МОЖЕМ ЛИ КАТО В БРЮКСЕЛ?/и искаме ли?!/

Честно казано, не вярвах, че през август този сайт ще събере толкова много аудитория. В нашия сайт има вече над осем хиляди влизания, а в блога – 163 коментара. Този интерес ме окуражава да ви привлека към дебат по важен за всички – не само за европейския министър – въпрос. Можем ли да приложим европейската практика при вземането на съществени за обществото решения, в частност в законодателството. Ако погледнем практиката на Европейската комисия, ще срещнем две понятия – Зелена книга и Бяла книга. Зелената книга е документ, публикуван от Комисията с цел стимулиране на дискусията по важни европейски политики и теми. Определя се срок, в който институции и личности са поканени да участват с коментари и предложения в този своеобразен процес на консултации. Зелените книги могат да доведат до промени в законодателството. Тези предложения се обобщават с Бяла книга. Европейската комисия публикува Зелени книги от 1984 година. Само за 2007-ма, само до юли са публикувани десет Зелени книги, сред които за адаптиране към климатичните промени, за финансовите услуги на дребно на общия пазар, за защита на потребителите, за публичния достъп до документите на общността и пр. Струва ми се, че не сме свидетели на активно “включване” в дискусиите по тези теми, с изключение може би на потребителските права. Можем ли да приложим тази добра практика на комуникация у нас? Със сигурност. Предварителната комуникация по законопроекти, стратегии, инициативи ще ни гарантира прозрачност на по-високо ниво. Ще включи оптимален брой хора. И ще прехвърли енергията към това какво всеки може да даде за по-добрите решения. Министрите, депутатите имат ресурса да управляват процеси, да вземат решения, засягащи интересите на много хора. В тяхна полза ще е да имат оптимален брой гледни точки предварително – не само на администрацията, не само на експертите в дадена област, но и на неправителствените организации, и на самите граждани. Един от европейските принципи е солидарността. Трябва не само да разчитаме на европейската солидарност – независимо дали става дума за пожари, наводнения, земеделие или наука, а трябва да изградим вътрешна солидарност в нашето общество и в нашата държава. Да почнем от интелектуалната солидарност?! Бихте ли участвали?! За финал няколко думи за коментарите до сега. Благодаря за предложенията как блогът и сайтът да се усъвършенстват, приемам препоръките, ще се консултирам за това със специалистите в блог-индустрията. Изчитам всички ваши коментари, уви!, няма да мога да отговарям лично на всеки. Всички блогове на политици носят техните имена, моят не е изключение. Министърът по европейските въпроси има отделен официален сайт, даден е линк към него. Уточнение към част от блогърите – няма министерство по европейските въпроси, като министър не разполагам и с моя администрация, нямам свой политически кабинет, няма бюджет на министъра по европейските въпроси (в това отношение европейският министър е любезно подпомаган от МВнР). На пряко свое подчинение работя с петима души, вкл. технически сътрудник, които са млади, надъхани и отдадени на нашата дейност. Работя плътно с една дирекция в МВнР и една дирекция в МС, които иначе формално са подчинени съответно на външния министър и на министър председателя. Тази леко скучновата информация е, струва ми се, крайно необходима, защото хората наистина не знаят, че няма Министерство на европейските въпроси. Основен акцент в работата ми е да координирам националните позиции в рамките на т.нар. Съвет по европейските въпроси, който по правило заседава всеки вторник. В него участват зам.министри от всички министерства. Участвам в различните формати на европейските министри, които се свикват периодично. Координирам мерки, свързани с хармонизиране на законодателството ни с това на ЕС – важна и трудна понякога работа, защото ме кара да навлизам в ресорите на други колеги министри. Но пък е жизнено важно, защото всяко закъснение в условия на членство се наказва със солени финансови санкции. По отношение на родителите ми, майка ми е лекар (педиатър) цял живот, баща ми има геоложко образование. Никога не са били партийни функционери, опитват се да живеят спокойно и достойно, надяват се на внуци. Благодаря на Анди, Вероника, Виктория, Петър, Кало, Николай Стоянов, Петко Семов, Георги Грънчаров, жалко, че не мога да имам тези хора в екипа си! Благодаря за хубавите думи,горещо благодаря и за критиките. Бих оценила, ако участвате със собствените си имена, така че да знам кой стои зад интелигентните коментари на ZAZ, bilbU, Savan и т.н. Между другото, не ми е чужда идеята в един момент да се опитаме да се видим. Знам, че прозрачността е трудна, нахъсва апетита, понякога отклонява интереса от същността. Но продължавам да смятам, че с прозрачност може да се стигне по-далече!

Прочети цялата новина

Свързани новини: