Говори Пловдив: ГАРГАНТЮА, ПАНТАГРЮЕЛ И НОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА БЮДЖЕТА

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Гаргантюа и Пантагрюел най-после ще могат да се натъпчат до насита в България, граждани, само да се реализират последните утопични пожелания на социалистическия лидер Сергей Станишев.

“БСП поиска нова философия на бюджета” – тръбят медийните папагали, очевидно без да се замислят и да формулират някои елементарни питания, както правят скромните професионални питащи в Пловдив.

- От кого я поиска тая нова бюджетна философия, бе, майна? – това е сакралният им въпрос в случая.

Има два варианта, мисля си в отговор – поискали са я комунистите или от Орешарски, или от Господ. И в двата случая обаче няма да я получат, защото първият не може, а вторият не иска да им я даде.

Защо Господ не иска ли? Ами защото знае, че не просто нова философия, а двоен бюджет да им спусне директно в ръчичките, те пак ще оплескат работата и ще ни докарат до просешка тояга, щом са се заели с всички сили да ни управляват. А че са се заели, заели са се, личи по начина, по който Станишев се усмихва, дори когато наоколо няма нищо за усмихване.

От друга страна – надявам се, че никой няма да попита защо Орешарски не може да постигне нирваната на новата бюджетна философия. Краткият отговор е – защото вече опита два пъти от позициите на две различни политически философии и тотално се провали. А в бюджетната сфера не е като при някои девойки, с които можеш да се пробваш до безкрай. Или поне докато ти свършат парите в хазната.

Дългият отговор пък е, че Орешарски не може да постигне нирваната на новата бюджетна философия, защото комунистите, които искат това от него, всъщност не го искат.

Ако дългият отговор ви се струва по-кратък от краткия, прави сте. Но не питайте защо е така – неясноти има.

Иначе самият Станишев в изказването си онзи ден по темата съвсем ясно доказа, че всъщност не иска онова, което казва, че иска. Аз не съм икономист, но знам, че по отношение на бюджетните философии има един базисен принцип – правиш или бюджет на статуквото, или бюджет на реформите. Среден път няма, дори в Китай още не е открит. А това, за което говори Станишев, както и да го представя, е бюджет на статуквото, тоест, свързано е с вечната комунистическа идея, че парите, които ни падат някъде от горе, са собственост на управляващите, които ще ги преразпределят по начин най-благороден и праведен сред своите поданици.

И, както се разбра, точно тук пък вече, по отношение на преразпределението, червеният шаман очаква героични новости от своя премиер-марионетка. И веднага давам за пример споменатите от Станишев приоритети.

ОК, за да видите, че съм обективен, веднага ще кажа, че аз се радвам да видя образованието като първи приоритет на комунистическото правителство, защото имам личен интерес. Това означава, че те, тъй като не знаят какво друго да правят или не искат друго да правят, просто ще гледат да налеят повече пари в системата, а оттам – жена ми вероятно ще започне да получава по-голяма заплата.

Но за да видите, че мога да бъда и още по-обективен от обективен, ще кажа, че без истински реформи в системата на образованието тези пари ще се оттекат като сух пясък през скъсан джоб. И ще ни напълнят само обувките, нищо друго – нито главите, нито джобовете.

За приоритета “социална ангажираност на правителството” няма да говоря, защото как една комунистическата партия с чиста съвест нарича себе си социалистическа, ако не вкарва винаги малко социален елемент във вдъхновяващите масите изказвания. Този морков е с широк публичен обхват и задължително се използва от червените. Даден мъдър човек може да се посвени да го заложи в капана, защото ще реши, че уловката е прекалено плитка, та да се хване дори един шаран на тази въдица. Но червените свян нямат, те са си абсолютно последователни – от опит знаят, че шарани винаги се намират.

Много интересен обаче е третият изброен от Станишев приоритет – “по-сериозна подкрепа за местната власт”. Нали се сещате, граждани, че зад тези думи се крие следната заявка – кметове, подкрепяйте ни, за да получите повече пари. Даже не се крие, де, ами направо си е заявено просто и ясно: който слушка – повече ще му се даде, който не слушка – и малкото ще му се отнеме.

Въпреки това обаче, да не се подлъже случайно някой, че ако се вникне в още по-голяма дълбочина, всъщност става дума за ориентация на червената партия към демократичния европейски принцип за реална децентрализация на държавата. Не, комунистите винаги бягат от това като дявол от тамян и заклеймяват всяка подобна стъпка като поредната проява на злостна антикомунистическа пропаганда. Така правят, защото те сами добре разбират, че не могат да съществуват като партия, а още по-малко – като управляваща партия, в децентрализирана среда, ето защо от години не искат и да чуят за нея, колкото и да настоява Европата.

Това е, защото по принцип комунистите не могат да бъдат координатори на процеси и медиатори на проблеми между групи и общности с противоречиви интереси, каквито са всъщност истински добрите управляващи политици. Те могат да бъдат само събирачи на власт и гълтачи на пари, до там са се научили от книгите и от светлия пример на другарите си Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Мао, Кастро, Ким…..та чак до горкия Путин. Казвам “горкия”, защото никой, освен мен, май засега не го слага еднозначно в тази поредица от достойни личности, където всъщност му е мястото.

Но стига лирически отклонения. Да кажем нещо и по въпроса откъде, според другаря Станишев, по време на реализацията на новата бюджетна философия, която се очаква да измисли другарят Орешарски, ще се появят конкретните пари, необходими за споменатото вече справедливо социалистическо преразпределение.

- Така де, ако няма реални пари, нали цялото им преразпределение ще изглежда леко  безсмислено – настояват заобикалящите ме отвред пловдивски пияндета и потриват доволно ръце. Те очакват дори в личните им лапи да изпадне някой лев покрай общия хаос на преразпределението, което предстои, особено социалното такова, `щото то пустото пиене не прощава и често те превръща, освен в умствено, също и в социално слаб.

- Спокойно, граждани – викам аз и ги убеждавам, че другарят Станишев за всичко се е погрижил, включително откъде ще дойдат парите.

И така си е, онзи ден той отговори абсолютно еднозначно на този въпрос, като твърдо заяви, че в бъдещия бюджет “трябва да се заложи амбициозна приходна част”. Това е то разковничето – амбициозно залагаш не 65, а 130 милиона бюджет, правиш му красиво и талантливо преразпределение, от което на някои българи радостно им се завива свят, а на други радостно им се подвиват опашките и го приемаш в Парламента с мнозинството глави брюкселско зеле, които мутрите от Атака си донесоха армаган от официалното си посещение в Брюксел.

А после обвиняваш за неизпълнението на амбициозния бюджет международния империализъм, тъмните сили, световната конюнктура, гадната нашенска опозиция, водите на река Дунав в сантиметри и италианския физик Енрико Ферми, заради измисления от него въпрос защо малките зелени човечета винаги липсват в тези тежки за световния социализъм моменти.

Но и това е нищо, граждани. Признавам си, следващото откровение на другаря Сергей Станишев във връзка с амбициозната приходна част на бюджета наистина ме потресе до дъното на душата, така че поне седмица ще трябва да карам само на билков чай и лека музика, за да се съвзема.

“От всяко министерство трябва да се изискват ясни вътрешни приоритети, ориентирани към постигане на важни цели” – героично и недвусмислено настоява Станишев.

`Ма недейте така с рогата напред, бе, товарищ, ще се подплашат горките газели по министерствата и ще се свият като мимози, та и без това малкото работа, която вършат във всенародна полза, ще се сведе до още по-малко.

Чиновниците в министерствата, а особено чиновничките, трябва да се пипат деликатно, трябва да се галят те с перо, да им се дават премии и коледни добавки, да им се кланя и моли човек…..как така ще изисквате от тях ясни приоритети да имат и към важни цели да се ориентират. Ами че те ако имат ясни приоритети, нали всеки прост гражданин ще може да ги контролира откъм изпълнението им…..А ако пък работеха за някакви си важни цели, нямаше как да работят за себе си – цел, която безспорно е най-важната от всички възможни в този най-хубав от световете, наречен България.

Хайде, холан!

Всичко това показва, че ако чете човек внимателно думите на велики управляващи като другаря Станишев, може много да научи за собственото си бъдеще, граждани. Ето, например аз отсега като една Ванга мога да ви гарантирам, че гаргантюанското и пантагрюелско лапане вече е напълно осигурено на всички ни чрез бюджет 2014. Само че някои ще лапат каквото има на трапезата, а други ще лапаме каквото остане след тяхното лапане.

А ако смятате, че тази бюджетна философия не е никак нова, помислете си пак, защото иначе и догодина някой друг ще си помисли вместо вас!

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: