договор за Реформа

Гледах сутринта по телевизията спор дали и как да се учи религия задължително в училище. 15 минути слава за събеседниците и пълна нула за зрителите да разберат има ли някой прав и защо. Обзалагам се, че разговорът какво не трябва да се учи задължително в училище ще е много по-смислен. И как не трябва да се преподава, за да не се отблъснат децата от нещо завинаги. И как децата да не искат в някои часове “да изчезнат за 60 секунди”. Чудя се защо в България “реформа” винаги се свързва с “боледуване”. Вчера на срещата ми с Висшия съдебен съвет магистрат каза точно това – “нека изболедуваме една реформа”. При нас реформата се схваща като назидание. Нещо, за което другите ни натискат. Което се случва, ама друг път. Някой иска реформа от нас, значи ни обижда. Дърпа ни ушите. Ние си знаем - нашите реформи си искат поне 15 години. Да дам примери? Няма да ходя далеч, само от тази седмица – съдебна реформа, реформа на следствието, образователна реформа, безмитни магазини и защо не ги затваряме, Кремиковци и т.н. За църквата – тя отсъства от най-важните спорове в държавата в последните 50 плюс 18 години. Ще бъда респектирана, ако църквата се върне сред лидерите на мнение в обществото – през семейството, през неделните училища, през хосписите и домовете за изоставени деца. Но религията като инжекция? Като нещо, за което те изпитват на дъската? Като задължителен заместител на интернет? Като алиби, че нещо сме пропуснали като родители, като учители, като приятели, като общество? Бог да ни е на помощ, ако това ни трябва! Може да получиш шестица по темата “за седем дни Бог създаде Земята”. Но седем от десет българи си признават, че знаят за двойка по темата за Лисабонския договор, по който Европа ще живее и ще се управлява от 1 януари 2009-та. Европа, в частност България. Време е да изберем какво искаме да учат децата ни. Някак си да ги научим на български за това какво e да си европейски гражданин. Защо имаш право на повече претенция към себе си, към държавата си, защо имаш повече отговорност – пак към себе си, към държавата. Първо на български, после поне на един западен език. Задължително. За да знаят, че в Хартата на основните им права пише, че човешкото достойнство е ненакърнимо. И да държат на това. Че личността е неприкосновена, клонирането на хора е забранено, както и робството, и принудителният труд. Че свободата на религията е гарантирана, както е гарантирано правото да я сменяш. Че няма граници за споделянето на идеи и за получаването на информация, и че публичните власти не могат да се намесват в това. Че държавата е длъжна да осигури безплатно задължително образование, а право на родителите е да осигурят образование въз основа на своите религиозни и педагогически убеждения. Стана дълго. Но се нуждаем от дълъг разговор. За това какво наистина трябва да знае всяко дете и как възрастните да помогнат за това. Кое е важно, по-малко важно и незначително. И… хайде да оздравеем в поне една реформа!

Прочети цялата новина

Свързани новини: