Ятаците на Атака с план “Ятака”

“Както сме признали, че ДПС са силна партия, трябва да признаем същото и за “Атака”. Не можем да избягаме от това”.

Колко малко думи, а колко много казват, когато са произнесени публично от виден функционер на партията-майка на ДПС и Атака, като Дора Янкова.

Признанието на депутат от БСП, в частта за Атака, бележи края на дълго проточилото се лицемерие на опитите за разграничаване, при които скачените съдове от конструкцията на властта непрекъснато се гърчеха, борейки се да скрият очевидното.

Както за изобретяването на монархо-социализма под формата на дружбата с последната издънка на кобургите за все по-пълно задоволяване нуждите на българския посткомунизъм и съветския постколониализм, така и в откривателството на сегашния „симбиоз“ между националисти ( наричани до вчера от социалистите фашисти), социалисти и техните жертви от турския етнос, главното отбранително оръжие на прогандата им досега наблягаше на „неизбежността“ на противоестествените връзки между антагонистични по декларираната си стойност на политическия пазар формации.

Днешното откровение на дългогодишната кметица на Смолян, един от „талисманите“ на БСП ( Първанов я включваше в делегацията си при пътешествията си по света), разбива важно табу: Янкова, типично за манталитета на прекланящите се пред силата адепти на тоталитарните идеологии, пипна със зле прикрит възторг мускулчетата на Волен Сидеров почти по начина, по който Бойко Борисов позволяваше на репортерки това удоволствие в зенита на своето мускулесто управление.

Винаги и при всички обстоятелства, особено пред смаяните чужденци, функционерите на БСП са се оправдавали, че си сътрудничат с Атака едва ли не с голямо нежелание- като в онзи руски виц за пияницата, който пиел, но с отвращение.

Янкова, поне според мен, за първи път напусна този резерват на лицемерието и си призна, че в БСП си харесват др. Сидеров, както др. Доган. „Ожени“ ги, обедини ги като в друг виц- онзи за сутиена, като най-голям социалдемократ, защото обединявал левите и десните, притискал силните и подкрепял слабите.

А най-забележителното, че това признание на нерегламентираната от избирателите греховна връзка между близки роднини, от което се роди сегашното уродливо политическо статукво, е , че тази въздишка на рядка откровеност за чувствата към Атака идва от страна на БСП в момент, когато атакисти започнаха да се изпускат, че ще пропуснат следващия парламент и да показват средни пръсти от прозорците на парламентарните си лимузини.

Атака се е самозакопала на дъното повече от всякога, откакто този руски проект за укрепване на петата колона в България нахлу в законодателния храм през 2005-та за радост на руските си кукловоди. И тъкмо в този момент Янкова обяви бедстващата в очите на потенциалните избиратели партийка за „силна“, призовавайки публично БСП да не бяга (повече) от „силната партия“.

Не става дума за падане на маските, а за вдигане на едно табу, което като смокинов лист прикриваше най-голямата срамотия на столетницата, съюзила се в националсоциалистически сговор в името на властта. Очевидно в БСП осъзнават, че повече няма смисъл да се крият партизански и като ятаци на Атака да вземат курс на въоръжена с откровена пропаганда борба за оцеляване на загазилите екстремисти, на които да прелеят червени кръвни избирателни телца в момент на наложителна операция по спасяване на остатъците от управляващия „симбиоз“.

Усилието на ятаците да спасяват атакистите е план „Ятака“, който говори, че говоренето за безсмислието на този парламент в този му вид, не е случайно подхвърлена в края на изтичащата седмица реплика от страна на Ятаки…пардон, Янаки Стоилов- лявата ръка на Станишев.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: