ЗА ХОРАТА И МИШКИТЕ В ПОЛИТИКАТА

Мислих много с каква тема да ви поканя в моя блог. Стискам си палци да има много участници и да се казват много неказани или не така казани неща. Теми много, а политиците като че ли все отмерваме как точно да кажем нещата и каква вълна ще вдигнем с думите. Е, реших да рискувам с тази тема – за хората и мишките в политиката, пък да видим! Все пак понякога се налага да скачаш силно. Никоя пропаст не може да се прескочи на две или три стъпки. Знам, че е много по-лесно да си наточиш перото за “мишките” в политиката. За онези, които, също като мишките, първо искат да изядат нещо преди някой да изяде тях. За онези, които вдигат стържещ шум. Но ядат на тъмно. Има ги. Всъщност най-лесната класация е от лоши неща, казани за политиците. И, понеже е най-лесно да се казва истината, трябва да призная, че самите политици “инвестират” много емоция в лошото говорене един за труд. Жалко! Така политиката се превръща в едно обрано поле, пълно с истории “бил някога на върха, но за кратко”. Къде е грешката? Може би в апетита на мнозина в политиката да завладеят, а не да спечелят – доверие, хора, власт, успех, знание. Ресурс. Няма общество, изградено за един ден. Всеки ден се учим да летим. Но, когато говорим за собствената си държава, когато критикуваме, когато даваме примери как някъде по света има по-хубави места, не бива да забравяме, че Германия е изградена от германците, Великобритания от англичаните, България от българите. Тук сме ние. Това сме. Как да направим нещо. Нещо хубаво или поне добро. Можем ли да видим нещата на куп, на цяло, така, както астронавтите виждат земята?! Българите имаме право на добри политици, които правят добра политика. Добра не по стандартите на един квартал, а по стандартите на сравнението – с Германия, с Испания, с Гърция. Този разговор ми се струва важен. Защото е за хората. Пак идват избори, значи пак става дума за хора. Можем ли да мръднем малко напред, когато оценяваме хората, които искат нашия глас?! Стайнбек, от когото си позволих да взема назаем идея за заглавието, слага начело в книгата си думите на Робърт Бърнс – “И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават най-често неосъществени”. Можем ли да извадим хората от тази сентенция?

Прочети цялата новина

Свързани новини: