Хората с увреждания – също хора

По повод предния ми пост, относно гей прайда, често като омаловажаване или заяждане се казва „а защо няма парад на хора с увреждания?“, което винаги ужасно ме вбесява, сякаш може да ни пука само за една група хора и социалните проблеми, които те имат и е някакъв вид състезание кой е по-по-най.

Най-неприятното е, че когато РЕАЛНО има опит за привличане на внимание към хората с увреждания и техните проблеми, официалния обществен интерес клони към нула (телевизии, списания, вестници/статии/туитове и т.н.), защото реално погледнато онзи въпрос е просто фасада, просто средство за сменяне на темата или пренебергване.

Но аз не съм съгласна.
Какво се случва с хората с увреждания в България? Къде са те? Какво работят, къде живеят, къде се забавляват, къде учат? Защо ги няма тези хора? И защо целокупно им се обръща гръб?

И колкото до „защо няма парад на хората с увреждания?“ ами всъщност има. На 23.09.2013 тази година е имало поход за независимост на хората с увреждания.
Споменавам го, защото почти нищо не се чу, нито се видя, нито се обсъжда, а темата е важна и сериозна.

Този текст няма някаква кой знае каква цел, освен да посочи едно събитие, което за съжаление минава прекалено ниско под радара и ми се иска да се зачопли темата по-сериозно.

Filed under: бръмчащи мисли, медийна безотговорност Tagged: поход, хора с увреждания

Прочети цялата новина https://eneya.wordpress.com/2013/10/03/people-with-disabilities-are-still-people/

Свързани новини: