както се казва, който не ме харесва, да върви в друга гимназия. е, в училище всъщност тези, които не ме харесваха, ме изключваха, но пък котка по гръб не пада. имам стотици гърбове и те са за всяка ситуация в която се чувствам задушена. свободата и енергията произведена от свободата са храната за космонавти. и нищо по-малко от това всъщност не ме интересува. понякога се налага да слагам скафандър разхождайки се между сънародниците си, въздухът е спарен, мирише на лошо и не достига, но изборът е мой. разходките ще спрат когато въздухът започне да привършва, и ще трябва да напусна планетата българия в търсене на други светове където има друг вид живот.

добре дошли в екстремизма, който споделям с вас. ако ви е заболяло от текстовете ми по каквато и да е причина - неудобство, срам от себе си, от мене, омраза, завист, нетърпимост, тъга, несъгласие, непримиримост, агресия - аз съм постигнала това, което ме интересува. не съм убола с игла труп, а жив човек. щастието си го търсете сами, то не е в моите текстове. животът ми е един и всеки ден благодаря на бог, че ме води в избраната от него посока. това знание ме кара да се усмихвам всеки ден на всяка безнадеждна мисъл в главата ми. пожелавам ви същото, защото то няма нищо общо с територията на която се намирате. то е единствената истинска свобода и се нарича вяра в нещо по-голямо от себе си. политик никога не може да запълни този размер;)