АКО УЧИТЕЛИТЕ БЯХА УЧЕНИЦИ…

Ако учителите бяха ученици, сигурно щяха да се радват на хубавото време навън и да си прекарват “cool” тази екстра-ваканция. И да се питат – а, бе защо нас ни наказват за отсъствия?! Може би ако учителите бяха ученици, ей така, от изобилие на време, щяха да прелистят вестниците и да видят - едни кандидат-кметове на посещение в Брюксел изпаднали в конфузна ситуация, защото не знаят чужди езици. И ще потъгуват за пропуснатите часове по френски и английски. Ако учителите бяха ученици, може би /е, поне един- двама от тях и поне в днешния Световен ден на учителя!/ щяха да потърсят в Гугъл нещо по въпроса “как да бъдеш добър учител”. И щяха да прочетат едни такива неща: - трябва да обичаш своята роля и да не можеш да си представиш да работиш нещо друго - да имаш огромно търпение и да знаеш как с малки стъпки се върви по дългия път на ученето - да бъдеш ученик през целия си живот - да можеш да научиш учениците да мислят - да им покажеш кои са големите цели и как да ги постигат И много още… Ако учителите бяха ученици, те нямаше да харесат как техните учители горят чучело на човек. Пък било то и на просветния министър. И щяха да попитат своя учител по история кой в историята е горил книги, хора и чучела. Ако учителите бяха ученици, щяха да слушат внимателно този урок – че хората са равни, но различни; че да имаш право не винаги значи да си прав; че солидарността на една общност е по-малка от солидарността на едно общество… Ако учителите бяха ученици, щяха да искат учителите да имат по-добри заплати. Както и лекарите, както и лесничеите, както и шофьорите. Но ако учителите бяха ученици, те щяха да посочат добрите учители, по-малко добрите или пък блестящите. И нямаше да намерят и един учител на света, който да им каже, че добрите трябва да получават наравно с посредствените. България стана член на Европейския съюз благодарение на всички българи. Всеки даде нещо за това. Десетилетия бяхме “професионалисти на държавния оптимизъм” /по думите на Саркози/ и пожелахме това да остане зад гърба ни. Имаме нужда – както казва китайската поговорка – да подкрепим доброто, за да не ни подмине. Имаме нужда от консенсус много по-голям от този за размера на заплатите. Трябва ни консенсус за реформа. За подкрепа на добрите идеи. За подкрепа на личностите, които могат да носят отговорност. Трябва ни консенсус за това, че ултиматумът не е инструмент за мир в 21 век. Дори да бяха ученици, учителите щяха да разберат, че в държавата на 100-те% увеличение на заплатите веднага, 100%-ов може да бъде единствено фалитът на държавата. Европейското членство разшири света на българите. Европейското членство е ежедневно състезание, но и един шанс повече. И ако Европа не се случва на младите българи тук и сега, кой може да ги спре да намерят своите учители другаде?

Прочети цялата новина

Свързани новини: