евро във ВТБ и възнамерява да го увеличи.

=======

ATTN: Mr. Sergey Avakov Managing Director Financial Institutions JSC VTB Bank 
 
Dear Mr. Avakov,

In reply to your message dated 26.10.2011 please be informed that following your good bank's proposals, which we have received previously, we have raised the total amount of deposits up to more than EUR 2 bln. Please note that the matter of extending the terms of the Central Bank of Syria existing deposits at the moment remains under consideration. We shall inform you accordingly when any decision in this regard is taken.

Meanwhile, we kindly ask you to open an account in Russian rubles in the name of our bank or provide us with your instructions on the actions that we should take in order to open such an account.

We remain in anticipation of your reply and look forward to expanding our fruitful cooperation.

На вниманието на: г-н Сергей Аваков, Управляващ директор Финансови институции към банка VTB АД
·

Уважаеми г-н Аваков,
·
В отговор на вашето съобщение от 26/10/2011 ви уведомяваме, че след като разгледахме добрите предложения на вашата банка, които получихме по-рано, ние увеличихме общата сума на депозитите до повече от 2 млрд. евро. Моля, имайте предвид, че въпросът за удължаване на сроковете за съществуващите депозити на Централната банка на Сирия в момента все още се обсъжда. Ще ви информираме, когато стигнем до някакво решение по него.

В същото време молим да отворите сметка в руски рубли на името на нашата банка или да ни предоставите инструкции за действията, които трябва да предприемем, за да отворим такава сметка.
·

Очакваме вашия отговор с нетърпение и надежда за разширяване на нашето ползотворно сътрудничество.

=======

Биволъ се свърза по телефона със Сергей Аваков от ВТБ. Той не отрече автентичността на кореспонденцията, но отказа да отговаря на въпроси и насочи към пресслужбата на банката. Писмените въпроси изпратени на пресслужбата останаха без отговор.

В разследването Биволъ припомни и публикациите свързани с тази тема във Financial Times, The Wall Street Journal, както и думите на руския външен министър Лавров казани във Владивосток на 10 септември 2012. След среща с Хилари Клинтън Лавров каза, че санкциите, наложени на Сирия от САЩ и Русия вредят на руския бизнес. Той посочи, че руските банки са особено засегнати.

ВТБ, партньор на българска банка "гнила ябълка"

Руската банка ВТБ има подразделение за инвестиционно банкиране VTB Capital (ВТБ Капитал) с офиси в много европейски страни. През май 2012 г., VTB Capital откри клон в Ню Йорк. Руската държава притежава 75.5% от компанията. Дъщерното дружество на VTB Capital в България се оглавява от бившия финансов министър Милен Велчев.

В края на октомври 2011 г. VTB Capital придоби срещу 100 млн евро 79,83% от акциите на Булгартабак. Според коментари и публикации в медиите, зад тази приватизационна сделка всъщност стои Корпоративна търговска банка. От имейла изпратен от сирийската банка до Аваков става ясно, че по това време депозитът от 2 млрд. евро, цитиран в писмото до Аваков, вече е бил факт.

Потърсен по телефона с въпрос относно произхода на парите за сделката с Vivacom, Велчев отказа всякакви коментари и препрати към пресофиса на VTB.

Впоследствие ВТБ и КТБ купиха и телекомуникационния оператор, Vivacom който наследи инфраструктурата на бившия български държавен телеком БТК и през неговата оптична мрежа преминава най-големият телефонен и интернет трафик. Интересът на КТБ към телекомуникационния сектор не е нов. Собственикът на банката Цветан Василев чрез свои фирми придоби мрежата за цифровизация на ефира.

Цветан Василев е известен още и като финансист на българската медийна империя на Ирена Кръстева и нейния син Делян Пеевски, които притежават голям брой проправителствени вестници и телевизионни канали. Показателно е, че през юни 2012 г., в разгара на сирийския конфликт, свръзваната с КТБ телевизия TV7 излъчи репортажи от Дамаск, които според журналиста Иво Инджев, дългогодишен кореспондент в Близкия изток, директно обслужват пропагандата на сирийския режим на Башар ал Асад.

В секретна дипломатическа грама, изпратена до Вашингтон през декември 2006 г. от бившия американски посланик в София Джон Байърли, която изтече в Уикилийкс, КТБ, заедно със седем други български банки, е описана като „гнила ябълка", чиито практики „включват пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми".

„Корпоративна търговска банка (Corporate Commercial Bank). Тази банка е известна още като Банката на Риск Инжинеринг, най-важният и печално известен играч в енергийния сектор, участващ в почти всички енергийни консултантски проекти. Заради тесните си връзки с Риск Инжинeринг, притежавана от Богомил Манчев, се очаква банката да придобие силни позиции във финансирането на проекта Белене. Сметките на Националната електрическа компания, която е собственост на държавата и се занимава с тъмни продажби на електроенергия чрез посредници като Манчев и Ковачки, също са депозирани там. Главният акционер на тази банка е Бромак ООД, собственост на Цветан Василев, който през 2004 г. беше замесен в противоречива приватизационна сделка свързана с купуването на Софийския завод за вагони, дотогава държавна собственост, на цена по-ниска от пазарната.", пише посланик Байърли. (пълен текст на доклада на български и на английски).

Million-Dollar question: Ходил ли е Делян Пеевски в Сирия?

Преди година отчетливо формулирахме притесненията за произхода на средствата на ВТБ, инвестирани в България. Позовахме се на ограничителните мерки наложени на Сирия от страните от ЕС, които са в сила от 24-ти април 2012 г., "активите на Сирийската централна банка в рамките на ЕС са замразени и е забранено да се предоставят финансови средства или икономически ресурси."Изпратихме въпроси за произхода на парите на ВТБ до ДАНС, до Прокуратурата и до Европейската комисия. Отговор не се получи от нито една институция.

Днес отново задаваме тези въпроси, но добавяме още един въпрос, който може да хвърли светлина върху ред сенчести зависимости:

Посещавал ли е Делян Пеевски Сирия през последните години и колко пъти?

Въпрос, който е съвсем пряко свързан с наличието, или не, на сирийски сметки във ВТБ. Ако не в българските медии и служби, то в американското посолство някой може да обърне внимание на този съвсем не случаен въпрос и да провери полетите към Сирия.

English version here

Пламен Асенов

18. 09. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=52

„В този час чувствам, че самият аз представлявам едно противоречие” – с тези думи великият гръцки поет Георгиос Сеферис започва речта си през 1963 година, когато Шведската академия му връчва Нобеловата награда за литература.

АСТИАНАКС

Сега, когато заминаваш, вземи със себе си детето,
което видя светлината под онзи чинар
в деня, когато ечаха тръби и блестяха оръжия,
а потните коне се навеждаха, за да докоснат
зелената повърхност на водата
в каменното корито с влажните си ноздри.

Маслините със бръчките на прадедите ни,
скалите с мъдростта на прадедите ни,
кръвта на брат ни жива във пръстта
бяха здрава радост, богат порядък
за душите, които знаеха как да се молят.

Сега, когато заминаваш, сега, когато денят на разплатата
изгрява, сега, когато никой не знае вече
кого ще убие и как ще свърши,
вземи със себе си детето, което видя светлината
под листите на онзи там чинар,
и научи го да изучава внимателно дърветата.

Страхотният, невероятният гръцки поет Георгиос Сеферис в превод на Стефан Гечев – безспорно едно от най-хубавите неща, които са се случвали в българския поетичен свят изобщо. Прочетох ви „Астианакс”, поема 17 от книгата на Сеферис „Роман”, пълна с толкова ирония и драматизъм едновременно.

Не знам дали помните, но когато в училище се учи „Илиада” на Омир, има една прочута сцена, на която задължително се спираме. В нея троянският принц и велик герой Хектор се прощава с жена си Андромаха преди битката с гръцкия герой и полубог Ахил, битка, в която Хектор намира смъртта си. В тази прощална сцена Андромаха е с дете на ръце и именно това е Скамандър, както е кръстено детето или Астианакс, както му казват всички троянци – син на Хектор и Андромаха, пряк наследник на трона на Приам. Но великата Троя пада след дългата обсада. „Безумно е да се убие бащата, а да се оставят децата живи” – съветва мъдрият Одисей. А има и пророчество, че синът на Хектор ще въздигне отново Троя от пепелта – затова гърците убиват Астианакс, като го хвърлят от градските стени. Смята се, че го е сторил лично Неоптолем, все още жадният за отмъщение син на Ахил. „Вземи със себе си детето, което видя светлината” – и това ако не е драматична ирония…..

Георгиос Сеферис чете Роман ІІІ

Превод:

Събудих се със тази мраморна глава в ръцете,
която уморява лактите ми и не знам къде да ги облегна.
Тя падаше в съня ми, когато изплувах от съня си.
Така се сляха нашите животи и ще бъде много трудно
да се разделят.

Гледам очите: нито затворени, нито отворени.
Говоря на устата, която все се мъчи да проговори.
Държа ланитите, които изпъват кожата.
Нямам вече сили.

Ръцете ми изчезват и ме приближават
отчупени.

Това е самият Георгиос Сеферис, който чете прочутото си стихотворение – номер 3 от книгата „Роман”. С него през 2004 година се откриха Олимпийските игри в Атина. След подобна поезия на човек му се иска да замълчи, но тъй като по радиото не може, ще кажа – неслучайно, макар кратки, тези стихове често се наричат поеми. Просто дълбочината на поезията, нейната наситеност с митологични теми и образи, с алюзии за исторически герои и събития, с философски идеи, препратки и прозрения, създава впечатление у читателя за нещо протяжно като самото време и пространство, предметно като самата материя, макар създадено от най-чист дух.

Спомената в началото реч на Сеферис при връчването на Нобеловата награда е озаглавена „Езикът и чудовището”. Но поетът не просто усеща, че има нещо, което е едновременно извън и вътре в тези две страховити реалии, езикът и чудовището, че има нещо, което ги владее напълно и едновременно с това е разкъсано между тях. Не просто и не само. Той дори знае кое е нещото и го посочва – не за да ни плаши, но за да ни възвиси и предупреди. „В този свят, който става все по-малък – казва Сеферис – всеки от нас има нужда от всички останали. Трябва да търсим човека, където и да се намира той.” Човекът, да, човекът е онова нещо. Та и кой ли друг може да се обърне към бога с думи като тези?

Всеки от нас ти пише същите неща,
и всеки мълчи пред другия,
и всеки гледа сам за себе си същия този свят -
светлината и тъмнината над планинската верига
и тебе.
Кой ще повдигне тази мъка от сърцето ни?
Снощи – потоп, а днес
тежи отново мрачното небе. Мечтите ни
като игличките на пиниите след вчерашния дъжд
събрани пред вратата на къщата, излишни,
искат да изградят една кула, която се руши.

Янис Зотос, по текст на Сеферис, Радиофон

Йоргос Сифериадис, както е истинското име на Георгиос Сеферис, е роден през 1900-та година край град Смирна, днешен Измир. Това е твърде близо до местата, където се развиват много от онези митологии, за които поетът пише цял живот. Това е на хвърлей от Троя. Това е на морския път, по който минават корабите на любимия герой Одисей в началото на дългото му завръщане. Това е сърцето на един свят, изтъкан от лазурно небе, лазурно море и лазурни хора, в който Сеферис, като истински Одисей, успява да се върне много по-късно. Първо семейството му се мести в Атина, после той заминава да учи в парижката Сорбона. Следва гръцко-турската война от 22-ра и пътят към дома е отрязан задълго. Сеферис постъпва на работа в гръцкото Външно министерство и цял живот работи като дипломат. Заема различни, включително посланически, постове в Албания, Турция, редица арабски страни, поне на три пъти е в посолството в Лондон. Първата му стихосбирка – „Завой”, е издадена през 1931 година, а последната – „Три тайни поеми”, през 1966. Междувременно чете не толкова известния тогава, но влиятелен гръцки поет Константинос Кавафис, превежда книги от любимите си Пол Валери, Езра Паунд, Пол Елюар и, разбира се, Томас Елиът, чиято поема „Пуста земя” Сеферис публикува за първи път в Гърция още през 1936 година. Само за сравнение – в България тя излезе за първи път около 50 години по-късно. В началото на Втората световна война Сеферис се жени за девойка на име Мария Зану,  но това не е свързано с никакви житейски драми. Просто като нормален, може би дори скучен човек, неговият наистина бурен живот се състои най-вече от творчески, не от житейски драматизъм. Макар че и такъв не му липсва. По време на войната например Сеферис е в изгнание с гръцкото правителство и се мести от място на място – Крит, Египет, Южна Африка, Италия. През 44-та се връща в Атина и продължава дипломатическата си кариера. Но май някъде в тази пролука се раждат стиховете му за Матиас Паскалис сред розите:

Дали ще срещна старата жена тъй както слизам?
Когато си тръгвах ми каза: “Кой знае кога ще се видим отново?”
и после прочетох за смъртта й в стари вестници,
за сватбата на Антигона и за сватбата на дъщерята на Антигона,
без стълбите да свършват, нито домът ми,
който ми оставя вкус на прокълнат кораб
с една русалка прикована, красива още,
върху кормилото.

Георгиос Сеферис не само пише за митология, но в края на живота си сам донякъде се превръща в митологичен герой на своето време и своя народ. През 1967 г. в Гърция има военен преврат, идва на власт тъй нареченият „режим на черните полковници”, който ограничава демократичните свободи и въвежда силни елементи на диктатура. През март 69-та Сеферис застава зад микрофона на ВВС в Лондон и чете своя декларация против режима, озаглавена – „Тази аномалия трябва да бъде прекратена”.

Сеферис чете декларацията си срещу режима на полковниците

Превод: Преди много време аз реших да стоя настрани от политиката в моята собствена страна. Но, както обясних при друг случай, това не означава, че съм изцяло индиферентен към нашия политически живот.

Така започва той и заявява по повод военното управление – „това е състояние на силно вцепенение, при което всички онези духовни ценности, които успяхме да опазим с труд и агония, са на път да потънат в блатисти, застояли води. Както се знае, нещата с диктаторските режими в началото може да изглеждат лесни, но в края неизбежно чака една трагедия.” И припомня думите от древния припев на поета Есхил – „Колкото по-дълго аномалията остава, толкова повече злото расте”. През 1971 година великият гръцки поет Георгиос Сеферис умира в Атина. Погребението му се превръща в огромна демонстрация – против диктатурата и за демокрацията, която по-късно наистина се връща. Но Сеферис вече го няма.

Янис Зотос, Санторини

Единствената дума, с която мога да опиша тази детска книжарница е “ВЪЛШЕБНА”. Вече няколко пъти се отбиваме с...

/Поглед.инфо/ Всеки може да разбере дали мобилният му телефон е подслушван. Това с един много прост, но гарантиран метод.

Радан Кънев на страницата си в Уикипедия претендира, че е един от основателите на ДСБ през 2004 година: Това е лъжа. Той е приет за член на партията през 2007 година.

The post Реформаторският блок и полуистините: Радан Кънев не е основател на ДСБ appeared first on ExtremeCentrePoint.