Малка страна с голяма природа?Възможно е!

Вчера имах среща с природозащитници, говорихме за Натура. Не за първи път, привързана съм към темата. В България разговорът за Натура върви на подскоци. Шумно и протестно, на малки крачки и с едно наум. Има някаква непримиримост – според еколозите бизнесът е арогантен, защото завзема природа. За бизнеса еколозите са досадни, защото винаги преувеличават опасността да загубим природа. Не съм експерт, признавам си, че не се задълбочавам в истински свещените за еколозите детайли за пътя на мечките или на скакалците. Но пък гледната точка на еколозите ми е важна и неразделна от въпроса, който страшно ме интересува – в каква България искаме да живеем – в следващите 10, 15, 50 години. Ако на Паничище има уникален гейзер, трябва ли да го удушаваме в строителство? Ако всички твърдят, че черноморското крайбрежие им опротивява заради километричната опашка хотели, защо да продължава строителството там? Природата е сред малкото неща, които имаме в пъти повече от други европейци. Натура е европейският единодушен договор, че трябва да се спаси колкото се може повече природа, защото вече много природа е била безвъзвратно погубена. Само преди седмица Европейската комисия увеличи териториите на Натура в 7 държави-членки с 90 хиляди квадратни километра /почти колкото една Португалия!/. Натура не е проблем, тя е шанс. Включително за онези, които от понеделник до петък строят- хотели, лифтове, асфалтират – а в събота и неделя бягат към по-незастроени места – където има въздух, трева, щурци и звезди. Просто живеем стресиращо. Трябва да признаем - правителството увеличи българските територии за Натура – от под 20 до 33,8%. Което не пречи на новоизбрани кметове да използват момента и да издават разрешения за строителство на територии, които могат да бъдат включени, но формално още не са в Натура. Не, те не са срещу природата, те просто искат едно малко изключение. Има правила. Да ги знаем не е достатъчно. Да ги прилагаме е добре, но пак не е съвсем достатъчно, трябва да настояваме всички да ги прилагат. Даже можем да отидем по-далеч – да си “оградим” за Натура повече природа. Сега. Защото след 10,15, 50 години днешните спорове ще бъдат забравени,а от природа ще се печели повече. В пъти. Има нещо много важно при Натура – първоначалното определяне на зоните става единствено по научни критерии. Не социални, не икономически, те идват после. Затова еколозите не се предават. Използват всякакви възможности за натиск. Сезират Европейската комисия. Това е добре, искаме европейски стандарт на живот, тогава трябва да живеем по европейските стандарти. В политиката е като в шахмата – играеш с всички фигури. Трябва ни стратегическа игра. Бързина и характер на централните власти, отговорност на местните. Трябва ни капацитет да опазим зоните, обявени за защитени. Трябва ни правосъдна система, която да реагира на еко-нарушенията като към нарушения с много висок коефициент на щета /както впрочем действа съдът в Люксембург/. Трябва ни силно обществено мнение, за да спира навреме всеки опит правилата да бъдат заобиколени. Ако трябва да избирам между бизнеса и природата, ще избера природата. Това лично. Просто държавата трябва да играе с всички фигури.

Прочети цялата новина

Свързани новини: