ЕДИН ДЕН БЕЗ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – вместо коледна картичка…

Граници, бариери на границите. Минаваш с паспорт и виза, за които си чакал месец. Шофьорската ти книжка не важи никъде извън България. Децата ти учат в Европа, при три пъти по-високи такси, а ти си продал земя или къща за банковата им гаранция. Кремиковци бълва менделеевата таблица над София, никой не го критикува. Балите с боклук се стоварват в “Дружба” или в Суходол, на никой не му пука. Купуваш хляб и сирене от съседния гараж, няма етикети. В храните обилно се слагат химически добавки, но ти не знаеш. Месото и млякото на Женския пазар са на открито по сергиите, чукаш на дърво да не хванеш салмонела и купуваш.... Искаш касова бележка и цялата опашка те наругава, че си сноб. Качваш се на такси, което вече е на 20 години, няма обявена цена на километър. Купуваш си лекарство. Упътването е на холандски, ако имаш късмет и на английски, няма етикет на български. Същото е с козметиката и с препаратите за чистене. Купуваш си електрическа печка, която гръмва на втория ден, но ти си виновен и не можеш да я върнеш. Медицинските ни сестри са в либийски затвор, включваш се в поредното шествие със свещи в тяхна защита. Трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй работят. Токът пак поскъпва..... Банката с твоите пари фалира, никой не те обезщетява, да си си ги държал вкъщи... Вечер сваляш чистачките и радиото от колата, да не ти ги откраднат... Всички искат и дават подкупи, никой не говори за корупция. Никой от Брюксел не ни критикува за правосъдие вътрешен ред. Никой не те пита какво мислиш, казват ти само какво да правиш. Турция я приемат в ЕС, или не я приемат, но тебе пак не те питат. И за Косово не те питат. Една сутрин поглеждаш през прозореца и виждаш бензиностанция на една ръка разстояние, вместо детската площадка. Някой си е върнал собствеността, не можеш да му излезеш с европейска директива насреща. Европейските директиви ги уважават някъде там. И за въздуха, и за водата, и за шума, и за горите, за здравните услуги, за дипломите, за шофьорите, за фризьорите, за пътищата, за фасадите, за правата, свободите и демокрацията, за консенсуса, за условията на труд, за престъпленията и наказанията, за това, което ще стане днес, утре, след две години, след пет години, след десет и така нататък. И понеже в този един ден няма да има Европейски съюз, заради който цените се покачват и трябва да се морим да му покриваме някакви критерии, ще останем без голямата причина да се чувстваме нещастни. Пак ще бъдем най-нещастни, но ей така, по принцип. Защото това си можем… Този ден не съществува. И това е добре, даже много добре. На всички, с които се срещнах в този блог по европейско време, пожелавам здраве, обич, усещане за успех и лека ръка. Благодаря – за интелигентната компания, за критиката, за отделеното време. Весели празници!!!

Прочети цялата новина

Свързани новини: