Дъждовна утрин някъде из Бешовиците

 

Покрай доброволчеството си се оказах по пътя Враца-Роман в една от първите неприятни предзимни сутрини (дори под в. Косматица ме наваля първият ми сняг за тази година).

Винаги съм обичал да се моткам из селата на Северозапада без да бързам за някъде, така че на връщане минах през двете БешовИци, спирайки за снимки тук-там, без да пропусна да се нахокам, че съм излязъл без фотоапарата. Е, когато няма риба и самсунга е никон, казали са още старите българи… това го приемете за извинение за качеството на снимките – вече е ясно, че ще се върна на фото лов при по-подходящи условия.

Долна Бешовица е село, в което много от къщите са от стария тип – едноетажни постройки от тухли от кал и каменни плочи на покривите – а голяма част от тях все още са обитаеми. Има и доста от типичните за началото на ХХ век масивни триетажни къщи с работилници, кръчмета и подобни на първия етаж. Докато снимах една голяма къща, се появи собственикът й – а в тая част на България ако снимате нечий дом, може да имате нужда от зъболекар скоро след това… Проведохме следният разговор:
- Простете, снимам къщата, харесва ми отвън.
- Ами тя и отвътре е хубава. Не я продавам.
- Ами чудно, то и аз не искам да я купя.
- Ами елате да я видите и отвътре тогава…

И така се оказах поне едно столетие назад във времето (нещо, което ми се случва често из този край). Стара камина, царевица, чушки и билки, слушащи се от тавана; вкаменени дървени греди, в които не можеш да забиеш пирон; рекламният календар на бира Леденика на стената показва 1997 г.; стара украсена ракла с родопски одеяла; масивни дървени врати и каменни дувари, създадени, за да отблъскват нашественици; натокани селски котки с панделки – дори и панделките да са просто найлонови въжета на фльонга; газени лампи и истински менчета…

Побъбрихме съвсем набързо. Собственикът се оказа просто родолюбец, който поддържа доколкото може семейните къщи на прародителите си. Гледа да не изчезне домашния дух из старите одаи. Гали с любов старите дървета, по които се е катерил като дете под погледа на някой дядо.

Хвала!

Напълни ми плик с билки, орехи и  каквото имаше наоколо, най-вече гостоприемство. Господ е събирач, както са рекли хората. Аз му показах снимките на Силвия в Етнографки музей – Враца, а той ме покани да се върна да снимам каквото ми хрумне.

Да, Северозападът не е само случаи от типа “Мачката приби Свинята, прибират го при Пръча” (реално заглавие). Докато медиите тенденциозно се опитват да изкарат този регион като някаква джунгла, в която никой външен не може да оцелее, той всъщност е място, на което бабите по улиците са приветливи, а каруците отбиват от пътя, за да питата да не си аварирал.

Е, случва се. Понякога.

Поне едно е сигурно, всяко, абсолютно всяко спиране в село в Северозапада е приключение.

Има и котки.

Цялата галерия от двайсет и няколко фотоса (с компромисно качество) можете да видите тук.

Чат-пат се сещам да публикувам репортажи от селата. Ето няколко от архива, които може да ви харесат: *** Камено поле *** Горни лом *** Църквата на Горни Лом *** Върбово ***

Прочети цялата новина

Свързани новини: