С техните цепеници, по нашата памет

Вечна й памет на паметта за миналото ни!

Това ми мина през ума „по актуален повод“- както се казва, когато всекидневието ни подсказва забравеното или онова, което други искат да забравим.

Актуалните поводи са навсякъде, почти като властта, която, според Ленин, главния технолог на политическия авантюризъм през 20-ти век, се търкаляла по улиците и само трябвало да се наведем, за да я вземем.

Наведоха се (пред когото трябва) и я взеха, макар улицата да изригна срещу тях.

Докато в други държави други народи и техните интелектуалци се обръщат с гняв назад, за да си направят критична равносметка и да продължат напред, ние тук се връщаме назад към познатите от времето на несвободата методи на притворството, лукавството, езоповия език на автоцензурата.

„Актуалният повод“ може да е всякакъв и точно този вероятно не сте го забелязали, но ето ви един с днешна дата:

Вестник „24 часа“ илюстрира в сайта си новината за двама пострадали ловци в първия ден на новия ловен сезон, публикува в сайта си снимка на нечии крака и увиснала между тях пушка. Няма глава, „отрязана е“.

Главата обаче не е на кого да е, а на президента Първанов. Пушката, която за малко да изяде главата на главния редактор на в. „168 часа“ заради разследването за стойността на пушката на държавния глава на стойност няколко негови годишни заплати, е на същия ловец. Снимката е достатъчно знаменита, за да се запомни и без да се вижда липсващата от нея глава.

Никой ( и днес) не припомня бракониерските подвизи със скъпите воаяжи по света и у нас и с не по-малко скъпите пушки на този деец на международното работническо-селско движение. Само Илияна Йотова, евродепутат от БСП, защитавайки позициите на Станишев от вътрешнопартийните изстрели на ловеца, подхвърли днес по Нова телевизия, че за Първанов е било по-важно да открие ловния сезон, отколкото да уважи важна партийна сбирка на соцелита.

Мога да предположа само, че някой ( дано не му навредя) трудещ се в електронното издание на „24 часа“ си е отмъстил на шефката Венелина Гочева с избора на тази обезглавена снимка на бившия държавен глава като намигване към нея в качеството й най-верен медиен слуга на първановщината и днешен главен цензор на поверените й вестници със засекретената собственост. Шегата е напълно в стила на дисидентството от времето на комунизма, когато в Международна информация на БТА някои се кикотехме доволно, ако успеехме да прокараме извън бюлетините със забранителния гриф „секретно“ някое забранено двусмислие – например за лошия „еднопартиен режим“ в Южна Корея.

Паметта, както знаем, има нужда от подхранване. Като огъня. И не е все едно дали й подхвърляме сурови съчки или сухи цепеници.

Съчки припламнаха днес в интересната рубрика на БНТ в сутрешното неделно предаване, което, макар и до чехли, стъпвайки на пръсти, за да не събуди гнева на овластените носталгици, ни припомня с архивни кадри реалностите от онова минало, което и при захаросаната обработка на пропагандата нагарча с изводите за онези, които могат да мислят. Миналата седмица ни показаха продавачки, които декламират пред телевизионната камера заучения текст в прослава на работното си място- една от тях пожела на всички да имат нейното щастие да работи на щанда 25 години без да се мести на друг.

Точно като щастието да живееш в едно населено място, в една държава, при едно управление на една партия и един вожд- без право да напускаш мястото и да променяш нещо по своя воля, на каквато нямаш право. Нарича се “сигурност” и по нея блеят и днес доста гласове от стадото ни.

За „справедливия“, но строг свят на социализма, припомни днес в същата рубрика познатата на всички връстници на епохата, телевизионната говорителка Мария Янакиева. Като нещо естествено за времето си тя спомена между другото, че на говорителите забранявали да учат чужди езици, за да не си развалят интонацията.

После-защо сме имали президент, като Първанов и премиер, като Борисов, останали верни на заветите на близкото ни минало, в което забраните да се учат чужди езици бяха част от грижата за професионализма.

За спазването на забраните, естествено, следеше „който трябва“. На върха на тази пирамида стояха „експертите“. Така нарече днес по Нова телевизия офицерите от ДС Димитър Иванов, който е оглавявал тъкмо службата, охранявала социализма от попълзновенията на негови (въображаеми или реални) идеологически противници. Според днешната му експертна оценка, докладът на Петър Младенов на ноемврийския пленум през 1989-та година, в който наследството на социализма беше наречено „апокалипсис“, обслужвал необходимостта да се обоснове свалянето на Тодор Живков и от днешна гледна точка не бил достоверен.

Кой казва, че никой не се грижи за паметта?

Грижат се с техните цепеници, поради което на власт се върнаха онези, които искат да забравим онези „грешки“ и дори, както е тръгнало, да ги обявим за успехи.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: