И ето историята, която стана първенец по билкарство във Facebook (събрала най-много лайка):

Тази сутрин Петър пътува по автомагистрала “Тракия” в посока София, облечен в любимата ми негова блуза на супермен… Приближавайки “Църна маца” в началото на града вижда две момчета, които явно закъсали, бутат колата си. Петър отбива нашата кола, за да им “даде една ръка” и докато отива към тях, те се провикват:

“ЙЕЕЕ, СУПЕРМЕН ДОЙДЕ ДА НИ СПАСИ!”

Сподели тази публикация:

Google+

Снимка на деня! По едно и също време днес натовареността на всички фото-волтаични (ФВ) инсталацаии във ФР Германия показваха повече от 160 (сто и шесдесет) пъти по-голямо количество произвеждана електроенергия, отколкото натоварването на...

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Българското общество като цяло и българския политически живот в частност вече се докараха до там, че напоследък нито ми е тъжно, нито ми е смешно.

Но и още не ми е безразлично, защото съм сигурен, че качеството на индивидуалния ми живот продължава да зависи от количеството на околната глупост. И човек трябва да е пълен идиот, за да не осъзнава това.

- Ти си пълен идиот! – викат ми приятелите в Пловдив, потупват ме окуражително по гърба и ми правят място да седна при тях на кафенето под смокинята. – Загрижил си се за маловажното, а пропускаш важното – укоряват ме.

След което кротко ми обръщат внимание върху спокойствието, което ни обгръща и свежестта на въздуха, който дишаме; върху вкуса на истинското кафе вътре в теб и цветовете на падащи листа около теб; върху някои прекрасни особености във формата и съдържанието на стройните крака, с които кръшни девойки се разхождат напред-назад пред очите ни, докато потропват с тънки токчета.

Такива ми ти чудесни Вселени.

А аз какво – чета заглавия и ги премислям.

Борисов бил казал, че БСП е в ролята на дама, а Орешарски пък играе пощальон. Колко пъти звъни пощальонът в този случай не се съобщава, май не звъни, защото има ключ и направо си влиза в будоара на дамата – а какво прави там вече наистина не се съобщава, `щото си е пълна тайна. Нито се съобщава дали той – дамата или дамата – него. Добре, че е съседното заглавие, та да се схване правилно ролята на този точно наш премиер в българската уж-политика. Заглавието гласи – разкриха необичайния произход на една странна мумия. Ето, викам си, хората там някъде вече са го разкрили, а ние тук още се мотаме.

Шефът на Парламента Михаил Миков е голям шегаджия. И се шегува съвсем сериозно, точно като човек, който страда от пълна липса на чувство за хумор. Така де, като човек, който сам по себе си изобщо не страда от тази липса, въпреки че всички околни страдат от нея. Последният му принос в историята на шегобийството е откритието, че народът ни иска не предсрочни избори, а смяна на политиката „Дянков”.

Може и аз да съм сляп, граждани, но нито веднъж по време на протеста, продължаващ вече повече от сто дни, не видях лозунг, с който да се иска каквото и да било, свързано с Дянков. През цялото време обаче се искаше оставка на правителството Орешарски и предсрочни избори. Ама сигурно аз съм сляп. Може би и глух. Е, утехата е поне, че луд не съм, макар че Миков очевидно ме мисли за такъв.

Но няма да му казвам аз пък за какъв го мисля него.

Сред подобна гмеж изобщо няма да обръщам внимание на Миколайката Бареков, дето се пъчи и вика, че той свалил Борисов от власт. Чак пък да го е свалил…..

Виж, че помогна, помогна. Кахър ми е обаче дали му платиха достатъчно за помощта. Май не са, `щото чувам, че иска да прави партия. Явно след многократни  опити най-после е разбрал, че в нашата нещастна професия истински големи пари няма, поне не толкова големи, колкото в политиката. От друга страна обаче, доколкото схващам, иска да прави партия, но пак да си остане журналист. Не слушайте злите езици, които ще ви кажат, че това е непочтено, непрофесионално поведение и прочие.

Истината е, че то си е постъпка отвсякъде умна. По този начин Гела и Мара, които досега съществуваха всяка сама за себе си сред богатата душевност на Миколайката и на моменти го разсейваха от пътя му към търсене на истината, най-после ще се съберат изцяло на едно място. Ако дочакаме към тях изотнякъде да се присъедини и вътрешната му Камшик Тодора, вече няма да има съмнение, че това е политикът на бъдещето, който никога няма да ни излъже, предаде, окраде, няма да е тъп, продажен, манипулативен…..

Изобщо – близко сме. По-близко от това не можем и да бъдем.

Виждате ли какви хора ви отглеждаме в Пловдив, а? Ако още не виждате, значи сте слепи. Но независимо от слепотата – предстои ви да видите, със сигурност.

Едва 39 процента от българите владеят поне един чужд език – пишат колеги, като цитират проучване на Евростат. За сведение, средният този процент в Европа – има се предвид очевидно Европа извън България – бил 66.

Но това го отбелязвам само за сведение. Всъщност идеята ми е да направя бърз анализ на нашите 39 процента. При 7 милиона българи, това означава 2.8 милиона, които знаят не само българския. От тях 1 милион владеят турски, а около 600 хиляди – ромски. Колко точно ги владеят е друг въпрос, но очевидно и съвсем малко да е, като добавят и съвсем малко български – оправят се доста добре навсякъде по света.

Останалите милион и двеста хиляди се делим на два вида – такива, които владеем руски и такива, които не го владеем.

Забележителното в случая е, че повечето хора от първата категория спадат и към втората.

Още по-забележителното е, че руският изобщо не ни трябва – нали си давате сметка колцина от нас обичат да четат Достоевски в оригинал. И ясно е също, че ако изпаднем в личен контакт с някакви случайни руснаци, винаги по инстинкт ще разберем какво искат да ни кажат с тяхното „спасиба”, когато ги упътим в грешната посока. А ако пък изпаднем в личен контакт с някакви случайни рускини…..Но да не прекаляваме с езиците.

Извинявайте за последното, де, но все още не съм сигурен дали аз погрешно се изразих или вие погрешно ме разбрахте.

- Не сте никакви демократи – викам на приятелите, с които продължаваме да си пием кафето. Само че вече сме се преместили в другото кафене, където го сервират под асмата.

Поводът е, че още преди дни, щом чуха за предстоящото посещение на Волен с цялата му парламентарна група в Брюксел, зевзеците пловдивски вкупом прогнозираха, че там никой няма да ги приеме. Така и стана.

Но това не е никак демократична постъпка. Нали демокрацията е нещо, с което можем да си правим каквито си искаме, а то никога да не ни отвръща подобаващо, като ни тресне с нещо тежко по главата. Напротив, призвана е демокрацията само да ни осигурява все нови и нови възможности все повече и повече да си правим каквото си искаме с нея, докато я изпразним изцяло от смисъл и съдържание. Това е то истината.

А те в Брюксел какво – най-нагло да вземат да не приемат Волен. `Ми че той ще спре да е Волен и ще стане съвсем Неволен ако още един-два пъти така нагло му натрият носа разните брюкселски бюрократи, еврейски подлоги и слуги на световната конспирация, чиято единствена цел в живота очевидно е да разграбват България като и отпускат съвсем малко милиарди от парите на собствените си данъкоплатци.

Ама-ха!

Но не само с брюкселските анти-демократи са се сдушили моите пловдивски приятели, а и с онези откровени антируски слоеве в България, които прогнозират, че умишлено ще загубим арбитража за „Белене”.

- То вече се видя подготовката от наша страна, казаха го на практика в прав текст и другарят Станишев, и другарят Орешарски – настояват кафепийците около мен.

- Те го казват от русофилство, а вие от русофобство – опитвам се да ги убедя.

Но когато ме питат с какво първото е по-добро от второто, сещам се само за изключително моралния аргумент, че – доказано през последните над сто години – с практикуване на русофилство в България се изкарват много по-добри пари, отколкото с практикуването на каквото и да било друго.

Е, га ти аргумента – но за по-приличен не се сещам.

А в истинския свят не е нужно да ти пука от или за Русия, дори не е нужно изобщо да знаеш дали тя съществува или не. Можеш да си бъдеш обикновена филипинка, която изкарва достатъчно пари като просто печели титлата мис Свят, докато с красиви нозе потропва на тънки токчета върху сцената на живота, построена насред остров Бали.

Честно, нито ми е тъжно вече, нито ми е смешно.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Продукти:
За пудинг:
1 крем Ягода
800мл прясно мляко
3- 4с.л. захар
1 белтък
1с.л. краве масло

За декорация:
6- 7 чаени бисквити
бурканче домашно сладко от вишни
стърготини лимонова кора

Приготвяне:
Нишестето се разтваря в 100мл хладко мляко. Останалото мляко се налива в тенджера. Добавя се захар. Съдът се поставя на включен котлон. Бърка се докато захарта се разтвори. След това съдът се дърпа настрани. Нишестената кашица се добавя на тънка струйка в сладкото мляко. Тенджерата се връща обратно на включения котлон. Бърка се до сгъстяване. След това се оттегля от горещия котлон. Добавя се краве масло. Бърка докато се стопи и се получи хомогенна смес. Покрива се да не хване коричка. Пудингът се оставя да изстине. Към него се прибавя разбит белтък на сняг. Обърква се, за да се получи пухкав крем. Сипва се във виски стъклени чаши на столче. Отгоре се гарнира с бисквитени трохи и плод от сладко. Кремът се оставя в хладилник. Приятен десерт за семейно празненство или парти с приятели.

Продължаваме плаването из Карибско море заедно с Диана и нейния катамаран. Започнахме с  Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия, а после продължаихме със  Сейнт Винсент и Гренадини:  рифа Тобаго, о.Юниън и о.Меро.

Днес ще приключим с остров Меро и ще се прехвърлим на неуспялата в социалистическото стрителство Гренада – с островите Гренада, Кариаку и Пясъчния остров

Приятно четене:

 

 

С катамаран из Карибско море

част трета

Гренада: о. Гренада, о.Кариаку и Пясъчния остров (Sandy Island)

Mayreau, Grenada, Carriacou, Sandy Island

 

 

Ден 6:

На следващия ден имахме уговорка да тръгнем преди обяд за следващия остров. Но аз бях видяла на едни картички, че на тукашния остров има невероятен плаж, с много тънка пясъчна ивица, по която има няколко палми и морето се разбива от двете страни на плажа. Успях да убедя няколко ентусиаста, да станем в 7 сутринта и отидем, да видим това място. За което после всички ми благодаряха.

Плажът беше нереален

От едната му страна водата беше супер плитка, гладка, прозрачна и отново с онзи невероятен син цвят. Палмите бяха надвиснали над водата и буквално можехме да ходим по стъблата им. От другата страна беше каменисто, а морето мастилено синьо и неспокойно.

В края на плажната ивица островът отново се разширяваше и се превръщаше във високо хълмче с малка гора. С едно от момичетата отидохме да разгледаме и да погледнем този нереален плаж от високото. А гледката беше зашеметяваща – уж едно и също море, пък една тънка ивица плаж разделяше все едно два свята. От дясно морето беше кристално чисто, равно, прозрачно и синьо-зелено. От ляво беше бурно, зловещо и черно.

 

 Направихме малко плаж, снимахме се с палмите и тръгнахме обратно към лодката. И потеглихме за един доста дълъг преход към един по-голям

остров Гренада,

и то за южната му част. Пътувахме цял ден, за щастие нямаше вълни и всички изпоналягахме по палубата да се печем. Естествено и изгоряхме. Морето отново беше пълно с летящи риби. Излитаха на ята от водата, летяха по 3-4 метра и се забиваха обратно във водата.

 

По тъмно пристигнахме в

Сейнт Джордж (St.Georges), столицата на Гренада

Докато плавахме, по крайбрежието отвсякъде се носеше музика, усещаше се как животът там на сушата кипи. Неописуемо усещане. Влязохме в заливчето и за първи път пристанахме на марина. Най-накрая малко цивилизация.

За тези, които не знаят какво е марина, това си е пристанище, където можеш, да заредиш с вода, ток, има бани и тоалетни, ресторантчета и всичко, което би било необходимо на плаващите туристи. Вече не беше нужно всеки да се съобразява с още 4-5 човека, за да свалят дингито, за да се отиде на сушата. Можехме да се изкъпем в истинска баня, а не да се блъскаме в стените на нашата половинметрова баня. Можехме да изразходим колкото си искаме количество вода, а не да се притесняваме, че ще изхабим водата на лодката. Можехме да си заредим телефоните и фотоапаратите на спокойствие, защото на лодката това беше адски трудно, особено имайки в предвид, че сме 11 човека и всеки има да зарежда минимум по един телефон и един фотоапарат, а единствения ток на лодката сами си го произвеждахме със соларни панели.

Забравих да спомена, че

в тази част на света контактите са като в Англия

(или Америка, не разбрах точно). И трябваше да се ползва адаптер за контактите, ако искахме да заредим в някое заведение на сушата. Ние имахме само един, но капитанът предвидливо беше взел и разклонител. И така с един адаптер успявахме да зареждаме по 3 устройства на веднъж. Бяхме супер смешни, как отивахме в някое заведение и молехме за ток. И след това изваждахме от една торба куп кабели, разклонител, лаптопи, телефони и т.н. На хората им ставаше лошо направо.

Отново си направихме барбекю с някаква невероятна риба-тон, която беше купена сутринта, докато ние бяхме на плаж и после тръгнахме, да обиколим малко града. Оказа се, че на следващия ден

ще се празнува денят на независимостта и ще има карнавал,

а хората няма да са на работа. Целият град беше украсен с шарени знаменца, хората бяха излязли на главната улица и от всякъде се чуваше музика. Къде си я пускаха, къде направо си свиреха на живо, хора танцуваха по улиците. Беше невероятно!

 

Ден 7:

На другата сутрин бяхме решили, да си тръгнем в 10 сутринта от острова и за това няколко човека се разбрахме, да станем в 6, за да разгледаме града и на светло. Три момичета успяхме да станем в 7 и тръгнахме на разходка. Слънцето вече беше изгряло, но градът още спеше. Нямаше никакви хора по улиците, но всичко беше много цветно и интересно.

 

За съжаление бързахме, да се върнем до 8, заради уговорката да тръгнем рано сутринта и успяхме, да видим много малко от града. Но за наша изненада всички в лодката все още спяха.

След като капитанът стана, каза, че трябва да направим митница и не можем, да си тръгнем преди това. Една група тръгна да търси митницата, а останалите седнахме в барчето на марината, да чакаме, което много ни изнерви. Чакахме до обяд, когато след единодушно гласуване решихме да останем още 4-5 часа на острова.

Имахме няколко опции – да се разхождаме в града, да ходим на плаж или да си вземем екскурзия до дъждовната гора и някакви водопади. По-голямата част от групата предпочетохме

дъждовната гора

Тук е добре да спомена, че по тези острови хората работят всичко, за което ги помолиш; ако имаш нужда от нещо, хващаш първия срещнат и той ще ти помогне. И така, намерихме един човек, който ни качи всички в един бус и тръгнахме.

Първо минахме през града, за да го разгледаме на бързо, след това покрай стадиона и оттам навлязохме в гората. Шофьорът ни разказваше най-различни интересни неща. Оказа се, че населението се издържа предимно от подправки и туризъм. Но ураганите често нанасят сериозни поражения на насажденията и съсипват реколтата. По пътя ни показа къщи, които са били пострадали от ураганите и още не са възстановени.

Въпреки че карахме от доста време в планината, навсякъде имаше къщи, а хората бяха излязли в дворовете си и празнуваха Деня на независимостта. Имаше барбекюта дори на самия път, чуваше се музика, а хората празнуваха. На едно място бяха изкарали две огромни тонколони, обърнати към пътя, и някакви хора пееха на микрофон и се забавляваха. Дори ни поздравиха, докато минавахме покрай тях. По пътя шофьорът ни спираше от време на време, да ни показва различни дървета, като какао, индийско орехче, мангово дърво, евкалипт, бамбук и много други.

Забравих да спомена, че

движението на островите е обратно

на нашето, а улиците са страшно тесни и на места безумно стръмни. А по завоите шофьорите си сигнализираха за всеки случай, за да избегнат сблъсък. След около 2 часа стигнахме едно място, което беше

отправна точка за дъждовната гора и водопадите „Seven Sisters”

Предупредиха ни да си вземем пръчки, защото било много кално и хлъзгаво. Първоначално си мислехме, че ни взимат за префърцунени туристи, но след като навлязохме в гората установихме, че без пръчки нямаше да се справим. Това си беше реално истинска джунгла, с гигантски дървета и растения, много кал, а шумът на гората имаше съвсем различно звучене от тези в България – птиците бяха различни, дори потракването на клоните беше различно. Малко хора успяха да изминат разстоянието до водопадите, без да паднат поне един път.

 

В крайна сметка след 30-40 мин борба с джунглата, успяхме да стигнем водопадите, целите покрити в кал. А там ни чакаше поредната шокираща картинка:

беше пълно с народ –

местни хора, празнуващи деня на независимостта. Имаше барбекюта, палатки, варяха се странни манджи в едни огромни тенджери, момичета месеха тесто, ей така – направо на камъните. А по водопада се катереха момчета и се мятаха от 20 метра височина. След като се окопитихме в ситуацията, влязохме да се изкъпем под водопадите и тръгнахме на обратно.

 

Шофьорът ни чакаше и ни закара на едно място, където можеше да видим много маймуни. Там по принцип водеха туристи и маймуните си знаеха, че могат, да се докопат до храна и не ги беше страх от хората. Беше страхотно да се докоснем в буквалния смисъл до маймуни в естествената им среда.

 

 

След това се върнахме в града. Помолихме да спрем само за 5 мин някъде, за да си купим нещо за хапване, преди да се върнем на лодката. И тогава на улицата изведнъж се появи

парад

– групи от хора с различни военни униформи, строени по групи и маршируващи в колона. Всяка рота си имаше специфична униформа, а накрая имаше дори и деца. И всичко това се случи на улицата, където случайно спряхме за 5 мин. Невероятен късмет.

Вече ставаше 6ч., а ние отдавна трябваше да се връщаме на лодката, за да потеглим към следващата дестинация. Гренада беше последният ни остров в посока юг, и сега за първи път тръгвахме на север. Т.е. обърнахме посоката, което означаваше, че вече се връщаме.

Последваха 6 часа плаване на мотор, защото нямаше никакъв вятър и късно през нощта стигнахме на

остров Кариаку

 

Ден 8:

Сутринта решихме, че ни е време най-накрая, да направим един ден плаж, ама истински, на сушата, с пясък и т.н. Тръгнахме с катамарана да търсим плаж на остров Кариаку. За наша изненада

попаднахме на най-страхотния мини остров

Много е трудно да се опише, но беше дълъг около 500 метра примерно, и широк не повече от 50.

Преди време там е имало само пясък и за това са го кръстили

 

Sandy Island, Гренада

 

Пясъчния остров (Sandy Island)

Островът бил застрашен от безвъзвратно заливане от океана и за това била направена нещо като дига от корали и камъни от едната страна. И така сега по дължината на острова от едната страна е каменисто, а от другата е бял ситен като брашно пясък с много плитко море. На самия остров се бяха образували като мини басейнчета/езерца, заради водата, която прехвърля натрупаните камъни, но не и целия остров. Едното басейнче ставаше за къпане, беше супер плитко и водата много по-топла, отколкото в морето.

Самият остров даже се беше раззеленил, имаше много палми и храсти, които правеха така необходимата сянка. Ние обаче не се възползвахме и всички пак изгоряхме.

Късния следобед си тръгнахме от това райско местенце, което беше като извадено от картичка. Пристанахме

отново на остров Кариаку,

при едно селце.

 

В този ден започваше карнавалът на острова

Мисля, че до сега не съм споменала, че бяхме нацелили такъв период от годината, когато по всички острови в региона се провеждаше годишния карнавал, който продължава по няколко дни. Ние съвсем неволно бяхме хванали точно този период, страхотен късмет. Улиците бяха пълни с хора, супер шарени и с интересни коси. Харесахме си едно ресторантче с гледка към морето и хапнахме риба там.

Аз отново бях взела чантата със зарядните, удължителя, фотоапарати, телефони… На човека в ресторанта му стана лошо, като ме видя. След като заредихме всички батерии и хапнахме и пийнахме, потеглихме към стадиона, където трябваше да се проведе карнавалът.

Но преди това се разходихме по малките улички и баровете там. Пред едно от заведенията срещнахме двама маскирани, които носеха странно куфарче. Изведнъж от него извадиха жива змия, размахаха я, всички се разпищяхме и пак си я прибраха. След това видяхме на улицата едни жени, които плетяха косите на разни мъже и жени на ситни негърски плитки. Аз и още едно момиче се престрашихме да си направим и си намерихме по една местна „фризьорка“ на улицата.

И като се започна едно скубане, едно дърпане, страшни болки и то насред улицата в прахта и пясъка. Това продължи близо час, след което оцелелите ходихме да пробваме

местния специалитет „свинска опашка“

на скара. Около стадиона беше пълно със скари, които предлагаха главно пилешки бутчета и пържени картофки.

Картинката е същата както в България, с разликата че в БГ се пекат кебапчета и кюфтета, а тук –  пиле и свински опашки. След като се смесихме с тълпата и хапнахме, се запътихме към входа на стадиона

да видим карнавала

А това, което видяхме там, не може да се сравни с нищо, което съм виждала до сега из моите пътешествия. Хората бяха страшно весели и всички развяваха някакви странни дълги знамена. Имаше изготвена програма за цялата нощ, но това, на което ние попаднахме, беше малко от концерта, на който изпълнителките бяха огромни и в същото време много разголени.

След това започна конкурсът „Мис Кариаку“

на който участваха 5-6 момичета, като всички без една бяха от категорията на гореспоменатата певица. Но това не им пречеше да са със страхотно самочувствие и да излъчват увереност и лъчезарност.

 

Усещането на стадиона беше невероятно, супер приповдигнато и весело, хората танцуваха, викаха, радваха се.

Още един уникален карибски ден.

 

Очаквайте продължението

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Караибско (Карибско) море – на картата:

 Караибско (Карибско) море

Показваме ви един лесен начин да направите още по-весело едно детско парти! Сложете предварително изрязани от картон или...

Компанията Space Exploration Technologies в неделя проведе успешно изпитание на обновената версия на ракетата носител Falcon 9 от стартова площадка в Калифорния. Ракетата , носеща на борда си канадският изследователски спътник Cassiope стартира от военно въдушната база Ванденберг в Централна Калифорния в 19ч наше време.

НАСА планира да проведе нестандартен експеримент за влиянието на микрогравитацията на тялото на човек. Агентството е обявило набор на доброволци , които са готови да не напускат леглото в продължение на 70 денонощия.