Най-вкусният чай

Повечето от вас няма как да са пропуснали любовта ми към кафето. Но когато започне да застудява, дъждовните капки бият по прозорците, а оранжевото ми одеалце стане най-добър приятел вечер, тогава идва времето на чая. Днес ще ви разкажа повече за силния ароматен черен чай.

Допреди няколко години пиех чай, само когато бях болна. След това, благодарение на две дълги странствания на север, започнах да харесвам чая. В Холандия често след дискотека се прибирахме продухани от силен вятър и решението беше едно – чай. За почивка от ученето през уикенда с Калина сядахме в дневната и пиехме чай. В Англия нямаше с кого да си говоря над топлата чаша, но навикът се запази – все чай. Така, постепенно, започнах да се интересувам от въпроса как се прави хубав чай.

Както при всяка рецепта, и тук въпросът често опира до личен вкус. Аз, например, не харесвам чайове с плодови акценти, нито пък съм голям фен на зеления чай, освен ако не е студен. Харесвам силен черен чай, понякога с някоя и друга подправка като канела или карамфил, но в много умерени количества. Какво трябва да знаем за добрия чай:

• Чаят от торбички рядко има достатъчно силен вкус, затова е добре да се заредите с насипен чай от проверено място. Той спокойно може да издържи в добре затворена кутия за чай на тъмно и сухо място до година. Все пак, по-добре е да си взимате малки количества свеж чай.
• Най-голямата тайна е температурата. Прочела съм много сайтове, но се доверявам най-силно на англичани, които обичат чай. Според тях чашата или чайникът трябва да се загреят предварително, като се облеят с гореща вода. После се слага чаят – една пълна чаена лъжица за всяка чаша чай и една допълнително “за чайника”. Чаят се залива с вряща вода – тук бъркат почти всички. Водата не трябва просто да е загрята или допреди малко да е вряла, а точно да е кипнала. Ако температурата е твърде ниска, чаят не се запарва добре, а ако е вряла твърде дълго в метален съд, самата вода придобива лек металически привкус.
• Чаят трябва да се запари за 3 до 5 минути, но не повече – при силни чайове дългото запарване прави вкуса твърде остър. За черен чай времето почти винаги е 3 минути, при зелени, билкови и плодови спокойно може да се изчака до 4-5.
• Чаят трябва да се пие без захар. Дори при силните букети вкусът на захарта влияе твърде силно и убива вкуса. Ако предпочитате нещо сладко, вземете си сироп  Чаят с мляко е добро решение, ако искате да омекотите чая – млякото балансира вкуса, без да го притъпява.
• Интересен е въпросът за поставянето на млякото – дали то се слага преди или след горещия чай. Дълго време традицията е повелявала млякото да е първо – причината не е свързана толкова със самата напитка, колкото с чашите. Порцеланът не е понасял добре високите температури и чашите лесно се пукали, затова млякото се използвало като предпазен слой. След това възможността да налееш горещия чай преди млякото се превръща в белег на висок социален статус – дори се среща израз ‘rather milk in first’ за хора от по-ниска класа. Днес последователността е до голяма степен въпрос на избор, но аз се съгласявам с Джордж Оруел – според него, когато млякото се добавя второ, можеш лесно да регулираш количеството му според цвета на напитката.
• Чаят трябва да се остави да изстине леко, но не прекалено. Ако имате ръце-термометри, ще ви е полезно да знаете, че по всеобщо мнение чаят трябва да се пие с температура около 60-65 градуса по Целзий. В противен случай просто преценете кога няма да се опарите и пийте чая възможно най-горещ.

Като за начало, толкова. Желая ви приятен уикенд – планирам да го прекарам с книжка и… чай!

___
снимка: emily.laurel504

Постът Най-вкусният чай е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Прочети цялата новина

Свързани новини: