СИЛНАТА СЛАБОСТ НА ДЯСНОТО

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Партия ГЕРБ иска вот на недоверие към кабинета Орешарски за провалите му в различни секторни политики, а тази формулировка е съобразена с позицията на дясната извънпарламентарна опозиция. Дали това е чаканата реална стъпка към сътрудничество между партиите в дясно за сваляне на правителството – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, ГЕРБ готвеше вот на недоверие за цялостна политика, но Реформаторският блок и Протестът поискаха смяна на мотивите, за да няма кабинетът парламентарна индулгенция за следващите 6 месеца. Дали този жест ще свали напрежението в дясно, което пречи да се постигне общата цел за нови предсрочни избори?

- Може и да свали за малко напрежението, Фили, но не вярвам да го преодолее. Трябват още подобни стъпки, още жестове, още усилия от всички страни, за да се стигне реално до общи действия за сваляне на правителството. В момента единодействие в дясно липсва и виждаме, че управляващите са твърде доволни от този факт. Той им позволява не просто да се задържат, а буквално да се окопаят във властта. Едва ли някой някога е очаквал българската десница да направи на българската левица такъв мил подарък.

- И защо го прави? Нима е истина твърдението, че лявото и дясното в България играят в един отбор, като привидно си противоречат, а всъщност умело си подават топката?

- Не, Фили, това е твърдение от манипулативния арсенал на левицата, който цели да отврати хората в България от политиката изобщо и да ги обезкуражи в устояването на тяхната гражданска позиция. Реалната причина за лошото положение на десницата тук е много прозаична – това е нейната…..за да не кажа „силна слабост”, ще кажа сериозна слабост в момента, а и от години насам. И това е слабост поне на две нива.

Първото ниво е немощта на всеки един от десните политически проекти поотделно. Тя се корени в хроничната липса на сериозна идеологическа база, както и в липсата на здрави политически принципи или поне на здрави морални устои за тяхното прилагане. На това ниво влияят още много фактори. Тук има например доста лични противоречия между конкретни лидери на десницата. Има натрупана история на срещи, топли прегръдки и бурни раздели, която кара цели партийни елити, било на централно, било на местно ниво, да са взаимно подозрителни и им пречи да работят заедно. Има също среда, която се характеризира със слабост на гражданското общество, с бедно и масово необразовано население, за което лявата политическа ориентация звучи доста по-естествено, с дългосрочен и силен процес на манипулация, извършван от страна на левицата по механизмите и от хора на бившата комунистическа Държавна сигурност.

- Пламен, как тези принципни положения се съотнасят с реалните десни политически субекти в България?

- Веднага давам конкретни примери, Фили. Най-голямата дясна партия в момента тук е ГЕРБ. Тя спечели доста избори през последните години, управлява почти пълен мандат, има президент, стабилно е представена в сегашния Парламент, официален член е на Европейската народна партия, тоест, на десния алианс в Европейския парламент, с една дума – има всички атрибути на сериозна дясна формация. И в същото време не само лидерите на останалите десни партии, но и независими анализатори, продължават да я смятат за чисто популистка формация от лидерски тип, която заема дясната ниша, само защото там имаше свободно място в момента на нейното създаване. Допълнителни противоречия има също между ГЕРБ и наскоро създадения от пет-шест малки десни и дясно-центристки формации Реформаторски блок, заради начина, по който ГЕРБ използва властта по време на своя мандат. В същото време пък самият Реформаторски блок не просто прилича, а е същинско гнездо на оси. В него жужат на едно място бивши приятели по идеология, които видимо не могат да се понасят – например СДС и ДСБ, заедно със свои бивши идеологически врагове, с които в момента са първи приятели – да речем ДСБ с партия „България на гражданите” на Меглена Кунева. А ако приемем, Фили, както аз лично правя напоследък, че Протестът е трети основен субект в дясното пространство, описаните по-горе причини за слабостта на десницата стават напълно ясни, доколкото именно в Протеста се откроява тежкото положение на гражданското общество в България. Да, той, Протестът, сам по себе си е едно красиво избухване на това общество и доказателство, че то още не е умряло напълно. Обаче в същото време е толкова вътрешно противоречив, нестабилен и хаотичен, че съвсем точно отразява и общата безпътица – или поне неспособността ни по нормален начин да вървим по нормален път.

- Добре, но ти каза, че слабостта на българската десница има две нива, а досега говорим само за едното от тях. Кое е другото?

- Ако първото описано ниво, Фили, е свързано със слабостите на десните формации поотделно, то второто ниво е пълната им неспособност да реализират договореност за общи действия, дори когато знаят, че няма как иначе да постигнат общата си цел. В нашето конкретно измерение какво се случва? ГЕРБ твърдят, че искат да поправят отношенията си с другите десни и да работят заедно за сваляне на правителството и предсрочни избори. Те правят и стъпки в тази посока, като видяхме от жеста с темата на вота на недоверие, с който започнахме. Но още първият път, когато им се отвори възможност, ГЕРБ опитаха да яхнат еднолично дясната протестна вълна. Това стана на 4 септември, когато организаторите на Протеста поискаха десните партии да се включат масово в него, но без партийни знамена, а само с общия лозунг „Оставка!”. Обаче ГЕРБ докараха с автобуси в София свои симпатизанти, които развяваха именно партийните знамена. Това допълнително разочарова мнозина. То даде основание и да се втвърди позицията на партиите от Реформаторския блок, които по начало отказват да сътрудничат с ГЕРБ, защото за тях Сергей Станишев и Бойко Борисов са скачени съдове. В същото време пък инициаторите на Протеста са против неговата енергия да се трансформира в ефективна политическа алтернатива, като се създаде съвсем нова дясна формация и са подозрителни към каквато и да е намеса както на ГЕРБ, така и на Реформаторския блок в техните дела. Те ги смятат за толкова оцапани, че има опасност сътрудничеството с тях да изкористи самия Протест, макар от друга страна да са наясно, че сами няма как да постигнат целта си – сваляне на правителството и нови избори.

Лошото е, Фили, че, както сочи логиката, а и вътрешната ми информация от различни десни субекти, тези взаимни предразсъдъци трудно ще се преодолеят и скоро едва ли можем да очакваме по-сериозно дясно единодействие в България. А това значи, че предстои лявото управление да укрепва, каквито и безобразия да прави. И това е защото – ако трябва да перифразираме леко Вапцаров – дори то да падне, просто няма кой да го смени.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: